Дипломна работа на тема: " Вътрешен банков контрол" студент: Пламен Георгиев Параскевов
Специализирани органи за вътрешен банков контрол
Изтегляне 236.5 Kb.
|
Свързани:
razlika-mejdu-nss1-i-mss1
| 3. Специализирани органи за вътрешен банков контрол
Организационна структура Съгласно чл.5, ал.1 на Наредба №10 на БНБ за вътрешния контрол в банките последните сами изграждат структури за специализирано осъществяване на вътрешния контрол и други служители, чиито брой, професионална класификация и опит се определят от органите за управление на банките. Единствено чл. 59, ал. 1 от ЗБ задължава банките чрез общите си събрания на акционерите да избират и освобождават ръководството на службата за вътрешен контрол. Съгласно чл. 5, ал. 2 на Наредбата конкретни организационни структури на специализираните органи за вътрешен контрол и техния персонален състав се определят от органите за управление на банките. Следователно, действащата нормативна уредба, от една страна, императивно задължава банките да създадат вътрешнобанкови органи за специализиран вътрешен контрол, но от друга страна им предоставя свободата самостоятелно да определят вътрешната организация и персонален състав на тези органи. Тази свобода обаче не е неограничена. “Законът изрично фиксира мястото на ръководството на специализираната служба за вътрешен контрол във вътрешнобанковата йерархия на органите – ръководството се избира и освобождава от общото събрание на акционерите на банката. Следователно това ръководство е пряко подчинено на общото събрание и следва да се отчита за сжоята дейност именно на този орган на банката. От друга страна, в качеството си на ръководство, то очевидно отговаря на цялостната дейност на службата и на осъществявания от тази служба, чрез органите ú специализиран вътрешен контрол. Останалите органи за спезиализиран вътрешен контрол, организирани по силата на закона в специализираната служба на банката, също следва да са на пряко подчинение именно на определеното от общото събрание ръководство на службата, а не на някой друг орган на банката. В това отношение нормативната уредба не допуска банките на договорна основа – чрез устава си или чрез други вътрешни правила, приети от самите тях да създават, изменят или прекратяват правомощията на своите органи, упражняването, на които да води до изграждането на вътрешно-йерархични връзки, различни от посочените. Не е допустимо уставът да предвижда в определени случаи надзорния съвет или съвета на директорите да избира или освобождава ръководството на специализираната служба за вътрешен контрол. Нормативната уредба не позволява на банките да създават органи за специализиран вътрешен контрол по смисъла на наредбата, които да са организирани в други структурни звена извън специализираната служба за вътрешен контрол, или пък да създават няколко самостоятелни и независими една от друга служби за вътрешен контрол.” (3) До колкото в наредбата не се уточнява видът на органите за общ вътрешен контрол, които определят персоналният състав на специализираната служба, допустимо е в устава или във вътрешните правила на банката да се предвидят правомощия и на други органи, освен общото събрание на акционерите, които да наемат служители – инспектори по вътрешния контрол, или други служители за осъществяване на специализиран вътрешен контрол. Наредбата изисква обаче тези органи да са служители на банката, които да бъдат наети за специализиран вътрешен контрол, защото юридическото лице не може да придобие качество на служител на банката. Служители на банката могат да бъдат само физически лица. Освен това качество на служител се свързва с възникване на трудово правоотношение между физическото лице и банката. Наредбата изисква служителите, осъществяващи споциализиран вътрешен контрол, да бъдат наети, т.е. мейду банката и тези лица да съществуват трудови правоотношения. По силата на Кодекса на труда такива правоотношения могат да възникнат само от трудов договор, избор или конкурс. “До колкото специализираният вътрешен контрол може да се определи като независима оценъчна дейност в помощ на ръководството на банката за законосъобразността и съотведствието с вътрешните нормативни актове на извършваните банкови сделки и свързаните с тях операции, то за осъществяването му в определени случаи може да възникне необходимост от прилагане на специални знания от определена научна област. За тази цел чл.6, ал.1, т.4 на Наредбата предвижда възможността за определяне на вещи лица. Макар и да подпомагат специализирания вътрешен контрол, вещите лица не осъществяват такъв контрол. По отношение на тях не съществува изискването да са служители на банката. Напротив, най-често те нямат такова качеством, а са привлечени от външни научни организации и учереждения. По отношение на вещите лица действащата уредба не ограничава банките да уреждат отношенията си посредством граждански договор.” (4) Персоналният състав за специализиран вътрешен контрол, които съставляват ръководството на специализираната служба по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗБ, се избира и освобождава от Общото (3) Джилизов В., “Нормативна допустимост за създаване на правомощия на органите от СС “Вътрешен контрол” в банките и договорна основа” бр.2 2001г. събрание на акционерите. Това не означава обаче, че банките са ограничени само до избора, като основание за възникването на трудовото правоотношение с тези лица. Напълно допостимо е след като бъдат избрани, тези лица да сключат с банката трудов договор. Банките са свободни да определят броя, професионалната квалификация и опита на служителите, които са наети за осъществяване на специализиран вътрешен контрол. Разпоредбите на чл.15, ал.1, т.4 от ЗБ, регулира условията и реда за получаване на лицензия за извършване на банкова дейност, изисква обаче предварително да се удостовери в БНБ, че назначените служители в създадената служба за вътрешен контрол имат необходимата за дейността професионална квалификация и опит. Такъв е смисъла на чл.5, ал.1 на Наредбата, който изисква определените от банката служители за специализирано осъществяване на вътрешния контрол по брой, професионална квалификация и опит да съотведстват на разумните потребности на контрола в съответната банка. Контрольора трябва да притежава съответните качества: Подходяща квалификация, съответстваща на изискванията за дейността; Дискретност по отношение на фактите и информацията по време и след приключване на проверката; Да отстоява принципите на независимост и безпристрастност при вземане на решения и заключения; Контрольорът е длъжен да изпълнява функциите, задълженията и отговорностите си съобразно интересите на банката. (4) Джилизов В., “Нормативна допустимост за създаване на правомощия на органите от СС “Вътрешен контрол” в банките и договорна основа” бр.2 2001г. Изтегляне 236.5 Kb. Сподели с приятели:
|