Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационната степен „бакалавър. Дипломант: Научен ръководител
ГЛАВА ТРЕТА ТЕНДЕНЦИИ И НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МАСОВИЯ СПОРТЕН ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.2. Насоки за развитие на масовия спортен туризъм в България
- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
- ЛИТЕРАТУРА
ГЛАВА ТРЕТАТЕНДЕНЦИИ И НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МАСОВИЯ СПОРТЕН ТУРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ3.1. Проблеми, свързани с развитието на масовия спортен туризъм в БългарияВсе още в областта на теорията, политическите решения и практическите действия, полаганите усилия в недостатъчна степен отговорят на потребностите, свързани с развитието на масовия спортния туризъм в България. Масовият спортен туризъм, който е насочен към експлоатация на природните ресурси в морските ни и ски курорти е включен в голям обем програми, които нямат висока доходност и рентабилност. Продължава да стои на дневен ред проблемът със стопанисването на спортната база и инфраструктура. Има спор, дали държавните обекти трябва да на либерализирани условия за стопанисване или да си останат държавна собственост. В това тежко време на криза, но и преди нея, бюджета не е достатъчен за поддръжката им, камо ли за изграждането на нови. Всеобщо е мнението,че изградената преди няколко десетилетия и след дълги години на финансов недостиг на средства , днес спортната ни база и инфраструктура в преобладаващата си част е физически и морално остаряла и за нейното възстановяване ще са необходими много финансови средства. Основна предпоставка за провеждане на подготовка на спортисти е спортната инфраструктура да отговаря на изискванията на международните федерации по отделни спортове. Голяма част от спортната ни база не отговаря на тези изисквания. Достатъчен е факта,че България няма писта с тартово покритие, върху което се провеждат лекоатлетическите състезания по време на Олимпийските игри. Ограничените възможности на общините не им позволяват да правят инвестиции в подобряването на спортната инфраструктура, а за бизнесмени подобни инвестиции са твърде рисковани. Налага се изграждането на нови съоръжения, особено в Югозападна България, където климатът позволява целогодишна експлоатация и подготовка на открито. За обема на необходимите средства е показателен фактът, че една спортна база се изплаща за около 15 години. Трябва също да се има в предвид, че всяка международна федерация признава оборудването, предоставено само от лицензираните от нея фирми. Спортната база разположена в туристическите обекти е крайно недостатъчна. Понастоящем тя е съсредоточена главно по Северното Черноморие и със сравнително малък капацитет, неспособен да удовлетвори възникналото търсене. Закъснялата приватизация в сферата на туризма и осъществяването и „на парче” са причини за изграждането на спортни съоръжения в рамките на туристическите обекти да не се поставя като главен приоритет. Ако действат поотделно, новите собственици не са в състояние да съберат необходимите за целта средства. От друга страна повечето от тях все още не са осъзнали ползата от сътрудничеството помежду си. След неадекватни решения обектите попадат в неподходящи ръце на т.нар. Спонсори, които ги превръщат в складове, базари и офиси. На места имуществото от залите се разпродава безразборно. От тази обстановка се възползват бизнесмени,които успяват да получат лични облаги. Голяма част от базата и до днес продължава да се отдава по неясни критерии за извън спортни дейности. Така например върху площта около залите и стадионите се строят бензиностанции, паркинги, кафенета, ресторанти и др.неспортни обекта. В по-малките обекти също не липсват проблеми в издръжката на спортните съоръжения, но поради страх на местната общественост кметовете не предприемат радикални действия. Там обаче стадиони, прилежащи хотели и обекти са отдавали безогледно на новопоявили се спонсори, които в замяна обещават да финансират съответния спортен клуб.Следват чести смени на спонсори и на предназначението на базите. Спортните обекти, обявени от правителството за частна или общинска собственост, могат да бъдат отчувдавани , включвани в капитала на търговските дружества и приватизирани. Нормално е когато държавата няма достатъчно пари да стопанисва базата да предложи вида, формата и условията на предоставяне. Що се отнася до спортните съоръжения в зимните ни курорти може да се каже,че там главния проблем е в техническата съоръженост на изкачващите устройства. Недостатъчния брой на изкачващите устройства е предпоставка за възникването на кризисни ситуации. Нивото на един ски курорт се формира не само от добрата тур.инфраструктура, но и от нивото на ски съоръженията. Разбра се през последните години бяха направени инвестиции в изграждането на спортни съоръжения, но това бяха единични случаи. Планинския ни курорт Банско привлече много чуждестранни инвестиции, което доведе превръщането му в модерен европейски курорт. След всичко казано дотук можем само да съжаляваме, че София няма да бъде домакин на зимната олимпиада през 2014. Освен преките печалби България можеше да спечели от дългосрочен интерес за провеждане на редица турнири, спортен туризъм, подобрен имидж. Не по-маловажно е, че това бе шанс да се реши и вечният проблем с инфраструктурата ни – да се изградят не само нови спортни съоръжения, но и важни обекти като магистралите „Люлин“ и „Струма“, да се разширят и модернизират летищата и да бъде цялостно завършена мрежата на софийското метро. Между другото точно проблемите с инфраструктурата, лошите пътища и липсата на спортни съоръжения заедно с липсата на достатъчна подкрепа на държавата бяха изтъкнати като основна причина София да изпадне от надпреварата. Голфът е друг много печеливш спорт, в който България е на път да проходи. Не само заради луксозните бази и принципно високите такси за ползване на игрищата, но и затова, че голфърите не обичат да играят на едни и същи игрища дълго време и постоянно пътуват. Идеята Банско да се кандидатира за домакин на зимните олимпийски игри през 2022 година е нова! След неуспеха на София на 3-4 пъти не бива да се отказваме. Курорта Банско се развива много добре, вече има леглова база за 15 хиляди курортисти. Работи се усилено върху инфраструктурата, подменена е над 80% от водопроводната мрежа на града, асфалтират се усилено улици, а се предвижда изграждане и на нов кабинков лифт. Банско има по-голям шанс от София да спечели домакинство, защото планината Пирин е по-висока и могат да се провеждат всякакви алпийски дисциплини. При Витоша това не може да стане, а и риска от безснежие е по-голям. Също така Банско е по-малък град и обстановката би била по-задушевна по време на олимпиадата. За ползата от едно домакинство на олимпиада на български град едва ли някой ще спори. Съоръженията, които ще се построят ще останат за всички българи и със сигурност ще привлекат още повече туристи.
Предимства:
Недостатъци:
За успешно развитие на спортния туризъм в Р. България и за реализиране на значими икономически и социални ползи от него е необходимо: • разработване на секторна стратегия за развитие на спортния туризъм с приоритетна цел съхранение и доразвитие на традициите в българския спорт и стимулиране на връзките му с туризма; • определяне и разграничаване на мястото, ролята и функциите на различните заинтересовани страни (държавни, местни власти, неправителствени организации, туристически и спортни организации и др.) в развитието на спортния туризъм; подобряване координацията и взаимодействието между тях в процеса на реализация на политиката за развитие на спортния туризъм. • осмисляне ролята и значението на спортния туризъм за ефективното му включване в националната туристическа политика и маркетинг-планирането на туристическите райони и места; • целенасочени маркетингови анализи и проучвания за бъдещото развитие на спортния туризъм у нас: какви ресурси, кои събития, какъв потребител и какъв продукт; включване на ресурсите на спорта в регионалната туристическа политика и маркетинг-планирането на туристическите райони и общини; • подобряване на суперструктурата и инфраструктурата на спортния туризъм с цел повишаване качеството на неговия специализиран продукт; • информационно и рекламно усигуряване на масовия спортен туризъм чрез дейността на туристическите информационни центрове и по-широко представяне и промоция на международни туристически борси и панаири; • разработване на специализирани учебни програми и организиране на обучение на професионалисти в областта на спортния туризъм; • модернизиране на съществуващата и израждане на нова спортна база, в туристически обекти с подходяща архитектура, функционалност и оптимален капацитет с цел удовлетворяване на специализираното търсене; • интегриране усилията на туристическия бизнес, спортните организации, културните институции и останалите заинтересовани страни – собственици на спортна база с цел ускоряване развитието на спортния туризъм за разработване на специализирани и комбинирани туристически продукти. • стимулиране на туристическия бизнес чрез формите на публично-частното партньорство за по-активно сътрудничество с общинските и областните администрации при решаване проблемите на спортния туризъм; • специализиране и повишаване качеството на обслужване на спортистите и посетителите по линия на спортния туризъм по отношение на транспортните, хотелиерските, екскурзоводските и допълнителните услуги; • създаване на подходящи условия за спортисти-професионалисти с цел подготовка за участие в спортни събития или аклиматизация. • възпитание на населението и посетителите в дух на интеграция, толерантност, феър плей и отговорно отношение към туризма; • ефективно използване на средствата по европейските програми за развитие на масовия спортен туризъм.
Спортните клубове и федерации не могат да се самоиздържат и разчитат на финансова помощ от държавата и на хора, които обичат спорта или искат да го използват за различни цели. Това обаче няма как да продължава вечно. Спортните състезания в България в настоящия си вид не са атрактивни за спонсорите и рекламотаделите. Същевременно спортът е уникален комуникационен канал, защото осигурява достъп както до масова милионна аудитория, така и до специфични групи и пазарни ниши. Социалните и културни ефекти от масовия спортен туризъм се конкретизират в: • стимулиране на физическата активност и култура на свободното време на широки слоеве от населението чрез участие в туристически пътувания с наситени спортно-рекреативни програми; • стимулиране на международния обмен и сътрудничество в областта на спорта, сближаване и обогатяване на спортните традиции и култура на участниците в този вид туризъм; • създаване на нови работни места и активизиране на трудовата заетост; • развитие на техническата и специализираната спортно-туристическа инфраструктура и суперструктура; • подобряване на жизнената среда и качеството на живот на местното население; • издигане имиджа на дестинацията и привличане на посетители; • подобряване на здравния статус на населението и др. Развитието на масовия спортния туризъм се съпътства от обективни и субективни бариери и проблеми, които все по-често се дискутират на значими по мащаб национални и международни форуми. Назряла е обективната необходимост субектите на туристическата политика в Р. България да активизират усилията си за стимулиране развитието на спорта в интеграция с туризма и спортния туризъм – в частност. В съвременния живот спортът и туризмът са свързани много тясно. Милиони хора по целия свят пътуват, като основната цел на пътуването им е да съчетаят промянат иусещането за отпуск с любимото занимание. За тях се организират специални изложби на различни видове спорт. Туризмът, активният отдих, са включени в различни дейности, организирани от асоциациите по спортове. Най-популярни спортно-туристически дейности са планинското и шосейно колоездене, скалното катерене, ориентирането, рафтинг, кану, спалеологията, спортния риболов, ветроходството, голфът, конната езда, ските, сноубордът, уиндсърфът, подводният риболов, водните ски. Нашата страна разполага с изключително благоприятни условия за развитие на масов спортен туризъм. Една от основните предпоставки за неговото ускоряване е оценката на потенциала и оптимизиране използването на ресурсите. ЛИТЕРАТУРА1.Нешков,М,и кол., Въведение в туризма, 2007 г. 2.Анализ, http://www.visaeurope.com/en/visa_europe.aspx, 09.01.2012 3.Българска федерация по ски, http://www.ski.bg/bfski_bg.php, 20.12.2011 4.Ванкувър отчете 300 млн. долара приходи от олимпиадата, http://www.dnevnik.bg/sport/2011/02/06/ 5.Гърция излиза от кризата със спортен туризъм, 28 Април 2009, http://www.grreporter.info/, 27.12.2011 6.Закон за физическото възпитание и спорта, изм. ДВ, бр.35, 3 май, 2011г. 7.Календар рали България 2012, http://carhelp24.com/, 09.01.2012 8.Масов спортен туризъм след Втората световна война, http://travel.pop.bg/article6131.html, 04.01.2012 9.Поредно признание за България в мотоциклетния спорт, http://www.sportni.bg/, 29.10.2011 10.„Скъпи гости”, Държавата отпуска нови 5 млн. лв. за международни спортни събития в страната http://www.capital.bg/, 16.11.2011 11. Спортните бази в България, http://www.bulgariasportbase.com, 10.01.2011 12.Четвърти черноморски туристически форум на тема: “Спортният туризъм – възможности за удължаване на туристическия сезон”, Варна, Фестивален и конгресен център, 29.09 – 01.10.2011 г. 13.Gibson, H. J.. (1998) Sport tourism : a critical analysis of research, (Journal Article in Sport Management Review), http://www.getcited.org/mbrx/PT/99/MBR/11059302, 10.12.2011 14. Joy Standeven,Paul de Knop, Sport tourism , Human Kinetics, 1999, с.14,14.11.2011 15.National Sports Tourism Strategy, 2000, http://www.tourism.gov.au, 12.11.2011 16.Sport and Adventure Tourism, Simon Hudson, The Haworth Hospitality Press, 2003, с.4, 12.11.2011 17.Sports Tours International United Kingdom, http://www.sportstoursinternational.co.uk, 15.11.2011 18.Тhe world conference on sport and tourism, 22 and 23 February, Barcelona-2001, 14.11.2011, http://www.wto.org/ 15.11.2011 19. http://www.albena.bg/bg, 21.12.2011 20.http://top-10-list.org/2010/10/04/10-most-watched-world-sports/, 15.11.2011 1 Gibson, H. J.. (1998) Sport tourism : a critical analysis of research (Journal Article in Sport Management Review), http://www.getcited.org/mbrx/PT/99/MBR/11059302, 10.12.2011 2 National Sports Tourism Strategy, 2000, http://www.tourism.gov.au, 12.11.2011 3 Sport and Adventure Tourism, Simon Hudson, The Haworth Hospitality Press, 2003, с.4, 12.11.2011 4 Sport tourism , Joy Standeven,Paul de Knop, Human Kinetics, 1999, с.14,14.11.2011 5 Тhe world conference on sport and tourism, 22 and 23 February, Barcelona-2001, 14.11.2011 6 WTO (World Tourism Organisation), 15.11.2011 7 Sports Tours International United Kingdom, http://www.sportstoursinternational.co.uk, 15.11.2011 8 WTO (World Tourism Organisation), 06.12.2011 9 Гърция излиза от кризата със спортен туризъм, 28 Април 2009, http://www.grreporter.info/, 27.12.2011 10 Гърция излиза от кризата със спортен туризъм, 28 Април 2009, http://www.grreporter.info/, 27.12.2011 11 Ванкувър отчете 300 млн. долара приходи от олимпиадата, http://www.dnevnik.bg/sport/2011/02/06/ 12 Анализ, http://www.visaeurope.com/en/visa_europe.aspx, 09.01.2012 13 Масов спортен туризъм след Втората световна война, http://travel.pop.bg/article6131.html, 04.01.2012 14 Закон за физическото възпитание и спорта, изм. ДВ, бр.35, 3 май, 2011г 15 Спортните бази в България, http://www.bulgariasportbase.com, 10.01.2011 16 «Скъпи гости», Държавата отпуска нови 5 млн. лв. за международни спортни събития в страната http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2011/01/07/ 17 Поредно признание за България в мотоциклетния спорт, http://www.sportni.bg/, 29.10.2011 18 Българска федерация по ски, http://www.ski.bg/bfski_bg.php, 20.12.2011 19 FIS - Международна ски федерация 20 Специални оферти, http://winter.pamporovoresort.com/, 10.01.2011 21 Скъпи гости, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/, 21.12.2011 22 Скъпи гости, http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/, 21.12.2011 23 Четвърти черноморски туристически форум на тема: “Спортният туризъм – възможности за удължаване на туристическия сезон”, Варна, Фестивален и конгресен център, 29.09 – 01.10.2011 г. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|