Дистрибуция и дистрибуционна политика – същност, цели и задачи Дистрибуцията като процес

Изпълнението на подобна политика ще доведе до разработването и осъществяването на стратегията за либерализация и участие в процесите на глобализация.

През последните години се ускори либерализацията движението на стоки, услуги, технологии и капитали. Постепенно се обособяват глобални пазари. Не така обаче стои въпросът с пазара на труда. В процеса на глобализацията този пазар не се либерализира, не се разрешава свободно придвижване на най-важния фактор на производството –работната сила. Кризата на заетостта е обхванала както развиващите се, така и страните с развита пазарна икономика.

Разширяването на международните комуникации е техническа предпоставка за глобализацията, но същевременно то е и форма на проявлението й. Защото става въпрос за изграждането на международни съобщителни и транспортни връзки, за компютъризация на управлението на функционирането им. Те са свързани с огромни инвестиции, разместване на собственост и собственици. Тази форма на глобализацията се развива много бързо, пробива националните бариери, дълбоко свързва страните помежду им. Точно този процес е най-голямото предизвикателство за развитие на дистрибуцията, за въвеждане на дигиталната дистрибуция и за развитие на килер пазара.

Процесът на глобализация на световното икономическо пространство ще продължи да се развива с още по-ускорени темпове и през ХХІ век. По-малките и по-слабо развити държави ще изграждат регионални интеграционни общности, като по този начин ще могат да защитят по-добре икономическите си интереси, а задоволяването на търсенето на потребителски стоки обективно налага развитието на съвременно организирана многоотраслова дистрибуционна система.

Държавите ще се стремят да сведат до минимум загубите, които биха могли да понесат, и да увеличат възможностите си за изгоди чрез интеграция и развитие на дистрибуцията.

Транснационалните интегрирани дистрибуционни системи ще съдействат за широк обмен на стоки, услуги и капитали.

6. Фактори, влияещи върху интернационалната среда за функциониране на дистрибуционните канали, мрежи и системи.

Промените на интернационалната среда са породени преди всичко от ускореното протичане на следните процеси:

• 
  глобализацията и реинженеринга;
  
• 
  измененията в сферите на икономическо и политическо влияние;
  
• 
  измененията в организацията на международния бизнес;
  
• 
  регионализацията на икономиката;
  
• 
  промените в международното обкръжение, проявяващо се на пазарите като конкурентна среда, законодателство и т.н.;
  
• 
  световната екологична криза и др.
  

Интернационализацията на икономиката достига мащаби, които водят неоспоримо до глобално интегрирана икономика, като процесът на глобализация интегрира реалната икономика и пазарите на капитал, изразявайки стремежа към създаване на стопанство и пазари без граници, дистрибуционни канали без физически и икономически бариери.

Най-реалните положителни резултати от глобализацията като обективен процес са свързани със:

• 
  свободно ползване на информацията;
  
• 
  свобода на придвижване и либерализация на пазарите на стоки, капитали, услуги и труд.
  

Реинженерингът като нов подход за решаването на жизнено важни за фирмите въпроси и най-вече за оцеляването им е тясно свързан с философията на глобализацията и устойчивото развитие. Той изисква реорганизиране на стопанските процеси за намаляване на разходите, подобряване на качеството и бързината на обслужването. Реинженерингът налага нова нагласа на управленския екип за коренно преструктуриране на фирмите в следните основни направления:

Като приоритет тази теза до голяма степен не дава отговор на следните въпроси:

• 
  как малките и средните фирми ще задоволят пазарите;
  
• 
  каква е икономическата ефективност на транснационалните дистрибуционни системи, които следва да балансират потреблението и наличието на стоки на местните пазари;
  
• 
  ще се постигне ли ускорено относително сближаване на развитието по страни и региони.
  

Промени настъпват и в развитието на мезосредата. Те могат да се систематизират както следва:

• 
  технологичните пробиви;
  
• 
  натискът на пазара за бързото и често пъти изкуствено предизвикано “остаряване” на стоките и въвеждането на нови модификации на съществуващите продукти;
  
• 
  внедряването на информационните и на новите електронни технологии във всички сфери на икономиката;
  
• 
  повишаването ролята на знанието и засилването на борбата за владеене и преразпределяне на интелектуалните продукти;
  
• 
  ускореното внедряване на върховите научно-технически постижения в производството, разпределението (дистрибуцията) и обслужването на потреблението;
  
• 
  ограничеността на ресурсите;
  
• 
  появата на нови производители, които формират нови, нетрадиционни правила във взаимоотношенията и променят правилата, контактите и отношенията в икономиката;
  
• 
  промените в ресурсната осигуреност на системата, наложени отвън и др.
  

• 
  динамика и динамични промени във факторите, оказващи влияние върху поведението на фирмите;
  
• 
  конкуренцията във всички направления, разнообразяването на нейните форми на проявление;
  
• 
  промени в доставчиците характера, количеството и качеството на доставките;
  
• 
  промени в характера на потребителското търсене;
  
• 
  промени в структурата на производството;
  
• 
  промени в структурата на пазара;
  
• 
  новости в техническите иновации;
  
• 
  формиране на нови взаимоотношения между доставчици и потребители.
  

Днешната ситуация в света и Европа дава уникална възможност за използване на големите транспортни предимства на геостратегическото местоположение на Балканския полуостров като мост между три континента – Европа, Азия и Африка. Тази геостратегическа позиция влияе в перспектива като важен фактор за определяне на приоритетите в структурата на регионалната икономика, в развитието на регионалните балкански, в т.ч. на българските пазари и за икономическа интеграция на източно-европейските страни към Европейската общност.

Важно място в стратегията за инфраструктурно развитие е развитието на европейските инфраструктурни коридори като основа за приоритетите развитието на икономиката на територията на балканските страни, връзката им с националните инфраструктури, обвързаността им с развитието на националната територия и с инфраструктурата на съседните страни. Тези връзки са определящи и в икономическата интеграция.

Най-съществената част от техническата инфраструктура е транспортната инфраструктура, изразяваща се в организацията и материално-техническата база на железопътния транспорт, транспортните магистрали, въздушния транспорт, тръбопроводния транспорт, водния транспорт и енергийната система. Именно транспортната инфраструктура е определяща за бъдещото развитие на нашата страна и за страните от Балканския регион и за връзките им с Европа и света.

Транспортните коридори са основа за разполагане на опорните точки на дистрибуционните канали. Коридорът се формира от пътна, железопътна, тръбопроводна, електропреносна и др. инфраструктура от най-висок ранг. Генералната схема на опорните точки на коридорите включва: транспортните центрове, международните пристанища, летищата с класификация на международен клас и свободните икономически зони, обслужващи коридорите.

Едни от определено приоритетно развиващите се трансевропейски коридори, преминаващи през територията на страната ни, са:

• 
  най-древния път от Европа за Изтока (Лондон – Калкута);
  
• 
  най-новото трансконтинентално транспортно направление – от Централна и Западна Европа към Далекоизточния регион и направлението Хамбург – Берлин – Варшава – Минск – Москва към Китай.
  

Алтернативни са и трасетата Будапеща – Крайова – Видин – София – Солун, както и това през Белград – София – Солун.

Шестте западноевропейски държави, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Дания и Великобритания, имат мрежа от вътрешни водни пътища, почти толкова развита, колкото и автомагистралите.

На европейската територия на Русия и на територията на Украйна е развита самостоятелна система от вътрешни водни пътища с огромна пропускателна способност. Единствената голяма връзка на тези две системи от вътрешни водни пътища е рака Дунав и отчасти каналът Одер – Висла, както и Рейн – Майн и Дунав. Това е и основната магистрала за разполагане на дистрибуционните канали.

Особен интерес представлява комбинирането на тръбопроводния и речния транспорт при превоза на нефт и нефтопродукти през България или алтернативи през Близкия Изток за Европа. Такава възможност съществува, ако се използва българският бряг на река Дунав.

Особено перспективна е реализацията на втората връзка на речния воден път Дунав с Егейско и Адриатическо море, като се използва комбиниран воден и сухопътен транспорт.

Двата варианта на модел за развитието на международните пътнотранспортни коридори се разделят в следните три групи: паралелни, меридианни и диагонални направления.

Стратегическите цели, които се възлагат на развитието на инженерна инфраструктура по съществуващите и формиращите се нови транспортни коридори са:

Основна цел: пресичането на територията на страната от няколко (поне две) важни международни направления с европейско значение

Мултиплициране на ефекта от локализирането на пространствени икономически структури като свободни икономически производствени, транспортни и търговски зони.

Новото качество на транспортните връзки в периферните райони и в големите икономически центрове стимулира развитието на икономическата интеграция, навлизането на чужди капитали и развитието на трансграничното сътрудничество. Пътнотранспортните европейски коридори ще съдействат за:

• 
  преодоляване на икономическата изолация;
  
• 
  ускоряване на икономическия растеж;
  
• 
  увеличаване заетостта на населението;
  
• 
  отчитане на екологическите критерии при определяне на приоритетите за развитие на различните видове транспорт;
  
• 
  стимулиране развитието на системата от международни комбинирани превози като единна транспортна схема, елемент от генералната схема за развитие на производителните сили в национален, регионален и танснационален аспект.
  

Инвестициите в областта на европейските коридори са инвестиции за бъдещето. Годишно Япония инвестира за транспорта 5% от брутния национален продукт, Германия и Италия – около 3%, Франция и Великобритания – 2%.

Инвестициите в транспорта имат мултиплициращо влияние върху различни сектори на икономиката. Така например, увеличаването на инвестициите за изграждане на автомагистрали и други транспортни системи води до:

• 
  увеличаване скоростта потоците от стоки, капитали и трудови ресурси;
  
• 
  развитие на всички дейности, присъщи на дистрибуцията;
  
• 
  увеличаване на заетостта и доходите на глава от населението;
  
• 
  стимулиране развитието на производства и дейности, обслужващи потоците от пътници и товари, движението на капиталите и услугите.
  

Обектите могат да се разделят на три групи, към които инвестиционното осигуряване е диференцирано.

Значението и предимствата на транспортните обекти, както за националната икономика, така и за международния поток от хора, стоки, услуги и капитали, са безспорни.

Ключовите проблеми при осигуряване на инвестиции се свеждат до:

• 
  мотивацията за значението на обекта;
  
• 
  разработката на работещи проекти;
  
• 
  финансирането, което се осигурява от всички потребители на системата чрез централизирани фондове или специално създадени за тази цел такива;
  
• 
  акумулиране на средства по фондовете (платени потребителски такси – данъци, пътни такси и други).
  

• 
  разделяне на дейностите по финансиране, изграждане и стопанисване чрез възлагане на основни заинтересовани потребители или специализирани фирми, на които да се предоставят изгодите от експлоатацията на обектите;
  
• 
  либерализиране формите на собственост върху някои инфраструктурни обекти във фазата на строителството им и прилагане на схемата “строителство – трансфер – експлоатация”;
  
• 
  въвеждане на пазарни принципи във всички сфери на транспортната дейност;
  
• 
  стимулиране въвеждането и прилагането на модерни транспортни технологии, осигуряващи по-лесна и бърза интеграция на страната ни в европейската а схема.
  

• 
  данъчни облекчения за определен срок на инвеститорите и организациите, поели експлоатацията, стопанството и управлението на системите;
  
• 
  ползване на специални облекчени тарифи при извършване на превози от националния превозвач;
  
• 
  ползване на кредити от държавните и международните финансови институции при облекчени условия;
  

Важно място в стратегията за развитие на инфраструктурата е развитието на европейските инфраструктурни коридори на територията на балканските страни, на връзката им с:

• 
  националните инфраструктури;
  
• 
  развитието на националната територия;
  
• 
  инфраструктурата на съседните страни;
  
• 
  регионалната икономика;
  
• 
  отварянето на физическото и икономическото пространство на Република България към съседните страни с перспективна политика в дългосрочен план;
  
• 
  интеграцията ни с европейските региони;
  
• 
  съгласуване с общата стратегия на Европа за устойчиво териториално развитие.
  

• 
  транзитният трафик е доходоносен и колкото повече от него бъде привлечен през България, толкова по-добре е това за икономиката ни;
  
• 
  привличането на транзитен трафик увеличава тежестта на България в международната система за управление на телекомуникационните мрежи и дистрибуционните системи;
  
• 
  създават се предпоставки България да заеме центрова позиция по отношение диспечирането на няколко транзитни потока.