Това е механизъм, чрез който финият автоматичен баланс на природата влиза в своята роля. За да направи разход в една посока, природата трябва да спести в друга. Този доказан във времето факт важи за всички процеси в живите организми, включително и човешките същества. Такъв феномен се наблюдава и в механизмите на действие на тялото. Ако има храна, която трябва да се преработи, по-голяма част от кръвта се насочва към органите на храносмилателната система и ние ставаме лениви, дори ни се доспива. Ако се заемем с извършването на тежка работа, процесът на храносмилане практически се преустановява.
Когато гладуваме и съхраняваме енергията на тялото, която обикновено се използва за работата на храносмилателната система, позволяваме на тази енергия да бъде пренасочена в други канали, с което да бъде извършена друга дейност. Енергията, спестена от една система, може да бъде оползотворена от друга.
