Диплома основна платформа
Какво казва Библията за поста
Изтегляне 0.61 Mb.
|
| 1.1 Какво казва Библията за поста
На осемдесет и две места в Библията се говори за пост. Нека да видим какво е мнението на известният изследовател на християнството и библията Артър Уолъс, (А. Уолъс "Постът - какво казва Библията по този въпрос". , 1991) В началото на книгата авторът добросъвестно предупреждава, че постът е важна, но не основна тема в Библията, че „постът не е нито фундамент на вярата, нито пък универсално лекарство за всички духовни проблеми". Уолъс, който има и известен личен опит, твърди, че „постът, който се практикува с чисто сърце и искрени мотиви, може да се превърне в ключ, отварящ врати, които са оставали затворени за други ключове." Той може да открие хоризонти в невидимия свят и да се превърне в духовно оръжие на Божията промисъл, „силно за събаряне на крепости". Според неговите изследвания, в Библията постът е описан като действие, което представлява акт между отделния човек и Бога и което се извършва в определено време, предизвиква се от определена нужда. Уолъс разделя поста на частичен, обикновен и абсолютен. Частичен, според Уолъс е постът, който ограничава храната без пълно лишаване от нея. Едно такова ограничаване във време на търсене на Бога е несъмнена необходимост: „В тия дни аз, Даниил, бях в тъга цели три седмици. Вкусен хляб не ядох, месо и вино не влезе в устата ми, и с мазила се не мазах" (Дан. 10:2,3). В резултат на това въздържане Даниил получава от Бога едно откровение за бъдещето на своя народ Израил. Друг пример от евангелието на Матея показва, че Йоан Кръстител е постел често и е живял от съвсем проста храна - акриди и див мед (Мат. 3:4). Обикновеният пост, според Уолъс означава лишаване от всякаква храна в твърда или течна форма, но не и от вода: „И след като пости четирийсет дни и четирийсет нощи, най-сетне огладня" (Мат. 4:2). Това първо споменаване на пост в Новия завет е коментирано от Уолъс по следния начин: „Исус пости и след това огладня. Сатана искаше да го изкуши с храна, не с пиене. Човешкият организъм не би могъл да живее 40 дни без вода, освен ако не се поддържа по свръхестествен начин". /36, с. 8/ Абсолютен пост, според Уолъс означава въздържане и от храна, и от вода. Този пост обикновено продължава три дни (в православието се нарича тримирене). Библията показва няколко примера на абсолютен пост като изключителна мярка при извънредна ситуация. Павел „три дни нито яде, нито пи" (Деян. 9:9), пристигайки от Тарс в Дамаск, зашеметен и ослепял след срещата с Христос. Духовната промяна, осъществена след поста в този млад фарисей обръща не само целия му живот, но и оказва значително влияние върху цялата Христова църква. Друг описан в Библията случай е пътят на Илия през пустинята към планината Хорив. Фрапиращ поради своята продължителност е абсолютният пост на Мойсей - два периода по 40 дни, които следват непосредствено един след друг. Първият е по времето, когато получава от Бога Десетте заповеди (Втор. 9:9,18), а вторият - когато открива, че народът му се покланя на златния телец и с това нарушава закона (Изх. 34:28). Частичен, обикновен или абсолютен, постът е упражнение на духа за всеки, който гладува за Божиите дарове, бил той калвинист (като напр. Джонатан Едварес), арминианец (Джон Уесли), евангелист (пастор Блумхарт), католик или православен. Не малко православни църкви и манастири са възникнали на „местата за постене" известни от 14 век в Русия, България и др. Такъв е примерът с аязмото на Бачковски манастир, аязмото на Рилски манастир, като място за уединение и пост на св. Йоан Рилски и пр. Пост се практикува също и в почти всички нехристиянски религии. Малко от нещата, водещи началото си от зората на човешката цивилизация, са така погрешно разбирани, както гладуването Важната роля, която то има и е имало, често е изопачавана в резултат на неоснователни страхове, нямащи нищо общо с истината и базиращи се на предразсъдъци, неточна „научна" информация и липса на достоверни сведения. Много книги са написани за „гладуването на сокове", „религиозните пости", „гладуването за намаляване на теглото" и т.н., но те не разглеждат гладуването от чисто физиологическа гледна точка. Вестници и списания регулярно публикуват статии, изразяващи толкова противоречиви мнения върху темата, че читателската публика е безпомощно объркана. Голяма част от този огромен по обем противоречив материал обсъжда темата за прилагането на гладуването като средство за отслабване. Друга, също обширна част от тази литература, поставя ударение върху големите въображаеми опасности от гладуването. В голяма част от материалите се подчертава необходимостта от наблюдение от квалифицирани медици, за предпочитане в болница, при всяко гладуване с продължителност повече от три дни. Някои от книгите и статиите запознават читателя със „също толкова добри" или по-добри заместители на глада. Съществува и голямо несъгласие в мненията за начина, по който трябва да се провежда гладуването. Някои хора на науката използват термините лечебно гладуване" и „гладуване" като синоними, докато простата истина е, че когато човек гладува с лечебна цел, той не „умира" от глад, а когато човек не се храни и наистина умира от глад, той не гладува с лечебна цел. Небрежната и непрецизна употреба на тези термини като еднозначни понятия и подразбиращото се предположение, че двата процеса не се различават, ако това не е направено със съзнателното намерение да се създадат предубеждения, е показател за наличие на неразбиране от страна на авторите. Фразите „неблагоприятни странични ефекти" и „неблагоприятни реакции" се появяват толкова често в писанията на учените-експериментатори, че докато чете материала, човек остава с впечатлението, че става дума за лекарства. Когато започне курса на гладуване и спре употребата на чай, кафе, алкохол, газирани напитки, подправки, и други дразнещи и възбуждащи продукти, които е привикнал да поема с храната и между отделните хранения и прекрати не особено наложителната употреба на аспирин или други лекарства на различни интервали, човек започва да изпитва главоболие, виене на свят, слабост, треперене, болки в корема, гърба и ставите; може да му прилошее; може да почувства гадене и дори да повръща. Тези ефекти на отказването не са „странични ефекти" на гладуването, а продължение на действието на същите симптоми, които са създавали неприятности на този човек, докато се е хранел, и които често той е притъпявал с цигари, кафе или някои популярни стимулиращи десерти. Така наречените „странични ефекти" на гладуването не са причинени от самото гладуване, а от навика да насищаме организма си с токсини, превръщайки го в част от всекидневието, и това се доказва от факта, че ако периодът на гладуване продължи, всички тези симптоми изчезват. По същия начин предписването на щедри дози синтетични витамини и микроелементи в таблетна форма по време на гладуването съсипва резултатите от целия метод. Друга причина за „неблагоприятните странични ефекти" е практиката на учените, експериментиращи в тази област, да насърчават хората в процес на гладуване да задоволят потребността си от течности (вода), като пият чай, кафе, газирани напитки, бира, вино и бульони или прецедени супи. Докато хората на науката не подложат на задълбочено изследване гладуването, освободено от токсини, няма да бъдат в състояние да оценят правилно постиганите при този метод резултати. Трябва също така да знаем, че съществува много неточна терминология, която допринася за още по-голямото объркване по въпроса за гладуването. Например: слушаме как хората говорят, че са предприели „воден глад", което би трябвало да означава, че са спрели да пият вода. Това, което те имат предвид е, че се въздържат от всичко останало, освен от вода. Същата нелогичност се съдържа и в израза „глад на плодови сокове" или „глад на зеленчукови сокове". Отново това, което тези хора имат предвид е, че се въздържат от всичко, освен от плодови или зеленчукови сокове. В нашата страна преобладават "авторитетните" мнения , че периодът, в който се консумират плодове или плодови и зеленчукови сокове, води до същите или дори по-благоприятни резултати, отколкото пълното гладуване. И в двете ни клиники за разтоварващо плодово хранене ( на д-р Емилова, и на д-р В.Георгиева ) наричат тези периоди „гладен режим с плодове и сокове", докато, всъщност такива периоди е по-правилно да се определят като пиршества с плодове и сокове. Например човек, който е на гроздова диета, е насърчаван да консумира огромни количества грозде. Човек на диета от сок от моркови е насърчаван да поглъща големи количества сок от моркови. Разтоварващите периоди със сокове намират мястото си в природната медицина. Ще бъде обаче сериозна грешка да изключим пълното гладуване и да се уповаваме единствено на разтоварващите периоди със сокове. С настоящата дипломна работа си поставяме задачата да хвърлим по-широк поглед върху проблема, да разясним някои детайли и да дадем основна информация, отнасяща се до същността и технологията на метода, чрез който човек може дълго време да живее и да се чувства добре. Да докажем , че лечебното гладуване е биологичен процес и е неизменна част от живота. И че, проведено грамотно, то лесно може да разкрие истинската си роля - да ни дари с добро здраве и тонус, живот без болка, дълголетие , да ни хармонизира и одухотвори. Гладуването е много повече от това да престанем да се храним: то е едновременно наука и изкуство. То има решаващо значение за цялостното ни добро състояние и оказва влияние върху психологическите и емоционалните аспекти в живота ни. Гладуването, в смисъла в който този термин ще бъде използван тук означава пълно въздържание от всякаква храна за различен период от време. В религиозен смисъл то може да означава въздържание от определени храни по време на някои религиозни празници. Но това е по-скоро частично, а не пълно въздържание. Някои смятат, че гладуването е еквивалент на "изгладняването" . Това е дълбоко погрешно. Има два основни периода в процеса на въздържание от храна, които тук трябва да разграничим и определим - същински период на гладуване и период на изгладняване. От основно значение е да се разбере, че стадият на гладуване продължава само през периода, в който организмът се поддържа от запасите, натрупани в тъканите. Изгладняването започва, когато въздържанието е надхвърлило границите, в които тези запаси могат да се ползват или когато те достигнат до опасно ниско ниво. Драматичните подобрения, които могат да бъдат постигнати чрез гладуване, предприето за подходящ период от време и при наличието на най-благоприятни условия, могат да изглеждат достоверни само за онези, които са имали възможност да бъдат свидетели. Общата тенденция и при лаиците, и при лекарите-специалисти, когато чуят за случаи на такова възстановяване, е да ги сложат в графата на фантастичните истории, които не могат да бъдат приети за достоверни. Няма обаче нищо невероятно или неправдоподобно в ефектите на гладуването. Ако се замислим сериозно по въпроса, гладуването е най-естественото и най-разумно средство за грижа за болното тяло, което познаваме. В продължение на 140 години природните хигиенисти са използвали гладуването като средство за поддържане на здравето, даващо възможност на организма бързо да се възстанови от болести. Хигиенистите са натрупали изключителен клиничен опит в тази област. Този опит се е превърнал в дълбоко вкоренено убеждение, че гладуването е градивна сила, която трябва да бъде използвана и развита като част от установените практики на съвременния живот. Съществуват, разбира се, много противници на лечебното гладуване. Повечето от тях знаят съвсем малко за гладуването или за неговите правилни методи. Д-р А. Раболиати от Англия, се е изразил толкова точно: „Най-ревностните критици на гладуването обикновено са хора, които нито веднъж през живота си не са пропуснали да се нахранят." Независимо дали целта е поддържане или възстановяване на доброто здраве, увеличаване или намаляване на теглото, ролята на гладуването е фактор от жизнено значение, който не може да бъде пренебрегван от всички онези, които действително са загрижени за своето здраве и добро състояние в духовен и физически план. Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
|