Търсене на масов спортен туризъм в България

2.3. Търсене на масов спортен туризъм в България

Най-общо потребителите при спортния туризъм предприемат туристическо пътуване, като главните цели са упражняване на даден вид спортна дейност или наблюдение на спортно събитие.

Мотиви при предприемане на пътуване с цел активна спортна дейност са:

• 
  задоволяване на потребност от движение;
  
• 
  упражняване на хоби;
  
• 
  упражняване на професия;
  
• 
  желание да се усвоят дадени спортни умения;
  
• 
  общуване с хора със сродни интереси.
  

• 
  задоволяване на хоби;
  
• 
  задоволяване на потребността от колективна емоция;
  
• 
  развлечение ;
  
• 
  съчетаване на удоволствието от събитието с елементи на познавателен туризъм.
  

1. Основен тип изцяло обвързан със спорта, присъствието му е от значение за провеждане на спортна дейност /състезатели/. Те са с най-голяма степен на участие в спорта. Тук се включват спортните коментатори, инструктори, треньори.

2. Вторият тип- тук влизат „второстепенните” участници, които също са част от спортната дейност, но не участват пряко в нея / представители, спонсори, организатори, статисти /Събитието може да се проведе без тях, но би се променило драстично/.

3. Третият тип - тук се включват наблюдателите ( зрителите ) . На пръв поглед не са от особено значение за провеждането на спортно събитие, но те са тези, които носят емоцията по време на провеждането . Колкото по-многобройни са, толкова по- престижно е спортното събитие

4. Четвърта група включва тези,които пътуват до туристическата дестинация с цел упражняване на даден вид спорт.

5. Петият тип са тези, които случайно са въвлечени в спортна дейност.

За съжаление данни за търсенето в България няма.

2.4. Влияние на масовия спортен туризъм върху икономическото развитието на територията

Голяма част от услугите, предлагани при спортния туризъм са скъпи, защото се ползват скъпоструващи съоръжения, при някои – и спецална екипировка. Това предопределя спортния туризъм за потребители с доста добри материални възможности.

Спортният туризъм не е с изключително тясносезонен характер, тъй като спортните състезания по повечето видове спортове, са така, устроени, че да се провеждат извън сезона – в неговите крила, което всъщност работи положително като удължава активния сезон. Единствено ски-спортовете като елемент на спортния туризъм могат да се характеризират със сезонност.

Спортни събития включва онези спортни прояви, които привличат значителен брой зрители и участници. Профилът на туриста зависи от събитието, което посещава. Провеждането на мега събития привлича голям брой чуждестранни туристи и журналисти, технически персонал, като треньори и длъжностни лица. По време на тези събития голяма част на услугите, типични за туризма, поскъпват значително. Спортните събития от ранга на олимпийските игри оказват влияние върху развитието на цялата икономика.

Спортът в България от известно време насам се опитва да възвърне загубените си позиции в сектор, който понастоящем се оказва един от най-печелившите в спорт-бизнеса. Става въпрос за организирането на територията на страната на световни и европейски първенства, както и кръгове от големи шампионати в различните видове спорт.

В момента този сектор се е оформил като отделна индустрия в света, а в последните десет години едни от най-шумните скандали в спорта бяха свързани с избора на градовете домакини на олимпиади, световни първенства и други големи турнири. Парите идват от комисиони от хотели, от реклами, продажба на билети и сувенири, както и от телевизионни права. Съвременната тенденция спрямо България обаче е такава, че по най-различни причини страната постепенно губи позиции в този доходоносен бизнес, и все по-рядко световните федерации се решават да проведат в страната първенство от по-висок ранг.

Повечето спортни федерации в България имат желание да кандидатстват за организиране на такъв вид големи състезания, но срещат трудности като например липсата на модерни спортни съоръжения в страната и загубени позиции в международните спортни структури. Обикновено право на домакинство получават страни със силно лоби в световните и европейските спортни централи.

Една от формите за популяризиране на зимните курорти, по които сега вървят Банско и Боровец, е организирането на големи международни състезания. С помощта на Българската федерация по ски двата курорта кандидатстват пред Международната федерация (ФИС) за домакинство за европейската купа по ски през 2007г. и световната купа по сноуборд 2005г. Обикновено състезанията за европейските купи не са на печалба, тъй като в тях участват млади и все още неизявени скиори, а те от своя страна не събират така желаната за курорта клиентела. Това обаче е пътят до организиране на кръгове от световните купи, от които вече се извлича печалба, тъй като ФИС отваря фондовете си.

Мнозина си задават въпроса каква е ползата за България от организиране на кръгове от световния шампионат по мотокрос, при положение, че този спорт няма голяма приложност в страната. Отговор дава Франческо Дзерби, президент на Международната федерация по мотоциклетизъм: “Всяко състезание на трасето в Севлиево бе посетено от около 30 000 зрители, което означава, че има интерес към подобни събития, които от своя страна носят съответния приход за организатора. Освен това България получи право да излъчи безплатно свой рекламен клип по „Юроспорт“ в хода на всяко състезание. Цената на такъв спот стига до 50 000 долара в праймтайма. По този начин организаторите получиха отлична възможност да направят реклама на страната.“ Калкулацията показа, че всеки от тези 30 000 души е похарчил поне по 20 лева на пистата в Севлиево под формата на входен билет, такси за паркиране и т.н.

Домакинството на спортен форум /олимпийските игри, Световно първенство и др. / поражда огромни културни, икономически и социални ползи.

Ако спортното събитие е добре управлявано и промотирано, то би могло да донесе множество дългосрочни ползи за цялата държава. (вж.Приложение 3)

Съществува опасност при неправилно планиране и управление на спортните събития те да донесат отрицателни последствия за региона, където се провеждат. Най-често тези отрицателни последствия могат да бъдат висока инфлация, еко катастрофа,етични и морални проблеми. Например - неприемливо съотношение цена-качество; изключително високи цени в местата за настаняване;спад в икономическия растеж, тъй като страната е направила огромни разходи по организацията на игрите;увеличаване на безработицата след приключването му.

Спортът в България от известно време насам се опитва да възвърне загубените си позиции в сектор, който понастоящем се оказва един от най-печелившите в спорт-бизнеса. Става въпрос за организирането на територията на страната на световни и европейски първенства, както и кръгове от големи шампионати в различните видове спорт.

През 2010г. България е домакин на международни състезания в 16 вида спорт, но в голямата си част такива, които са далеч от големите пари и събират публика само от приятели и роднини на състезателите. Най-престижните събития бяха световната лига по волейбол, мачът за световната титла между Веселин Топалов и световния шампион Вишванатан Ананд с награден фонд от 3 млн. долара и рали "България" като кръг от световния шампионат.

В допълнение са проведени две световни първенства - по шорттрек и естетическа групова гимнастика, 12 европейски първенства - по ориентиране, модерен петобой, сумо, скокове батут, спортна акробатика и др., десет световни купи - четири от които по мотоциклетизъм, девет европейски купи - седем от тях отново по мотоциклетизъм. За тези домакинства държавата е похарчила 6.8 млн. лв., като бюджетът по това перо е надвишен с близо 2 млн. лв.

Най-много пари - 2.7 млн. лв., са отишли за таксите на 11-те домакински състезания организирани от Българската федерация по мотоциклетизъм. Мотивът на министъра на спорта Свилен Нейков да финансира прояви на БФМ е, че "когато светът ни е одобрил за домакин на голям международен форум, ние нямаме право да откажем, защото никога повече няма да ни се даде такава възможност и България ще бъде забравена". Стратегия, която стимулира федерациите да приемат домакинства, без да имат гарантирано финансиране, защото държавата така или иначе ще помогне. Близо един милион са похарчени за кръга от Световния рали шампионат и по около половин милион за Световната лига по волейбол, европейско първенство по шахмат в Пловдив и европейска купа по ски в Банско.

През 2011 федерацията по мотоциклетизъм заложи нови 11 старта по мотокрос и супермото - седем от европейския шампионат и четири от световния шампионат в Севлиево, Троян и Плевен, като само таксите за домакинство са около 3 млн. лв. За 2012 – (вж. Приложение 2)

Преди пет години БФМ взе домакинства на няколко старта с държавна гаранция. На тази база поиска пари за писти и дори получи от правителството 4 млн. лв. от държавния излишък за трасето в Долна Митрополия. Така постепенно изгради структура от световно признати трасета, които всяка година приемат нови и нови стартове, таксите на които отново плаща държавата. Ако продуктът е толкова успешен, би трябвало да генерира приходи, с които да самофинансира всяко следващо издание. Но не е.

Домакинствата са ахилесовата пета на министерството на спорта по отношение на финансовия контрол. На практика МФВС не може да се справи с контрола при изразходване на средствата в схема, при чието финансиране участва. Министерството дори няма изискване към федерациите за определен процент собствени средства при кандидатстване за домакинства, както това става с програмите финансирани от европейските фондове.

"Федерациите имат приходи и печалби от всяко домакинство и аз не мога да хвана къде отиват парите, каза Нейков за "Капитал". Често организационният комитет на такива състезания е частна фирма, наета от федерацията, която подписва договорите. Тези организационни комитети не са на подчинение на министерството. Много от федерациите имат пари от спонсорство, подпомагат ги международни структури, вземат пари от телевизии и реклама. Дочуваме, че за някои събития нещата не са представени коректно, но няма доказателства. Срещу това се боря. Самите федерации си правят ПР пред международните централи и гледат да не се изложат."²¹

Включването на Боровец като кръг от световния рали шампион се състоя две години преди самото събитие.

За по-добро планиране при разпределение на средствата за домакинства МФВС изготви наредба те да се заявяват две години предварително. "Ще искам и да се проучат ползите. Трябва да има истински домакинства, а не по полумаратон и зимни хвърляния. Скъпо ни струват, оборудваме със съоръжения, които после не се ползват и потъват някъде", министър Нейков.²²

Данни за приходи има само за Българският футболен съюз, който обяви печалба от 364 000 лева за годината. Приходите са основно от домакинския мач от европейските квалификации срещу Англия през септември, както и от телевизионни права.

Развитието на спортния туризъм може да се окаже изключително положително влияние върху местната икономика.Най-общо ползите за общността се състоят в следното:

• 
  Изграждане на нова инфраструктура и модернизация,а съществуващата( често при домакинстването на големи спортни събития) се подобрява, като състоянието на пътната мрежа, могат да се изградят нови летища ( Атина’04), пристанища;
  
• 
  Започват да се предлагат нови програми;
  
• 
  Летни спортни лагери за младежи и лица;
  
• 
  Кампании за активно спортуване по време на ваканция;
  
• 
  Програми,ориентирани към поддържане на добра физическа кондиция;
  
• 
  Изграждане на туристическа супер и инфраструктура/ зали за фитнес, сауни към хотелите, плувни басейни, нови хотели, ресторанти/;
  
• 
  Изграждане на спортни съоръжения /игрища, зали, тенис-кортове/;
  
• 
  Генериране на допълнителни финансови приходи;
  
• 
  Подобряване имиджа на територията;
  
• 
  Осигуряване на заетост;
  
• 
  Привличане на инвестиции.
  

Голяма част от инвеститорите в спортните съоръжения, туристическа инфраструктура, и др., разчитат че в момента когато тя не се използва за туристически спортни събития, тя ще се предоставя на местната общност, за да може да се използва по ефективно и рационално. Наличната спортна инфраструктура е добра предпоставка за въвличане на местното население в активна спортна дейност. По този начин ще се намалят разходите, които държавата плаща за медицински услуги.