Ангелите влизат без „здрасти"

Ангелите влизат без „здрасти"

Баба ми ми разказваше за ангелите. Тя казваше, че те идват и чукат на вратата на сърцето, за да ни кажат нещо. Мислено си ги представях с метната между крилете на гърба голяма пощенска торба и пощаджийско кепе килнато на главата. Чудех се дали на техните писма има клеймо „Райска поща".

- Няма защо да чакаш ангелът да отвори вратата на сърцето ти - обясняваше баба. - На вратата на сърцето ти има само една дръжка. Само едно резе. И двете са отвътре. Откъм теб. Трябва да се ослушваш за идването на ангела, да отключиш и да му отвориш

Вратата!

- И какво прави после ангелът?

- Ангелът не казва „Здрасти". Протягаш ръка и вземаш посланието, а ангелът ти дава инструкции: „Стани и действай!" После ангелът отлита. А ти трябва да действаш.

Когато давам интервюта за медиите, често ме питат как съм успяла да създам няколко международни фирми без да съм завършила колеж, започнала съм първата си фирма без да имам кола, бутайки двете си деца в разнебитена количка с колело, което постоянно се измъкваше и падаше.

На интервюиращите първо отговарям, че четях най-малко по шест книги на ден и това го прабя откакто съм се научила да чета. В книгите откривам гласовете на преуспелите в живота.

След това обяснявам, че всеки път, когато чуя почукване на ангел, моментално отварям широко вратата. Ангелите ми носят послания за нови идеи в бизнеса; за книги, които да напиша; както и чудесни решения на проблемите ми в работата и в личния живот. Те идват често, долитат в постоянен поток, цяла река от идеи.

Имаше обаче един момент, когато спряха да чукат на моята врата. Това стана, когато дъщеря ми Лили пострада лошо при една катастрофа. Возела се отзад на мотокара, който баща й нае, за да пренесе сено за конете. Лили, заедно с двете съседски деца го помолила да се повозят на мотокара, докато го връща обратно на фирмата, откъдето го бил взел под наем.

Докато се спускали по едно нанадолнище, счупило се кормилото. Баща й за малко да си извади ръцете от рамото, опитвайки се да задържи огромната машина на пътя, но тя се обърнала. Момиченцето на съседите си счупило ръката. Съпругът ми паднал и изгубил съзнание. Лявата ръчичка на Лили останала затисната под платформата. Върху бедрото й се разлял бензин. Бензинът изгаря, дори когато не е запален. Момчето на съседите останало невредимо и запазило самообладание. Изтичало на пътя и спряло кола.

Закарахме Лили в ортопедията, където се започна дълга поредица от операции, при които всеки път ампутираха все повече и повече от ръката й. Казаха ми, че когато някой крайник е отрязан, понякога е възможно да се пришие отново, но не и ако е бил смазан.

Лили тъкмо беше започнала да взема уроци по пиано. Аз, като писателка, с нетърпение очаквах догодина да започне да учи и машинопис.

През този период често излизах нанякъде с колата, за да си поплача насаме, без да ме вижда някой. Не можех да се спра. Установих, че не мога да се концентрирам да чета. На вратата ми не почукваше нито един ангел. В сърцето ми цареше пълна тишина. Непрестанно мислех за всички неща, които Лили никога няма да може да направи заради ужасната катастрофа.

Когато я закарахме отново в болница за осмата поред ампутация, бях много отчаяна. В главата ми постоянно се въртеше следната мисъл:

- Никога няма да се научи да пише на машина! Никога.

Никога.

- Точно вас чаках! Веднага идете в третата стая надолу по коридора вляво! Там има момче пострадало в мотоциклетна катастрофа. Идете при него да му вдъхнете сили, веднага!

Командваше ни като истински фелдмаршал. Незабавно й се подчинихме. Поговорихме с момчето, за да му вдъхнем кураж, и после се върнахме в стаята на Лили.

Едва тогава забелязах, че момичето е превито на две.

- Коя си ти? - попитах.

- Казвам се Тони Даниълс - усмихна се тя широко. - Уча в училището за инвалиди. Този път лекарите ще ме направят с два пръста по-висока! Прекарала съм полиомиелит. Правили са ми много операции.

Тя имаше силното излъчване и очарованието на генерал Шварцкопф. От устата ми неволно се изтръгнаха думите:

- Но ти не си инвалид!

- О, да, така е - отвърна тя като ме оглеждаше изпод вежди. - В училището ни учат, че никой не е инвалид, щом може да помогне на друг. Ако обаче се запознаете с приятелката ми, която преподава машинопис, нея вероятно ще я помислите за инвалид, защото е родена без ръце от раменете и няма крака. Но на всички ни помага да се учим да пишем на машина с пръчица между зъбите.

Баммм! Изведнъж чух - невероятна шумотевица: блъскане, ритници и викове пред вратата на сърцето ми!

Моментално изхвърчах от стаята да търся телефон. Обадих се в IВМ и помолих да ме свържат с началника на бюрото. Казах му, че дъщеря ми е изгубила почти цялата си лява ръка от китката надолу и се поинтересувах дали имат схеми за писане с една ръка.

Той отговори:

- Да, имаме! Имаме схеми за дясна ръка, за лява ръка, схеми за педали за крака и дори за писане с пръчица между зъбите. Схемите са напълно безплатни. На кой адрес желаете да ви я изпратим?

Когато Лили най-сетне тръгна на училище, взех със себе си схемата за писане с една ръка. Ръката й до рамото беше все още в гипс и с голяма превръзка. Попитах директорката на училището дали Лили може да се запише в часовете по машинопис, въпреки че е още малка, вместо часовете по физкултура. Тя ми каза, че досега не са имали такъв случай и че учителят по машинопис може би няма да пожелае да се натоварва допълнително, но ако искам, мога да го попитам.

Когато влязох в кабинета по машинопис, веднага забелязах, че стаята е обсипана с цитати от Флорънс Найтингейл, Бен Франклин, Ралф Уолдо Емерсън и Уин-тън Чърчил. Отдъхнах си, защото разбрах, че съм попаднала на подходящото място. Учителят каза, че никога не преподавал писане с една ръка, но ще се занимава с Лили всеки ден по време на обедната почивка.

- Заедно ще се научим да пишем с една ръка.

Скоро Лили можеше да пише изцяло домашните си по английски. Учителят и по английски през тази година беше пострадал от полиомиелит. Дясната му ръка висеше безпомощно отстрани. Той и се скарал:

- Майка ти те глези прекалено, Лили. Дясната ти ръка е здрава. Трябва сама да си пишеш домашните.

- О, не, господине - усмихнала се тя. -Аз пиша с една ръка със скорост 50 думи в минута. Имам схемата на IВМ!

Учителят по английски избеднъж седнал на стола. После бавно казал:

- Винаги съм мечтал да мога да пиша на машина.

- Елате в обедната почивка. На гърба на моята схема има схема и за другата ръка. Ще ви науча! - казала му Лили.

Именно след този пръв урок през обедната почивка тя се върна у дома и рече:

- Мамо, Тони Даниълс беше права. Вече не съм инвалид, защото помагам на друг да осъществи мечтата си.

Днес Лили е автор на две книги с международно признание. Тя научи всичките ни служители как да използват компютрите си с мишката отляво, защото именно с лявата тя кара своята да хвърчи с помощта на целия си пръст и остатъка от палец.

Шшт. Слушайте! Чувате ли да се чука? Свалете резето! Отворете вратата! Моля ви, сещайте се за мен и помнете: Ангелите идват без „Здрасти". Техният поздрав винаги е „Стани и действай!"

ДОТИ УОЛТЪРС