Дисциплина „спецсеминар" курсов проект на тема: „ Стресът и влиянието му върху поведението на персонала в условия на криза "
Фактори, оказващи влияние върху поведението на персонала в организацията
Изтегляне 52.69 Kb.
|
Свързани:
Курсова Работа на Преслава Петрова Любомирва;115848;гр13,НИИ
| 1.2. Фактори, оказващи влияние върху поведението на персонала в организацията
започнете с класификация на факторите Стресът е неизменен спътник в ежедневието ни през 21 век. Всяка промяна или избор в известна степен е стрес. С това понятие най- общо се използва за обозначаване на неблагоприятната реакция към изключително голямо натоварване или високи изисквания. Стресът пречи на трудовата дейност и може да доведе до неспособност за изпълнение на професионалните задачи. Ако е добре управляван, обаче може да бъде предотвратен или трансформиран в градивна сила за организацията. Етимологичното значение на думата стрес е с английски произход и означава натиск, напрежение, налягане, усилие натоварване.Стресът е понятие, което описва психичното състояние на човека, когато той е подложен на различни видове натиск. Понятието стрес става популярно след края на Втората световна война в САЩ. По време на войната се появяват проблеми, свързани с лошата адаптация към военните условия на запасните военнослужещи от флота и авиацията.Установява се, че фронтовата обстановка може да доведе до ясно изразени психически и физиологични изменения. Стрес в психологията е състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие, като най-вече това се отнася до високите нива на стрес, които могат да имат негативен ефект върху физиката, емоциите и умствената концентрация, докато по-ниските нива могат да бъдат фактори на адаптация и справяне. Стресът е понятие, което описва психичното състояние на човека когато той е подложен на различни видове натиск. В научната литература стресът се тълкува преди всичко като отрицателна емоция при голямо вълнение и адаптационен синдром, т.е приспособителна неспецифична реакция на човека в отговор на много силни дразнители, съпровождаща се на защитната система на организма, както изключително голям разход на енергия, което довежда до изтощаване силите на индивида и до нарушаване, включително сриване на системата. Стресът възниква внезапно под въздействието под въздействието на силни и неочаквани фактори, които довеждат до бързи и характерни промени във физическата и психическата дейност. Обективните признаци по които се съди за степента на напрежение са промените преди всичко във физиологичното състояние на индивида, както и субективни прояви на нарастване на напрежението.Главен признак на напрежението е промяната във функционалното равнище на дейността и изменението в нейните качествени показатели. текстът да прегледа внимателно, мисля, че има твърдения, които в значителна степен се препокриват Някои автори го определят като реакция на личността в критична ситуация. Те определят нормална или болестотворна, специфична и относително неспецифична реакция на напрежение в централната нервна система, с благоприятен или неблагоприятен характер, предизвикана от всякакви ендо- и екзогенни причини. Други автори възприемат стреса като състояние на обърканост при промени, засягащи основни линии на живота; състояние на преход към нова за нас ситуация, без която е невъзможна адаптацията ни към едни или други условия. Подобна е тезата, която свежда стреса до ситуация, при която човек е по някакъв начин претоварен. Третата група автори разглеждат стреса като процес, при който индивида оценява настъпващите в околната среда промени и отговаря поведенчески и функционално на повишените изисквания към организма. Това понятие в психологията и медицината за първи път се употребява от канадския лекар Ханс Селие в средата на XX –ти век. Според канадския учен, „стресовата реакция представлява универсална защитна реакция“. Изследванията му поставят началото на развитието на проблем, който постепенно ще стане обект на интерес не само за медицината, но и за психологията, социологията. Те стават база за развитие по- нататък на теорията за психичния стрес. Интерес за нас представляват реакциите на организма при промяна на условията на съществуването му. Факторите, които стресират някои хора, са причина за радостно възбуждане у други. Динамичността на феномена се изразява и във факта, че това, което е стресиращо за един човек в определен момент от живота му, може да не е стресиращо в друг момент. Всяко неочаквано събитие може да бъде причина за стрес, но за да възникне такъв е необходимо това външно събитие да се отнесе към вътрешния свят на личността, към нейните очаквания и към оценката за евентуалните последици. С течение на времето и с развитие на науката, дефиницията на Х. Селие за треса става твърде обща, непълна и биологизирана и едностранна. Съвременното схващане за стрес допълва общобиологичното определение от гледна точка на социалната същност на човека.според него стресът се проявява не само при наличие на стресорни фактори, но и при отсъствие на условия за задоволяване на биологични или психо-социални нужди. Стресогенен фактор е липсата на информация, която създава несигурност и непредвидимост за достигане на позитивен резултат или невъзможност за избягване на негативен резултат. Присъствието на среса е практически неизбежно. Даже когато човек се намира в състояние на сън, той е под въздействието на определен стрес. Пълната липса на стрес означава смърт. Съвременното схващане, че умерения стрес в определени рамки е полезен. Той действа тонизиращо, активиращо и мобилизиращо. В най-новите изследвания авторите подчертават положителните ефекти в смятаното за негативно и нежелано явление. Те се откриват преди всичко в обстоятелството, че стресовото състояние се разглежда като предизвикателство пред личността, което е в състояние да я стимулира. Положителния стрес в литературата се обозначава като евстрес или еустрес. Повтарящият се, или непрекъснат или прекалено силен стрес има отслабващ и демобилизиращ ефект. Това явление води до натрупване на напрежение и до трайни увреждания. Увреждащият, неприятен, отрицателен стрес, Х. Селие нарича дистрес.Съществува негативен и позитивен стрес, които авторът разграничава по следния начин: Негативният стрес (дистрес, вреден стрес) е смесицата от емоционални състояния в трудна ситуация. В медицински аспект, дистресът се определя като „отвратително състояние, при което човек не е в състояние да се адаптира напълно към стресови фактори и по този начин води до стрес и показва недобросъвестно поведение“. Така че, когато човек е в затруднение, един от начините за справяне с него е да бъде стресиран. Но това разбира се е отрицателният начин за справяне с него. Някои хора намират положителни начини да се справят с дистрес като слушане на добра музика, занимаване със спорт и упражнения и помощ на другите. Разликата между стрес и дистрес е намира израз в…: (не разпокъсвайте текста така, трябва да имаме плавност на мисълта) На първо място стресът е реакция, показана на външни или вътрешни стресови фактори. Дистресът е емоционалното състояние, в което човек изпада, когато не се адаптира към стресорите. Също така стресът може да се превърне в отрицателен отговор, проявен от човек в резултат на страдание, но дистресът не винаги завършва с отрицателни реакции като стрес, защото някои хора приемат бедствието положително и реагират по здравословен начин. Положителният стрес може да се провокира от общуване (минало, моментно или предстоящо), от извършване на дейност под натиска на поставен краен срок, от очакване или предприемане на екстремно изживяване и други.Съществуват и много други фактори, които се появяват твърде внезапно, твърде забележимо и интензивно и с които човек не знае как да се справи. От гледна точка на времето, за което човек успява да се справи с негативните последствия от стреса, се различават: Ситуативен стрес- след отстраняването на стресогена отпадат нервното и емоционалното напрежение; Хроничен стрес- човек изпитва нервно и емоционално напрежение необичайно продължително време, дори и след прекратяване действието на стресогена, като стресът нараства лавинообразно поради непрестанно изменящата се среда; Посттравматичен стрес- преживяването на нервно и емоционално напрежение не е по време на действие на стресогена а едва след това -обикновено се появява до 24 часа и продължава неопределено дълго време. Стресът има различни форми и изяви. Те могат да бъдат физиологични или психически, да бъдат емоционални, физически, психически и поведенчески. В специализираната литература съществуват многобройни квалификации на видовете стресови реакции. Тук се представя пределно опростена и максимално обобщена схема . (къде е схемата) Според нея, личността реагира на стреса чрез три вида реакции: реакция на зашита; реакция за справяне или преодоляване при стрес; реакция на безпомощност и безнадеждност; Реакцията на защита намира израз в отхвърляне, отказ от приемане на заплахата, интернализиране на негативните емоции, вторична рационализация, изкривяване на реалността, бягство от реалността. Резултатът е страх, враждебност, слабост във възприемане на адаптивното поведение. Реакция за справяне или преодоляване на стрес- (да се разпише като по-горе) копинг стратегии при стреса. Развива се очакване на положителен резултат. При наличие на възнаграждение и подкрепа, стресовите ситуации намаляват. Реакция на безпомощност и безнадеждност. По същество тя представлява невъзможност за справяне. Тази реакция предизвиква високостепенни стресови промени и е предпоставка за развитие на психосоматични заболявания. Специалистите са единодушни относно фазовото протичане състоянието на стрес. Те обаче, предполагат голямо разнообразие на броя и формулировките на отделните етапи в процеса. Положителният стрес се нарича евстрес или още еустрес (това не е ли посочено и по-горе, стр. 11). Понякога той служи за стимул на служителите, да се мотивират за по-усилена работа и по-добро качество на работата, която вършат. Определена доза безпокойство и напрежение може да заредят личността с нужният адреналин и кураж за постигане на по-добри резултати. Безпокойството е естествената защита на човека при критични ситуации и му помага да реагира бързо и ефективно. Само чрез него може да оцелее. В началото, когато безпокойството и напрежението започнат да се увеличават, работоспособността също се подобрява. Но е важно да се внимава, защото след определена точка започва сривът. От особено значение е всеки мениджър (стресът само мениджърите ли засяга) да установи точно своето ниво на полезно безпокойство, което влияе положително на работата му. И кога то започва да се превръща в заплаха както за него, така и за служителите му и за общите им цели. Трудно е да се посочат всички източници причиняващи стрес. Източникът може да е някой в личния ни живот, а това да се отрaзява на работата ни или обратното и това да предизвика обтегнатите отношения в семейството. Най-често срещаните причини за стрес са: Промени на работното място- събития в новия офис, които задвижват негативния стрес; Нездравословна работна среда- постоянни проблеми в офиса; Очаквани отговори от наша страна- загриженост към различни ситуации в работата. Обикновено, човек не изпитва безпокойство само от едно нещо. Понякога стреса се дължи от натрупване от различни външни и вътрешни фактори. Първо факторите, от които се поява стреса в организациите могат да се групират по следния начин: Фактори свързани с трудовата среда, властовите отношения и общуването в организационен контекст; Фактори, произтичащи от индивидуалните различия между хората, работещи заедно в групи и организации. Второ факторите, които оказват влияние върху поведението на персонала са: индивидуалност, мотивация, степен на ангажираност в организацията, ценностна ориентация, равнище на фирмена култура, причинно-следствени връзки и зависимости, в т.ч. взаимоотношенията между работодател и членове на персонала, комуникационни мрежи и възприятия, динамика на промените в окръжаващата бизнес среда и др. Обичайните причини за стрес в организацията са следните: Промяна в натоварването. Когато организацията намали служителите, но не и продуктивността, оставащите поемат допълнителни задачи и увеличават натоварването си. Промяна в заплащането. Стресът се появява само при промяна на заплащането с по-ниско. Започват безкрайни съмнения и тревоги: Защо точно аз? В какво другите са по-добри? Защо животът е несправедлив? Промяна в работата. Новата обстановка, не само работната, винаги причинява леко безпокойство – служителят трябва да придобие нови умения, да установи контакти с нови хора. Това отнема от енергията и вниманието, които са необходими за доброто представяне, което всъщност е най-важно. Промяна в сигурността на организацията. В ХХІ век, векът на високите технологиите и смаляването на големите корпорации, скоростно разрастващите се пазари променят сигурността на работата. Работната среда може да бъде стресираща, и ако служителите се претоварват от работа, напрегната работна среда, трудни началници, конфликтни колеги, страх от провал, липса на уважени, липса на доверие, и т.н. Една от причините за стрес в организационното поведение се крие във факта, че организационното поведение е ролево поведение. Там човек е изпълнител на определена социална роля, отговаряща на система от определени очаквания от другите към него. В този случай стресът се предизвиква от всякакви прояви на ролева несъвместимост -например несъвместимост между трудовото битие на индивида и личния му живот. За организационното поведение от съществено значение са негативните последици от стреса на работното място. Последиците от стреса могат да се разглеждат на две равнища: индивидуално и организационно. Отрицателните въздействия на стреса върху индивида се класифицират по различни начини Субективни ефекти- всички отрицателни емоции като: тревожност, лошо настроение, прекалена възбуда, раздразнителност, агресивност, апатия, депресия, пристъпи на паника, ниска самооценка и др. Поведенчески промени- променяне на мисленето и начина на живот: тракане или скърцане със зъби, често потропване с крак или барабанене с пръсти, невротично поведение, хронични закъснения и отсъствия, намалена работоспособност, намалено социално взаимодействие, семейни конфликти, загуба на интерес към собственият външен вид, алкохолизъм, злоупотреба с лекарства и наркотични вещества, прехранване, нарастващо тютюнопушене, импулсивно поведение, гризане на ноктите и др. Когнинтивни симптоми- неспособност да се взема решение, ниска концентрация, хиперчувствителност към критика, умствено блокиране, липса на самочувствие и др. Физиологични и здравословни принципи- явна промяна в здравето и физиката на личността, главоболие, болки в челюстта и лицевите мускули, пресъхване на устата и гърлото, трудности при преглъщането, трудности при говорене и заекване, намаляване или увеличаване на апетита, напълняване или отслабване, увеличаване на кръвната захар, увеличаване на артериалното налягане, разширяване на зениците, студени крайници, обилно потене, прекалено спане, алергии, отслабване на имунната система, тикове мускулно напрежение, стомашни заболявания, сърдечно-съдови заболявания, окапване на косата, бързо побеляване на косата и др. Смята се, че повече от половината соматични заболявания са свързани със стреса. Последиците за организацията са: ниска продуктивност, влошено качество на работата, ниска удовлетвореност от работата, закъснения и отсъствия от работа, снижаване на организационната лоялност и доверие, отчуждаване на членовете на работната група един от друг, нещастни случаи, съпротива срещу промените, намалена креативност. Човек може да се възстанови от стреса, но това изисква време. На първо място той се нуждае от почивка и облекчаване на напрежението. За успешното излизане от стресовата ситуация е необходим реализъм в очакванията, стремежите и целите, но новите приспособени цели и стремежи трябва да са лични. Опитът да бъдеш или да правиш каквото някой друг иска е безпогрешна рецепта за продължаване на фрустрацията. Поддържането на нормална работна среда не е никак лесно. Стресът на работното място е най-често срещаният фактор в едно работно общество. Ето защо, един управител трябва внимателно да преценява от каква обстановка се нуждаят служителите му. Да осигурява психолог когато е нужно и приятелска работна среда в която работниците и служителите да се чувстват оценени и уважавани, но без да се нарушава границата работодател/служител . Изтегляне 52.69 Kb. Сподели с приятели:
|