Джак канфийлд марк виктор

18 дупки в съзнанието му

Майор Джеймс Несмет мечтаел да усъвършенства играта си на голф и разработил неповторим метод за постигане на мечтата си. До откриването на този метод той бил просто един от онези неизвестни и незабележими неделни играчи на голф, чийто резултат стигал до деветдесет точки. Тогава, в продължение на седем години той напълно изоставил играта. Не се докосвал до стик за голф. Кракът му не бил стъпвал на игрище.

По ирония на съдбата, именно по време на това седемгодишно прекъсване майор Несмет разработил своя удивително ефикасен метод за подобряване на играта -метод, от който всички можем да се поучим. А когато след дългото прекъсване за пръв път стъпил на игрище за голф, постигнал зашеметяващ резултат от 74 точки! Резултатът му се бил подобрил с 20 точки, без да е хващал стик от седем години! Невероятно. На всичкото отгоре през тези седем години физическото му състояние се било влошило.

Каква е тайната на майор Несмет? Визуализация.

Майор Несмет прекарал седем години като военнопленник в Северен Виетнам. През тези седем години той бил затворен в килия метър и тридесет висока и метър и половина дълга.

Почти през цялото време, докато бил затворен, той не виждал жив човек, не разговарял с никого и практически не се движел. През първите няколко месеца не правел абсолютно нищо освен да се надява и да се моли за освобождение. После осъзнал, че трябва да си намери някакво занимание, иначе щял да изгуби разсъдъка си, а вероятно и живота си. Тогава се научил на визуализация.

Избрал си мислено игрище за голф и започнал да играе. Всеки ден минавал всичките 18 дупки във въображаемия голф клуб на мечтите си. Преживявал всичко до най-малките подробности. Представял си се облечен в екипа за голф. Усещал уханието на гората и аромата на прясно подстриганата трева. Усещал всички промени във времето - силния вятър напролет, мрачните облачни зимни дни и слънчеви летни утрини. Във въображението си виждал всяка частица от поставката за топката, всяко стръкче трева, всяко дърво, птичка, игрива катеричка и цялото игрище - и всичко се превръщало в реалност.

Усещал стика в ръцете си. Тренирал и сам си давал указания, докато упражнявал първоначалния си замах и довършителния удар. После проследявал топката, която правела дъга право към центъра на игрището, отскачала няколко пъти и се търкулвала точно към мястото, което бил избрал - всичко това се извършвало изцяло в съзнанието му.

В реалния свят той нямало закъде да бърза. Нямало къде да отиде. Така че в мислите си извършвал всяка стъпка по пътя към топката, все едно наистина се намирал на игрището. 18-те дупки му отнемали точно толкова въображаемо време колкото би му отнело да ги мине в действителност. Не пропускал нито една подробност. Не пропускал нито един замах, нито един вид удар, нито един вид стик, не пропускал нито един път да бие близо до дупката.

И така седем дни в седмицата. По четири часа на ден. Осемнадесет дупки. Седем години. И двадесет точки подобрение. Резултат 74.

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Не изпускай целта си от поглед

Когато вдигаше глава, Флорънс Чадуик не виждаше нищо друго освен плътната стена от мъгла. Тялото й беше изцяло изтръпнало. Плуваше от шестнадесет часа.

Спечелила си беше вече славата на първата жена, преплувала Ламанша в двете посоки. Сега, на 34 години, целта й беше да стане първата жена, преплувала от ос-тров Каталина до калифорнийския бряг.

Сутринта на 4 юли 1952 година морската вода беше истинска ледена баня, а мъглата беше толкова гъста, че едва различаваше придружаващите я спасителни лодки. Около самотната й фигура патрулираха акули, отклонявани единствено от изстрелите, давани отдалеч. В ледената хватка на океана тя продължаваше да се бори -часове наред - а по телевизията я наблюдаваха милиони зрители.

В една от лодките близо до Флорънс се возеха майка й и треньорът, които я насърчаваха. Казваха и, че не остава още много. Но единственото, което виждаше тя пред себе си, беше мъглата. Викаха и да не се отказва. И тя не се отказа... до онзи миг.. Оставаше и само половин миля, когато помоли да я изтеглят

Няколко часа по-късно, все още размразявайки вкочаненото си тяло, тя сподели с репортера:

- Вижте, не искам да се оправдавам, но ако виждах сушата, може би щях да успея.

Не умората и не студената вода я победиха. Мъглата.

Два месеца по-късно опита отново. Този път, въпреки гъстата мъгла, тя плуваше с непоколебима вяра и образът на целта и ясно се открояваше в съзнанието й. Знаеше, че сушата е там някъде, зад тази мъгла, и този път успя! Флорънс Чадуик стана първата жена, преплувала до остров Каталина, като би мъжкия рекорд с два часа!

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Предоставено от Мишел Борба

Историята на каубоя

Още докато сьздавах компанията си за телекомуникационни системи, знаех, че ще ми трябват търговски представители, за да разширя бизнеса си. Разгласих навред, че търся опитни търговски представители и започнах да ги викам на събеседване. Търсех квалифициран човек, с опит в телекомуникациите, добре запознат с пазара в тази област и работил с наличните видове системи, с професионално отношение към работата и започнал от нулата. Нямах време да обучавам никого, затова беше важно представителят, когото взема на работа, да има „добър стартов тласък".

В периода на изтощителните събеседвания с кандидатите, в кабинета ми влезе един каубой. Разбрах, че е каубой от начина, по който беше облечен. Носеше кадифени джинси и кадифено яке, което не се връзваше с джинсите; риза с къси ръкави и копчета тик-так; вратовръзка, която едва стигаше до средата на гърдите и с възел, по-голям от юмрук; каубойски ботуши и бейзболна шапка. Представяте си как си казах: „Не е това, което търся за новата си фирма".

Той седна на стола пред бюрото ми, свали си шапката и рече:

- Господине, много ш'са радвам да ми дадете шанс да преуспея в талафонния бизнес.

Точно така го каза, „талафонния" бизнес.

Опитах се да намеря начин да кажа на този човек, без да го нагрубявам, че той не е точно това, което търся. Помолих го да ми разкаже за себе си. Той каза, че е завършил селско стопанство в университета в Оклахома и че няколко години бил работил лятно бвреме като ратай из фермите в Бартсвил, Оклахома. Уведоми ме, че е приключил вече с тази дейност и че е готов да се пусне в „талафонния бизнес" и че „ш'са радва да му дам шанс".

Продължихме разговора. Той така се беше устремил към успеха и толкова „ш'са радва, ако му дам шанс", че аз реших да му го дам. Казах му, че ще му отделя два дни, през които ще го науча на всичко, което смятам, че е нужно да знае, за да може да продаде определен вид малка телефонна система. Но след тези два дни обаче ще трябва да се оправя сам. Той ме попита колко пари смятам, че ще може да си докара.

- По начина, по който изглеждате, и със знанията, с които разполагате, най-много към 1000 долара на месец - отвърнах.

Обясних му също така, че средната комисионна за телефонните системи, които ще продава, е някъде около 250 долара. Казах му, че вероятно ще трябва да отговаря на 100 поръчки, от които ще осъществи към четири действителни продажби. Продажбата на четири системи ще му осигури 1000 долара. Наех го на работа само на комисионна, без основна заплата, той каза, че това било страхотно, защото като ратай досега си докарвал месечно по 400 долара най-много, Но вече бил готов за по-голяма заплата. На сутринта го сложих да седне и да назубри за „талафонния бизнес" всичко, което се полага да знае едно 22-годишно момче без никакъв опит в този бизнес, без познания по телефонна техника и търговия. Той имаше вид на всичко, само не и на професионален търговец в областта на телекомуникациите. Всъщност, не притежаваше нито едно от качествата, желателни за служителя, когото исках да наема, освен едно: беше изцяло устремен към постигането на успех.

В края на двудневното обучение, Каубоят (както го нарекох тогава и продължавам да го наричам и сега) отиде на бюрото си. Извади лист хартия и написа следните четири неща:

1. Ще постигна успех в бизнеса.

2. Ще се срещам с по 100 клиенти на месец.

3. Ще продавам по четири телефонни системи

на месец.

4. Ще изкарвам по 1000 долара месечно.

Забоде листчето на стената пред себе си и се залови за работа.

В края на първия месец не беше продал четири телефонни системи. В края на първите си десет дена обаче беше продал седем телефонни системи.

В края на първата година Каубоят не беше заработил 12 000 долара от комисионни. Вместо това от комисионни беше заработил 60 000 долара.

Той беше истински феномен. Един ден, влезе в офиса ми с договор и пълната сума за телефонна система. Попитах го как точно я е продал. И той ми каза:

-Ами рекох й само: „Госпожо, даже да не прави нищо повече от това да звъни и да вдигаш слушалката, поне е сто пъти по-хубава от вашия телефон". И тя я купи.

Жената му написала чек за цялата сума, но Каубоят не бил сигурен дали ще приема чека, затова я закарал до банката, за да изтегли пари в брой и да плати системата. Донесе в кабинета ми няколко банкноти от по хиляда долара и рече:

- Лари, добре ли постъпих?

Уверих го, че е постъпил много добре.

След три години той вече притежаваше половината от моята фирма. След още една година беше собственик на още три фирми. Тогава се разделихме като партньори в бизнеса. Той караше голяма черна кола за 32 000 долара. Носеше каубойски дрехи за 600 долара, каубойски ботуши за 500 долара и пръстен с формата на подкоба, с диамант три карата. Завоювал беше истински успех в „талафонния бизнес".

Кое помогна на Каубоя да постигне такъв успех? Дали защото се трудеше наистина здраво? Това му помагаше. Дали защото беше по-умен от другите? Не. Когато започна, той не разбираше нищо от телефони. Тогава какво? Според мен успехът му се дължеше на познаването на Задължителните точки за постигане на успех:

И най-вече, Каубоят започваше всеки ден като победител! Отваряше сутрин входната врата с очакването да се случи нещо хубаво. Вярваше, че нещата ще се развият добре за него, независимо какво точно става. Никога не очакваше провал, само успех. А аз съм открил за себе си, че когато очакваш успех и действаш в тази насока и с тази нагласа, почти винаги постигаш успех.

Каубоят е спечелил милиони долари. Също така е и губил всичко, само за да си го върне отново. Неговият живот, както и моят, протече с разбирането, че когато разбереш и приложиш принципите си за успех, те неизменно работят за теб.

Каубоят може да бъде добър пример и за вас. Той е доказателство за това, че можеш да преуспееш не благодарение на средата, образованието или техническите си умения и способности. Той доказва, че за да успееш, е необходимо нещо повече: Нужни са принципите, които толкова често пренебрегваме или приемаме за дадени. Това са принципите на Задължителните точки за постигане на успех.

ЛАРИ УИНГЕТ