Джон Бейнс науката за любовта
фигура 9 НАРУШЕНА СЕКСУАЛНОСТ
Изтегляне 1.7 Mb.
|
Свързани:
Хипсо Съзнание, CIA-RDP96-00792R000200650021-2
- Навигация на страницата:
- ЗАГАДКАТА НА ЖЕНСКАТА ДУША
| фигура 9
НАРУШЕНА СЕКСУАЛНОСТ МАГНИТНА ВРЪЗКА МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА Всички хора притежават магнитна сексуалност, макар и в първична и необработена форма. Истинският „магнитен коитус" е цялостен полов акт, осъществен чрез физически и магнитен обмен. Тези, които нямат необходимото познание, могат да постигнат единствено първичен „магнитен контакт" между половете. Този тип „първичен магнитен коитус" е само имитация и карикатура на истинския магнитен съюз. Първичният магнитен коитус притежава известно сходство с цялостния съюз. И в двата случая може да има магнитен сексуален контакт, като мъжът и жената не знаят това, без какъвто и да е физически контакт. Много хора общуват сексуално само чрез телесна близост. Жената изпитва постоянна нужда от магнетизма на мъжа, докато той се нуждае от нея физически. От магнетична гледна точка, жената получава, а мъжът дава. За мнозина е трудно да разберат значението на думата „вамп", отнасящо се до чувствена жена, пристрастена към флирта. Тя действително изсмуква мъжкият магнетизъм, той я поддържа и подмладява. Мъжете, които й се възхищават, не съзнават, че тя отнема част от собствения им магнитен заряд. Не всички магнитни обмени са от вампиричен тип. Магнитният обмен е нормален и настъпва дори при двама души от един и същ пол, макар и не винаги на сексуално ниво. Двама мъже, които се ръкуват, срещат или прекарват известно време заедно, разменят магнетизъм с еднаква полярност. В този случай няма сексуален обмен- явлението прилича на вече споменатия пример със застоялата вода, но в случая то противодейства на загниването. Чрез този обмен на магнетизъм с еднаква полярност „застоялата вода" се задвижва и, така да се каже, се „насища с кислород", като самият магнетизъм се обновява при условие, че между двамата съществува приятелство и че са хора със здрава, уравновесена душевност, без отрицателни магнитни заряди. Жената изпитва постоянна потребност от мъжкия магнетизъм и тази нужда е подчинена на закона на живота в херметически смисъл, тъй като „животът" е сблъсък на две магнитни сили с различна полярност. Жена, чийто магнетизъм е пасивен или женски, получава активната сила на мъжа, която на свой ред поражда нова енергия, щом срещне женска полярност. Мъжът задоволява потребността си от пасивната женска сила единствено чрез физически контакт с жената, защото за разлика от нея той може да поглъща пряко, чрез физическа близост, съвсем малко магнетизъм. Ще споменем мимоходом, че ако мъжът използва презерватив, половият контакт за него е само мастурбация от магнитна гледна точка, защото по този начин не получава никакъв магнетизъм. Същото не важи за жената, тъй като тя, както вече казахме, не се нуждае непременно от физически контакт, за да поглъща магнетизъм. Тя може да го приема чрез осмоза или тясна близост. В рискови ситуации обаче това не трябва да бъде причина да не използваме презерватив. Вредата, причинена от мастурбацията, не се крие само в създаването на „магнитни демони", но и в отделянето на голямо количество магнетизъм, който е невъзстановим. Резултатът е противоположен на този при нормалния коитус, с който се постига равновесие. Онанизмът причинява голяма загуба на магнитна енергия, което засилва опасността от някои тежки болести поради отслабване на жизнените сили. При онези групи жени, които по една или друга причина са лишени от мъжка компания, се наблюдават много заболявания, защото жените се нуждаят редовно от мъжкия магнетизъм. Тъй като женската природа е насочена към приемане, а не излъчване, когато жените само споделят магнетизма си без да има обмен, настъпват всевъзможни невротични и хистерични заболявания. Техният магнетизъм няма активен или положителен стимул и поради това се натрупва и „застоява". Не достига необходимият за него кислород (мъжкият магнетизъм). Поради тази липса малки или големи групи жени, изолирани от мъже, проявяват силно съперничество помежду си, което присъства скрито, дори когато са добри приятелки и взаимно се уважават. Този несъзнателен антагонизъм обикновено е толкова силен, че е трудно да се запази съгласие и сплотеност, и често възникват ожесточени спорове. За разлика от жените, в мъжките групи, като приемем нормалните изключения, преобладава другарство, взаимна помощ и стимулиращо съперничество. Изразът, според който жената е „ябълка на раздора", погрешно се тълкува като съперничество между мъже заради жена, докато всъщност проблемът е свързан с магнетизма. Ако има магнитен глад - нещо, което настъпва в група жени, живеещи заедно, се получава нервно неравновесие и те несъзнателно започват да подражават на мъжете. На повърхността излиза техният двайсет и пет процентов мъжки фактор и те стават много агресивни. Обратно, мъжките групи обикновено разменят неприлични разкази за действителни или измислени сексуални приключения и така с въображението си заместват физическата потребност от жена. Едно любопитно явление настъпва под въздействието на алкохола. Той стимулира онази част от другия пол, която всички носим в себе си. Когато жените пият прекомерно, те стават необикновено агресивни (мъжка характеристика), а мъжете - учудващо сантиментални (женска характеристика) и често плачат. Интересно е да отбележим какво става с единствения мъж в група жени. Във всекидневните си отношения с тях той изпитва постепенно отслабване на психологичната си мъжественост или магнитната си сексуалност и постепенно придобива женски черти, става нерешителен, слаб и колеблив. Ако тази ситуация продължи дълго, резултатът е толкова силен, че настъпва импотентност. В този случай мъжът се превръща в единствен източник на мъжки магнетизъм за групата жени, които поради присъщата си потребност от положителния полюс поглъщат неговата магнитна сила и го оставят празен и изтощен. Този пример важи с още по-голяма сила в семейство, където жена с доминиращ характер има прекомерна власт върху съпруга и синовете си. Проблемът възниква почти неусетно, ако мъжът е стеснителен и неуверен, а жената има силен, властен характер. Тя постепенно поглъща неговия магнетизъм, а той става все по-женствен и покорен. От друга страна, съпругата придобива мъжки черти, става строга и деспотична, защото магнитната сила, която извлича от мъжа, смущава и разстройва психиката й. Същото се случва със синовете на такава майка. Ако по някаква причина те не са достатъчно устойчиви, у тях ще се изградят женски характеристики и е възможно да възникнат сексуални отклонения. Тази ситуация става далеч по-сериозна, когато липсва бащата, майката е вдовица или разведена и върху нея пада цялата тежест и грижите за семейството, особено ако тя самата има властен характер. Вярно е, че има и други проблеми, например Едиповият и кастрационният комплекс, които могат да причинят загуба на мъжки качества у мъжа по други пътища и да станат причина той да възприеме пасивна женска роля, като така постепенно загуби активния си магнетизъм. Когато в брака съществува равновесие, посочените смущения не възникват, а вероятността двойката и децата да се развиват хармонично е много по-голяма. Жената зависи от магнетизма на мъжа, а той - от това да я притежава сексуално. Женският пол има дълбока потребност от активен магнетизъм. Мъжът изпитва силен физиологичен подтик да притежава жената, като по този начин освобождава силата на човешкия Ерос, натрупана в него. Когато тази енергия бъде потискана и трупана дълго време, тя може да прелее и да се прояви в извращение на емоциите и въображението или чрез отклоненията, характерни за садомазохизма. За жената е много по-лесно да запази целомъдрието си, защото тя непрекъснато получава задоволство от своя тип магнитен секс, стимулиран от силите, които извлича от заобикалящите я мъже. Същото нещо обаче не се наблюдава при мъжа, който е неспособен да поглъща съществени количества магнетизъм без действителен физически контакт. Въздържането е лишение, което мъжът трудно понася, защото еротичното налягане постепенно се натрупва и достига равнище, което може да засегне нервното и хормоналното равновесие. Жената подсъзнателно знае тези явления - в тях се крие истинската причина за женското кокетство. Тя се стреми да бъде колкото може по-привлекателна, като използва най-съблазнителните дрехи, грим и украшения, но не за да търси съпруг или мъж - истинската й цел е „лов" за магнетизъм. Желанието да буди възхищение е не само средство да поддържа самочувствието си, но и подсъзнателен стремеж да поглъща мъжкия магнетизъм, който получава, когато стане център на внимание и възхищение от страна на мъжете. Има „вампове", които прелъстяват мъжете с единствената цел да изсмукват техния магнетизъм. В някои случаи те съвсем ясно изцеждат и унищожават мъжа емоционално и психически. Нещо по-лошо - щом жената-вамп види, че мъжът е безжизнен и изпразнен, тя веднага го напуска, защото той вече не я интересува. Трябва да се подчертае, че копнежът на жената за магнетизъм действа на практика според вътрешните й качества като човешко същество. Ако е издигната като човек, тя никога няма да бъде „унищожи-тел на мъже". Обратно - ако е амбициозна, безскрупулна, меркантилна, ако й липсват висши женски качества и е физически привлекателна, тя може лесно да се превърне в „човекоядка". С това поведение тя си нанася огромна вреда. Ако основната цел във връзката й с мъжа е да отнеме магнетизма и портфейла му, тя принизява женския архетип, божествената пораждаща сила на природата. Като естествен резултат от това поведение, а не като наказание заради него, тя рано или късно трябва да плати за алчността си. Този тип жена „губи душата си". Тя трябва да се задоволи с лош заместител на душата, съставен от откъслечни, слепени и опетнени остатъци от силите, които е погълнала. Тук стигаме до необходимостта да обясним тайната на женската душа, което ще сторим на следващите страници. В сферата на магнитните отношения между мъжа и жената трябва да разгледаме магнитните полярности и влиянието им, като анализираме инстинктивните, психичните и мозъчните полярности. Мъжките и женските качества се изразяват различно в органите на всеки пол. Мозъкът, например, при жените е активен и с мъжки характеристики, докато при мъжете е пасивен, с женски характеристики. Освен това, жените са женствени в сексуално инстинктивен смисъл, но клиторът е с мъжка полярност. Мъжете са мъжествени в сексуален смисъл, но простатата има женска полярност. Както при мъжа, така и при жената сърцето е андрогенно - то притежава качествата на двата пола или двете полярности. Този ключ към загадките на взаимоотношенията на двойката ни разкрива защо мъжът разчита интелектуално на жената. Мозъкът е матрицата на мъжа и той остава интелектуално стерилен, докато не бъде психично оплоден от жената. Може би това е една от причините, подтиквали средновековния рицар да търси дама на сърцето си. Тя трябвало да бъде женствена, да вдъхновява благородния рицар и да опложда неговата интелектуална матрица, за да твори в областта на разума. Тази динамика обяснява и привидните различия в произведенията на някои поети и писатели, когато по някаква причина се разделят с любимата си и започнат връзка с друга жена. Въздействието понякога е толкова силно, че те напълно губят блясъка, присъщ на творбите им преди раздялата с първата жена. По-късно, в зависимост от съдържанието на мозъка на новата жена, творбите на такъв мъж се свеждат до ритуален акт не по отношение на културното, техническото и професионалното им изпълнение, а що се отнася до качеството, чувствителността, разбирането и дълбочината. Разглеждан херметически, мъжът не е творец в света на разума и се нуждае от съюз с жена, за да създава в тази сфера. По същия начин жената не е творец в сферата на инстинктите й за тази цел се нуждае от силата на мъжа. Това обяснение показва, че наред със създаването на деца от плът, между мъжа и жената могат да се зародят много други неща. Този възглед сочи и голямото значение на обучаването на човешката двойка, която според степента на познание, хармония, човечност и качество, може да има сублимиращо или разрушително въздействие върху индивида. Съвършенството на енергията в двойката може да извиси всеки от двамата до небето, да го хвърли в ада или да го държи неопределено дълго във възможно най-блудкавото чистилище. Много мъже никога не постигат определени цели, защото нямат необходимата подкрепа, за да използват силата на волята си за действителното си осъществяване. Когато Архимед изрича думите: „Дайте ми опорна точка и ще повдигна света", той няма предвид физическата страна на нещата, а едно езотерично херметическо понятие. Лостът в това сравнение е волята на мъжа, а опорната точка - жената. ЗАГАДКАТА НА ЖЕНСКАТА ДУША Древният Сфинкс е символ на предпазливостта и секретността, затова при разкриването на херметическите тайни на любовта ще следваме повелите на благоразумието. Не би било правилно да разбулваме Изида пред онези, които не я ценят. Човек може да съзре само за миг нейната вечна и безсмъртна красота - цел, преследвана от търсачите на истината и философите на всички времена. Макар мантията на Изида да е тънка, тя трябва да остане забулена. Задачата на херметизма е да повдигне булото на Изида, но за да се срещне с нея лице в лице, човек трябва да е истински херметик, преминал през трудните, болезнени и продължителни изпитания, на които природата подлага търсещите голата истина. Оттук нататък призоваваме скритите пазители на природните тайни да закрият очите на недостойните, за да не прозрат същността на познанието, предадено в тази книга. Те могат да постигнат само празно и програмирано разбиране на „думата", но не и на по-дълбокото й живо значение. Великите символи на универсалния дуализъм са винаги свързани с човешкото същество. Херметическата традиция поддържа твърдението, че „Бог не съществува". Това загадъчно изречение не отрича Висшето същество, тъкмо обратното - то му придава по-рационално и по-конкретно съществуване, което е не по-малко мистично поради връзката му с човека. Навлизайки по-дълбоко в тази тема, трябва да отбележим, че всичко във Вселената съществува по двойки: мъжко и женско, активно и пасивно, светлина и тъмнина, живот и смърт, яйцето е символ на жената, която е пасивният зачеващ принцип в природата, а спермата - символ на мъжа, който е активният принцип. Мъжкият и женският принцип представляват двете половини на едно цяло, сходни по своята противоположност, но не равностойни. Според Библията Бог е създал Адам от пръст, но Ева била направена от реброто на Адам, докато той спял. Част от загадката на жената се крие в този прост символичен разказ -мъжът и жената са създадени различно. Ева е породена от самия Адам. В това отношение Библията, разбира се, няма предвид телесното й съществуване, а по-скоро съществуването на душата й. Често се спори дали жената има душа и великите мислители, например свети Августин, изпитват сериозни съмнения по този въпрос. Според херметическите предания, чиято мъдрост съществува още от времето на Атлантида и Лемурия, зад тази легенда се крие велика тайна и ние ще се помъчим да повдигнем малко завесата. Важна тайна е съществуването на трансцедентална разлика между девственицата и жената, която вече е имала сексуална връзка. Тази разлика е толкова голяма, че девственицата действително няма душа, а я получава от първия мъж, който я обладае сексуално и разкъса химена. Преди това събитие, девственицата притежава единствено колективна, но не и индивидуална душа. Тя заедно с всички други девственици има обща душа, която всъщност е душата на природата, въплътена в нея. Хименът е печатът на природата. Той е защитата, поставена от природата в нейния жив храм - жената. Когато този печат бъде разчупен чрез сексуално посвещаване, в жената се заражда една сила, която остава с нея завинаги - нейната човешка душа. Дотогава тя има единствено първична душа, образувана от елементалната субстанция на природата. Женската душа може да притежава по-нисш или по-възвишен характер, който определя щастието или мъките в живота й според качеството на първата й сексуална връзка, защото това събитие в голяма степен определя бъдещата й съдба. Това зависи главно от еволюционното ниво на посвещаващия и от състоянията на съзнателност, които той изживява по време на коитуса, както и от неговата нежност или грубост. Ако мъжът притежава долна и страстна природа и психичният център на тежестта е в стомаха и тестикулите, ако е пасивен, женствен и страда от комплекси, жената със сигурност ще приеме изключително негативна сила, която ще е причина за нещастно, злочесто съществуване. По-нататъшните й сексуални отношения с други мъже няма съществено да променят първоначалната душа, а само ще прибавят нови елементи като допълнения към основното ядро, получено по време на посвещаването. Например, ако първият мъж е груб, неморален и покварен, а вторият - истински светец, влиянието на втория няма да е достатъчно да заличи отпечатъка от първия - той ще се запази завинаги като основен елемент на душата. Сексуалното посвещаване наистина е най-важното и решаващо преживяване за една жена, защото определя дали ще е щастлива или не, дали я очаква духовно издигане или падение. Наред с това тя остава психологически свързана с посветителя си, дори никога вече да не го срещне физически. А и как би могло да бъде другояче - тя е получила душата си от него така, както мъжът е получил своята от Бог. Девственицата, посветена от мъж с по-висока степен на развитие, който е съзнателно буден, позитивен, интелигентен ' и уравновесен, ще бъде възприемчива към всички елементи, нужни за нейното щастие, благополучие и духовно издигане. Някои сигурно ще възразят, че това е голяма несправедливост, защото по този начин сексуалното посвещаване слага печат върху жената и ако е негативно, изключва бъдещето й щастие. Вътрешният характер на Природата е аморален, извън доброто и злото и в основата си е безразличен към моралността, защото е над тези понятия. Ницше определя собствената си философия като „аморализъм" и твърди, че „свръхчовекът" не може да спазва общоприетите морални норми. Нещо повече, човешката етика представлява само нормите на поведение, смятани за приемливи от определено общество в даден исторически момент. Природата е вечна и безкрайна, извън доброто и злото и се придържа единствено към правилата на играта, зададени от Създателя. Хората страдат, когато нарушат тези правила. Най-сериозният проблем е, че те се отклоняват от пътя на духовната еволюция и я заместват с трескаво търсене на удоволствия и чувствен комфорт, което е причина да забравят правилата на играта, дори да са ги знаели. Тези правила не са част от културната история на човечеството и могат да бъдат открити единствено чрез целенасочени усилия и лично желание. Независимо от индивидуалното качество на жената, позитивното или негативното влияние на мъжа, който пръв я е обладал, ще си остане главното в нейното сексуално посвещаване. Валидността на това твърдение, било то справедливо или не, може да се провери чрез лични наблюдения. Първият сексуален контакт на жената е свързан с голяма опасност, защото в този момент, тя се ражда като „човешка душа" и напуска елементалната сфера. Нейната рудиментарна елементална душа, която няма индивидуалност, не загива, а се оформя и приспособява към вибрационните енергийни модели на мъжа. Ако например мъжът е песимист, това. се отпечатва върху елементалната душа на жената също като снимка от негатив. Какво се случва с жената след първото й сексуално изживяване? Как изгражда отношенията си с мъжкия пол като цяло? С тези въпроси стигаме до други природни тайни, например символичното свързване на жената с яйцето. Също като земята, тя дава живот на всички семена, които проникнат в нея, независимо дали са добри или лоши, положителни или отрицателни. Майката Земя не прави разлика между отровни и полезни растения - в нея виреят и едните, и другите. По същия начин жената представлява истинско яйце, магнитен утерус, който зачева всички проникнали семена, получени от активното излъчване на мъжа. Това е голям проблем за „търсачката на магнетизъм", защото тя приема безразборно толкова много и различни видове вибрации, че напълно загубва психологичната си самоличност. Тези вибрации се сливат в душата й, като предизвикват различни сложни емоционални и психологични състояния. Душата на жената, загубила девствеността си, се състои от три нива: 1. Елементално или колективно ниво (първична душа на Природата) 2. Човешка душа, получена от първия мъж. 3. Психосексуални вибрационни еманации, получени от мъжкия пол като цяло. Както е показано на фиг. 10, жената може да се изобрази като съд или чаша. Нека да си представим, че тя е чашата, а съдържанието е душата, получена от първия мъж в живота й чашата има две различни нива - първото съответства на получената душа и не позволява изтичане на съдържанието. Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|