Защо трябва да стават такива неща?

Защо трябва да стават такива неща?

МАЙКА ТЕРЕЗА

Една от най-големите ми страсти и гордости е гласът ми. Ужасно обичам да пея в самодейните ни театри. Веднъж, по време на един особено натоварен сезон, гърлото ми се възпали. За пръв път изпълнявах оперна ария и се ужасявах от мисълта, че може безвъзвратно да съм повредила гласните си струни. Изпълнявах главната роля и представлението трябваше да се открие скоро. Записах си час при семейния ни лекар, където се наложи да чакам дълго. Накрая гневно напуснах кабинета, върнах се на работа, грабнах телефонния указател и потърсих най-близкия специалист по уши, нос и гърло. Отново си записах час и отидох.

Сестрата ме покани в чакалнята и аз седнах да чакам. Чувствах се много ядосана. Рядко боледувах, а ето че сега се бях разболяла в момент, когато ми беше най-нужно да съм здрава. Освен това днес два пъти ми се наложи да излизам от работа, за да ходя при двама различни лекари, и на двете места ме караха да седя и да чакам. Беше направо непоносимо. Защо изобщо трябва да стават такива неща? След миг сестрата се върна и каза:

- Може ли да ви питам нещо лично?

Стори ми се много странно; какво друго може да те питат в лекарски кабинет освен нещо лично? Аз обаче погледнах сестрата и отвърнах:

- Да, разбира се.

- Забелязах ръката ви - колебливо рече тя.

Изгубих половината от лявата си ръка от китката надолу при злополука с мотокар, когато бях на 11 години. Мисля, че това е причината да не успея да осъществя мечтата си да стана професионална оперна певица, макар че всички казват:

- Я виж ти, изобщо не бях забелязал! Държиш се толкова естествено!

Мислено вярвах, че хората очакват да видят на сцената само идеални хора. Никой не би искал да види точно мен. Освен това, аз съм прекалено висока и едра, не особено талантлива... не, определено не биха искали да ме видят там. Само че аз страшно обичам мюзикъла и имам добър глас. Затова един ден се пробвах в самодейния ни театър. И ме приеха първа в трупата! Това беше преди три години. Оттогава участвам в почти всичко, за което съм се явила на прослушване.

Сестрата продължи:

- Бих искала да знам как се е отразило това на живота ви.

Никой не ми беше задавал подобен въпрос през целия ми 25-годишен живот. Питали са ме: „Притеснява ли те това?", но никога не ми бяха задавали толкова дълбокосмислен въпрос като „Как се е отразило това на живота ти".След неловка пауза сестрата добави:

- Защото наскоро ми се роди момиченце и ръчичката и е точно като вашата. Много бих искала да знам как се е отразило това на живота ви.

Как се е отразило на живота ми ли? Помислих малко, за да намеря подходящите думи, с които да се изразя. Най-сетне рекох:

- Да, отражение има, но не лошо - аз правя много неща, които хора с по две здрави ръце намират за трудни. Пиша със скорост 75 думи в минута, свиря на китара, от години яздя и демонстрирам коне, даже имам диплома за майстор по езда. Пея в мюзикъли и съм професионален лектор, постоянно имам изяви пред много хора. Четири-пет пъти в годината се появявам по телевизията. Мисля, че не ми е било особено „трудно", защото винаги съм имала обичта и подкрепата на близките си. Те постоянно ми казваха колко велика мога да стана, защото правя с една ръка неща, които повечето хора с две намират за трудни. Винаги сме гледали на това с много въодушевление и ентусиазъм. И то е било винаги по-важно от недъга. Вашата дъщеря няма проблем. Тя е нормална. Вие сте тази, която ще я научи да се мисли за нещо друго. Тя ще разбере, че е „различна", но вие ще я научите, че да си различен е прекрасно. Нормален означава посредствен. Нима това е интересно?

Тя помълча малко. После каза „благодаря" и излезе. Аз останах да седя и да мисля:

- Защо трябва да стават такива неща?

Всяко нещо си има причина - даже това, че мотокарът падна върху ръката ми. Всички обстоятелства, довели до факта, че сега седях в този лекарски кабинет, не може да са били случайни.

Лекарят влезе вътре, прегледа гърлото ми и каза, че иска да ми сложи упойка и да постави сонда за преглед. Певците са побъркани на тема поставяне на инструменти в гърлото, особено когато се налага това да става под анестезия.

- Не, благодаря - казах аз и си отидох.

На другия ден гърлото ми беше много по-добре.

Защо трябва да стават такива неща?

ЛИЛИ УОЛТЪРС

Най-здравата стомана минава

през най-горещата пещ

ХЕЛЪН КЕЛЪР

Никога няма да забравя нощта на 1946 година, когато в дома ни влетяха катастрофата и предизвикателството.

Брат ми Джордж се върна от футболната си тренировка и се тръшна на легло с температура 40 градуса. След като го прегледа, лекарят каза, че имал полиомиелит. Това беше преди времето на доктор Солк* и в градчето Уебстър, щата Мисури, за полиомиелита се знаеше единствено, че е убил и осакатил множество деца в ранна и по-напреднала възраст.

След като кризата отмина, лекарят сметна за свой дълг да уведоми Джордж за ужасната истина.

- Много ми е неприятно да ти го кажа, синко – рече той, - но полиомиелитьт е

нанесъл такива поражения, че вероятно ще можеш да ходиш с куцане и няма да можеш да използваш лявата си ръка.

Джордж винаги беше мечтал да завърши училище като шампион по борба, след като предната година пропусна шампионата. Сега той едва успя да прошепне:

-Докторе.,.

- Да - наведе се лекарят над леглото му, - какво има, момчето ми?

- Върви по дяволите - рече Джордж много решително.

На другия ден сестрата го намерила в стаята му, легнал по лице на пода.

- Какво става тук? - попитала смаяна сестрата.
- Опитвам се да ходя - кротко отвърнал Джордж.

Отказа да използва каквито и да било шини и дори патерица. Понякога му трябваха двадесет минути, за да стане от стола, но отказваше всякаква помощ.

Спомням си как вдигна една топка за тенис с усилия, които биха били нужни на здрав човек да повдигне петдесеткилограмова гира.Спомням си го също как стъпи на тепиха като капитан на отбора по борба.

Историята обаче не свършва дотук. На следващата година, след като го избраха от колежа „Мисури Вали" като състезател в една от първите предавани по местната телевизия срещи по футбол, той се разболя от мононуклеоза.

* Джонас Е. Солк (р. 1914 г.), американски лекар и бактериолог, разработил полиомиелитна ваксина. - Бел. преб.
Брат ми Боб този път помогна на Джордж да доукрепи и без това вече здравата си философия никога да не се предава.

Семейството ни седеше край леглото му в болницата, когато защитникът на отбора на Вали направи десетметров пас към предната линия и коментаторът каза:

- Джордж Шлатър е автор на първото опасно положение в този мач.

Смаяни, ние всички се обърнахме да се уверим, че Джордж продължава да лежи в леглото. След това разбрахме какво е станало. Боб, който също беше избран да участва, облякъл фланелката на Джордж, за да може Джордж този следобед да чува името си през целия мач по време на осъществените от брат му шест паса и безбройни схватки.

Джордж се възстанови след прекараната мононуклеоза благодарение на урока, който Боб му даде онзи ден - винаги има начин!

Три есени подред се наложи Джордж: да лежи в болница. През 1948 година - защото стъпи на ръждив пирон. През 1949 година сливиците му се възпалиха точно преди да се яви на прослушване за Фил Харис. И през 1950 година, защото получи изгаряния трета степен с поражения върху 40 процента от тялото и колабирали бели дробове. Брат ми Алън му спаси живота - след като Джордж се подпалил при една експлозия, той угасил пламъците като се метнал върху него с цяло тяло и сам получи сериозни изгаряния.

Въоръжен с тези дарби на духа и способността да се смее вътрешно, той влезе в света на шоу бизнеса и направи революция в телевизията като създаде и продуцира такива новаторски предавания като „Смях в залата" и ,Американски награди за комедия", а спечели и награда Еми за специалното си предаване, посветено на Сами Дейвис Младши.Той буквално мина през пещта и излезе от нея с душа като стомана, която използва за укрепването и доброто настроение на цялата нация.

ДЖОН УЕЙН ШЛАТЪР