Диплома основна платформа
Научно-практична конференция по лечебното гладуване (РДТ) Москва 1976
Изтегляне 0.61 Mb.
|
| 2.3 Научно-практична конференция по лечебното гладуване (РДТ) Москва 1976
През 1976г (24 и 25 ти юли) в Москва се провежда научно-практическа конференция на Всеросийското Научно Общество на невропатолозите и психиатрите към Московския научно-изследователски институт по психиатрия. Вземат участие повече от 100 лекари и научни работници, в това число 5 професори, 5 доктори на науките и 15 кандидати на науките от най-различни области на бившия СССР (Москва, Ленинград, Ташкент, Харьков, Ростов-на-Дону, Свердловск, Новосибирск, Баку, Ставрополь, Курск, Кривой Рог, Феодосия, Краснодар, Херсон). Обсъдени са 44 доклада. Материалите свидетелстват, че лечебното гладуване (РДТ) започва да се прилага все по-широко в лечебната практика на психоневрологичните болници и диспансери при лечение на болни от шизофрения, алкохолизъм и гранични състояния, болни с остатъчни явления от инфекциозни и травматични поражения на главния мозък, съдови заболявания на главния мозък и болни със сексуални разстройства от различен произход. Изложени са материали не само за краткосрочните, но и за отдалечените във времето резултати от лечебното гладуване (РДТ), определен е кръга показания за РДТ, методите и способите за комбинирана терапия. Представен е обширен фактологичен клиничен материал, полезен и за научните работници в други специалности. Изводите най-общо са следните: Наред с положителните, психофармакологията внася и някои отрицателни патоморфози в терапията на психичните заболявания. В резултат от дълъг прием на поддържащи психофармакологични средства у болните се развиват устойчиви апато-булически, астено-хипохондрични, обсесивни, деперсонализационни синдроми, които се оказват резистентни към всички известни методи на лечение. Освен това, терапевтичните ремисии се отличават с нестабилност и кратковременнност, поради което зачестяват в два пъти повторните завръщания на пациентите в психиатричните учреждения. Дългият прием на големи лечебни и поддържащи дози медикаменти неизбежно води до поява на странични нарушения във функцията на черния дроб, бъбреците и др. органи с бариерни функции, снижаване на общата реактивност, в следствие на което се понижава съпротивителната сила към външни фактори. Психотерапевтите осъзнават със съжаление, че цената за спокойствието в психодиспансерите е твърде висока. В практическата работа всеки психиатър се сблъсква с голям брой случаи, където въпреки използването на най-модерни медикаменти, остава чувство за дълбока неудовлетвореност от получените резултати. Затова и проблемът с търсенето на високоефективни средства в терапията на психичноболни си остава актуален. Дългогодишният опит в изпозването на лечебното гладуване (РДТ) показва че методът осезаемо се отличава от известните методи на лечение. Първо, защото е със много широк кръг показания, (при много малък брой противопоказни състояния), второ - РДТ е най-ефективен в случаите където другите известни методи са неефективни, трето - при правилно изпълнение методът не води до странични реакции и усложнения, четвърто - като правило лечебното гладуване (РДТ) благотворно влияе и на много съпътстващи кожни, соматични и др. заболявания. Това се явява следствие от неспецифичността на самия метод, който оказва общооздравително въздействие на човешкия организъм като цяло, като повишава реактивността му, тоест - защитните сили на организма. Методът на РДТ се заключава в 20-30 дневен доброволен отказ от храна с неограничен прием на вода и провеждане на редица хигиенични процедури - слабителни средства, ежедневни очистителни клизми, водни процедури, разходки на чист въздух. При настъпване на клиническите признаци за завършек на гладуването ( поява на апетит, румен цвят на кожата, очистване на езика от налепите и др.) на болните се назначава хранене по определена схема. Най-вече се повлияват от РДТ депресивните реакции, неврозите, шизофренията, органичните поражения на ЦНС (остатъчни явления от травми и невроинфекции), начална церебрална атеросклероза. Оценката на ефективността на метода по качеството на подобренията до които води (дълбочина на ремисиите, продължителността им) е много висока, открива значителните предимства на РДТ в сравнение с другите терапевтични методи при подобни заболявания, въпреки че съблюдаването и изпълнението на диетичните препоръки след курсовете на гладуване се явяват залог за устойчивост на подобренията на състоянието и работоспособността. Наред с терапевтичното значение обаче, се оказва че РДТ има и диференциално-диагностическо значение - изявява в клиничната картинна и болести със скрита "замаскирана" до този момент симптоматика. Обладавайки общооздравително действие РДТ благотворно влияе и върху съпътстващите соматични разстройства, проявяващи се като патологии на храносмилателния тракт (гастрити, язва на стомаха и дванадесетопръстника) на дихателните органи (бронхиална астма), сърдечно-съдовата система (хипертония, стенокардия) обменните нарушения ( полиартрити, затлъстяване) както дори и кожните заболявания, които също съвсем успешно се поддават на лечение с дозирано гладуване. Основното терапевтично действие на дозираното гладуване върху човешкия организъм се изразява в повишение на неговата реактивност (на базата на стрес-реакция), което води до максимална мобилизация на защитните сили. Активират се процесите на храносмилане след продължителното им напрежение в периода на гладуването. Разпадът на тъкани при гладуването наводнява организма с биогенни стимулатори, които интензифицират процесите на регенерация. Възникващата в процеса на дозираното гладуване дезинтоксикация също е терапевтично важно явление. Наблюдава се феномен на нормализация на обменните процеси. Към терапевтичните механизми може да се отнесе и явлението автолиза. По време на гладуване организмът усвоява преди всичко патологично изменените тъкани и запазва най-жизнеустойчивите, което се проявява в "подмладяване" на тъканите. Изучаването на динамиката на лабораторните констелации при РДТ позволява да се предположи че психичните болести са проявление на слабото звено в системата на общата адаптация на организма. ( дезадаптация) На база натрупания опит се налага да се констатира, че щом организмът в своите реакции е цялостен, то и терапевтичните средства изискват многофакторно (глобално) действие, а не локално. И определено може да се каже, че РДТ се явява ценно попълнение в арсенла на терапевтични средства, използвани в психиатрията. Разгадаването на интимните биологически процеси, настъпващи в организма на човек по време на дозираното гладуване, както и на последващите лечението етапи дава увереност да се направи заключението, че РДТ (лечебното гладуване) има най-широко приложение при упорити психически заболявания с вяло проявление, като ефективността му значително превъзхожда известните методи на лечение. РДТ не само не предизвиква странични реакции, а се явява благотворно средство и за съпътстващата патология, кожни, обменни и др. заболявания. Следва списък на някои от участниците в Конференцията : Д.Д.Федотов, Ю.С.Николаев, Г.К.Заиров, Э.Л.Максутова, Г.И.Бабенков, В.Б.Гурвич, Я.Я.Рудаков, Г.Г.Незнамов, В.А.Пузиенко, Л.В.Бекирова, Д.В.Атлас, Д.З.Веремейкин, М.М.Юркин, О.А.Вершинин, М.И.Миняйленко, В.М.Николаева, А.Д.Василевская, М.И.Левин, Б.Т.Сабитова, Ш.Альдий, А.П.Поплавко, Л.И.Белова, Я.Я.Рудаков -(МОСКВА), И.В.Боев (Ставрополь), В.А.Брюзгин, Т.П.Брюзгина (Кривой Рог), А.С. Вульф (Ташкент), Г.Н.Глезерман, Е.П.Шевелева (Курск), С.П.Грошев, В.Т.Кукуев, В.Д.Медянцев (Новосибирск), Ф.А.Дадашев, Л.А.Лившиц, М.А.Мамедова (Баку), А.Р. Довженко (Феодосия), К.Г.Мишарина (Свердловская область), А.Я.Мишин, М.Т. Кочмала (Краснодарский край) М.П. Невский, А.И. Шевелев, Ю.А. Кутявин, О.Я. Силецкий, М.Е.Литвак (Ростов-на-Дону), С.А.Ровинская, О.П.Долгина, Ф.С. Брусиловский, Л,И.Ревва, Л.А.Хаймович, Л.М.Серегина, Н.И.Кулиш, Г.А.Самохвалова (Харьков), Е.А.Тарасова, Б.А.Токарев, А.Ф.Смолин (Электрогорск), И.Ц.Эпшнейн (Херсон). Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|