Джак канфийлд марк виктор
Изтегляне 2.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- След време
СъстезаниетоI - Откажи се! Предай се, не ще победиш! - крещят и ме убеждават отвред.
Този път нямаш късмет! И щом увеся нос и тръгна надолу към неуспех и отказване, в мислите ми ме спира споменът за онова надбягване. Надеждата отново вдъхва сили на духа ми сломен и уморен дори за миг да се върна към онова състезание, духът ми се изправя и литва напред освободен. II Младежко състезание - момчета, млади мъже; спомням си всичко почти отлично: радостна тръпка, вълнение, но и страх; не е трудно да си го представиш лично. Строени в редица, надежда голяма: всеки изгаря да бъде пръв или да бъде наравно, или поне да се пребори със стръб. Бащите са наредени край пистата, всеки вика и насърчава сина си. А всяко момче се надява да покаже на своя татко, че именно той е най-добрият в тима си. Сигнал и старт! Всички тръгват, млади сърца и надежди горят, да победи, да стане герой на всяко момче е мечта за деня. И особено на едно момче, което тича в челната група и казва си тайно, като се сети, че баща му е там: „Татко ще се гордее безкрайно." Но както летеше напред из полето, над една малка вада момчето, което смяташе да спечели, се подхлъзна и падна. Понечи да се хване за нещо, но неуспешно размаха ръце и насред смеха на тълпата пльосна се по лице. Падна то и надеждите му умряха няма как да спечели – смутено и тъжно, с желание едно в дън земята да се намери. Но когато то падна, татко му се надигна с тревожно изражение, което момчето веднага разбра:
Момчето стана и се затича с все сила – не беше много пострадало, трябва да навакса разликата – само малко беше поизостанало. Толкова силно се стараеше да навакса и накрая да победи, че мисълта му изпревари краката, подхлъзна се и отново падна по очи.
само с едно падане? „Не ставам въобще за бегач, къде съм тръгнал на състезателно бягане?" Но сред смеха на тълпата момчето откри бащиното лице със сурово изражение, с твърдия поглед, който му каза: - Стани и върви към победа! Никакво поражение! И момчето отново скокна на десет метра зад последния. - Ако искам да спечеля, ще трябва доста сили да впрегна. И ето, вложил последни усилия, успя поне десетима да изпревари в старанието си да ги настигне обаче спъна се и отново в праха се стовари! Провал! Както лежеше в калта, от окото му капна сълза безмълвна: „Няма смисъл да тичам. Три пъти вече се спъвам." Волята да се вдигне го напусна. Надеждите му отлетяха безвъзвратно. Тъй изостанал, след толкова много грешки... Въобще пълна катастрофа, братко. „Провалих се, няма смисъл - рече си той." „Ще преЖивея някак и този срам." Но после се сети за татко си, пред който ще трябва да застане сам. - Стани - отекна в главата му глас. - Стани и си върни предишното положение. Не си дошъл тук за провал. Стани и върви към победа. Никакво поражение! Стани с воля взета назаем - чу то, - Не си изгубил всичко, сине, защото победата е именно в това, да ставаш след всяко падане. И се надигна за пореден път с нов устрем и нов подем. Реши, че и да спечели, и да загуби, поне няма да се признае сам за сразен. Изостанал беше далеч назад. Много назад и надолу на баира, но въпреки това вложи всички сили. И се затича сякаш начело да се класира. Три пъти падна но и три пъти се вдигна. Твърде назад, за някаква надежда, но до самия финал все пак стигна. Поздравиха първия бегач прекосил финиша горд, с високо вдигната от радост глава; без падане, без позор. Но когато падналият младеж прекоси финиша последен и морен тълпата го поздрави с мощен възглас задето не се отказа докрай да се бори. И макар да беше последен, с наведена ниско глава, без грам гордост, човек би си казал, че той е спечелил, съдейки по възгласите на множеството. А на баща си синът тъжно рече: - Не се справих никак добре. - За мен ти спечели - отвърна баща му. - Защото не се остави нищо да те спре. III Когато нещо ми се стори неизпълнимо, като трудно и невъзможно състезание, споменът за това малко момче ми помага в моето начинание. Защото в живота е като в онова надбягване – падаш, после отново ставаш, победата е в това да не се откажеш, а да събираш сили и да продължаваш. - Откажи се! Предай се, не можеш да победиш! Съветват ме в поредното ми сражение, но един друг глас отвътре казва: - СТАНИ И ВЪРВИ КЪМ ПОБЕДА! НИКАКВО ПОРАЖЕНИЕ! НЕИЗВЕСТЕН АВТОР След времеСлед време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги, научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и че компанията не се търси за сигурност, започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания, започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание, научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове. След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо. Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя. И човек се научава да оцелява... Научава, че е силен, и че наистина има стойност.
Предоставено от Барбара Кауди Каталог: install -> Nook -> Books install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10 install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new" Изтегляне 2.68 Mb. Сподели с приятели:
|