Тридесет и девет години - твърде кратки -

Тридесет и девет години -

твърде кратки -

твърде дълги – достатъчни

МАРТИН ЛУТЪР КИНГ

От 1929 до 1968 са само 39 кратки години.

Твърде кратки да събереш плодовете на труда си.

Твърде кратки да утешиш родителите си, когато брат ти се удави.

Твърде кратки да утешиш баща си, когато майка ти умре.

Твърде кратки да се порадваш на внуци.

Твърде кратки за пенсиониране.

Трийсет и девет години въобще са твърде кратки.
От 1929 до 1968 са само 39 кратки години, но въпреки това
Твърде дълги, за да бъдеш осакатен от оковите на сегрегацията и веригите на дискриминацията*.

Твърде дълги, за да се озовеш сред подвижните пясъци на расовата несправедливост.

Твърде дълги, за да получаваш заплашителни обаждания по телефона, често по четиридесет и повече на ден.

Твърде дълги, за да живееш в непоносимата жега на постоянното напрежение.

Твърде дълги, 39 години въобще са твърде дълги.

От 1929 до 1968 са само 39 кратки години, но те са

*Тук и по-нататък в текста има множество отпратки към прочутата реч на Мартин Лутър Кинг „Имам мечта’’, произнесена в подножието на паметника на Ебрахам Линкълн по време на водения от Кинг мирен поход за граждански права на чернокожите в Съединените щати. - Бел. прев.

Достатъчно дълги.

Достатъчно дълги, за да отидеш до Индия и да се учиш при Велик учител как да вървиш през разгневени тълпи, запазвайки спокойствие.

Достатъчно дълги да бъдеш гонен от полицейски кучета и бит от водните струи от пожарникарските маркучи, защото драматизираш факта, че справедливостта винаги подминава теб и братята ти. Достатъчно дълги.

Достатъчно дълги да прекараш много дни в затвора заради недоволството от съдбата на други.

Достатъчно дълги, за да хвърлят в дома ти бомба.

Достатъчно дълги, за да учиш разгневените мъже да стоят мирно, докато се молиш за тези, които са хвърлили бомбата.

Достатъчно дълги.

Достатъчно дълги да отведеш мнозина в лоното на Християнството.

Достатъчно дълги, за да разбереш, че е по-добре да се бориш за справедливост, отколкото да се примиряваш с несправедливостта.

Достатъчно дълги да разбереш, че по-ужасни от фанатизма и омразата са тези, които стоят мълчаливо и ежедневно наблюдават извършването на несправедливи деяния.

Достатъчно дълги да разбереш, че несправедливостта не прави разлика между раси и религии и хората от всички раси и вери рано или късно стават пленници на нейната жестокост.

Достатъчно дълги.

Достатъчно дълги да научиш, че когато човек прояви гражданско неподчинение, за да защити гражданските си права, той не нарушава Конституцията на Съединените американски щати - а по-скоро се опитва да възстанови принципите, че всички хора са родени равни; да премахне местни разпоредби, които сами по себе си представляват нарушение на законовите положения в Конституцията на Съединените щати.

Достатъчно дълги.

Достатъчно дълги са.

Достатъчно дълги да приемеш поканата да говориш пред водачите на нацията.

Достатъчно дълги да говориш пред хиляди хора при стотици различни случаи.Достатъчно дълги да поведеш 200 000 души към столицата на страната, за да

покажеш по драматичен начин, че правото на живот, свобода и стремеж към щастие се полага еднакво на всички американски граждани.*

Достатъчно дълги да постъпиш в колеж на 15 години.

Достатъчно дълги да завършиш и да се дипломираш в няколко области.

Достатъчно дълги да спечелиш стотици награди.

Достатъчно дълги да се ожениш и да станеш баща на четири деца.

Достатъчно дълги да победеш хората на мирен поход.

Достатъчно дълги да спечелиш Нобелова награда.

Достатъчно дълги да дариш 54 000 долара от наградата за каузата на справедливостта.

Достатъчно дълги да се изкачиш на връх планината. Определено достатъчно дълги да имаш мечта.

Когато видим колко много е постигнал Мартин Ау-тър Кинг за кратките си 39 години, разбираме защо са достатъчно дълги за всеки, който обича родината и

*Както е в Американската конституция – Бел. Прев.

сънародниците си дотолкова, че собственият ти живот да не бъде от значение - освен ако всички хора не седнат заедно край масата на братството. Тридесет и девет години са достатъчно дълги - за онзи, който съзнателно флиртува със смъртта всеки ден от живота си - защото да си спести неприятностите и мъките днес за събратята му означава две стъпки назад утре.

Мартин е изживял живот за няколко столетия, побран в кратките 39 години. Споменът за него ще живее вечно.

Колко прекрасно би било да можем всички да живеем също толкова добре.

Мартин, както всички останали, би се радвал на дълъг живот - но, претеглил всичко, той казва: „Не е важно колко дълго живее човек, а дали оползотворява добре отреденото му време".

И затова ние приветстваме и почитаме паметта на този човек, живял метежно във вихъра на несправедливостта през своите твърде кратки, твърде дълги, достатъчно дълги 39 години...

„Защото той най-сетне е свободен."

УИЛА ПЕРИЪР

Само проблеми

Който няма проблеми, значи е вън от играта.

ЕЛБЪРТ ХАБЪРД

На Бъдни вечер 1993 година Норман Винсьнт Пийл, авторът на бестселъра на всички времена „Силата на положителното мислене"*, умира на 95 години. Умира в дома си сред обич, мир и нежни гршки. Норман Винсънт Пийл го заслужава. Учението му за положителното мислене донесе мир и нова увереност на хората от различни поколения, осъзнали от неговите проповеди, лекции, радиопредавания и книги, че отговорността за положението, в което се намираме, носим самите ние. Убеден, че Бог не е създал нищо излишно, Норман ни напомня, че всяка сутрин, когато се събудим, ние сме изправени пред избора между следните две възможности: да се чувстваме добре или да се чувстваме отвратително. В ушите си

още чувам как Норман се провиква:

- За какво ви е второто?

С Норман се запознах през юли 1986 година. Лари Хюс, председател на моята издателска фирма, „Уилям Мороу и Ко", предложи да напишем сьвместно книга по етика. Решихме да го направим и следващите две години, през които работихме заедно с Норман по „Силата на етичното ръководство", бяха сред най-радостните в живота ми.

От тази първа среща нататък Норман изигра голяма роля в живота ми. Той винаги твърдеше, че положителното мислене води до положителни резултати, защото човек не се страхува от проблемите. Вместо да мисли за тях като за нещо отрицателно, което трябва да се ликвидира колкото е възможно по-бързо, Норман смяташе проблемите за признак на живот. За илюстриране на твърдението си, ето една от неговите любими истории, която често съм използвал в лекциите си.
Един ден, както си вървях по улицата, срещнах моя приятел Джордж. Омърлушеният му вид веднага даваше да се разбере, че Джордж не прелива от щастие и радост от съществуването си, което е просто префърцунен начин да се каже, че на Джордж му бяха потънали гемиите.

Аз естествено го попитах:

- Как си, Джордж?

Това си беше чисто рутинна учтивост, но Джордж прие въпроса ми сериозно и ме държа 15 минути да ми обяснява колко зле се чувствал. И колкото повече говореше, толкова по-зле се чувстваше.

Накрая рекох:

* ИК „Кибеа", Серия „Познай себе си"

- Е, Джордж, много съжалявам, че те заварвам в такова лошо състояние. Как се докара дотам?

И тогава вече никой не можешеда го спре.

- Имам много проблеми - рече той. - Проблеми, само проблеми. Писна ми от проблеми. Ако можеш да ме освободиш от всичките ми проблеми, ще даря 5000 долара на любимата ти благотворителна организация.

Аз не съм от тези, които лесно отказват такова предложение, затова помислих и разсьдих над предложението му и стигнах до отговор, който смятах за доста добър. Рекох:

- Вчера бях на едно място с многохилядни обитатели. Доколкото можах да преценя, нито един от тях нямаше проблеми. Искаш ли да те заведа там?

- Точно такова място търся. Кога тръгваме? - попита Джордж.

-Е, щом е така, Джордж - рекох, -утре с удоволствие ще те заведа в гробището Удлон, защото освен умрелите не познавам друг, който да няма никакви проблеми.

Много обичам тази история. Тя поставя нещата в правилна перспектива. Чувал съм Норман многократно да повтаря:

- Ако нямате никакви проблеми, предупреждавам ви, това е наистина много опасно, защото значи, че животът ви е на път да свърши, а вие дори не подозирате!

Ако смятате, че нямате никакви проблеми, сьветвам ви моментално да се втурнете навън, да се метнете в колата и да се приберете в къщи колкото е възможно по-бързо, но и безопасно, да отидете в спалнята и да затворите вратата. После да паднете на колене и да се помолите:

- Какво става, Господи? Не ми ли вярваш вече? Прати ми някакви проблеми.
КЕН БЛАНЧАРД

Каталог: install -> Nook -> Books
install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10
install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора
install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен
install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new"

Изтегляне 2.68 Mb.

Сподели с приятели: