Дипломант : Научен ръководител

Мястото и ролята на счетоводната информация за управлението.

Капиталовложителите (инвеститорите) и другите потребители на финансовите отчети при вземането на икономически решения се опират на счетоводната информация, която предоставят компаниите (предприятията) - настоящи и потенциални обекти на инвестиции. Повишаването на качеството на създаваната информация от счетоводството и осигуряването на гарантиран достъп до нея на всички потребители на финансовите отчети е задължение и отговорност на ръководствата на предприятията и грижа на държавата и обществото като цяло. Освен балансираността на основните качествени характеристики на финансовите отчети (разбираемост, уместност, надеждност и сравнимост) и съобразяването с другите ограничения върху уместната и надеждна информация (своевременност и равновесие между полза и разходи), с особена острота днес изпъква финансовата прозрачност.
Езикът на информацията от финансовите отчети на предприятията трябва да бъде достатъчно ясен (разбираем), а формата да облекчава нейната интерпретация. На инвеститорите (настоящи и бъдещи) и на другите нейни потребители е нужна увереност, че информацията, която се предоставя от предприятията, е надеждна и заслужаваща доверие. Събитията в различни части на света в началото на XXI век обаче накара обществото да се усъмни в качеството на предоставяната информация. Банкрутите (фалитите) на големи компании и свързаните с тях счетоводни скандали подринаха сериозно доверието в тези, които отговарят за изготвянето, представянето и одита на финансовите отчети. Известни са причините, последствията и мерките, които се предприемат в САЩ, в страните от ЕС и от международните неправителствени организации. Адекватен отговор от съответните органи и организации се очаква и у нас.
Потребността от по-пълна и качествена информация, която сега става все по-необходима поради липсата на достатъчно доверие, извежда на преден план изискването за повишаване на прозрачността. Прозрачността се определя като съвкупност (система) от условия, при които информацията за съществуващи ситуации, приети решения и действия се оказва достъпна, разбираема за всички участници на пазара; разкриването на информацията се основава на коректна методика на нейното изготвяне и представяне и на своевременното оповестяване на стратегическите решения, приети от предприятията.
Инвеститорите очакват по-голяма прозрачност не само от ръководствата на предприятията, но и във взаимоотношенията на независимите финансови одитори с техните клиенти и за потенциалните конфликти на интереси. Лицата, предоставящи рисков капитал, се нуждаят от повече информация и за възнагражденията на независимите аналитици, за това как последните изпълняват своята работа. Повече яснота собствениците на акции очакват и от службите по стандартизация и регулаторните органи, т. е. да научат как нормите и правилата се създават и прилагат на практика. Към стремежа за осигуряване на по-голяма прозрачност се добавя и потребността от подобряване подотчетността на всички групи и индивидуални участници на пазара. Отговорност за всичко това носят както участниците на пазара, така и органите на държавната власт, които са задължени да обосновават своите действия и провежданата политика, като отговарят пред обществото за резултатите от нея.
Финансовата прозрачност е еднакво необходима и за ръководствата на отчитащите се предприятия, и за инвеститорите, и за другите потребители на информацията (кредитори, доставчици, клиенти, персонал, различни неправителствени организации и т. н.). Тя позволява привличането на повече дългосрочни инвестиции, облекчава достъпът до нови капитали, укрепва доверието в ръководството и повишава неговата отговорност и цената на акциите на предприятието. Разбира се, по-високият курс на акциите е изгоден за акционерите, ако цената е в резултат от повишаване на реалната стойност, а не от манипулирани очаквани доходи и отчетни показатели.
Прозрачността на информацията е нужна за осъществяване на концепцията за отговорност на основните групи участници на пазара. Тя способства за повишаване надеждността на решенията, приети от стопанските субекти, и съдейства за укрепване на отговорността, дисциплината и управлението. Когато действията и взетите решения са ясни, това намалява разходите по техния мониторинг и създава по-добри възможности на обществото да контролира работата по управление на предприятията. Следователно прозрачността и отговорността са взаимно свързани категории. Първата повишава отговорността посредством мониторинга. Отговорността пък повишава прозрачността чрез подтикване на различните участници на пазара към разкриването на мотивите и аргументите, обясняващи техните действия. Към тези категории трябва да се прибави и почтеността. Заедно, прозрачността, отговорността и почтеността формират дисциплина, която издига равнището на взетите решения и спомага за разработването на по-ефективна политика.
За да работят ефективно и успешно финансовите пазари, цялата верига от участници в корпоративната отчетност трябва да заслужава доверие. Веригата на корпоративна отчетност представлява ролята и взаимната връзка на различните групи и лица, занимаващи се с подготовката, обработката, обмена и използването на информация от корпоративното счетоводство. Първите две звена - ръководителите на отчитащите се предприятия и съветите на директорите, носят отговорността за изготвянето и представянето на финансовите отчети. Участието на независимите одитори се изразява в независимото одиторско мнение (заключение) за достоверното представяне във всички аспекти на същественост на информацията във финансовите отчети на предприятието въз основа на извършен от тях одит.
Дистрибуторите на информация са доставчиците на данни. Те ,събират финансовата информация и я разпространяват сред потребителите. В тази група се включват също така средствата за масова информация, уеб ­ сайтовете и други системи, които подготвят обобщени информационни продукти за дейността на предприятието.
Независимите аналитици са лицата, които на основата на информацията, предоставена от предприятията и други данни и сведения, оценяват резултатите от дейността им и перспективите за развитието им. Най-често това са финансовите консултанти и инвестиционните посредници, които анализират финансовите отчети и дават съответни препоръки.
Инвеститорите и другите заинтересовани страни са крайните потребители на корпоративната финансова информация. В числото на инвеститорите се включват юридически и физически лица, които притежават и желаят да придобият акции и дялове. Към заинтересованите страни се отнасят всички останали потребители на финансова информация: заемодатели, доставчици и други търговски кредитори, клиенти, персонала на предприятието и т. н.
Службите по стандартизация са отговорни за създаването на стандарти за финансови отчети и одит. Това са организации, професионални обединения и търговско-промишлени групи, които имат принос в разработката на стандартите и определянето на критериите за оценка на дейността на предприятията.
Регулиращите органи са правителствени, териториални и международни органи и организации, които установяват и осъществяват правилата и процедурите на корпоративната отчетност. Разбира се, важна роля тук играят законодателните органи.
Поддържащи технологии са преди всичко интернет-технологиите, които осигуряват разпространението и ползването на финансовата информация както в самите предприятия, така и извън тях. Към тях се включват също така и хардуерните и софтуерни системи за събиране и анализиране на информацията.
Всяка от посочените групи преследва собствени цели и следи за възможните пътища за подобряване на ситуацията. На пазара обаче е необходима обединена структура, която да концентрира усилията за достигане целта на финансовите отчети предоставяне на полезна информация, задоволяваща общите нужди на повечето потребители при вземане на икономически решения. Такава структура съществува и тя е описана в литературата като модел за осигуряване на прозрачност на компанията.
Моделът за осигуряване на прозрачност на предприятието се представя на три равнища: „първо равнище - глобални стандарти за финансово отчитане (Global GAAP); второ равнище - отраслови стандарти за оценка на дейността и отчетността, разработени и приети за конкретни отрасли на икономиката; трето равнище - специфична за всяко предприятие информация за стратегии, планове и подходи за управление на риска, политика в областта на заплащане на труда, корпоративното управление и критерии за оценка на дейността и т. н. Информацията от третото равнище се явява фундамент за бъдещото успешно управление. Тя е уникална за всяко предприятие и въпросът за нейното създаване и представяне се възлага на ръководството на отчитащото се предприятие. Второто равнище е свързано с отраслови стандарти, тъй като използването на глобалните стандарти не е достатъчна база за извършване на сравнения”³⁰.
Инвеститорите се нуждаят и от нефинансова информация (удовлетвореност на клиентите, екологична чистота на производството и т. н.). Методологията за оценка в различните отрасли силно се различават. Потребността от съпоставимост на резултатите от дейността на различните предприятия възниква не само за глобалните инвеститори, но и за ръководителите на тези предприятия с цел да се направи оценка на конкурентната среда. Независимо че стандартите от второто равнище имат отраслов характер, не се изключва преход на някои от тях в първото равнище.
С последните изменения и допълнения на Закона за счетоводството българските предприятия изготвят своите финансови отчети в съответствие със следните счетоводни бази:

• 
  малки и средни предприятия (МСП) - на базата на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП). Изискването на закона е МСП да прилагат национални стандарти, изготвени в съответствие с Общите положения за изготвяне и представяне на финансови отчети, приети от Борда по МСС, актовете на ЕС и националните особености.
  
• 
  бюджетните предприятия - на базата на счетоводните стандарти за публичния сектор, изготвени от МФ и утвърдени от министъра на финансите. Тези стандарти са съобразени с изискванията на ЕС за отчетността на публичния сектор, МСС за публичния сектор, издадени от Международната федерация на счетоводителите-IFАС, както и на българското законодателство за отчетност и контрол на средствата и разходите на бюджетните предприятия.
  

• 
  всички останали предприятия (които не са бюджетни и не попадат в групата на малките и средни предприятия) - на основата на Международните стандарти за финансови отчети (МСФО/МСС), приети от Комисията на Европейския съюз.
  

При разглеждането на модела за осигуряване на прозрачността, важно значение има и формата, в която информацията се предоставя, а след това се използва от аналитиците и от другите заинтересовани страни. Доскоро изборът на формат не представляваше особен интерес - дали да е на хартиен носител или в електронна версия, която е близка до хартиения вариант по своята функционалност. Днес предприятията имат възможност да публикуват информацията на базата на Интернет-платформа чрез значително по­функционалния език XBRL (ExtensiЫe Business Reporting Language - разширен език за финансова отчетност). XBRL е разновидност на ХМL разширен език за маркиране на документи, който е част от веригата на корпоративна отчетност в групата на поддържащите технологии. С прехода към тази нова технология се премахва трудоемкият ръчен труд, свързан с подготовката, публикуването и анализирането на Интернет-информацията. Целта е да се постигне пълна интеграция на Интернет с офис приложенията и така да се автоматизира и оптимизира използването на информацията.
Като цяло ХМL създава фундамент за следващата фаза на глобалната информационна революция. Мащабите на неговото използване за търговски и частни цели бързо расте в целия свят. За повечето участници във веригата на корпоративна отчетност не е нужно да знаят как се "чете или пише" на XВRL. Достатъчно е да знаят, че той помага да се решат компютърните проблеми на съдържанието и автентичността, а също да се използва връзката между съдържанието и формата за осигуряване на пълнотата на информацията, нейното качество и бързината на получаване. Областта на приложение на езика XВRL не ограничава финансовата информация до първото равнище на модела за осигуряване на прозрачността. Той позволява да се разгледа практически всякаква информация, включително нефинансова, специфична за отделни отрасли или предприятия, която се отнася за второто или третото равнище на същия модел. Освен това този език облекчава събирането на информация не само вътре в предприятието, но и извън неговите граници. XВRL дава възможност на потребителите да търсят свързана информация по цялата мрежа на нейната обработка в програмите, подпомагащи вземането на вътрешни управленски решения или решения от инвеститорите.
Възможността за събиране на съдържателно свързана информация извън пределите на предприятието носи непостижими досега изгоди за цялата верига на корпоративната отчетност. Информацията се събира еднократно и след това се използва многократно, без предприятието да се грижи за нейното обновяване. Всичко това значително ускорява процеса на отчитането и осигурява аналитична гъвкавост, непостижима досега.
Условията на единния европейски пазар и очаквания конкурентен натиск налагат значителни промени в работата на българските предприятия още през периода на подготовката на страната за пълноправно членство в ЕС. Те не могат да устоят на конкуренцията и да развиват успешно своята дейност без да си осигурят ефективно управление, адекватно на спецификата, сложността и динамиката на новата бизнес среда. В тези условия изключително важен фактор и ресурс е икономическата информация, в това число осигуряваната от счетоводството. Съществена предпоставка за успешното управление и за просперитета на всяко предприятие е способността му да организира информацията си като свой основен ресурс и да я използва като важно конкурентно предимство.
Всичко това недвусмислено показва, че е нужна преоценка на ролята и значението на счетоводната информация в светлината на глобалните, технологичните, икономическите и социалните предизвикателства, пред които са изправени българските предприятия в процеса на присъединяване към ЕС. Безспорна е потребността от внасяне на значителни подобрения в организацията на процесите по създаването и използването на счетоводната информация в днешната динамична реалност. Особено важно е счетоводната информационна система на предприятието да бъде поставена в съответствие с нарастващите информационни потребности на съвременния управленски процес.
Счетоводната информация е потребна за вземане на ефективни управленски решения, свързани с регулирането на дейността на предприятието в една или друга посока. По-конкретно използването й е наложително при разработването на прогнози, чрез които се очертават основните насоки на развитието. В процеса на изпълнението им възникват положителни и отрицателни отклонения, които могат да бъдат оценявани и анализирани чрез създадената счетоводна информация. Така тя, от една страна, служи като основа за нови решения, а от друга - за оценка на степента на изпълнение на прогнозите.
За да протичат безпрепятствено и нормално процесите планиране, анализиране и контролиране, насочени към вземане на управленски решения, счетоводната информационна система на предприятието трябва да отговаря на определени изисквания. Изключително важно е при нейното организиране и функциониране да е изпълнено едно основно изискване - да се създава подходяща информация, която да се предоставя на подходящите хора в подходящото време.
Необходимо е в предприятието да се установи каква информация е потребна за вземането на определени решения и как ще се организира нейното създаване. Мениджърите се нуждаят от подходящата информация, която да използват за контрол върху тяхната сфера на дейност и тя да им дава възможност да концентрират вниманието си върху ключовите данни, от които зависят решенията им.
Информацията, създадена от счетоводната система, в редица случаи трябва да бъде преосмислена, представена в друга форма и преобразувана така, че да стане приложима към дейността на съответните мениджъри. Например на отделните маркетинг-мениджъри, отговарящи за реализацията на различните видове стоки, е необходима информация за състоянието на продажбите. Не би било особено полезно те да получават твърде подробна отчетна информация, която да подлагат на селекция, за да извършат необходимите анализи. Много по-ценни за тях биха били вътрешни справки и отчети за периодичните продажби, класифицирани по определени критерии като например по групи купувачи, по географски райони, по дистрибуционни канали и други.
Такава информация може да бъде осигурена в резултат на селекция на първичните данни, генерирани от счетоводната система на предприятието. Важно е също така тези отчети и справки да бъдат изготвени по начин, който да позволява съпоставимост с плановите показатели за съответните продажби. Всичко това може да се осъществи на практика чрез използване на съвременните модерни компютърни системи и счетоводен софтуер.
Дори създаването на подходящата информация да е организирано добре, използването й ще бъде ефективно само ако се предоставя на подходящите мениджъри, които са оторизирани да вземат нужните за сферата им управленски решения. Ако това не е изпълнено, връзката между мениджърите, които трябва да контролират съответните дейности за постигане на определени планови цели и счетоводната информационна система не е подходящо установена и правилно организирана. Например в някои български предприятия системите за счетоводна информация генерират прекалено много детайлизирана информация за високите нива в йерархията на управление и недостатъчно подробна за по-ниските. А това затруднява изключително много процесите на вземане на решения.
След като в предприятието вече е изяснено каква информация ще се осигурява на отделните мениджъри, трябва да се решат още два главни въпроса, засягащи бързината и честотата на предоставянето й. Решаването и на двата въпроса принципно се свежда до това, че информацията трябва да бъде осигурявана толкова бързо и толкова често, колкото се изисква от характера на управленските решения, за които тя ще бъде използвана. Много от регулярно вземаните решения могат да бъдат обслужвани от редовно предоставяни вътрешни отчети и справки, създавани от счетоводната система по подходящ график. Но в съвременната динамична икономическа реалност предприятията често са изправени пред необходимостта да вземат адекватни решения и да предприемат бързи стъпки за преодоляване на проблеми, възникнали по силата на непредвидени обстоятелства. Това изисква готовност за предоставяне на нужната информация от счетоводната система.
В подобни случаи е важно получената информация да бъде преди всичко навременна, вместо да бъде прецизно точна и подробна, но закъсняла. Безсмислено е да се получи прецизна, детайлизирана информация, когато вече е твърде късно да се използва и да окаже влияние при вземането на дадено решение.
Ето защо счетоводната информационна система трябва да бъде изградена така, че да притежава висока степен на гъвкавост. Този проблем съществува в много от съвременните български предприятия. Нерядко в процеса на управлението мениджърите получават информация, която не могат да използват, а не такава, от която се нуждаят, или получават важна информация твърде късно. За преодоляването на тези трудности се налага да бъдат вложени значителни усилия, насочени към подобряване на съдържанието и скоростта на информационните потоци между функционалните отдели в предприятието.
В организацията на дейността на тези отдели често възникват проблеми, свързани със стремежа им да осъществяват преди всичко своите конкретни цели, а не непременно целите на предприятието като цяло, и между тях трудно се установява ефективно сътрудничество. За успешното разрешаване на тези проблеми би било полезно българските предприятия да използват положителния опит в тази насока на съвременните проспериращи компании по света. Характерно за тях е, че гледат на предприятието не като на сбор от отдели, а като на система за управление на ключови бизнес дейности. Те все повече фокусират вниманието си върху необходимостта да управляват процеси, а не отдели. За целта създават взаимодействащи екипи за управление на отделните бизнес процеси, изхождайки от това, че всеки процес се състои от няколко стъпки и изисква усилията на няколко отдела. Така в тези компании счетоводният персонал все по-активно работи съвместно с персонала от отделите по маркетинг, логистика, научно­изследователска и развойна дейност и др., като комуникационните връзки между тях непрекъснато се усъвършенстват чрез използването на съвременните информационни технологии. В този контекст проличава изключително ясно все по-нарастващата необходимост от успешно управление ,на счетоводните информационни процеси в предприятието.
Важен въпрос, който не бива да се забравя при изграждането и функционирането на счетоводната информационна система, е необходимостта предприятието да бъде сигурно, че ползата от информацията превишава разходите по създаването й. Оказва се, че на практика е доста трудно да се оцени обективно икономическата целесъобразност и ползата от създадената информация чрез използване на анализа "разходи-ползи". Главното в тази насока е да се съобразят потенциалните загуби, които би могло да понесе предприятието, ако не е осигурена определена информация. Необходимо е да се създава оптимално количество информация, която без излишни разходи на труд и време да може да задоволява в максимална степен информационните потребности на вътрешните и външните потребители на информация.
Световната икономика днес се намира под влиянието на две мощни сили - глобализацията и информационните технологии, чрез които настъпи нова ера в условията за информационен обмен и бизнес. Необратими са процесите на интернационализация на стопанската дейност, глобализация на пазарите и нарастваща мултинационална структура на бизнеса, които се улесняват от бързото развитие на комуникационните технологии. При осъществяването на тези динамични промени ролята на изключително важен фактор и ресурс играе икономическата информация, в това число тази, която се осигурява от счетоводството. Неоспорим факт е все по-нарастващата значимост в условията на новата информационна епоха. Едно красноречиво потвърждение на това е становището на световноизвестния теоретик на мениджмънта Питър Дракър: "Пазарът за информация е налице. Както и предлагането, макар и все още дезорганизирано. През следващите няколко години - но не повече от десет - двадесет, те ще се слеят в едно. Именно това ще е истинската нова информационна революция - водена не от ИТ­ специалисти, а от счетоводители и издатели. Тогава и организациите, и отделните личности ще трябва да открият от каква информация се нуждаят и по какъв начин ще я получават. Те ще трябва да се научат да организират информацията си като свой основен ресурс." Показателно в същата насока е и мнението на един от водещите световни умове в сферата на маркетинга - Филип Котлър: "Съвременният маркетинг е битка, която разчита по-скоро на притежаването на информация, отколкото на други ресурси. „Основното конкурентно предимство на една компания е информационният й ресурс."
Повишените изисквания към счетоводното представяне на информацията и насоките на нейния анализ в съвременната конкурентна среда, новите форми, способи и методи на инвестиране на капитала създават условия и възможности за подобряване на тяхната дейност посредством системния анализ на икономическите показатели, разкриващи тяхното финансово състояние, в т.ч. тяхната ликвидност, платежоспособност и финансова стабилност. Формирането на балансирана система от методи за изследване, диагностициране и бюджетиране, определянето на ключови показатели и разработването на процедури за анализ с цел да се подобрят съпоставимостта, вярното и точното представяне на счетоводната информация за управлението не могат да бъдат обект на проучване само на един изследовател. Нужни са усилията на много професионалисти в областта на теорията и практиката на счетоводство, за да се усъвършенстват моделите на счетоводно отразяване и управление и да се приведат в съответствие със съвременните изисквания на анализа и оценките на новата икономическа среда у нас в синхрон с процесите на окрупняване на капитала вследствие на интеграцията и глобализацията в световен аспект.
Известно е, че една от насоките на усъвършенстване на управлението е в пряка зависимост от усъвършенстването на счетоводното осигуряване с необходимите за финансово - счетоводния анализ информационни масиви. Този факт поставя управлението му на едно от ключовите места и определя основното му значение не само за дейността на предприятието на микроикономическо равнище, но и в макроикономически аспект за развитието на българската и международната дейност в условията на пазарна икономика.
Информационните потребности на управлението определят значението и изискванията към счетоводно - информационното му осигуряване, което обуславя своевременното, обективното, вярното и точното представяне на финансовото състояние на предприятието, финансовите резултати от дейността му и определя възможностите за инвестиране и управление на неговия капитал в интерес на потребителите на счетоводна информация, вземащи икономическите решения въз основа на нейния анализ.
Счетоводството е специфичен вид дейност, която създава конкретен продукт на труда - счетоводната информация, чието предназначение е да служи на управлението на предприятието за извеждане на управленски решения и за контролиране на тяхното изпълнение. На тази основа изискванията на управлението се развиват в две посоки: изисквания към качеството на счетоводството като дейност и изисквания за качеството на счетоводната информация.
Счетоводството като особен вид дейност се характеризира с това, че се осъществява във времето и в изградена структурна организация, т.е. в пространството. В тази насока изискванията към качеството на счетоводната информационна система са следните:
- срочност - това е определящо изискване и е водещо при взаимодействието с другите изисквания; обуславя навременността в създаването на счетоводната информация и използването от органите на управлението; има важно значение за вземането на навременни и ефективни управленски решения;
- бързина и оперативност – тези изисквания са свързани и си взаимодействат със срочността. Те произтичат от необходимостта управленските органи да контролират промените, които настъпват в процесите и операциите от кръгооборота на активите и пасивите на предприятието;
- гъвкавост - изразява се в способността и възможността на счетоводството да се променя, обновява, преобразува организационно и технологично в съответствие с информационните потребности на управлението на предприятието.