Джеймс Клиър атомни навици

120
Атомни навици
свят, който учените наричат „Среда с незабавна възвръщаемост“, защото постъпките ви веднага водят до ясен и незабавен резултат.
А сега се върнете в човешкия си облик. В съвременното общество много от изборите, които правите днес, няма да ви донесат незабавна облага. Ако се справяте добре с възложената ви работа, ще си получите чека след няколко седмици. Ако правите упражнения, може би догодина ще се избавите от наднорменото тегло. Ако пестите пари сега, след десетилетия може би ще получавате добра пенсия. Вие обитавате онова, което учените наричат „Среда със забавена възвръщаемост“, защото ще работите години наред, преди действията ви да дадат резултат.
Човешкият мозък не е еволюирал за живот в Среда със забавена възвръщаемост. Най- ранните останки от съвременния човек, известен като Homo Sapiens Sapiens, са на около двеста хиляди години.
193
Това са първите хора, чийто мозък наподобява нашия. Особено неокортексът (най-новата част на човешкия мозък, отговорна за по-сложни функции като речта), който преди двеста хиляди години е бил с кажи-речи същия размер като сегашния.
194
Така че вие се разхождате наоколо със същия хардуер като на вашите палеолитни предци.
Чак съвсем наскоро – през последните петстотин и няколко години – обществото ни е преминало предимно към Среда със забавена възвръщаемост
195
. В сравнение с възрастта на мозъка, съвременното общество е чисто ново. През последните сто години сме станали свидетели на раждането на колата, самолета, телевизията, компютъра, интернет, смартфона и „Бийтълс“. През последните години светът се е променил много, обаче човешката природа – съвсем малко.
196
Нашите предци са живели в Среда с незабавна възвръщаемост. Действията им са давали моментален резултат – реакция в лицето на опасност, осигуряване на следващото ядене, подслоняване от бурята. Да се цени по-високо незабавната възвръщаемост просто е по-близо до ума. След хиляди поколения, прекарани в Среда с незабавна възвръщае- мост, нашите мозъци се научили да предпочитат бързата отплата пред дългосрочната.
197
Награда, която е сигурна в момента, се цени в пъти повече от такава, която в най-добрия случай е вероятна в по-далечно бъдеще. Мозъкът ни е еволюирал и се е научил да степе- нува нуждите ни в момента и в бъдеще. Далечното бъдеще не представлява особена грижа.
Поведенческите икономисти наричат тази тенденция времево непостоянство. С други думи, начинът, по който мозъкът оценява наградата, е непостоянна величина.
198
Вие цените настоящето повече от бъдещето. През повечето време тази тенденция ни служи добре. Тя ни помага да избягваме да си губим времето, като се трудим за награда, която е някъде в далечното бъдеще, при положение че незабавната награда се намира
193
Ian Mcdougall, Francis H. Brown, and John G. Fleagle, “Stratigraphic Placement and Age of Modern Humans from Kibish,
Ethiopia,” Nature 433, no. 7027 (2005), doi:10.1038/nature03258.
194
Някои учени посочват, че човешкият мозък е достигнал съвременните си размери някъде преди 300 000 години.
Simon Neubauer, Jean-Jacques Hublin, and Philipp Gunz, “The Evolution of Modern Human Brain Shape,” Science Advances 4, no. 1 (2018): eaao5961.
195
Преминаването към Средата със забавена възвръщаемост най-вероятно е започнало с появата на земеделието преди около 10 000 аодини, козато земеделците са започнали да садят растения с надеждата да съберат реколта след месеци. В живота ни обаче започват да се появяват избори със забавена възвръщаемост чак през последните векове – планиране на кариера, планиране на пенсиониране, планиране на почивки и всичко останало, запълващо календара ни. – Б. а.
196
Edward O. Wilson, Sociobiology (Cambridge, MA: Belknap Press, 1980), 151.
197
Daniel Gilbert, “Humans Wired to Respond to Short-Term Problems,” interview by Neal Conan, Talk of the Nation, NPR,
July 3, 2006,
https://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=5530483.
198
В поведенческата икономика времевото непостоянство се нарича още „хиперболично дисконтиране“. – Б. а.

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: