Диагностика на кармата 12
Изтегляне 1.27 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
40 вопросов о душе, судьбе и здоровье 2
| www.spiralata.net 64 външната, примитивната защита да се замени с висша защита. Рефлексът на запазване на любовта и устремяване към Бог позволяване само да се променим, но ида променим другите и цялата ситуация около нас за броени секунди. Можем да се защитим удряйки друг с нож, можем да се защитим само показвайки му нож, можем да се защитим без да показваме ножа като обозначим силата си с думи. Можем да се защитим с вътрешно добродушие и разбиране на това, което се случва в душата на другия. Можем да се защитаваме, недопускайки подобни ситуации, с вътрешното си състояние. Чрез любовта и обръщане към Бог човек може да се промени ида промени бъдещата ситуация. Ако в моментна някакви неприятности, болки и обиди ние си спомняме за Бог и задържаме любовта в душата си, ние побеждаваме. Ние можем да загубим в този момент външно, но вътрешно, в перспектива, вече сме победили. А човек, несвикнал да мисли за Твореца ида се устремява към Него, е обречен в моментна болка да мрази другите или себе си. Съзнанието пак ме връща в настоящето. В момента мие дискомфортно - рязко засилване на привързаността към човешкото щастие. На тънък план виждам, че бъдещите читатели се свързват с информацията име пробиват. "Не трябва да бързам с книгата - мисля си, - отначало трябва да преболедувам, да преодолея последствията не само от приема или лекцията, но и от поредната глава. Любопитно се получава след прием задължително трябва да се възстановявам. Пак добре, че пречистването се включва автоматично и не позволявана мръсотията да премине навътре. След лекция е същото, това е разбираемо. Но изобщо не съм очаквал, че най-опасна ще се окаже работата по книгата. И изглежда, че единственото спасение е подаването на информацията в книгата по такъв начин, чеда изчезна за читателя, и той във всичко да вижда проявата на висшата воля. А това засега не се получава много добре. Отначало пламва единството с този свят. Читателите, усещайки възможността да оздравеят, се вкопчват в мен на тънък план. Душата ми се плъзга от Божественото към човешкото. Няма да издържа пречистване на това ниво, затова автоматично протича прехвърляне върху следващото звено, което се разпадана две половинки ревности гордост. Човешката любов се разделяна два потока. Ревността изглежда като желания, идеали, бъдеще. Гордостта изглежда като воля, управление, съдба. Засега не мога да приема достойно краха на човешката любов, краха на бъдещето също. Затова, сигурно, ме боли рамото. - Изглежда, вчера този процес вече е започнал - мисля си. Моят познат продължава да мълчи, карайки колата. - Изглеждана него също му е калпаво - мисля си аз. - Е, при мене разбираемо, натоварване от работата, а при него какво има Гледам полето му и виждам там много сериозни проблеми. Програмата за самоунищожение е осем пъти над критичната, не е понесъл краха на бъдещето и идеалите. - Как сте - питам с безучастен глас. - Нормално - отговаря събеседникът ми. - Имали ли сте неприятности - Не, всичко е горе-долу нормално. - Хрумна ми неочаквана идея - казвам аз, - помните ли, че говорих за една любопитна закономерност. Всяка информация се усвоява, ако се свива в точка, образ. Какъв образ възниква при вас като четете книгите ми Той се замисля. - На прошка, като чели- Тоест прощавай и ще бъдеш здрави всичко ще бъде добре, така ли - Но нали самият вие казвате, че главното е да простими да приемем ситуацията. - А защо трябва да прощаваме - Ами, сигурно за да няма агресия. - А още за какво - Ами, за да запазим любовта. - Значи целта все пак е любовта, а не прошката. И ние прощаваме, за да запазим любовта в душата си и в душата на другия. И наказваме също, за да запазим любовта. Длъжни сме винаги да прощаваме вътрешно, а на външен план често трябва да наказваме заради запазването насъщата тази любов. А www.spiralata.net 65 степента на наказание зависи от готовността на човека да се промени. Вижте какво прави с нас Бог. Този, който върви към Него, усеща любовта и се променя, отървава се от болести и нещастия. Този, който не иска да се променя, се унищожава. Така е устроен механизмът на еволюцията не искаш да се променяш - боледувай, не можеш да се променяш - умирай. Затова наказанието често е необходимо. Но целта му е не да отмъсти, ада помогне на човек да се промени, затова заедно с наказанието винаги трябва да има любов. Така че, ако във вашия образ прошката се смени с любов, тогава вместо да потискате в себе си енергията, безволно приемайки ситуацията, вие ще обичате и ще променяте околния свят, променяйки при това себе си. - Ще ви кажа честно - продължавам аз, - ситуацията при вас е тежка. Отначало исках да си замълча, за да не се бъркам във вашите проблеми, но не искам смъртта вида стане резултат от моята скромност. Между другото, имали ли сте вече смъртоносни ситуации Той вдига рамо. - Неотдавна имах неприятна ситуация. На завой вместо спирачката случайно натиснах газта и даже излетях в насрещното платно. Срещу мен летеше кола, беше наоколо петдесет метра. Ако беше малко по -близо и двете коли щяха да са смачкани. - А не стели се замисляли защо - Ами не - казва той. - Хайде - казвам аз, - признайте си. Неотдавна сте имали голяма неприятности не сте издържали краха на идеалите. Той клати глава. - Не бих го нарекъл голяма неприятност, просто един човек се държа непорядъчно. - А какво е станало - Човекът имаше сериозни проблеми и аз му помогнах. Разбрахме сече ще ми отвърне със същото, а той се прави, че нищо не сее случило. И ето, вече няколко дни чакам, докато съвестта му се събуди. Аз, разбира се, работя над себе си и му прощавам. - Сега всичко е ясно - казвам аз. - Чакането е зависимост. Колкото повече чакате, толкова повече ще мразите или него, или себе си. Очакването е загуба на енергия. Обадете сена този човек и му кажете мнението си. Никога не дръжте в себе си обидата, това е самоубийствено. Неблагодарният човек трябва да бъде наказан. Ако го засегнете поне с нещо, това ще помогне за възпитанието му. В какво е смисълът на наказанието Човек забравя за Бог и за любовта и започва да се покланяна благополучието си. Тази тенденция го довежда до неблагодарност, лъжа, кражба. И може да му се помогне, като се засегнат желанията и благополучието му. Също като болестта, това засягане го тласка към любовта и към Бог. - Но аз не мога да го накажа - отговаря моят познат. Въпреки всичко, кажете му мнението си и правете изводи за в бъдеще. А изводът е прост не трябва да се помагана неблагодарни хора. Ако трябва да бъда поточен, то помощта за тялото трябва да бъде минимална, а помощта за душата - максимална. Така че можем да помогнем на неблагодарния, тоест завистливия и алчен човек, като засегнем възможностите му. Външно това може да изглежда като наказание. Спомнете си, че Христос е говорил, че трябва да спасяваме този, който е помолил за помощ. Но защо тогава Той е казвал "Не хвърляйте бисерите на свинете Нали главната помощ е информацията. Значи на всеки трябва да се помага по различен начин. И главната помощ е да подтикнеш човека към Божественото, в това е същността на възпитанието. Когато просто чакате съвестта на човек да се пробуди, с това се отказвате от възпитанието, от отдаването на енергия, а значи - от любовта. А възпитанието на първо място е любов, а след това поощряване и наказание, поддържане и ограничаване. Във вашето възприемане на света трябва да присъства идеята за възпитанието, тоест собствената ви и на околните трансформация. В нашето подсъзнание има само две позиции или човек се променя, или ние го унищожаваме. Ако решаваме, че е невъзможно да променим и възпитаме човека, емоциите ни на гняв, осъждане и обида подсъзнателно работят за унищожаване на оскърбителя. Всяко общуване с друг човек е възпитание. За да приемеш нова информация, трябва да се промениш. Ние отдаваме на друг човек енергия и грижа и трябва да искаме от него същото. Тоест, не е достатъчно да бъдеш алтруисти да проявяваш жертвеност, ние трябва да възпитаваме това и в другите. Станал си щастлив - научи и друг да бъде щастлив. Колата приближава гарата, ние разтоварваме багажа. Моят познат се отдалечава за пет минути по |