ГЛАВА 2РЕЛИГИЯТА - ДОСТЪПНА ЛИ Е

Но къде открихте тази идея?
В Библията. Не си ли чел Библията, Джим?
Библията! Не е ли това просто събрани "Отче наш" и "Аве Мария"?
О, неее, не е това.
И започна дискусия в продължение на час и половина не върху застраховка живот, а върху сигурността на живота. Тя привлече вниманието ми. Интересът ми бе възбуден и любопитството ми нарасна. Зъболекарят погледна часовника си и каза:
- Джим, трябва да си вървя в къщи. Имам задължения. Защо не дойдете ти и съпругата ти в сряда вечерта у дома и да продължим тогава дискусията?
- Мога да ви питам всичко и вие няма да се обидите?
- Разбира се! - увери ме той.
- Това е добре - отговорих аз — ще дойдем.
В сряда вечерта Пол и Естел Конър ни посрещнаха приветливо. След като постояхме няколко минути във всекидневната, Пол предложи да се преместим в хола и четиримата седнахме около голяма маса. Мислех си колко странни бяха тези хора. Не ни предложиха бира или нещо друго за ядене или пиене, когато седнахме на масата.
Пол се извини и отиде да донесе нещо. Помислих си, че това е споменатата бира, но не, той се върна от ъгъла на стаята с четири, пребройте 1-2-3-4 Библии! "О, не!" - мислех си аз - "той трябва да е особен вид фанатик.
Даже папата няма четири собствени Библии!" Пол раздаде Библиите и каза: Джим, отвори Библията си на книгата на
Даниил. Кой е Даниил? - попитах аз. Това е книга от Стария Завет. Какво представлява Стария Завет?
Наистина не си ме измамил като каза, че не си чел Библията.
Сали и аз напуснахме дома им онази вечер в 11 часа и 30 минути. Не бяхме чували до тогава такива изумителни истини през живота си. Те натиснаха звънеца в моето сърце, което евентуално би се пробудило за желанието, което Бог е планувал там за него.
Пол и Естел ни поканиха отново да отидем у тях следващата седмица. Започнах да очаквам вечерите в сряда. Пол беше Библейски учител. Той правеше Библията да бъде жива книга.
Защо никой в моята църква не ни е казал някога това? - попитах аз.
Не зная — отговори простичко Пол - би трябвало да ги попиташ. Това, което реших и да направя. Познавах двама свещеници. Ходех с единия на лов, а с другия пиехме заедно. Попитах единия от тях.
С кого си започнал изучаването? - ме попита той.
С д - р Конър и съпругата му.
Не, Джим. Не питам за хората. Питам каква е тяхната религия. Казах му, а той ми отговори:
Защото те имат пълна вяра във всичко писано в Библията, Джим. Те са фундаменталисти. Какво означава това? - попитах аз
Те вярват, че когато четеш Библията, трябва да изпълняваш всичко точно. Това означава да се опитваш и да вършиш точно каквото Библията казва.
Бях объркан. Мислех си "Какво лошо има в това? И какво лошо има ако не сме фундаменталисти?"
Джим, ние сме традиционалисти. Вярваме, че Библията е написана преди хиляди години и трябва да се разглежда в светлината на традициите и на настоящето общество. Така, че ние не трябва да живеем по същия начин, както са живели в онези диви библейски времена. О, добре! Това има смисъл.
Въоръжени с тази информация, ние продължихме нашите Библейски уроци със семейство Конър всяка сряда вечер в продължеше на осемнадесет месеца. Не можех да си представя, че Библията съдържаше такива истини. В края на всеки урок, Естел ме питаше: "Джим, какво мислиш за идването на Църква тази седмица?" А аз отговарях: "Не съм напълно убеден, че това е истината." Този отговор беше станал почти традиционен, затова и тя бе така изненадана, когато веднъж съобщих: "Тази седмица ще дойда на църква. Не мога да чакам да не се срещна със светци, които живеят този вид истина!"
Бях развълнуван. Какъв ли трепет със сигурност щеше да бъде да се срещна с хората, които живееха тези истини, след като така ме бяха завладели! Но Пол и Естел не бяха така развълнувани, както бях аз. Всъщност изглеждаха малко притеснени.
- Джим. има някои неща. които сме длъжни да ти кажем, преди да дойдеш на църква ...
Те се опитаха да ми кажат това, което скоро аз сам установих. Не всички светии са светци. По-късно разбрах, че и самата
Библия говори за това: "... Защото не всички онези са Израил, които са от Израил" (Римляни 9:6) и "Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв а юдеин е този, който е такъв вътрешно ..." (Римляни 2:28, 29). Силни думи, но малко съзнавах колко скоро те щяха да са лесно приложими за мен.
През онези осемнадесет месеца започнах да обичам Божието слово. Бог бе използвал Словото Си да пробуди в моето сърце отговор към Него. Но попаднах в една от клопките, които Сатана поставяше пред онези, които търсят Бога.
Мислех, че интелектуалното извисяване към истината беше всичко, което е нужно да станеш християнин. Аз истински

вярвах толкова много, че истините, съдържащи се в Божието слово, станаха моя религия.
Цял живот бях копнял, някой да ми покаже как да стана християнин, и сега почувствах, че бях намерил пътя. Имах силна воля и когато открих истините в Божието слово, желаех да ги приложа в живота си. Но бях и на напълно погрешна позиция на това, което съставлява ставането на християнин.
Ревността ми ме водеше да опитам да споделя с моето семейство "истините", които бях открил. Когато правих опит да им покажа, че доктриналните им позиции не са библейски, те не пожелаваха. Не приемаха моите истини. Макар, че не бяха в състояние да обяснят или защитят своите позиции от библейска гледна точка, те отказваха да приемат и моите.
Това ме разстройваше. Разбира се, когато щяха да бъдат убедени от истината, щяха и да и се покорят.
И така аз се връщах отново и отново, дори с още по-голяма ревност, докато стана ясно, че семейството ми, не само, че не искаше да прави нещо с моята религия, но също и да се погрижи с нещо за мен.
Отношението ми към тях казваше: " Аз съм прав, а вие сте на погрешен път. Аз имам истината, а вие вярвате на лъжа." Това понякога ги отблъскваше и с право.
Другите забелязаха моята ревност за споделяне и скоро започнах да давам библейски уроци на други искренни души, които, подобно на мен, приеха великолепните истини на Библията като тяхна религия. Станах главен старейшина в месната църква и всичко от вън изглеждаше добре.
Но започна да стова ясно, дори и на този упорит германец, какъвто бях аз, че нещо в християнския живот, който водех, не беше добро. Ходех на църква и представях добрата вест за побеждаване на греха и след като се върнех у дома започвах да викам на жена си и да се дразня от децата си. Знаех, че това не беше добро, но даже и моята силна човешка воля не можеше да спечели победа в тази област.
Библията описва това състояние по следния начин : "От същите уста излизат и благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така. Изворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода? ... така също не може солена вода да дава сладка" (Яков 3:10 - 12). "Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно." (Яков 1:26) Господ започна да ми говори с тези текстове и заядливо подозрение се загнезди в ума ми.
Бях ли пропуснал нещо? Действително ли съм преобразен? Бях в църквата, но бях ли в Христос? Бях в Словото, но бях ли в
Словото, което "... стана плът и живя между нас..." (Йоан 1:14). Ставаше ми ясно, така както беше ясно, че намиращата се в кутията с бисквитки мишка, не я правеше бисквитка. След около две години най-после Господ проникна през моя упорит дух и каза: "Джим, трябва да се оттеглиш и да преосмислиш това, което правиш. Ти трябва да си сигурен, че си преобразен."
"Аз? Защо, Господи? Аз съм главен старейшина в църквата! Доведох мнозина в Твоята църква. И аз да не съм преобразен?"
"Да, Джим, има някои неща, които ти просто не разбираш."
Започнах да разбирам, че общоприетите или правилни доктринални мнения, са само малка част от истинската религия. Днес има милиони, изповядващи, че са християни, които държат "правилните" мнения и въпреки това никога не е имало време, когато истинската духовност да е така отпаднала.
Сигурното библейско обяснение е абсолютна необходимост за всеки християнин, за да издържи през големите събития в края на земната история, и все пак можем да продължаваме с обясненията по такъв начин, че да водим слушателите към "истините" вместо къв Бога. Защото това не са само думи, които съживяват душата, но Самия Бог, и докато слушателите не намерят Бога в лично преживяване, те няма да станат по-добри заради това, че са чули "истината". Библията не е краят, но средство, инструмент, който да доведе хората до лично, интимно ходене с техния Бог. Христос ни говори днес със същите думи, които Той отправи и към имащите религиозен вид ученици по Негово време. "Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мене и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот"( Йоан 5:39 - 40 )
Аз имах теологично обяснение и можех да дискутирам библейското си виждане с научни термини, но ако се срещна с истински живеещите християнство хора, моето голямо познание би изглеждало като глупост.
Ако бих застанал в подножието на Голготския кръст и разговарях с Мария Магдалена, какъв ли Щеше да бъде разговора? Щях да кажа "Мария, виждам, че ти не си изоставила Исуса като някои от ^фугите. Това добро дело резултат на придадена или вменена правда е? Ако си получила правда от Бога, тогава ти трябва да си била оправдана. Кога си оправдана? Това съдебно или вътрешно оправдаване беще?"
"Какво? За какво говориш? - може би щеше да ме попита - аз Го обичам! Той е моя Господ, моя Спасител! Той ме е изкупил!"
Кой от нас имаше итинска религия? Главния старейшина или блудницата? Аз имах теологични термини, но тя имаше сърдечно преживяване.
Организираната религиозност доказва да бъде най-голямото заместване на спасителното познание за Бога, което някога светът е познавал. Голяма опасност лежи в самодоволството. Приели сме доктрините и посещаваме всяка седмица църковните служби и по този начин се чувстваме доволни, че сме в стадото. Все пак ние сме в църквата и държим Божието слово, така че сме намерили Бога. Но наистина ли сме Го намерили?
Членството в църквата и службата в нея погрешно са станали синоними с преживяването на новорождението.

Понеже почти всеки около нас има същото преживяване каквото и ние, не виждаме опасност и смисъл от по-дълбока опитност. Тази ситуация съществува в почти всички църкви и деноминации в нашите дни й тази лъжлива вяра, че сме приели религия единствено чрез знание, служба и присъствие ни дава възможност да гледаме на Бога като изгода, вместо като център на всекидневния ни живот.
В по-голямата си част църквите остават мълчаливи даже и спрямо последните останки на истинска религия сред тях. Те предлагат безопасност и удобство, отдалечавайки се от истински живи връзки с Бога. Членовете им стават като бебе, което се е научило да се задоволява с биберон, бместо с "истинско нещо". Може да изглежда, че съм против религията с това, което казах, но не е така. Докато религията няма да ме доведе до Бога, тя е трамплин, стимул, който е отворил очите ми и от който е започнало мисленето. Тя е била като катализатор, ако искате, да ми посочи посоката, да ме постави върху някои основни принципи и да ми даде известна структура. Без това малцина биха намерили пътя за по-смислен живот. И за това винаги ще бъда благодарен във вечността.
Но копнея хората от тези църкви да видят какво е забравено — че Бог е личност и може да бъде опознат и преживян от всеки един от нас. Общуването между Бога и душата е пулса на истинското християнство. Всеки ден, всеки час, всяка минута Бог е Който ни ръководи, Който ни дава възможност, Който ни вдъхновява да живеем живот "...скрит с Христос в Бога" (Колосяни 3:3)"..., за да бъде Бог всичко във всичко"(1 Коринтяни 15:28).
Не го разбирах, но по някакъв начин в дълбините на душата си копнеех за Него.
Бог беше поставил този копнеж в сърцето ми и желаееше да ми даде това преживяване, но Той знаеше също, че ще са нужни някои основни промени в живота ми. Бог знаеше, че никога няма да го намеря сред "черкуващите се" и "религиозните" в света, с неговата гордост, надутост и себевъздигане. И така Той ми изпрати същото известие, което Исус даде на Своите ученици. "А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко..."(Марк 6:31).
Бог ми даваше първите знаци за това преживяване. Но първо аз трябваше да отговоря на Неговия божествен стремеж за моето сърце и да Го намеря "И ще ме потърсите и ще ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце"(Йеремия 29:13)
Тогава Бог ми каза : "Джим, трябва да пожелаеш да изкастриш разписанието си, да намалиш никога несвършващите ти анганжименти, да опростиш живота си, за да "млъкнете и знайте, че Аз съм Бог..."(Псалом46:10)

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: