Диплома основна платформа
Прозрение по време на пост
Изтегляне 0.61 Mb.
|
| 5.1 Прозрение по време на пост
Една от най-важните причини за практикуването на пост в почти всички религии е, че чрез него мислите не само се откъсват от материалното, но и се освобождават от сферата на разума и се насочват към безкрайното поле на духа. Продължителният пост с молитва неминуемо довежда до особено състояние на духа, свързано със свръхсетивните възприятия. То се нарича прозрение. Прозрението е духовно откровение - пряк контакт на душата с Бога. Съществува много тясна връзка между поста и прозрението. Постът и молитвата активират съживяването на нашия дух, отварят врата за нахлуване на Светия Дух. Библията дава редица примери за среща със свръхестественото, някои от които са свързани и с поста: „Аз, Даниил... обърнах лице към Господа Бога с молитва и моление, в пост... Гавраил... говори с мене и рече: Данииле, сега излязох, за да те науча да разбираш" (Дан. 9: 2-3, 21-22). Даниил се среща с ангела едва след „молитва и моление в пост", едва тогава той е готов да бъде „научен да разбира". Даниил от младостта си е възпитаван за един дисциплиниран живот (Дан. 1:8,12), в който постът заема важно място (Дан. 9: 3; 10:2,3), затова той е подготвен „да разбира всякакви видения и сънища" (Дан. 1: 17) и се оказва един от най-великите старозаветни пророци и тълкуватели. Новият завет също дава подобни примери. Исус не отмени поста, но го изведе от принуждението на Стария завет и го приложи в свободата на Новия завет. Пример за прозрение по време на пост е когато „Петър ... поогладня и поиска да яде, докато му приготвяха, той се унесе и - вижда небето отворено"(Деян. 10: 10). Бог му даде едно видение, което отваряше за езичниците врата към вярата. След като Павел сподели, че често е бил „в пост" (2 Кор. 1 1 : 27), в следващата глава той продължава да ни разказва за своите „видения и откровения от Господа". Вестта от ангела, която Павел получава в най-критичния момент от бурята в Средиземно море, дойде след продължителен пост (Деян. 27: 21-24). В Библията не съществуват указания, че трябва да се стремим към видения, сънища или свръхестествени откровения. Но тя свидетелства, че онези, които търсят Бога с пост, често биват възнаградени. Ние непрекъснато се нуждаем от откровение по отношение на Божията воля за нашия живот. Много е вероятно продължителният пост само на вода да доведе до състояния, които изискват Божествена мъдрост и прозрение. Трябва да сме физически, психично и духовно подготвени като Даниил, за да осмислим и реагираме адекватно при среща със свръхестественото. Трябва да сме предпазливи, както предупреждава апостол Павел и да изпитаме духовете дали са от Бога. Тогава вече влизаме в съприкосновение с истинската Сила. С добре очистено от продължителните гладувания тяло се извършва и качествена промяна в нашата душевна нагласа към доброто. Този оздравителен метод по-добре от всички други може да ни доближи до заветите на духовните учители , да ни помогне да усвоим морално-етичните норми, които биха били в пълно съответствие с прочистеното на физическо ниво тяло. Не случайно знаменитият български лечител Петър Димков (който също е гладувал многократно, веднъж дори 40 дни) казва: "Чисти мисли, чисти помисли, добри дела. Това ни прави благородни и човеци. И ако съзнанието ни е насочено в такъв позитивизъм, това може да бъде и своеобразна рецепта за здраве. Чистите помисли и дела облагородяват човека, те му дават светлина и посока за живот." Нашите чисти мисли и думи генерират положителна енергия. Възможно е тези електромагнитни вълни да пътуват само една секунда или стотици години преди да срещнат обект, с който да затрептят в резонанс или в унисон. Всички умове, настроени на тази честота ще повлияят телепатично чрез своите вибрации за усилване на добрите мисли, като силата на това влияние може да бъде значителна. Връщайки се обратно в нашия ум усилената енергия увеличава нашия потенциал за добро. Който прави зло, затъва все повече и повече, който прави добро, израства все повече в духовно отношение. Такава е общата и непрекъснатата взаимосвързаност и взаимообусловеност на доброто и злото в света. Дали ще увеличим доброто в себе си и оттам - доброто в света, зависи преди всичко от самите нас. Дългите срокове лечебно гладуване неминуемо ни тласкат към промяна в ценностната ни система. Осъзнават се някои непреходни нравствени ценности : 5.1.1. Да култивираме себеотрицание - насочването навън, извън себе си, е основата на всякакъв морал. Пълната изява на моралния човек е съвършеното себеотрицание, готовността да пожертва тялото или ума си заради някое друго същество. Това е най-висшият резултат от добрите дела. Философът, човекът на делото и религиозният поклонник се срещат в една точка и това е точката на себеотрицанието. Цялото човечество благовее пред човека, който е готов да се жертва заради другите, независимо от различните идеологии, философии и религии. 5.1. 2. Да се борим за свободата си - тази борба е в основата на себеотрицанието и на самоотвержеността, което означава освобождаване на човек от идеята, че той е само едно малко тяло. Няма граници за освобождаване от себичността. Нашата основна цел е да станете единен с природата, единен с Бога. Можем да постигнем това разширение на съзнанието със самоотвержена неегоистична работа: всяко себично действие, всяка егоистична постъпка, всяко отъждествяване с ума или тялото само забавя нашия духовен растеж. Всяка работа, извършена със себичен мотив вместо да освобождава, прибавя още едно звено към веригата на нашите окови. 5.1.3. Да бъдем непривързани. Има два пътя за отхвърляне на всяка привързаност. Първият е за тези, които не вярват в Бога - те трябва просто да действат със собствената си воля, със силата на своя ум, казвайки: „Трябва да бъда непривързан!". Пътят за религиозните е значително по-лесен. Те просто отдават всичко на Бога и така остават непривързани към земните блага: „Нищо не е за мене, жертвам всичко за Тебе!". Хората с най-висш дух не търсят нито име, нито слава. Нещастието идва не от превратностите в живота, а от привързаността към това, което мислим, че ни принадлежи. Доброто се прави заради самото добро, без да се очаква отплата. 5.1.4. Да развием усета си за дълг. Всяко действие, издигащо ни душевно, е добро и е наш дълг и обратното. Дългът има и положителна, и отрицателна страна. Прекалената материална привързаност наричаме дълг с отрицтелен знак - това е вид болест. Този дълг е добър само за хора, които нямат висши идеали. Положителната страна на дълга е свързана с вечните и универсални идеи. Има една универсална идея, приета през всички векове и от всички нации: „Не навреждай на никое същество". Това е добродетел, а грях е нанасянето на вреда на което и да е същество. Нашият дълг към другите означава да помагаме на хората, да правим добро на света. Помагайки на хората и на света ние всъщност помагаме на себе си. Най-висш дълг е да не се поддаваме на чувствата и емоциите, които оковават вашата свобода. 5.1.5. Да се стремим към духовното знание - то е единственото, което може да унищожи завинаги нашите нещастия. Да се помага на човек за неговото духовно израстване е най-голямата помощ, която може да се окаже. Който дава духовно знание е най-голям благодетел. След душевната помощ идва интелектуалната. Истинският живот се състои в познанието, то е по-висше дори от спасяването на физическия живот. Човек трябва да има знание и чрез него да се освободи. Най-накрая е физическата помощ - само с нея не могат да бъдат премахнати нещастията. Докато не променим своята природа, физически нужди от различно естество винаги ще възникват. 5.1.6. Да намерим своето място в живота. Всеки е велик на своето място. Всеки човек трябва да прегърне своя собствен идеал и да се стреми да го постигне. Животът изглежда добър или лош в зависимост от състоянието на ума, в което го възприемаме. Сам по себе си светът не е нито добър, нито лош. Не можем да го отхвърлим, но можем да се стремим да не живеем само за свое собствено удоволствие. Всяка мисъл, чувство или действие рано или късно пречат или съдействат за събуждането на нашите вътрешни сили и способности, за нашето душевно издигане. Човек се заблуждава, че може да си купи щастие и едва след дълги години борба разбира, че никой не може да го направи щастлив, освен самият той, защото щастието се състои в премахването на егоизма. II. ЧАСТ ВТОРА Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|