Дипломна работа на тема: " Вътрешен банков контрол" студент: Пламен Георгиев Параскевов
Изтегляне 236.5 Kb.
|
Свързани:
razlika-mejdu-nss1-i-mss1
Глава ПърваСъщност и нормативна уредба на вътрешнобанковия контрол 1. Общ и специализиран вътрешнобанков контрол По силата на чл.5, ал.1 от ЗБ банка се очередява само като акционерно дружество и до колкото в ЗБ не е предвидено друго, за нея се прилага ТЗ. По силата на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ като акционерно дружество банката има качество на търговец, който съгласно чл.1, ал.3 от ЗБ не може да сключва други сделки и да извършва друга дейност извън изчерпателно посочената в ал.2 на същата разпоредба. Необходимостта юридическото лице да има свои органи на управление и представителство налага закона да установи, ако не изчерпателно, то минимално необходимите такива органи, при липсата на които то не може въобще да възникне. За акционерните дружества тези органи са определени в чл.219 от ТЗ, съгласно които задължителното следва да има: Общо събрание на акционерите; Съвет на директорите (едностепенна система) или Надзорен съвет и Управителен съвет (двустепенна система). Друго основно изискване към банката като акционерно дружество е по отношение на нейния устав и по-конкретно, според чл.7 от ЗБ послдният трябва да съдържа освен данните, представени в съответните закони и данните за сделките, които тя извършва, пълномощията за подписване и представляване на банката, както и данните за начина, по който ще се извършва вътрешния контрол на банката. Оттук вече навлизаме и в тематиката на настоящата разработка, а именно значението на вътрешният контрол в банката. Като част от управлението вътрешният контрол е функция на цялата управленска структура на банката, на всички нейни органи – общо събрание, съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет. Вътрешен контрол извършват и останалите оперативни звена на банката – управленията и отделите, ангажирани с непосредственото сключване и изпълнение на банкови сделки и операции. Разбира се, вътрешният контрол на различните управленски нива има различен обхват и значение за цялостната контролна система на банката. Решаващ е вътрешният контрол, упражняван от общото събрание на акционерите, тъй като в крайна сметка той е насочен към осигуряване на правилно и адекватно функциониране на цялата система за вътрешен контрол. Но общото събрание на акционерите не е постоянно действащ орган, то се свиква след изпълнение на редица формалности не може да реагира бързо на турболентната външна среда, в която оперира банката. Освен това акционерите са много на брой, с различни интереси и възгледи относно управлението. В такъв случай би следвало мястото на общото събрание да бъде заето от избраните от него органи на оперативно управление- Съвет на директорите, съответно Надзорен съвет. Но тези органи имат свои специфични задачи в управлението на банката. Оперативното управление на банката е твърде сложна и отговорна дейност, а освен това концентрацията на управленските с контролните правомощия в един и същ орган би лишила упражнявания контрол от присъщата му обективност и безпристрастност. Вътрешният контрол се осъществява от създаден специализиран орган, ръководителят, на който се избира от общото събрание на акционерите. Основните функции на този орган са да осъществява контрол върху решенията на мениджърите на Банката и да ги подпомагат при вземането на решение от организационен и финансов характер. В процеса на изпълнението на служебните си задължения, ако органът за вътрешен контрол открие нарушения, които са довели или могат да доведат до съществени вреди на банката или банковата система, като цяло, ръководителят на службата за вътрешен контрол е длъжен да уведоми веднага управление Банков надзор в БНБ. Това им задължение не ехарактерно за вътрешния контрол. Разграничават се две противоположни мнения на специалисти. Една част от специалистите считат, че не е логично служителите осъществяващи вътрешен контрол в банката да са задължени да подават информация на ЦБ, а не на мениджмънта на Банката, на общото събрание на акционерите, а другата считат, че това е оправдано от гледна точка на целта да се осигури стабилна банкова система, сигурност в служителите. За осъществяване на вътрешния контрол банките назначават банкови служители – инспоетори по вътрешен контрол с оглед потребностите на контрола и определените за целта средства от общото събрание. Поради изложените причини в Наредба № 10 на БНБ за вътрешния контрол в банките е прокарана диференциация на вътрешния контрол на общ и специфичен. От своя страна тези два вида контрол могат да се използват под формата на превантивен, текущ и последващ контрол. Предварителният банков контрол предхожда по време дейността, която се контролира, т.е. субектът извършващ контрола, със своето поведение изпреварва обекта на контрола. Чрез този вид контрол се проверяват обстоятелствата и условията в онова фактическо състояние, в което те се намират непосредствено преди началото на тази дейност. По такъв начин се съдейства да бъде осигурено правилно, навременно и целесъобразно и по-нататъчно нормално развитие на конкретни операции от даден процес. От това се определя и главната му задача, а именно да предотврати всяко незаконно и нецелесъобразно изразходване на парични средства, техника, съоражения, материали, средства за работна заплата и т.н. Предварителен контрол е възможно да се упражнява на всички равнища от всички ръководни структури. Текущият контрол се осъществява в процеса на последователно, закономерно развитие на определена дейност. Предмет на този контрол е цялата дейност на банката. Поради това може да се каже, че текущият контрол е всеобхватен. С помощта на текущият контрол могат да се откриват и навреме да се предотвратят всички слабости и грешки, които не могат да бъдат забелязани и предотвратени чрез методите и средствата на предварителния контол, защото причините и условията, които ги пораждат, не всягога е възможно да бъдат прадварително забелязани. Освен това такива условия и причини могат да възникнат и по-късно в процеса, когато се създава и развива проверяваната дейност. За това задачата на текущия контол е да се контролира всеки започнал и развиващ се процес на подконтролна дейност. Неговата функция започва по време, когато завършва функцията на предварителния контрол и продължава до окончателно завършване на конкретната проверявана дейност. Последващ контрол се осъществява върху дейността, след като тя вече окончателно е завършила. Следователно негов предмет е минала дейност. Предварителният контрол се използва обикновено непосредствено и по-късно след изтичането на установените в практиката отчетни периоди или в избрани периоди, след като напълно е извършена определена дейност. Когато тя се извършва през строго определени периоди, този контрол придобива характер на ритмичен или периодичен контрол. Последващият контрол е продължение на текущия контрол. Негова задача е да се откриват всички слабости и грешки, допуснати в процеса на осъществяване на контролната дейност, които по различни причини не са попаднали в обсега на предварителния или текущ контрол, или пък са такива, които възникват по-късно и не са предмет на текущия контрол. За това може да се каже, че последващият контрол има констативен характер, без да е лишен от възможността за превантивност. Общият вътрешен контрол създаден в банката като цялостна вътрешна система от връзки и процеси за всяко организационно ниво чрез подходящо разпределение на задачите и отговорностите по длъжности, които включва контролни дейности, съобразени с особеностите на различните управления или отдели, като: физически контрол, периодични проверки на спазването на установените за отделни дейности лимити, системи на утвърждаване и упълномощаване, системи на равнение и потвърждение и т.н. По силата на чл.4 от Наредбата общият вътрешен контрол в банките се осъществява от органите, учредени съобразно действащото законодателство и устава на банката т.е. от общото събрание, съвета на директорите, съответно надзорния и управителния съвет, изпълнителните и генералните директори, началниците на оперативните отдели и управление на банката, директорите на клонове, главните и отговорните счетоводители и т.н. Характерно за този контрол е, че имат качеството преди всичко на превантивен контрол или на текущ контрол. Упражняваният общ вътрешен контрол е елемент на извършваната дейност на съответния банков орган, а често може да бъде увлечен в еднообразието на една неправилна и носеща рискове за банката практика. Необходимостта от обективен коректив на управлението и на изградените за целта управленски и вътрешно контролни системи се вижда от установените от законодателя изисквания при капиталовите дружества за заверка на счетоводните им отчети от лицензирани от държавата дипломирани експерт-счетоводотели. По силата на чл.251, ал.4 от ТЗ без проверка на експерт-счетоводители годишния финансов отчет не може да се приеме от общото събрание. Посочената норма е насочена да защити акционерите от евентуални злоупотреби, извършени от органите за оперативно управление. По силата на чл.61 годишният финансов отчет на всяка банка се проверява и заверява не от отделен дипломиран експерт-счетоводител, а от специализирано одиторско предприятие със седалище в страната, включено в списъка, утвърден от БНБ, като актовете за включване и изключване от списъка не подлежат на обжалване по съдебен ред. “За разлика от външния контрол, упражняван от специализираните одиторски предприятия, специализираният вътрешен контрол е постоянно действаща независима оценъчна дейност, извървана с помощ на органите на управление на банката за законосъобразността и съответствието с външните и вътрешните нормативни актове на извършваните банкови сделки и свързаните с тях операции, която се осъществява от спрециално създадени за тази цел вътрешнобанкови органи.” (1) (1) Джилизов, В., “Особеното място на органите за вътрешен контрол в баникте”, сп. “Български законник”, бр.4, 2000г. Изтегляне 236.5 Kb. Сподели с приятели:
|