Диплома основна платформа
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Питагор , Сократ и Платон
- Асклепиад , Плутарх ("Вместо да приемаме лекарства, по-добре да погладуваме един ден ") , Аулюс и Корнелий
- Парацелз
- Адолф Майер
- Вениаминов
- Л. Струве
- Л.А.Струве
- Н.П. Нарбеков
- П.К.Анохин, А.А.Покровский, Н.А.Федоров, Ю.С.Николаев
- Ю.И. Полещук, Г.И. Бабенков, Б.А. Брюзгин, В.Б. Гурвич, М.Н. Волгарев, В.А. Максимов, В.А. Тутельян, А.М. Кокосов, В.А. Миронов, М.П. Невский
- Кирил Йорданов
| I. ПЪРВА ЧАСТ
ОБЩИ ПОНЯТИЯ ЗА ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ 1. ЛЕЧЕБНОТО ГЛАДУВАНЕ В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Гладът е най-древното лечебно средство, което инстинктивно се задейства, когато едно живо същество е болно. То временно спира да яде, а понякога и да пие, скрива се някъде и след време излиза оздравяло. Следите от прилагането на пълното гладуване с лечебна цел се губят в дълбините на хилядолетията. Най-ранните сведения за гладуването, прилагано като средство за поддържане на добро здраве, се намират в свещените текстове на древните цивилизации от Египет, Вавилон, Индия (древната медицинска наука Аюрведа), Персия, Китай, Тибет - четиритомният труд „Основно ръководство по медицинска практика на Тибет - Чжуд-ши". Тибетският труд е написан в 4 в. пр. Хр. от Цо Жен Шон. Един от разделите му е озаглавен „За лечението с охранване и лечението с гладуване". Обикновено в тях то се описва като лечебно средство, но не за лекуване в съвременния смисъл, а като средство за изграждане на още по-здрав организъм във физически или духовен смисъл („Здрав дух, в здраво тяло"). Третирало се и като средство за духовно пречистване. Така например в Древен Египет жреците били задължени да правят многодневно гладуване, преди да бъдат допуснати до следваща степен на посвещаване. Повечето религии препоръчват периодичните пости преди всичко с цел духовно пречистване, но като физиологично въздействие те се доближават до лечебния глад. Общоизвестни са преданията, според които Буда и Иисус Христос са провеждали дълги пости. В онези времена продължителните въздържания от храна са били задължителни за свещениците, a за вярващото население - по-кратките пости. Според древногръцкия историк Херодот (ок. 490 - ок. 425 г. пр. Хр.) древните египтяни са лекували сифилис чрез продължително гладуване. През 1882 г., при окупацията на Египет, французите са регистрирали същия начин на лекуване на същата болест по същите места. Освен това Херодот посочвал, че египтяните, които се славели като най-здравите от всички смъртни, всеки месец по три дни провеждали прочистване с помощта на средства за повръщане и клизми, смятайки,че човекът получава всички болести от храната. Има множество съхранени свидетелства, че Питагор, Сократ и Платон са съблюдавали продължителни пости само на вода. Сократ наричал варвари онези, които се хранят повече от два пъти на денонощие. Чак до средните векове двукратното приемане на храна се смятало за обичайно явление. За да отключат в пълна степен умствените си способности, учениците на Питагор също били длъжни да прогладуват 40 дни. Платон разделял медицината на "истинна", която наистина дава здраве и на "лъжовна", която дава само "призрак" на здравето. Към първата той отнасял лечението чрез пост, диета, слънце и въздух. Сред първите пропагандатори на лечебното гладуване се откроява и „бащата“ на съвременната медицина – Хипократ, който е бил явен поддръжник на умереността и лечението с глад е казал: „Ако тялото не е пречистено, колкото повече го храним, толкова повече му вредим. Когато болният хранят прекалено обилно, хранят и болестта. Всеки излишък е чужд на природата“. Знаменитите лечители от древността Асклепиад, Плутарх ("Вместо да приемаме лекарства, по-добре да погладуваме един ден "), Аулюс и Корнелий също успешно лекували с дозирано гладуване. Абу-Али Ибн Сина (980- 1037), известен в Европа под името Авицена, често предписва три-пет седмично гладуване, особено на болни от шарка и сифилис. Препоръчвал още разходка, гимнастика, вани, масаж. В средните векове и по-късно лечебното гладуване широко се е практикувало в Германия, Англия, Франция и Швейцария. Един от ревностните привърженици на лечебния глад е прочутият Парацелз (1393 - 1541). Луиджи Корнаро (1465 -1566) е известен като реформатор в храненето. Негова е мисълта: „Който яде малко, яде много". До тридесет и пет годишна възраст е живял в разкош, отдавайки се на непрекъснати гуляи сред венецианската аристокрация. Последвали пет години болести на легло, неуспешно лекувани с медикаментозни средства. При него довели лекар, който му предписал строго въздържане от храна. Излекувал се за една година, след което коренно променил начина си на живот. Своя първи „Трактат за умерения живот" написва на 83-годишна възраст. Умира на сто и една години. Английският доктор Чайн(1671-1743 г.), който сам преминал всички стадии на отравяне на организма заради силното си пристрастие към свинските котлети се явява първият дипломиран лекар, който се обявил за коренни реформи в храненето и за лечение чрез гладуване. Друг известен лекар е д-р Фридрих Хофман (1660-1742), прилагал лечебното гладуване при подагра, ревматични заболявания, катар, апоплексия, скорбут, кожни заболявания, злокачествени язви. В Германия привърженици на лечебното гладуване са д-р Адолф Майер и немския учен Едуард Хокер. В Русия първите съобщения за лечебния ефект на глада са от средата на 18-ти век. В 1834 г. професор Спаски публикува статията „Успешното действие на гладуването при лечение на повтаряща се треска", т.е. при простудни заболявания. Тогава Вениаминов (1769г.) го препоръчва при хронични заболявания на храносмилателната система. В Алма-Ата в средата на миналия век руският лекар Н. Зеланд прилагал дозирано гладуване върху птици, животни и върху самия себе си. През 1822 г. Професор Л. Струве се изявява като активен пропагандист на гладолечението. Един от първите лекари в САЩ, поддръжник на лечебното гладуване е Айзък Дженингс (1788-1874). Той отхвърля употребата на лекарства за отделните болести, като вместо това разработва терапевтична програма, която включва периодично гладуване, растителна диета, чиста вода, въздух, слънце, двигателни упражнения и почивка. Тази система става известна като Натурална хигиена и се практикува и до днес, а докторите, които я следват обикновено се специализират и в ръководене на разтоварително-диетични програми. Сред основоположниците на науката за лечебното гладуване се откроява и името на американския учен Едуард Дюи: " Още по време на следването си започнах да се усъмнявам в ефективността на медикаментите.." ...... „Аз провеждам гладувания до 45 дни. Предписвам ги при стомашни и чревни заболявания, затлъстяване, водянка, различни възпалителни процеси и ескудат (възпалителен изрив), за отстраняване на физическа слабост и обща отпадналост, за подобряване на настроението и като средство против депресия. Моят принцип е - не храната, а покоят възстановява нервната система". Негова ученичка и последователка е Линда Хазард, която допълва метода на своя учител с водни процедури, масажи, гимнастика, прилагане на клизми. Тя публикува популярната в Англия книга „Гладът - лекарство срещу болестите". По-голямо разпространение лечебното гладуване получило на границата между 19-ти и 20-ти век, след реформатолското движение в медицината в полза на естествените не-медикаментозни методи за лечение. Открояват се имената на видните доктори естествени хигиенисти и диетолози - Бирхер, Бенер, Ноорден, Хейг, Платен, Мюллер и други. Лечебното гладуване било признато от тях за естествен метод за терапия. В Германия, Швейцария, Франция, САЩ, били открити специални санаториуми за желаещите да проведат курс по лечебно гладуване. Натрупал се голям опит при лечение на множество заболявания. Един от известните американски писатели Ъптън Синклер, превеждан и в България, издава през 1911 г. книгата „Лечение с гладуване". В нея той описва своя анкета на 109 души, провеждали гладуване между шест и тридесет дни, както и болестите, които успешно са излекувани. Самият Синклер също гладувал периодично. Умира здрав и енергичен до последния миг от живота си на деветдесет години. Гладолечението често се свързва с имената на американския диетолог Пол Брег (1895-1976), който се слави с хиляди излекувани и нито един отрицателен резултат. Неговите монографии се преиздават в милионни тиражи по цял свят. Но може би най-известният модерен пропагандатор и изследовател на лечебното гладуване е Хърбърт Шелтън (1895-1985), почетен доктор по медицина и натуропат. В края на 20-те години на миналия век той доразвива принципите на строгото гладуване с прием само на вода с лечебна цел. През 1928г. Шелтън основава свое собствено Училище за здраве, а през 1948г помага за основаването на Американското общество по Натурална Хигиена, с цел холистичният терапевтичен подход и гладолечението да бъдат пропагандирани широко сред хората. През 1978г. той създава професионално сдружение, известно днес като Международна Асоциация на Лекарите Хигиенисти (IAHP). Тази организация се занимава с публикуване на проучвания върху лечението с глад и издаване на дипломи в областите медицина остеопатия, хиропрактика и натуропатия. Хърбърт Шелтън е с 45-годишна практика, автор на множество трудове като „Здраве за милиони“ и „Гладуването може да спаси живота ви“, които са преведени на много езици. В неговото Училище за здраве са провели лечебно гладуване повече от 30 хиляди души с прекрасни резултати. Французинът Ив Вивини също има частна клиника и още по-бърза и експлозивна кариера. През 1963 г., само след четиригодишна практика, става известен със своята книга „Лечение с гладуване и с естествени методи", преиздавана в много страни по света. Вивини счита себе си за продължител на идеите на швейцарския лекар д-р Бертол. Създава свой комплексен метод на лечение, който се основава на продължителното 30-40-50-дневно гладуване. Постига успехи при лечение на затлъстяване, малокръвие, заболявания на черния дроб, стомаха и червата, при варикозни разширения на вените, тромбофлебит, алергични заболявания и др. Като първа клинична монография върху гладуването вероятно може да се смята отпечатаната през 1911 г. книга на д-р Ф. Зегесер „Лечебно гладуване". Изследвания на гладуването в клинична обстановка са правени от проф. Л. Луицианис от Римския университет, проф. В. Пашутин от Петербург, проф. Маргулиса от Небраска и много други, с което лечебното гладуване се поставя на научна основа . Световна известност получиха и изданията на немския учен Ото Бухингер (1878-1966), чиито клиники функционират и до днес. През 20-ти век лечебното гладуване се разпространява широко вследствие на възникването в медицината на движение, отделящо особено внимание на природните терапевтични методи. Руските медици имат голям принос в развитието на науката за гладуването. Още през 1769г. професорът в Московският университет Пьотр Вениаминов писал в своята книга "Слово за пости като средство за предпазване от болестите", че след краткотрайно гладуване и почивка стомахът става по-силен за понататъшното приемане на храна и смилането й. През 20-те години на 19-ти век професорът от Юриевския университет Л.А.Струве активно пропагандирал идеите на лечебното гладуване, като го препоръчвал при много заболявания. Професорът от Московския университет И.Г.Спаски считал гладуването за превъзходно средство срещу различни упорити хронични болести и го пропагандирал ентусиазирано през 30-те години на 19-ти век. През 1887-88г. в редица списания се появили статии на лекаря експериментатор от Алма - Ата Н.Л.Зееланд посветени на дозираното гладуване. В тези статии той описвал благотворното влияние на гладуването върху животните и върху самия него. В края на 19-ти и началото на 20-ти век в Русия професор В. Пашутин, заедно със своите ученици прави серия от експерименти с животни, с което поставя основите на съвременното разбиране за физиологичната основа на метода. Били установени физиологично полезните срокове на гладуване, удължаващи младостта и живота. Основателно е считан за основоположник на теорията на лечебното гладуване. През 30-те години на 20-ти век голям принос в науката за гладуване има А.А.Суворин. Написал и публикувал не малко трудове, измежду които: "Оздравяване чрез гладуване и храна", "Практика на гладуването". Водил кореспонденция с много читатели, които самостоятелно се излекували от много заболявания. В 40-те години на 20-ти век московският лекар Н.П. Нарбеков успешно използвал метода на гладуването при бронхиална астма, хипертонична болест, затлъстяване. От 1956г. академик Л.Н. Бакулев успешно започнал да прилага гладолечение при холецистит, панкреатит, язвена болест, сърдечни заболявания. Голям принос в развитието на метода се явява издаденият през 1969 г в Москва сборник "Проблеми на лечебното гладуване" състоящ се от многочислени разработки на десетки учени като академиците П.К.Анохин, А.А.Покровский, Н.А.Федоров, Ю.С.Николаев. Сборникът се състои от 4 големи части, даващи задълбочена обосновка на неврофизиолоичните, биохимичните и патофизиологичните основи на гладуването - " Нейрофизиология голода и насыщения», «Патофизиология голодания», «Биохимия голодания», «Клиника лечебного голодания». Голяма роля за научното обосноваване на метода изиграват и специалистите: Ю.И. Полещук, Г.И. Бабенков, Б.А. Брюзгин, В.Б. Гурвич, М.Н. Волгарев, В.А. Максимов, В.А. Тутельян, А.М. Кокосов, В.А. Миронов, М.П. Невский и др. Но най-значителен принос в развитието на метода и внедряването му в Русия има акад. Ю.С.Николаев. Той първи подробно обосновава основните показания и противопоказания, подробно описва клиничната картина на стадиите при гладуването, разработил най-ефективната и безопасна методика за прилагането му. Благодарение на фундаменталният му труд през 50-те години на миналия век лечебното гладуване е одобрено от Министерството на здравеопазването на СССР като официален метод за лечение, наречен РДТ (разтоварваща диетична терапия). С право академик Николаев е наричан патриарх на лечебното гладуване. Същността на своя метод Ю. Николаев описва по следния начин: „РДТ не е никога просто гладуване...истинският терапевтичен, устойчив за продължително време ефект, лечебното гладуване дава само в единен комплекс с другите процедури и методи, подкрепящи и повишаващи резултата; масаж, клизми, разходки, физически упражнения, дихателна гимнастика, слънчеви бани, водни процедури, автотренинг, релаксация, умствен и физически труд". Той създава школа за обучение на специалисти по разтоварително-диетична терапия и има много последователи и ученици. Редица лекари успешно прилагат на практика метода само след като са прочели неговата книга. Голям принос в развитието на теорията и практиката на гладуването има също и Георгий Александрович Войтович, разработил системата на фракционно гладуване. Лечебното гладуване е научно изследвано не само в Русия, а и в Германия, САЩ, Франция, Австралия, а също и у нас Приносът на България е преди всичко в успешното „омекотяване“ на класическия строг терапевтичен глад. Още през 30-те години на 20-ти век във Варна д-р Кирил Йорданов е прилагал гроздолечение в санаториална обстановка. Великият народен лечител Петър Димков (1886-1981) отделя особено внимание на гладолечението като описва подробно ефекта му при редица заболявания. Той препоръчва до 14 дневни курсове на вода с ежедневни клизми. По късно известната българска природолечителка, наполовина рускиня, Лидия Ковачева (1914-2002) по метода на Юрий Николаев успешно преборва туберкулозата, а на 80 годишна възраст само с глад се възстановява напълно от счупване на шийка на бедрената кост. Лидия Ковачева решава да добави към общоприетата гладолечебна схема пресни сезонни плодове и билков чай с мед. Така се ражда днешното плодолечение, съчетало мощния оздравителен ефект на пълния глад с поносимостта и универсалната приложимост на умерените пости. През 1992 г излиза първата книга на Лидия Ковачева "Целебният глад", а втората, "Гладът - приятел и лекарство", претърпява няколко издания. Любопитен и същевременно закономерен е фактът, че повечето от великите имена в гладолечението са изпробвали системата успешно върху себе си. Мнозина от тях от тежко болни, обречени от официалната медицина хора са успели да се превърнат в здрави и енергични дълголетници. Така например Пол Брег умира на 81г. в перфектно здраве от злополука. Дженингс доживява 86 г., Шелтън - 90 г., Синклер - 90г , Юрий Николев - 93 г., Ото Бухингер - 88 г., Лидия Ковачева - 88 г., Петър Димков - 95 г. Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|