Джим Хонбергер с Тим и Джули Канутесън

ГЛАВА 1 БОЖЕСТВЕНИЯТ
СТРЕМЕЖ
"Преди да ме повикат, Аз ще отговарям ..." Исая 64:24
"Джим какво правиш тук в планината?" - ме попита Уорън.
Можех да прочета мислите му. Всъщност той беше убеден, че бях пропилял живота си тук, вместо да натрупам много пари долу в града.
Уорън се беше изкачил, за да потърси изоставен имот и сега той, бременната му жена и аз се друсахме в моя камион, докато пътувахме по неравния път, за да огледаме място за тях.
"Уорън - започнах аз - ти знаеш, че съм християнин и дойдохме тук, понеже ..."
- Спри, Джим - прекъсна ме Уорън - аз не съм християнин и не вярвам в християнството. Не искам да слушам повече за това!
Внезапната студена враждебност беше ясно забележима в затвореното пространство на колата. Помислих си:" Как Бог може да достигне до такъв човек?" Въпреки това, се чувствах длъжен да кажа още нещо и тихо споделих : ■
"Уорън, всичко от което се нуждая, са две минути от твоето време и никога няма да кажа други думи за християнството.
Уорън, Бога, Който опознах в тази планина, те обича толкова много макар, че ти Го отхвърляш. Но някой ден, когато ще имаш нужда от него, Той ще бъде при теб. Някой ден ти ще се нуждаеш от моя Бог."
И ако нещата в камиона преди изглеждаха студени, то сега те станаха съвсем мразовити. Изглеждаше, че бях ги направил още по - лоши с моя коментар.
Свършихме работата и Уорън си замина, но в паметта ми остана нашия разговор, който ми напомняше за моите собствени моменти на отдалечаване от Бога. Ехото от собствените ми думи отекваше в ушите ми. "Някой ден, когато ти се нуждаеш от
Него, Той ще бъде при теб. Някой ден ти ще се нуждаеш от моя Бог."
16 Декември 1948 година
- Господине - каза изморения лекар, за да обърне внимание на мъжа, който се появи, и който изглеждаше по-изморен и по- загрижен от лекаря.
- Да — погледна с надежда Хенри. Отговорът му беше по-различен от този, който се получаваше обикновено от пациентите, чакащи в чакалнята, изпълнена с тютюнев дим и вечно присъстващия страх и очакване.
- Имате момче - едва забележима усмивка се появи върху набитото лице на лекаря - бебето тежи 4 кг и 200 грама.
- О, добре! Как е жена ми? - попита Хенри, въодушевен от новината за сина си.
- Раждането беше трудно - върху лицето на лекаря отново се появи загриженост - можете да я видите сега - отговори той, преди да е последвал въпрос.
А аз като лежах в ръцете на майка си, нямах никаква идея, че още в момента на моето зачеване, съм станал участник в конфликта на Бог и Сатана. Дори когато съм се оформял в майчината утроба, Бог в Своята безкрайна мъдрост е поставил в действие личен план, който да събуди в моето сърце копнеж и нужда от Него. Той знаеше, че щях да се родя в свят, който беше против Него, и в непокорството спрямо Неговите принципи, Неговата воля и Неговите пътища.
Бог знаеше, че щях да се родя с естество, увредено от човешкия експеримент с греха. Той знаеше, че аз естествено щях да следвам собствените си подбуди и наклонности и че мисълта да подчиня моята воля и път на Него, щяха да ми бъдат напълно чужди. Бог знаеше също много добре, че Сатана ще се противопоставя на всеки Негов опит. Независимо от тези противопоставяния Бог постави Неговия план за мен в действие. След като беше чакал почти шест хиляди години от човешката история, за да се роди Джим Хонбергер, сега Той имаше възможност да опита и да спечели моята любов. Бог се стремеше към мен, така както към всеки един от нас. Това е Божествен стремеж на любов, родена от Божието сърце.
Бети и Хенри Хонбергер се радваха на своето трето дете. Те ме доведоха у дома, в своята скромна къща в Аплетон,
Уисконсин, решени да направят, всичко на което са способни, за да порасна и да стана честен работник и съвестен гражданин. Като дете, нямах представа за любящия Бог, въпреки това Той ми е говорил чрез моите родители. Те ми

предадоха първите уроци за Божия характер чрез въздействието си върху мен.
Бях роден с егоистична воля, която следваше моя път. Когато бях гладен — аз плачех. Когато исках да ми сменят пелените - аз плачех. Каквото и да поисках - аз плачех, за да следвам моя път. Когато майка ми посрещнеше нуждите ми, тя ме учеше в път, който дори тя напълно не разбираше — в пътя на грижовния небесен Баща.
Понякога плачех, понеже ме поставяше в креватчето, а аз исках да бъда носен на ръце. Майка ми имаше избор - тя можеше да се подчини на моя плач или да ме научи, че трябва да подчиня моята воля и път на нейните. Когато тя се подчиняваше и ме вдигаше от креватчето, всъщност ме учеше, че чрез плач аз мога да следвам своя път и егоистичната воля растеше и укрепваше в моето мъничко сърце. Когато чрез своите действия тя казваше: "Не, няма да ме накараш да те взема; докато аз не реша до кога трябва да бъдеш в креватчето си," майка ми ме учеше как да подчинявам волята си на Божията воля чрез подчинението спрямо нейната воля. Родителите застават на мястото на Бога за своите деца и чрез покорството си към тях, децата се учат да се покоряват на Бога. Така започна решителната борба в моя живот. Понякога Сатана печелеше, a понякога Бог печелеше, но винаги аз израствах и се научавах.
Още от раждането ни, вътрешното израстване на всеки един от нас, е желанието да намерим удовлетворение и щастие. Ако не сме ръководени от мъдри родители и от Божията благодат, често всичко това означава, че търсим удовлетворение в нещата, в творенията. Те не са лоши, защото Бог създаде земята, Той я изпълни с творения, които носеха удоволствие, но постоянно изкушение за хората е да величаят творенията, вместо Твореца, Който е техния Дарител.
Спомнете си за своите минали преживявания на Рождество Христово. След развързване на веселата цветна панделка и развиване на хартията, за да намерим някоя желана играчка, ние радостно изказваме благодарността си, към онзи който ни е дал подаръка. Обикновено произнасяме няколко думи на благодарност и то под майчино напомняне, но всеки може да види, че очите ни са приковани в скъпоценното притежание. Притежание, което бе заело мястото на Дарителя.
За мен това беше това беше един нов, двойно никелиран, трискоростен велосипед. О, как обичах този велосипед!
Беше най - хубавия в околността. Може би, тази любов към него произхождаше от замяната на червената пожарникарска кола, която се нуждаеше от поправка. Бавно се учех от света да свързвам щастието с нещата, които притежавах.
Нещата се състоят не само от притежания, но и от положение, хора, власт, гордост и удоволствия. Мнозина вярват, че щастието и удовлетворението идват от достигнато известно положение, подплатено с власт и гордост. Все още някои вярват, че женитбата с дадена личност или посещението на екзотично място ще донесе продължителна радост. Други желаят живот в търсене на удоволствия и свобода от отговорност, надявайки се, че тази свобода ще им донесе истинско щастие.
Всичко това е реален източник за надпревара на наклонностите на сърцето ни, което и Бог желае. Той вижда това съперничество и Божествения стремеж към нас започва, преди дори да имаме желание да намерим удовлетворение и покой в
Него: "Преди да Ме призоват те, Аз ще отговарям ..." (Исая 65:24).
Хвала на Бога, че Той е планувал в сърцата ни желание за истинско удовлетворение, което може слабо да се задоволи чрез светски методи. Навсякъде около нас има доказателства за явно преуспели хора - с богатство, власт и известност - всичко, което светът показва, че носи щастие. И въпреки това, те са едни от най-нещастните хора на земята, често завършват живота си с ужасното наркотично самоубийство.
В борбата за човешките души, дяволът използва целия блясък и цялото злато на света, за да ни привлече. Методите му използват измамата, която да направи най-лошите ни избори да изглеждат добри. Той нахлува в ума ни и завладява мислите ни от всеки вестник, списание и афиши. Апелира към нашите желания, страсти, апетит и търси да ни пороби. Колко човешки души са поробени само от гледането на реклами на цигари и алкохол. Те предават идеята, че хората, които пушат или пият ще станат известни, привлекателни и атлетични. Вместо това, скоро те откриват, че са станали зависими от цигарите и алкохола, които ограбват здравето им, парите им и щастието им.
Бог поставя пречките в тази борба за сърцата ни. Той никога не лъже. Никога не ни заблуждава. Той казва: "Ето, стоя на-вратата и хлопам; ако някой чуе гласа ми и отвори, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене"
(Откровение 3:20)
Бог апелира към нашия интелект, разум и съвест. Отговорът ни трябва да бъде доброволен. Той не желае роботи.
Бог може да постави желание за Него в сърцата ни, но отговорът на това желание е изцяло зависим от нас. Бог никога не насилва волята ни.
Не знаех, че имам проблем с нуждата си от Неговия собствен път. Това беше всичко, което е трябвало да съм знаел.
Въпреки това, Бог се стремеше и беше благосклонен към мен в продължение на тридесет години, докато накрая почувствах нуждата си от Него. Бяха нужни други десет години докато Той спечели моята привързаност и тогава още шест или повече години докато му предадох напълно бронираното си сърце и станах Негов.
Библията ни разкрива историята на един мъж на име Авраам, на когото по чуден начин се роди дете в напредналата му възраст. Както мнозина, които дълго са чакали дете, така и Авраам силно се привърза към сина си и скоро той стана гордостта и радостта на живота му. Авраам познаваше Бога - не само знаеше за Него. Той беше Го опознал лично.
•
Тогава Бог помоли Авраам да принесе сина си в жертва. "... Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак,

и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. " (Битие 22:2)
Защо Бог искаше това? Бедният Авраам! Колко ли много е страдал, когато си е мислил, че единственият му син трябва да му бъде отнет. С натежало сърце той тръгва да се покори. Бог остави възрастния мъж да премине през страданието до онази точка, от където няма отстъпване и тогава Той застана до него и Му каза: "Добре, Аврааме. Аз никога не съм искал твоя син за жертва. Исаак, синът ти беше заел мястото в сърцето ти, което единствено принадлежи на Мен. Исках да го отделиш от трона на сърцето си, така че само Аз да царувам в него."
Авраам се беше научил, че Божиите дарове не могат да бъдат по-ценни от Този, Който ги даряваше. Бог желае да научим това всички ние. Той се стреми към нас, докато ни има всички. Бог не желаеше Исаак за жертва. Той искаше Авраам.
Бог не желае и вашите неща, но ако те са узурпирали трона на вашето сърце, трябва да бъдат детронирани.
Често се колебаем да предадем нещата си на Господ, без страх за тяхната безопасност. Това е истина, особено за ония притежания, които са дълго време любими идоли. Но няма нужда от такива страхове. Исус дойде да спаси, не да погуби. Всичко е сигурно, когато сме го предали на Него, и нищо не е в безопасност, ако не сме сторили това.
Шест месеца по - късно.
Пътувах през централната западна част. Бях на посещение при едно семейство, когато телефонът иззвъня. Жена ми го вдигна и каза: " - Джим, за тебе е .
Джим, аз съм Уорън.
Уорън - почти извиках аз и в ума ми се върна разговора в камиона - как ме откри тук?
Не беше лесно - каза той. Изведнъж увереният глас се промени когато проговори отново - имаме бебе, Джим.
Чудесно! Какво бебе имате? Имах син ... - заглъхна гласът му. Каква се случи, Уорън? - попитах
Джим - каза той тъжно - синът ми се роди с три отвора в сърцето си. Имам нужда от твоя Бог, Джим! Нуждая се от твоя Бог!"
Гневът и страхът на Уорън бяха отнесени бързо от неговата нужда. От разговора с Уорън в очите ми се появиха сълзи, защото имах привилегията да споделя с него благата вест на Божия велик стремеж към всяко човешко сърце.
Когато за първи път предложих на моята бъдеща жена, Сали, да се ожени за мен. Потенциалните и отговори бяха ограничени. Можеше да се съгласи или да откаже. Със сигурност да приеме носеше по-голям риск. Но да откаже би означавало отказване от определения живот на споделяне радостта на сърцето с нейното, както и на сватба описана в небето
- каква тъжна алтернатива би било това.
Подобно е и при този славен Божествен стремеж на любящия Бог за трона на нашите сърца. Няма много възможни отговори - просто един добър избор или една тъжна алтернатива. Моят избор беше да се присъединя към този стремеж, който няма да престане докато не застана, лице в лице с Онзи, Когото опознах и обичам.
Какъв ще бъде вашия отговор?

Изтегляне 0.5 Mb.

Сподели с приятели: