Джеймс Клиър атомни навици
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
| Глава 15. Кардиналното правило на поведенческата промяна 121 на една ръка разстояние. При сурови условия оцеляването ни зависи от решаването на внезапно възникнали проблеми, за да получим незабавна награда. Понякога обаче тази склонност към незабавното удовлетворение ни създава проблеми. Голяма част от вредните ни навици изглеждат нелогични. Защо някои хора пушат, макар много добре да знаят, че по този начин увеличават риска да се разболеят от рак на белите дробове? Защо други ядат като за последно, макар да са наясно, че се подлагат на риск от затлъстяване? Защо пък трети правят секс без предпазни средства, макар да знаят, че могат да се заразят от болест, предавана по полов път? Когато разберем как мозъкът степенува наградите, отговорите стават очевидни – последствията от вредните навици се проявяват по-късно, докато наградите са незабавни. Пушенето може и ви убие след десет години, обаче намалява стреса и утолява копнежа ви за никотин сега. Сексът – безопасен или не – гарантира удоволствие веднага. Болестта и инфекцията няма да се появят по-рано от няколко дни или седмици, та дори и години. 199 Същото важи и за полезните навици, разбира се. Хората пият кафе не само защото кофеинът ще ги разбуди, но и защото е приятно да започнеш деня с едно топло и не- забавно удоволствие. Фитнес феновете се радват не само на резултатите от трениров- ките си, но също така и на незабавното удоволствие да отметнат още един ден на усилени тренировки, разположили се удобно на стола в местното кафене и пиейки поредното си смути. Тези дребни и незабавно получавани награди придават на навика достатъчно приятни усещания, за да бъде повтарян отново и отново. С течение на времето всеки навик дава многобройни резултати. За съжаление, тези резултати често се разминават помежду си. При вредните ни навици незабавният резултат обикновено е приятен, обаче в дългосрочен план е неприятен. С полезните на- вици е обратното – незабавният резултат не е кой знае колко приятен, обаче с времето се превръща в нещо хубаво. Казано по друг начин, за полезния навик плащаме сега. За вредния навик – в бъдеще. Когато сме принудени да избираме между незабавен резултат и по-късен такъв, незабавното удовлетворение обикновено печели. Умението на мозъка да дава приоритет на настоящия момент означава, че не можете да разчитате на добрите си намерения. Не можете да разчитате на по-късни последствия или забавени награди, за да промените поведението си в настоящия момент. Когато правите планове – да отслабнете, да напишете книга или да научите език, вие всъщност правите планове за вашето бъдещо аз. Когато си представяте какъв живот искате, е лесно да видите стойността на предприетите действия с оглед на дълго- срочните им ползи. Всички ние искаме по-добър живот за нашето бъдещо аз. Когато обаче моментът за действие настъпи, незабавното удовлетворение винаги изглежда по- привлекателно. Вече не правите избор за вашето бъдещо аз, което мечтае да бъде в по- добра форма, по-богато или изобщо по-щастливо. Вие спирате избора си на настоящо аз, което иска да бъде сито, обгрижено и забавлявано. 200 В най-лошия си вид незабавното удовлетворение ни кара непрекъснато да заменяме дългосрочните награди за незабавни. Пием кафе, за да се заредим с енергия сега, обаче с течение на времето се изморяваме все повече. Играем видеоигри за незабавната 199 През последните години темата за ирационалното поведение и когнитивната настройка са станали доста популярни. Истината е, че много постъпки, които ни се струват ирационални, като цяло имат рационален произход, ако се замислите за непосредствения им резултат. 200 Daniel Goldstein, “The Battle between Your Present and Future Self,” TEDSalon NY2011, November 2011, video, https://www.ted.com/talks/daniel_goldstein_the_battle_between_your_present_and_future_self. 122 Атомни навици награда от развлечението, но когато в края на седмицата си дадем сметка, че не сме свършили почти нищо, не ни е никак приятно. Желанието ни за незабавно удовлетво- рение саботира желанието ни за дългосрочно такова. Като че ли сме късогледи и нетърпеливи по природа. Генерално правило – колкото по-незабавно е удоволствието от дадено действие, толкова по-упорито трябва да се питате дали то ще съвпада с дългосрочните ви цели. 201 Предвид горенаписаното, нека нанесем малка поправка в Кардиналното правило за поведенческата промяна, а именно – действие, което се награждава веднага, се повтаря, а онова, което се наказва веднага, се избягва. Нашето предпочитание за незабавно удовлетворение разкрива една важна истина за успеха – поради начина, по който сме устроени, огромното мнозинство прекарва цял ден в преследване на тези бързи удовлетворения. Пътят, по който се върви по-бавно, е пътят към забавено удовлетворение. Ако сте готови да чакате наградата, ще имате далеч по-слаба конкуренция, което често се отплаща с по-голяма награда. Както се казва, последният километър е най-слабо натоварен. Точно това установява и проучването. Хора, които нямат нищо против забавеното удовлетворение, показват по-добри резултати на матурите, слаба податливост на алкохол и наркотични вещества, по-малка вероятност от затлъстяване, по-добра из- дръжливост на стрес и чудесни социални умения. 202 Всичко това става пред очите ни. Ако отложите гледането на телевизия, ще си напишете домашното, ще сте научили нещо повече и ще получите подобри оценки. Ако не си купувате сладки и чипс от мага- зина, ще ядете по-здравословни храни, когато се върнете у дома. Почти във всяка област успехът зависи от това дали ще пренебрегнете незабавната награда в замяна на забавената. В почти всяка сфера на живота вероятността да улучите най-удачното решение от пър- вия път е малка. Когато пиша нова статия, се опитвам да измисля поне двайсет и пет заглавия. Най-добрата идея неизменно се появява към края на процеса – на седем- найсето, осемнайсето, двайсето място или някъде там. Разбира се, далеч по-лесно би било да се спра още на първото или на каквото ми хрумне най-напред, но способността да забавям удовлетворението води до далеч по-оптимален резултат. Незабавното удо- влетворение ви тласка към първия попаднал отговор, а забавеното ви помага да изчакате, докато попаднете на по-добър. Ето още един проблем – много хора знаят, че забавеното удовлетворение е много по- добър подход. Искат да се възползват от облагите на полезния навик – да са здрави, работоспособни и богати. Но тези резултати рядко са на първо място в съзнанието ви, когато настъпи времето за действие. Възможно е да се научите да забавяте удовлетво- рението, но трябва да работите в тандем със същността на човешката природа, не срещу 201 Този принцип също може да ни повлияе, когато вземаме решение. Мозъкът постоянно избира в полза на настоящето. Той надценява опасността от всичко, което прилича на внезапна заплаха, макар вероятността тя да ни сполети всъщност е малка – самолетът ни да се разбие при турбуленция, крадец да се промъкне у дома, докато сме сами, терорист взривява автобуса, на който сме се качили. Междувременно мозъкът подценява онова, което изглежда като далечна заплаха, но всъщност е твърде вероятно да се случи – стабилното натрупване на тлъстини от нездравословно хранене, постепенната атрофия на мускулите ви вследствие на застоял живот, бавното натрупване на боклук, когато ви домързи да почистите. – Б. а. 202 Walter Mischel, Ebbe B. Ebbesen, and Antonette Raskoff Zeiss, “Cognitive and Attentional Mechanisms in Delay of Gratification,” Journal of Personality and Social Psychology 21, no. 2 (1972), doi:10.1037/h0032198 W. Mischel, Y. Shoda, and M. Rodriguez, “Delay of Gratification in Children,” Science 244, no. 4907 (1989) Yuichi Shoda, Walter Mischel, and Philip K. Peake, “Predicting Adolescent Cognitive and Self-Regulatory Competencies from Preschool Delay of Gratification: Identifying Diagnostic Conditions,” Developmental Psychology 26, no. 6 (1990), |