Диана тенчева

Училище за хирурзи стартира вчера във ВМА. В рамките на три дни над 200 лекари ще се запознаят с най-новите методи на лечение на жлъчка, панкреас и черен дроб. Лекции ще изнесат светила в чернодробната хирургия и трансплантологията, а операциите на виртуозите проф. Оливие Собран от франция и проф. Никола Владов, ръководител на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия към Военна болница, ще се предават на живо на голям екран в хотел „Шератон". Те ще покажат как по безкръвен път може да се отстрани част или целият черен дроб на двама пациенти.

За 10 г. от създаването на клиниката на проф. Владов в нея са били спасени над 10 000 живота. Повече от 9000 са извършените сложни операции. Направени са и 32 трансплантации, като две от тях са от жив донор. Смъртността при тях е 15,6% при средна за Европа около 25%.


Реална заплаха

Лекари без заплати за Нова година
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Съществува реална заплаха докторите и медицинските сестри да останат без заплати за Нова година. За това предупреди председателят на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов. По думите му от два дни здравната каса буквално изнудва директорите на болниците да подписват анекси и кредитни известия, че са съгласни да получат 80% от изработените пари за септември. Същите документи, но с изплатени едва 50-60% от похарчените средства за лечение, те ще бъдат принудени да парафират и за октомври и ноември. „Щом 60 на сто от парите, които постъпват в лечебните заведения, отиват за заплати, това означава, че докторите или трябва да спрат да лекуват, или трябва да не получат възнагражденията си", обясни Райчинов. Подписването на анексите на практика е съгласие на директорите с това положение, като освен това ги лишава от възможността да си търсят парите по съдебен път, добави той.

„Касата е обявила война на „Пирогов" и чиновници се опитват да ми извиват ръцете", заяви за „Преса" директорът на спешния институт доц. Стоян Миланов. Той разказа, че по неофициални канали е бил „помолен" да подпише въпросния анекс. „След като отказах категорично, дори с цената на собствената ми глава, ме заплашиха, че ще ми връчат кредитното известие официално", добави доц. Миланов. Той потвърди, че няма да има друг изход, освен да ореже заплатите на лекарите.

„На мен по телефона ми наредиха да се съглася да получа с половин милион по-малко за септември", посочи и шефът на „Св. Анна" д-р Димитър Димитров. „Няма да спрем работа, защото нашата продукция е животът на хората", увери той. Това обаче ще е за сметка на възнагражденията на медиците.

И докато докторите са заплашени да останат без пари по Коледа, пациентите вече усещат последиците от дупката от 150 млн. лева в бюджета на касата. „Има болници, които от месеци не са зареждани с консумативи и лекарства, някъде липсват и най-обикновени ампули. За да ви оперират, се налага да си носите чаршаф, марля, аналгин и т.н.", заяви шефът на лекарския съюз в столицата проф. Милан Миланов.


Между pедовете

Компютърен вирус
Мария КОСТОВА

За пореден път в последните няколко години се възражда идеята на Националния осигурителен институт за създаване на електронен регистър на болничните листове

Крайната цел е документът да идва в базата данни директно от личните и болничните лекари. Така бизнесът ще се разтовари от бумащина, разкарване и излишни харчове, а хората ще си получават по-бързо парите. Или поне такива са намеренията. Дано обаче идеята да не остане само на хартия или още по-лошо - да се превърне в компютърен вирус, който да нанесе повече вреди, отколкото ползи. Защото крайната цел на упражнението трябва да бъде затягане на контрола и намаляване на злоупотребите с отпуските по болест. Които често се оказват сигурен доход за персонала на закъсали в кризата фирми.


Болничните листове влизат в интернет

Документите ще постъпват в електронен регистър
Мария КОСТОВА

До края на 2014 г. трябва да бъде разработен електронен регистър на болничните листове. Това обяви социалният министър Хасан Адемов при обсъжданията на проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за догодина. За целта предстоят промени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване, поясниха експерти.

Предвижда се личният или болничният лекар да изпраща по интернет данните на пациента. Те ще постъпват в електронния регистър и ще се използват при отпускането

на обезщетенията за болест и майчинство.

За работодателите ще отпадне задължението всеки месец да ходят в Националния осигурителен институт (НОИ), за да представят документите на своите болни служители, коментираха за „Преса" от НОИ.

Промените трябва да влязат в сила най-късно от 1 декември 2014 г. Предвижда се преходен период от 6 месеца, в който паралелно ще може да се използва и сегашният болничен лист, казаха от института.

Оттам увериха, че въвеждането на електронния регистър ще ускори изплащането на обезщетенията.

Сега срокът е до 15 дни след подаване на документите в НОИ.

За въвеждането на електронния регистър се говори от няколко години във връзка с намаляването на административната тежест и като мярка срещу измамите с фалшиви болнични листове.


Проф. Генчо Начев:

Няма да оставим народа да умре
Когато ножът опре в кокала, много бързо се променя и манталитетът. Как изведнъж започнаха всички българи да си застраховат колите? Тук е същото. Отиваш на доктор и ако не си застрахован - няма преглед.
В София не трябва да има повече от три кардиохирургии

За още една национална здравна каса трябва да се забрави веднага

Аз вярвам в разума на хората. Не мисля, че със стачки и бунтове нещо се решава
Интервю на Жулиета НЕДЯЛКОВА за промяната на здравния модел и манталитета

Проектобюджетът за здраве разбуни духовете през последните няколко 1 дни. Според вас с тези пари доколко докторите ще могат да лекуват?

- Бюджетът на здравната каса за догодина е същият като сегашния, което, като отчетем инфлацията, дори означава, че ще разполагаме с по-малко пари. Още едно доказателство, че здравеопазването не е приоритет за управляващите. И докато не стане, не може да очакваме никакви промени -парите ще продължават да се изразходват все по-неефективно, а цялото общество ще е недоволно. А колкото и малко да са средствата, ако те се харчат ефективно, ще са повече, отколкото сега. Защото ще отиват по предназначение, а няма да се разпиляват. Има много варианти за източване на касата, например като се отчита дейност, която не е извършена. Но една от порочните схеми е особено опасна за пациентите - това е, когато се правят процедури, манипулации, изследвания и дори операции на здрави хора само и само да се вземат пари от касата. Докато не се направи механизъм това нещо да не се случва, нищо няма да се промени. Та дори и да се излеят още милиарди.

- Кой трябва да контролира болниците и как?

- Със сигурност НЗОК няма капацитета да извършва контрола над специфичната медицинска дейност. Никой от чиновниците там не разбира от моята работа, от тази на инвазивния кардиолог или неврохирурга. А и в момента контролът е последействащ, т.е. дори и да установят нещо, то вече е извършено. Те гледат запетайките, а никой не мери колко болен е влязъл пациентът и колко здрав е излязъл. Трябва да има промяна в правилата - с кого да се сключва договор и с кого не, трябва да има изисквания в една пътека, които да са така поставени, че да изключват извършването на дейност, която не е показана. Това може много лесно да се направи, но за съжаление никой не иска да го направи.

- Здравната карта ще промени ли статуквото?

- Прави чест на министър Таня Андреева, защото тя е първата, която съвсем ясно и открито заяви, че не всички болници ще сключват договор с касата. Първо, защото не от всички има нужда. И второ, защото не всички отговарят на средноевропейските условия за предоставяне на медицинска помощ. Не говоря само за битови условия, а изисквания за апаратура, за ниво на кадрите, обем дейност, смъртност и усложнения, финансови показатели и т.н. Тези болници, които не лекуват достатъчно добре пациента, с тях не трябва да се сключва договор - толкова е просто. Освен това там, където има повече лечебни заведения, ще се изберат най-добрите две или три болници, които да ползват обществен ресурс. Затова е националната здравна карта и аз мисля, че изготвената вече за високоспециализираните дейности, които гълтат най-много средства, може да бъде приета още до края на годината. Защото в София например има шест кардиохирургии, а трябва да са не повече от три. Във Виена и Берлин са по две. В същото време в цяла Северна България няма нито една.

- Какъв да е здравният модел - още една здравна каса, частни фондове със задължително доброволно осигуряване или индивидуални застраховки?

- За още една национална каса трябва да се забрави веднага. Според мен трябва да се определи точно пакетът, -който НЗОК може да плаща с парите от вноските и евентуално с допълнителни средства от държавата. Защото в Германия държавата подпомогна своите каси тази година с 12 млрд. евро. Ние както винаги сме на обратно - при нас държавата вместо да даде, взе от касата 1,4 млрд. лева. Но при всички случаи трябва да е ясно със средствата, които има в НЗОК, тя какво ще покрива. На първо място това трябва да са животозастрашаващите състояния и заболявания, както и тези които предизвикват инвалидизация или скоро биха довели до смърт. За останалото трябва да се каже - въвеждаме втори стълб задължително допълнително осигуряване с 2% от сегашната вноска и да е ясно какво ще се покрива. Аз лично не съм привърженик на тази идея, защото тя е екзотична, но очевидно се върви към нея.

Но трябва да се знае, че има огромна разлика между пенсионното осигуряване, където го има този втори стълб, и здравното. Защото при пенсиите е ясно - знаете със сигурност датата на явлението. Вие се осигурявате, а този, при когото го правите, знае, че имате например още 6 години до пенсия и през това време тези пари няма да ви трябват и той може да ги върти. Докато при здравното осигуряване никога не се знае кога ще се появи явлението. Не знаем дали в определен фонд в един и същи момент няма да се разболеят много хора и той да фалира. Затова е много важно да бъде създаден гаранционен фонд, който да предпази системата от рухване.

- Тогава кой вариант да изберем?

- По-добрият вариант според мен е да си остане сегашният закон със задължително и доброволно осигуряване. Но с ясно определени пакети от медицински дейности. И с възможност частните фондове да осигуряват не само корпоративни клиенти - около 100 000 души, както е в момента, а 7 милиона българи. Но някой трябва да излезе и да каже - касата плаща за това и това, останалото си го доплащате. Ако искате, се осигурявайте допълнително в доброволен фонд, ако искате, недейте, но като ви се наложи да се оперирате, извадете 20 000 лева. Обаче тук вече не говорим за солидарен модел. Доброволното осигуряване трябва да е в индивидуална сметка. Отделяш от заплатата си само за себе си и семейството си. И ако си достатъчно умен, че да решиш да се застраховаш, ти се прави пълен преглед на здравословното състояние и според него ти се определя вноската. А за социално слабите държавата трябва да направи фонд с 50 млн. лева и да отпуска здравни помощи, така както дава енергийни. И тогава всичко си идва на мястото. След 3-4 години, когато доброволните фондове натрупат опит и развият своята мрежа от клонове и администрация, могат да поемат и задължителното осигуряване на хората, които са се записали при тях. Така по естествен път монополът на касата се разбива.

- За този модел ще трябва да се промени и манталитетът на българина, че здравеопазването е безплатно...

- Когато ножът опре в кокала, много бързо се променя и манталитетът. Как изведнъж започнаха всички българи да си застраховат колите? Тук е същото. Отиваш

на доктор и ако не си застрахован - няма преглед. Другият вариант е да извадиш от джоба си за скъпа операция. С времето хората ще разберат, че е хубаво да си осигурен, защото ще имаш гаранция, че ще получиш услуга.

- От 360 болници в момента само десет нямат дългове и „Св. Екатерина" е една от отличниците. Дайте рецептата.

- Управлението на една болница е много просто нещо

- приходът трябва поне малко да надвишава разхода. За целта трябва да има непрекъснат контрол. Веднъж седмично получавам сводка какво сме изработили по касата за всеки ден за всяка клиника и какво сме изхарчили. Втората стъпка е стремеж да се привличат повече пациенти с качеството на услугата, която предоставяме. И то не само медицинската, а в чисто човешки план. Затова всеки, който излиза оттук, получава анкета, която попълва анонимно и пуска в пощенската кутия на вратата на болницата. Искам да знам мнението на всеки пациент как е бил обгрижен - докторът ходил ли е на визитация, говорил ли е с него, обяснил ли му е достатъчно какво прави, сестрата вежлива ли е била, храната добра ли е и т.н. Накрая на месеца тези анкети се събират, обработват се и обсъждаме какво бихме могли да променим или подобрим.

- До края на годината обаче касата ще плаща на лечебните заведения между 60 и 80% от изработеното. Как ще се справите при това положение?

- Не вярвам, че това ще стане. Не бива да става, защото тогава наистина ще се натрупат огромни задължения, някои дори може да фалират. С финансовия ресурс, с който разполага „Св. Екатерина", може и да издържим един-два месеца, но не повече. Другите болници обаче са много зле. Това ще бъде една жестока мярка към здравеопазването и най-вече към пациентите.

- Ще се стигне ли до връщане на болни или до доплащане за операция?

- Със сигурност отношенията между лекарите и пациентите ще се изострят изключително. Напрежението ще ескалира, а това няма да доведе до нищо добро. Затова бюджетът за тази година трябва да се актуализира. Нищо страшно няма в това, вече три години се прави. Оправданието, че Европа не ни дава да надвишаваме бюджетния дефицит, е смешно. По-добре да дойдат от Европейския съюз да ни обесят, отколкото ние да оставим народа си да умре.

- Ще излязат ли лекарите на протест?

- Аз вярвам в разума на хората. Не мисля, че със стачки и бунтове нещо се решава.

Протестът е форма на изява за тези, на които вкъщи не им се чува гласът. Това са потиснати хора, избиващи комплекси. Не съм видял досега с протест нещо хубаво да се е случило. Нямаме нужда от революции, а от прост план. Например от 1 януари въвеждаме националната здравна карта за високоспециализираните дейности. Необходимо финансиране - 0 лева, защото тя е готова. Второ - пак от 1 януари променяме заплащането за джипитата и вместо да получават пари за брой пациенти, да вземат за преминали болни, прегледани или диспансеризирани. За да се превърнат в истински пазач на входа на болниците. Необходимо финансиране - 25% повече от сегашните средства за доболнична помощ. Трето - от средата на 2014 г. да се въведе цялостната национална здравна карта, въз основа на която да се преструктурират лечебните заведения. Диагностичносвързаните групи да влязат в сила през 2015 г., за което ще трябват допълнителни 40% в бюджета на касата. Само така може да се промени системата, да е стабилизирана, а пациенти и лекари да са доволни.
Проф. д-р Генчо Начев е роден на 9.XI.1951 г. в Казанлък. Бил е зам.-директор и директор на НЗОК. От 2000 г. завежда Катедрата по сърдечносъдова хирургия на МУ- София. От 2006 г. ръководи болница „Св. Екатерина". Специализирал е в Меката на кардиохирургията в Хюстън при проф. Дебейки. Проф. Начев е награден с най-високото отличие - орден „Стара планина". Почетен гражданин на Казанлък


Бюджет 2014
В плен на сакралното число 1,8

Въпроси за сметките на държавата, които чакат отговор
Бисер МАНОЛОВ

Бюджет 2014 вече е публикуван за обсъждане. Видимо е, че в него 1,8 се явява нещо като сакрално число. Това е нивото на прогнозираната инфлация за 2014 година, ръстът на икономиката и заложеният бюджетен дефицит. Между другото това е една добра идея - всичко да бъде подчинено на числото 1,8. Просто принцип! Нещо като онзи стар виц от времето на социализма. Всичко ще струва 1 лев - хляб, вода, ток, бензин. Едно малко уточнение обаче - и заплатите ще бъдат един лев.

През „бюджетния" период си истински щастливец, ако не се казваш Петър Чобанов, финансовият министър определено е балансиран управник. Това си личи от „неистовите" му опити да овладее разходната част на бюджета за 2014 г., но уви, желязната хватка на втората по големина парламентарна група е непреодолима.

И така, кои са видимите проблемни области на бюджет 2014. Самият Министър го определи като „напрегнат". По всяка вероятност е имал предвид свръхоптимистичната приходна част. Заложени са близо 1 млрд. лева повече приходи в сравнение с 2013 година. Знаете, че в предизборната програма на БСП безработицата беше основен акцент. Това, разбира се, е правилно. Но констатирането на проблема е половината от решението. Ако си спомняте, говореше се и за разкриване на 400 хиляди нови работни места. Тук следва да се отбележи, че в момента, в •който БСП се „докопа" до властта, последва едно типично по български оттегляне от поетите предизборни ангажименти. Ставало въпрос за новооткрити работни места за целия четиригодишен мандат. В унисон с тази заявка в самото начало на мандата си правителството начерта спешни мерки за стимулиране на икономическата активност. През 2013 г. на трудовия пазар обаче няма видим ефект. Безработицата явно ще надхвърли 13%. В макрорамката на бюджет 2013 прогнозната безработица е заложена на 12,6%.

Какво става с мерките?

Говори се за „мерки", насочени към подобряване на бизнес климата. Добре, но да видим какъв ще бъде приносът на корпоративния сектор към приходната част на бюджета. От корпоративни данъци през 2013 г. се очаква да постъпят 5,2% от всички приходи. През 2014 г. съответно те ще представляват 5,4% от приходите, през 2015 г. - 5,5%, а през 2016 г. - 5,6%. Би трябвало подобряването на бизнес климата съответно да повиши и рентабилността на корпоративния сектор, която да рефлектира в конкретен финансов резултат. Явно имаме видимо разминаване между конкретните прогнозни цифри и политическите заявки. По същия начин стоят нещата и с директните чуждестранни инвестиции. За 2013 г. очакванията са, че ще бъдат около 1,548 млрд. евро. През 2014 г. желанието ни е чуждестранните инвеститори да вложат средства у нас в размер на 1,702 млрд. евро, през 2015 г. съответно -1,788 млрд. евро, а за 2016 г. - 1,931 млрд. евро. Видимо е, че има разминаване между така нареченото рязко подобряване на бизнес климата и размера на очакваните инвестиции отвън. На мен нещата не ми се връзват, а на вас?

В бюджетната рамка също така има видим свръхпозитивен подход за икономическия растеж. За 2014 г., както казахме в самото начало, процентът на увеличение на БВП е 1,8%. За 2015 г. очакванията са за 2,9% и чак през 2016 г. ще направим икономически растеж от 3,4%. Нарочно използвам словосъчетанието „чак през", защото съм отбелязвал многократно, че българската икономика започва да генерира интензивно нови работни места при ръст на икономиката 3,5%, така поне казва статистиката. Има едно традиционно „слагане на каруцата пред коня" при „левите" управления. Разбира се, че в бюджета за 2014 г. и дума не може да става за пенсионна реформа. Въвеждането на швейцарското правило пледира за „социална справедливост". Да, признавам си, че е симпатично, но по никакъв начин това не може да бъде анонсирано като „реформа". За пореден път разходопокривният пенсионен модел изобщо не е тема за дебат. Той е възможен единствено и само при високо ниво на трудова заетост. Както вече споменах, самите управляващи не очакват видимо подобряване на пазара на труда и през следващата година. Нещо повече, до 2016 г. нивото на безработица, на база на предварителните прогнози, ще остане над 10%.

Броят на пенсионерите ще се увеличава

В здравеопазването е тотален хаос. По-точно е да се каже, че здравната система е пред взрив. Точно от БСП бяха най-яростните противници на политиката на Симеон Дянков, когато той национализира резерва на здравната каса. Проблемът е констатиран. Вече те са на власт. Не е ли редно тези пари да се върнат точно там, откъдето Дянков ги присвои? Не е ли точно това сумата, която би могла да се използва за демонополизацията на касата? Макар че е малко странно да се използва резервът на здравната каса за изработване на механизъм за разбиване на нейния монопол. Впрочем това не са пари на здравната каса, а най-вече здравните вноски на осигуряващите се.

Трябва един път завинаги да разберем, че до 2016 г. няма да имаме балансиран бюджет. Ще имаме перманентни бюджетни дефицити. До 2016 г. този дефицит ще се движи между 1 и 2 млрд. лева. Управляващите твърдят, че това е форма на антицикличност на държавния бюджет. Планираното ниво на фискалния резерв ще бъде 4,5 млрд, лева в края на 2014 г. Впрочем това е законоустановеното ниво. Е, нали една от идеите за емитиране на нов държавен дълг беше да се насочат набраните средства точно към фискалния резерв

Нали коалиционните партньори на БСП настояваха той да бъде над 6,5 млрд. лева. А, да - забравих! Това бяха предизборни обещания.

Създава се фонд за Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите" - 500 млн. лева. Създателите му претендират, че той представлява „нов механизъм за финансиране на публични инвестиционни проекти и програми на конкурентен принцип, чрез който разходите ще се обвържат по-тясно с поетите в управленската програма ангажименти". Това определено вече звучи притеснително. Аз лично се съмнявам, че изразходването на тези средства ще бъда открито и публично. Тъй като е актуално да се сравняват политикоикономическите процеси с футболен мач, ще се опитам да заимствам този подход. Представете си държавата в ролята на рефер между два футболни отбора. Как ви звучи - ще бъде ли реферът безпристрастен, ако има дялово участие в единия от двата отбора? А какво ще кажете, ако малко остане в един момент реферът да се включи като център-нападател в отбора, в който има дялово участие? Разбирате ли каква теза защитавам? Държавата трябва да остане единствено в ролята си на рефер. Без никакви участия в стопанския живот. Да го кажа ли още по-ясно!

Това е естествената среда на корупцията

Въпреки че в мотивите към проектобюджета има пояснение по темата точно откъде ще дойде икономическият растеж, остават прекомерно много въпросителни. Според Министерството на финансите икономическият растеж ще дойде от износа, а според Еврокомисията в основата на растежа ще бъде вътрешното потребление. На мен лично ми липсва информация точно от кои сектори се очаква това „бурно" икономическо съживяване. За туризма е ясно, но не е достатъчно. Земеделието може да се окаже като основен пилон в тази посока, но няма яснота по темата.