Джеймс Клиър атомни навици
Глава 7. Тайната на самоконтрола
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 7. Тайната на самоконтрола През 1971 г., когато войната във Виетнам навлиза в шестнайсетата си година, конгрес- менът от Кънектикът Робърт Стийл и Морган Мърфи от Илинойс направили откритие, което смаяло американската общественост. Когато посетили войската, установили, че 15% от американските войници, пратени там, били пристрастени към хероина. Последвалото проучване заключило, че 35% от военнослужещите във Виетнам са опит- вали хероин и цели 20% от тях били пристрастени. 89 Откритието предизвикало трескава дейност във Вашингтон и довело до създаването на Специално бюро за превенция на наркозависимостта под патронажа на президента Никсън, което да насърчава превантивните мерки и лечението, както и да следи за състоянието на пристрастени военнослужещи, когато се завърнат у дома. 90 Лий Робинс била сред учените, включени в комисията. Изводите от проучването ѝ преобърнали общоприетите представи за наркозависимостта. Робинс открила, че когато войниците, употребявали хероин, се прибирали у дома, само 5% от тях се връщали към навика в рамките на една година и едва 12% възобновявали употребата на наркотици в рамките на три години. С други думи, приблизително девет от десет войници, употребя- вали хероин във Виетнам, се отървавали от навика кажи-речи за една нощ. 91 По онова време тези заключения противоречали на преобладаващите възгледи, според които зависимостта от хероин била постоянна и необратима. Робинс обаче разкрила, че зависимостта би могла да изчезне спонтанно, ако е налице промяна в средата. Във Виет- нам войниците прекарвали целия ден, заобиколени от знаци, които ги подтиквали да употребяват хероин – достъпът бил лесен, постоянно били подложени на стрес заради военните действия, завързвали приятелства с други войници, употребяващи наркотика, и освен това се намирали на хиляди километри от дома. Но щом се връщал в Съеди- нените щати, войникът се озовавал в среда, в която гореописаните подтици липсвали. Промени ли се контекстът, се променя и навикът. Сравнете тази ситуация с положението на типичен наркозависим. Някой се при- страстява у дома или с приятели и отива в клиника да се изчисти – тоест в среда без обичайните стимули на средата, подтикващи го към навика. След курса на лечение той се връща в стария квартал, пълен с предишните знаци, които поначало са го тласнали към пристрастеността. Нищо чудно, че 90% от наркозависимите подновяват навика още щом се завърнат от клиниката. 92 Заключенията на Виетнамската комисия влезли в противоречие с възгледите ни относ- но вредните навици, защото оспорвали общоприетия мироглед, че нездравословното поведение е признак на морална слабост. Ако сте с наднормено тегло, пушите или сте наркозависими, ви се казва, че сте такива, защото ви липсва самоконтрол, може би дори 89 Lee N. Robins et al., “Vietnam Veterans Three Years after Vietnam: How Our Study Changed Our View of Heroin,” American Journal on Addictions 19, no. 3 (2010), doi:10.1111/j.1521–0391.2010.00046.x. 90 “Excerpts from President’s Message on Drug Abuse Control,” New York Times, June 18, 1971, https://www.nytimes.com/1971/06/18/archives/excerpts-from-presidents-message-on-drug-abuse-control.html. 91 Lee N. Robins, Darlene H. Davis, and David N. Nurco, “How Permanent Was Vietnam Drug Addiction?” American Journal of Public Health 64, no. 12 (suppl.) (1974), doi:10.2105/ajph.64.12_suppl.38. 92 Bobby P. Smyth et al., “Lapse and Relapse following Inpatient Treatment of Opiate Dependence,” Irish Medical Journal 103, no. 6 (June 2010). |