Диплома основна платформа
Строго научна обосновка на лечебното гладуване (РДТ
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Методическо ръководство по лечебно гладуване от института за повишаване квалификацията на лекарите към минздрав на русия
| 2.1. Строго научна обосновка на лечебното гладуване (РДТ)
От специалистите в лечебното гладуване: - проф. д.м.н. Алексей Николаевич Кокосов - заслужил деятел на науката, ръководител на терапевтично отделение по пулмонология към ГНЦ към Министерството на Здравеопазването, Санкт Петербург, проф.д.м.н. Луфт Валерий Матвеевич, Военно Медицинска Академия, С.Петербург, проф. д.м.н. Евгений Иванович Ткаченко началник катедра по гастроентерология към ВМА, главен гастроентеролог на С.Петербург, к.м.н. Игор Евгениевич Хорошилов, ВМА, С.Петербург, изказват следните становища в методическото пособие " Лечебное голодание при внутренних болезнях". Издателство "Лань", 1999. - 64 с. (Серия "Мир медицины") ........... "По мнение на Ф.З. Меерсон (1981) стрес-синдромът се явява първа и начална фаза на адаптацията на организма към екстремални въздействия, в това число към отсъствие на храна и вода. Много от заболяванията на съвременния човек са свързани с нарушена адаптация към външната и вътрешната среда. Усъвършенстване на адаптационните възможности на организма се явява едно от най-важните направления на профилактичната медицина. Адаптацията на организма към отсъствие на постъпваща отвън храна (гладуване) преминава в няколко, преминаващи един в друг стадии. В първи-трети ден от гладуването (което е първи стадий, стадият на хранителната възбуда), в организма се извършва нервноендокринна пренастройка. Симпатико-адреналиновата система посредством своите медиатори - адреналин и норадреналин мобилизира резервите от "първото звено" - леснодостъпните въглехидрати във вид на гликоген, а също пренастройва нервно-ендокринната регулация на сърдечно-съдовата, дихателната и храносмилателната система. Тази реакция се явява доста "несъвършенна". Катехоламините (адреналин , норадреналин) не само мобилизират вътрешните резерви, но довеждат и до тяхното усилено разходване, засилва се тяхната обмяна. Проведените научни изследвания показват, че делът на въглехидратите в енергообеспечаването на организма в първият ден на пълното гладуване е средно 80%, а делът на мазнините 10-15%, а през 2-3 ден съответно - 40-60% и 30-40%. По този начин към третият ден от гладуването 1.5 пъти се намалява използването на въглехидратите в качеството им на източник на енергия, като в повече от два пъти се увеличава мобилизацията на мастните ресурси (триглицериди, холестерин) Това има голям физиологичен смисъл. Тъй като запасите от въглехидрати са неголеми ( до 500 - 800 гр. гликоген в черния дроб и мускулите) тяхното окисление би обезпечило организма с енергия само в първия ден от гладуването. Но мастните енергийни резерви са много повече. Средно човек с тегло 70 кг притежава 12-16 кг мастни тъкани , което е еквивалентно на 100-150 000 ккал. Тези запаси са достатъчни да поддържат основния обмен на веществата за срок до 50-70 дни. Вторият стадий (на нарастваща ацидоза) започва от 3-4 ден до 7-9 ден при пълно гладуване. В този период се наблюдава нарастваща кетонемия, кетонурия и метаболическа ацидоза, което заедно с увеличението на свободния билирубин в кръвта, се явява своего рода "заплащане" за адаптацията, която на този етап все още остава несъвършенна. Със започването на активната мобилизация на мастните депа (мастната подкожна тъкан, мезентерий) най-голямото метаболитно натоварване понася черния дроб. В този орган се осъществява разграждане на триглицеридите до свободни мастни киселини с последващото им окисление, а също и синтез на липопротеините с висока и ниска плътност. Към 5-7 ден на пълното гладуване се наблюдава умерена холестеринемия (до 6.5-7.5 ммол/л), която се явява преходна, тъй като холестеринът активно се използва за образуване на жлъчка и кортикостероидни хормони. В черния дроб от мастните киселини се образуват кетонови тела (ацетон, ацетонова и роксимаслена киселина), играещи роля на основен източник на енергия ( до 60-70%) за мозъка, сърцето и мускулите. От 3-4-ия ден на гладуването организмът започва да функционира по-икономично. Намалява честотата на сърдечните удари, както и количеството на изпомпваната кръв при едно съкращение. Забавя се обмяната на веществата (до 30-35% ). Паралелно с понижаване нивото на адреналина и норадреналина в кръвта нараства концентрацията на кортикостероидните хормони (кортизол, хидрокортизон, алдостерон) Стадият на компенсирана кетоацидоза настъпва на 7ия, 9ия ден от гладуването със започване активното използване на кетоновите тела. В този период кетонемията намалява и метаболитната ацидоза се компенсира, което съответства на "кетоацидозната криза" и се изявява с подобряване на самочувствието, отслабване на чувството за глад, слабост и болки в главата. Настъпва относителна стабилизация на метаболизма, стрес-лимитиращите физиологични системи минават в икономичен режим. В кръвта се повишава съдържанието на глюкоза (глюконеогенеза от кетоновите тела и глюкогенна киселина) намалява количеството на триглицеридите и холестерина. До два пъти нараства активността на ферментите АЛАТ и АСАТ. До 14-20-ия ден на пълното гладуване не се извършва съществено разграждане на белтъчните структури на организма (плазмен и мускулен белтък). От 70 до 90% от общия разход на енергия се обезпечава за сметка на окислението на триглицеридните мастни депа и кетоновите тела. Адаптацията на организма към условията на глада става по-съвършенна. Ако в този период не се предизвика екстремна загуба на енергия( чрез физическо пренатоварване, травми, термични въздействия и др.) организмът е способен в този режим да издържи да гладува в течение на 1-2 месеца и повече. В клинични условия дозираното гладуване (назначено от лекар) може да бъде използвано като ефективен метод на "стрес-терапия". Преструктурирането на метаболизма на ендогенно (вътрешно) хранене за сметка преимущественото използване на мастните субстрати (триглицериди, холестерин) и продуктите от тяхното окисление (кетонови тела) облекчава работата на повечето органи и системи в организма. Намалява количеството на произведените храносмилателни секрети (слюнка, слюнчена киселина, пепсин, жлъчка, панкреатични ферменти) и ферменти в чревния тракт. Забавят се много ферментни процеси (белтъчен синтез, синтез на триглицериди, гликоген) което дава на организма възможност за "отдих". Сърдечносъдовата и пикочно-отделителната система се намират в по-благоприятни физиологични условия. Сърдечният мускул започва да работи не само по-икономично а и по-ефективно. Удържава се диастолата, намалява продължителността на систолата, забавя пулса и намалява минутния обем, понижава се периферното съдово съпротивление. Образуването на по-малко количество крайни продукти от белтъчното разграждане ( остатъчен азот, пикочна киселина, креатинин) намалява филтриращото натоварване върху бъбреците и понижаване на дневната диуреза. Общата потребност на организма от течност намалява до 1-1.5 л. на денонощие. Активно се използва екстрацелуларната течност, което е свързано с намаляване напрежението на извънклетъчните структури, без да се понижава съществено обема на кръвната плазма. Поставянето на организма във физиологично благоприятни за него условия по време на гладуване позволяват методиката (РДТ) да се използва при лечение на болни с недостатъчност на кръвообращението, хипертонична болест I и II стадий, атеросклероза, исхемична болест, при хронични заболявания на храносмилателния тракт и задстомашната жлеза. Положителен ефект се наблюдава при болни с бронхиална астма, алергии от всякакъв вид, с което се обясняват някои положителни промени в организма на болните: намаляване на алергичната чувствителност, повишаване съдържанието на биологично активни вещества, стимулация на глюкокортикостероидната функция на надбъбрачните жлези., отслабване хиперактивността на лигавицата на бронхите и др. Регулиращото влияние върху обменните процеси позволява методът да се препоръчва на пациенти страдащи от остеохондроза, полиостеоартрози с обменно-дистрофически произход, алиментарно-конституционални затлъстявания. В основата на на лечебния ефект на дозираното гладуване стои стимулирането на възстановителните процеси в организма, гибелта на слабопотентните и болни клетки, активното извеждане на крайните продукти от обмяната на веществата и токсините, включително и метаболитите на лекарствените вещества, елиминиране антигенното хранително натоварване. При дълго гладуване се задейства предпазната функция на ЦНС като защитна реакция на организма срещу чрезвичайно стресово въздействие. Кратките срокове на гладуване оказват психостимулиращо въздействие, докато при по-продължителните срокове се наблюдава седативен ефект, който отново бива заменян от стимулиращото въздействие вече в периода на възстановителното диетично хранене. Лечението с глад наричат "предпазно-стимулираща" терапия. Закономерностите в динамиката на психическото състояние на пациентите, подложени на дозирано гладуване, позволяват то да се прилага при лечение на неврози, реактивни състояния, психопатии и шизофрении във фаза на компенсация. 2.2 Методическо ръководство по лечебно гладуване от института за повишаване квалификацията на лекарите към минздрав на русия. Ще конспектираме накратко пособието, подготвено от института за повишаване на квалификация към Министерството на здравеопазването и социалното развитие на Русия, утвърдено от председателя на секцията по възстановителна мадицина, курортология и физиотерапия към съвета на Учените академик РАМН, професор А .Н. Разумов. Съставители д.м.н.проф.Н.Б.Корчажкин, к.м.н. М.В.Ашихмин, к.м.н.Гурвич, О.Н.Лебедев, к.м.н. К.В.Котенко. ПРИЛАГАНЕ НА РАЗТОВАРВАЩО-ДИЕТИЧНАТА ТЕРАПИЯ ВЪВ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНАТА МЕДИЦИНА, пособие за лекари МОСКВА 2005. Предназначено за широк кръг лекари-клиницисти и лекари заети във възстановителната медицина. В пособието за лекари се излагат методическите подходи и практическите препоръки по прилагането на РДТ в клиничната практика и възстановителната медицина. В пособието се излагат научните основи на РДТ. Дозираното гладуване се съчетава добре с други немедикаментозни методи (рефлексотерапия, физиотерапия, фитотерапия, хомеопатия и др.) и може да се използва в лечебнопрактичните и санаториално-курортните учреждения. Използването на метода в комплекс с други терапии позволява да се намалят дозите на лекарствените препарати, да се съкратят сроковете на лечение. РДТ помага да се оптимизират схемите на профилактика и реабилитация." В последно време голям интерес представлява методът РДТ или лечебното гладуване. Няколко са факторите, обуславящи този интерес. В последните години се отбелязва увеличение числото на болните със съчетание на различни патологии, като с възрастта на болния съпътстващите заболявания се увеличават, което налага да се назначават едновременно множество лекарствени препарати. Това се съпровожда с увеличението броя на усложненията от медикаментозната терапия, в това число алергични реакции, непоносимост към лекарствени средства. Често възниква устойчивост към медикаментозното лечение. Спектърът на РДТ е много широк и може да се прилага при комбинация от патологии, оказва едновременно въздействие на много органи и системи. Методът на лечебното гладуване е лишен от редицата съществени недостатъци, присъщи на медикаментозните методи за лечение, благодарение на което е особено препоръчителен за болни, резистентни към терапии, лекарствени средства и с алергични реакции. При цяла редица заболявания (някои видове бронхиална астма, алергодерматити, псориазис, хипертонична болест, болест на Бехтерев и др.) лечебното въздействие на гладуването не отстъпва по ефективност на лекарствените препарати, тоест - явява се като средство на избор. Дългогодишният опит на прилагане на РДТ сочи, че даденият метод сериозно се отличава от известните методи за лечение с цял ред преимущества. РДТ има широк спектър на показания при сравнително неголям брой противопоказания и благотворно влияе на много съпътстващи заболявания - способства за нормализиране на обменните процеси и функцията на сърдечно-съдовата система, подобрява общото състояние на болния (появява се бодрост, нормализира се съня, подобряват се умствените способности), явява се мощно профилактично средство, нормализира работата на имунната система. Разработени са многочислени модификации на лечебното гладуване, което дава възможност да се управлява и контролира лечебния процес с отчитане на възраст, тегло, психически статус. Всичко това се явява като следствие от неспецифичността и общооздравяващото въздействие на метода на лечебното гладуване върху човешкия организъм като цяло, на повишаването на реактивността му, устойчивостта му към действието на неблагоприятни фактори (микроорганизми, студ, хипоксия и др.) " Развитието на метода РДТ като монотерапия може да се счита завършено, обаче отчитайки честият полиморфизъм на присъстващата патология, основното внимание на лекарите е насочено към съчетанието на лечебното гладуване с други методи на традиционната и възстановителната медицина " .................................. Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|