Развитие на масовия спортен туризъм

1.5 Развитие на масовия спортен туризъм

Пътуванията в страната или извън нея, постепенно придобиват нов характер. Те преследват не само развлекателни, но и познавателни цели. В маршрутите все по-често се включват исторически и културни паметници и забележителности. Най-желаната дестинация за масов туризъм се оказва Европа.

В Швейцария, в това отношение, интерес представлява възникаването и дейността на фирма “Отелплан”, която е основна през 1935г., а днес се явява един от най-големите доставчици на туристически услуги в страната.

Основната идея на създателя на “Отелплан” – Г. Дутвайлер, била да привлече и да научи обикновения човек да почива. Това би помогнало на хотелския бизнес да преодолее кризата. “Следва да се обърнем към публика, до този момент неприобщена към туризма и несвикнала да пътува”, отбелязва Дутвайлер. Масовите, евтини пътувания стават основен продукт на фирмата.¹³

Колкото и да е странно, в Германия импулс за развитието на туризма дава национал-социализма. Осъщствявайки идеята за “единство на нацията”, ръководството на страната стимулира масовия организиран туризъм с цел почивка. С тази дейност се занимавала специална организация – “Сила чрез радост”/Kraft durch Freude/. През 1933г. г бил основан и Имперски комитет по туризма, подчинен на министъра на просвещението и пропагандата. Общата идеологическа база в тази област била формулирана лично от Хитлер: “Аз искам на работещия да му се осигури достатъчен отпуск и този отпуск, като и свободното му време, да бъдат за него истинска почивка. Аз искам това, защото само с народ със силни нерви може да се води голяма политика”. Интересен е фактът, че нацисткият режим отделял такова голямо внимание на масовия туризъм, като въвлича нови маси и по този начин разширява социалната му база. Държавата оказвала съдействие за организиране на групови пътувания-круизи, жп пътувания, туристически походи. Умерените цени довели до за първия „туристически бум” в Германия: от 2,3 млн. през 1934г., туристите стават 5 млн. през 1935г. и 10,3 млн. през 1938г.

През този период туризмът придобива масов характер. Преследват се не само развлекателни, но и познавателни цели. В маршрутите се включват исторически места и паметници на културата.

Втората световна война парализира туризма. Едва в следвоенните години настъпва промяна. Това е същинският период масов туризъм - от предмет на разкош, той се превръща в потребност за голяма част от населението на вискоразвитите, индустриални държави. В западноевропейските страни 50-те и 60те години на XX век са период на активно създаване на туристически фирми, масово строителство на хотели, мотели и различни увеселителни заведения. Тогава туризмът е ориентиран предимно към американските туристи и е източник на доларови постъпления за приемащата страна. В периода 1960г. и средата на 70-те се наблюдава бърз, интензивен ръст на входящия и изходящия туризъм и увеличение на числото на туристическите фирми и обема на тяхното производство.

Най-важен показател, който бележи завършването на процеса на формиране на масовия туризъм е интензивността му в една или друга страна. Интензивността на туризма показва каква част (в %) от населението ежегодно извършва поне едно туристическо пътуване и се съотнася към цялото население или към това над 14 години. Когато интензивността е над 50% може да се говори за наличие на масов туризъм.

През 80-те години темпът на растеж се забавя, но все още остава стабилен. От 1980г. числото на нощувките скача двойно и ако през 1960г. 27% от германското население е предприемало туристически пътувания, то през 1987г. този процент е 64,4%. След Втората световна война, търсенето и предлагането на туристическия пазар дават основание да се говори, че масовият конвеерен туризъм се е трансформирал в масов диференциран. Следва да се отбележи, че в него участва не само елитът, а и хората с по-ниски доходи.

Конвеерният туризъм предлага относителен примитивизъм и еднообразност в потребностите и мотивацията на туристите, и съответно конвеерен характер на предлаганите услуги.

Диференцираният туризъм отчита разнообразната парадигма от потребности и мотивации, множеството тясно специализирани сегменти в туристическото търсене, разнообразието на възможните услуги и ярко изразената специализация на туристическото предлагане. За диференцирания туризъм е характерен не толкова широк, колкото дълбок асортимент от услуги. С други думи – туристическата фирма не предлага огромно количество услуги, а ограничено такова, но пък с възможност за широки вариации.

Преходът от конвеерен към диференциран туризъм се извършва едновременно с прехода от пазар на производители към пазар на потребители.

Оживлението в икономиката през 50-те и бурния растеж през 60-те години, съответства на формирането на обществената психология за “ограничено потребление и висока производителност”/”Общество на работохолиците”/. Ограничеността на потреблението се налага от отсъствието на достатъчно финансови средства у масовия среден потребител. Трудът се явява доминираща категория в общественото съзнание от този период. Бързият икономически ръст и насищането на пазара със стоки стимулира разширението на потребности, а трудът се разглежда като основно средство за задоволяване на потребностите на потребителите от самите тях.

На границата между 60-те и 70-те години се формира “общество за потребление на материални блага” – потребление заради потреблението. Усложнява се мотивацията за туристическо търсене – заедно с рекреационните, растящо значение придобиват образователните, комуникативните и инвестиционните аспекти на туризма. Всичко това съхранява своята актуалност и през 80-те.

От втората половина на 70-те години, заедно с диференцираното туристическо търсене, при предлагането се засилва тенденцията за спецификация и диверсификация. Последната намира израз както в разширението на асортимента на предлаганите услуги в рамките на специализацията на фирмата, така и в проникването на туристическите фирми в други сфери на услугите.

В условията на растящо единство и взаимна зависимост, разширяването на международните контакти в сферата на икономиката засилва инвестиционния аспект на туризма. Деловият туризъм /бизнес турове, панаири, конференции, симпозиуми и др./ е наразривна част от съвременния производствен процес. За съжаление, чак до средата на 80-те години, деловият туризъм не се разглежда като самостоятелен предмет за изследване и затова е невъзможно да се проследи дългосрочно динамиката на неговото развитие.

Необходимо е да се вземе под внимание и растящото значение на комуникационния аспект на туризма - увеличава се числото на пътуванията с цел комуникация и установяване на контакти, посещения на близки и роднини; развива се и религиозният туризъм.