Джонатан Суифт Пътешествията на Гъливър

Авторът, осведомен за намерението да го обвинят в държавна измяна, избягва в Блефуску. Как го приемат там

Преди да започна да разказвам как напуснах това кралство, може би ще бъде уместно да осведомя читателя за интригата, която се кроеше срещу ми от два месеца. Дотогава, през целия си живот, съм бил чужд на дворните поради скромното си обществено положение. Наистина бях чувал и чел достатъчно за нравите на кралете и Министрите, но никога не бях очаквал да открия такава ужасна дворцова поквара в една тъй далечна страна, управлявана, както си мислех, според максими, съвсем различни от онези, прилагани в Европа.

Тъкмо когато се готвех да направя посещение на императора на Блефуску, един виден сановник от двореца, комуто бях сторил големи услуги по времето, когато той си бе навлякъл гнева на негово императорско величество, дойде тайно в дома ми една вечер в затворена носилка и без да съобщи името си на слугата, поиска да го приема. Той отпрати носачите си и аз сложих в джоба си носилката с негово превъзходителство в нея. Наредих на един верен слуга да казва, че съм неразположен и съм си легнал, залостих вратата на къщата, поставих носилката на масата, както обикновено правех, и седнах до нея. След като си разменихме обичайните поздравления, забелязвайки, че лицето на негово превъзходителство е много загрижено, аз го попитах за причината. Той ме помоли да го изслушам търпеливо, защото се отнасяло за честта и живота ми. Думите му имаха следното съдържание — мога да ги предам точно, тъй като си ги записах веднага щом той си отиде.

„Трябва да знаете — каза той, — че напоследък-държавният съвет бе свикан на няколко съвсем тайни заседания, на които се разисквало за вас; но едва преди два дни негово величество взе окончателното решение.

Много добре ви е известно, че галбет Скайреш Болголам (тоест великият адмирал) е ваш неприятел почти още от самото ви пристигане. Не зная първоначалните причини на омразата му, обаче тя особено се разпали, откакто победихте Блефуску и така затъмнихте славата му на адмирал. Този сановник заедно с Флимнап, министъра на съкровището, чиято неприязън към вас заради жена му е общоизвестна, генерал Лимток, дворцовият управител Лалкон и върховният съдия Балмъф са изготвили срещу вас обвинителен акт за измяна и други наказуеми със смърт престъпления.“

Тъй като съзнавах собствените си заслуги и невинност, този увод така ме възмути, че понечих да прекъсна сановника, но той ме помоли да мълча и продължи:
„От благодарност за услугите, които ми направихте, аз се осведомих за разискванията и се сдобих с препис от обвинителния акт. Разбирате, че рискувам главата си, за да ви помогна.

Обвинителен акт срещу Куинбъс Флестрин (Човека-планина)

Точка първа . Вземайки пред вид, че законът, издаден през царуването на негово императорско величество Калин Дефар Плун, разпорежда оня, който пусне вода в пределите на кралския дворец, да бъде наказан за държавна измяна и тъй като въпреки това споменатият Куинбъс Флестрин, в явно нарушение на гореказания закон и под предлог, че искал да изгаси пожара, избухнал в покоите на императрицата, скъпата съпруга на негово величество, преднамерено, предателски и сатанински се е освободил от урината си и е изгасил гореказания огън в гореказаните покои, които са разположени и се намират в пределите на гореказания кралски дворец, въпреки закона, предвиден за подобни случаи, и т. н., въпреки задължението си и т. н.

Точка втора

Че гореказаният Куинбъс Флестрин, след като докара императорската флота на Блефуску в кралското пристанище и след като му бе заповядано от негово императорско величество да отвлече всички останали кораби на гореказаната империя Блефуску и да сведе тази империя до положението на провинция, която да се управлява от вицекрал оттук, както и да унищожи и умъртви не само всички емигранти-тъповръхци, но и всички хора в империята, които не се откажат веднага от тъповръхата ерес, той, гореказаният Флестрин, като вероломен изменник спрямо негово най-благосклонно и светло императорско величество помоли да бъде освободен от това задължение под предлог, че не желаел да насилва съвестта на невинни хора, нито да ги лишава от свобода или живот.

Точка трета

Че в двора на негово величество пристигнаха известни посланици на двора на Блефуску, за да молят за мир, и че той, гореказаният Флестрин, като вероломен изменник е подстрекавал, помагал, насърчавал и забавлявал гореказаните посланици, макар и да е знаел, че са служители па владетел, който напоследък е бил открит враг на негово императорско величество н в открита война с гореказаното величество.

Точка четвърта

Че гореказаният Куинбъс Флестрин, нарушавайки верноподаническите се задължения се готви сега да направи пътуване до империята Блефуску и двора й, за което е получил само устно разрешение от негово императорско величество; и че под прикритие на гореказаното разрешение вероломно и изменнически възнамерява да направи казаното пътуване и с това да подпомогне, насърчи и подбуди императора на Блефуску, напоследък враг и в открита война с гореспоменатото негово императорско величество.

Има и няколко други точки, но тези са най-важните и от тях ви прочетох само извлечения.

Трябва да се признае, че при разискванията по това обвинение негово величество многократно проявил своята снизходителност, като често изтъквал услугите, които сте му направили, и се стараел да омаловажи престъпленията ви. Министърът на съкровището и адмиралът настоявали да бъдете наказан с най-мъчителна и позорна смърт, като се подпали домът ви нощем, а генералът да ви заобиколи с двадесет хиляди войници, въоръжени с отровни стрели, за да стрелят по лицето и ръцете ви. Някои от вашите слуги щели да получат тайна заповед да разлеят отровен сок по ризата и чаршафите ви, което скоро щяло да ви накара да си раздирате кожата с нокти и да умрете в ужасни мъки. Генералът се съгласил с това мнение: така че за известно време имало мнозинство срещу вас. Но негово величество решил да спаси живота ви, ако е възможно, и най-после успял да разубеди дворцовия управител.

Императорът заповядал на Релдресъл, главният секретар на личния му кабинет, който винаги се е проявявал като ваш верен приятел, да каже становището си по въпроса; той сторил това и действително е оправдал доброто мнение, което имате за него. Съгласил се, че престъпленията ви са тежки, но добавил, че все пак може да се прояви милосърдие — най-голямата добродетел на кралете, с която негово величество така заслужено се слави. Казал, че приятелството между вас и него е така общоизвестно, щото може би многоуважаемият съвет щял да го помисли за пристрастен; но подчинявайки се на заповедта, която бил получил, той свободно щял да изрази мнението си. Ако негово величество, вземайки пред вид вашите заслуги и следвайки собствената си склонност към милосърдие, благоволял да пощади живота ви и само да заповяда да ви извадят двете очи, той смирено смятал, че по този начин справедливостта щяла да бъде задоволена и цял свят щял да се възхити от снизходителността на императора, както и от справедливото и великодушно правораздаване на онези, които имат честта да бъдат негови съветници. Изтъкнал, че загубата на очите ви няма да намали физическата ви сила, която можела да бъде полезна на императора, че слепотата увеличава храбростта, като скрива от нас опасностите; че страхът да не изгубите очите си най-много ви пречел, когато сте отвличали неприятелската флота; и че за вас щяло да бъде достатъчно да гледате с очите на министрите, тъй като и най-великите владетели правят същото.

Това предложение било посрещнато с най-голямо неодобрение от целия съвет. Адмирал Болголам не можал да сдържи гнева си: разярен, той станал и казал, че се чуди как секретарят се осмелява да предлага да се запази животът на един изменник; че от държавнически съображения заслугите ви само правели престъпленията ви още по-тежки; че вие, който сте могли да изгасите пожара, като сте се облекчили от урината си в покоите на нейно величество (той споменал това с ужас), можете по същия начин да причините някой ден наводнение и да издавите целия двор; че същата сила, благодарение на която докарахте неприятелската флота, можела да ви послужи при първо недоволство от ваша страна да я върнете обратно. Той имал сериозни основания да смята, че дълбоко в сърцето си вие сте тъповръхник; и тъй като, преди да Се изрази чрез открити дела, измяната се пораждала в сърцето, той ви обвинявал в измяна и по тази точка и затова настоявал да бъдете наказан със смърт.

Министърът на съкровището бил на същото мнение. Той обяснил в какво затруднено състояние е изпаднала хазната на негово величество вследствие разходите по вашата издръжка и как скоро положението щяло да стане неудържимо. Средството, което предлагал секретарят на личния кабинет — да ви се извадят очите, — далеч не било лек срещу това зло и вероятно щяло да влоши положението; това се виждало от обичайната практика да се ослепяват някои видове птици, които след това ядели по-бързо и скоро се угоявали. Казал още, че негово свещено величество и съветът, които са ваши съдии, са напълно убедени по съвест във вината ви и че това било достатъчен повод да ви осъдят на смърт, без да са налице формалните доказателства, изисквани от строгата буква на закона.

Но твърдо решен да не налага смъртно наказание, негово императорско величество благоволил да заяви снизходително, че понеже съветът смятал изваждането на очите ви за прекалено мека присъда, можело да бъде наложено някое друго наказание. А вашият приятел, секретарят, смирено помолил да бъде изслушан още веднъж и в отговор на възраженията, направени от министъра на съкровището относно големите разходи, които негово величество прави за вашата издръжка, казал, че негово превъзходителство, който единствен разполага с приходите на императора, бил в състояние да се справи лесно с това зло, като постепенно намалява разходите за вашето изхранване; поради липсата на достатъчна храна вие ще отслабнете и изнемощеете, ще загубите охота за ядене и впоследствие ще залинеете и ще умрете. Пък като се намалява наполовина тялото ви, тогава и смрадта от вашия труп нямало да бъде толкова опасна. Веднага след смъртта ви пет-шест хиляди от поданиците на негово величество биха могли за два-три дена да изрежат месата ви от костите, да Ги откарват с коли и да ги заравят в отдалечени места, за да не се появи зараза; а скелетът ви можел да бъде запазен като паметник, на който да се възхищават идните поколения.

Така, благодарение на приятелската намеса на секретаря, се постигнало съгласие в съвета. Планът да бъдете уморен от глад трябвало да се държи в тайна, но присъдата да ви се извадят очите била вписана в съдебния протокол; никой не се обявил против това решение освен Болголам, адмиралът, който, бидейки оръдие на императрицата, постоянно бил подтикван от нейно величество да настоява за смъртно наказание; тя храни неугасима омраза към вас заради възмутителния и незаконен начин, по който изгасихте пожара в нейните апартаменти.

След три дни вашият приятел секретарят ще бъде натоварен да дойде в дома ви и да ви прочете точките на обвинението; след това ще ви съобщи, че поради снизходителността и благоволението на негово величество и на съвета вие сте осъден само на ослепяване, наказание, което негово величество не се съмнява, че ще приемете с благодарност и смирение. Двадесет хирурзи на негово величество ще присъствуват, за да се погрижат операцията да бъде добре извършена чрез изстрелване на много остри стрели в очните ви ябълки, както сте легнали на земята.

Оставям на вашето благоразумие да решите какви мерки ще вземете. А за да избегна всякакви подозрения. трябва веднага да се върна също така тайно, както дойдох.“

В Лилипутия съществува обичай, въведен от сегашния владетел и неговото правителство (много различен, както ме уверяваха, от установената до неговото възцаряване практика), според който, след като съдът осъди някого на мъчителна смърт, било за да се задоволи затаената у монарха злоба, било заради омразата на някой дворцов любимец, императорът винаги произнася реч пред целия съвет, изразявайки голямата си снизходителност и добросърдечие, качества, известни и признати по цял свят. Тази реч незабавно се разгласява в царството. Няма нещо, което повече да ужасява народа от тези славословия на милосърдието на негово величество, защото хората са забелязали, че колкото по-големи са тези възхвали и колкото повече се набляга на тях, толкова по-безчовечно е наказанието и толкова по-невинен е пострадалият. Но колкото до мен, трябва да призная, че понеже не съм създаден за царедворец нито по рождение, нито по възпитание, бях толкова неспособен да преценявам нещата, че не можех да открия снизходителността и мекостта на присъдата; по-скоро я схванах (може би погрешно) като сурова, отколкото като мека. Понякога си мислех да се явя пред съда, защото, макар и да не можех да отрека фактите, посочени в разните точки на обвинението, все пак се надявах, че бих могъл да изтъкна някои смекчаващи вината обстоятелства. Но тъй като през живота си съм чел за много дела за държавна измяна, които, както съм забелязвал, винаги завършват така, както съдиите намерят за подходящо, не се осмелих да се доверя на подобно решение при такива критични обстоятелства и срещу такива мощни неприятели. По едно време бях много склонен да окажа съпротива, тъй като, докато бях на свобода, цялата военна сила на империята не би могла да ме надвие. С камъни можех лесно да превърна цялата столица в развалини; но скоро с ужас отхвърлих този план, като си спомних за клетвата, която бях дал на императора, благодеянията, които бях получил от него и високата титла „нардаг“, с която ме беше удостоил. Пък и не бях успял в това кратко време да се науча на царедворска признателност, та да убедя себе си, че сегашната строгост на императора ме освобождава от всичките ми задължения, поети в миналото.

Най-после се спрях на едно решение, за което вероятно ще си навлека порицание, и то твърде основателно; защото признавам, че запазих очите си, следователно и свободата си, благодарение на моята прибързаност и липса на опитност: ако тогава познавах нравите на владетелите и министрите, които по-късно опознах в много кралски дворове, както и техния начин да се отнасят с престъпници, дори по-малко опасни от мен, щях с голямо усърдие и готовност да приема едно толкова леко наказание. Но поради младежка необмисленост избързах и тъй като негово императорско величество ми бе разрешил да се представя на императора на Блефуску, използувах случая, преди да изтекат трите дни, да изпратя на секретаря писмо, с което му съобщавах за решението си да тръгна тази сутрин за Блефуску съгласно с императорското разрешение; и без да чакам отговор, отидох на онази страна на острова, където нашата флота стоеше на котва. Хванах един голям боен кораб, завързах въже за носа му и вдигнах котвите; после се съблякох, сложих дрехите си на кораба (заедно със завивката си, която носех под мишница) и теглейки го след себе си, ту с газене, ту с плуване стигнах в кралското пристанище на Блефуску, където отдавна ме очакваха. Дадоха ми двама водачи да ме заведат до столицата, която носи същото име. Държах ги в ръце, докато дойдохме на двеста ярда от градските врати, и тогава ги помолих да съобщят за пристигането ми на един от секретарите и да му кажат, че чакам заповедите на негово величество. След около час получих отговор, че негово величество, придружен от кралското семейство и висшите сановници при двореца, излязъл да ме посрещне. Приближих се на сто ярда; императорът и свитата му слязоха от конете си, императрицата и дамите слязоха от каретите си и аз не забелязах никакъв страх или тревога у никого. Легнах на земята, за да целуна ръка на негово величество и на императрицата. Казах на негово величество, че с разрешение на моя господар императора идвам, както бях обещал, за да имам честта да видя един толкова могъщ монарх и да му предложа да извърша всички услуги, съвместими с дълга ми към моя владетел. Не споменах, че съм изпаднал в немилост, защото това не ми беше съобщено по надлежния ред и можеше да се смята, че съм в пълно неведение; нито пък имах някакви основания да предполагам, че императорът на Лилипутия ще разкрие тайната, докато бях извън негова власт; скоро обаче се оказа, че съм се мамел.

Няма да отегчавам читателя с подробно описание на посрещането ми в двореца, което отговаряше на щедростта на един толкова велик владетел; нито за неудобствата, на които бях изложен поради липсата на покрив и легло — принуден бях да спя на земята, увит в одеялото си.

По щастлива случайност авторът намира начин да напусне Блефуску и след някои трудности се завръща здрав и читав в родината си

Три дни след пристигането ми, както се разхождах, воден от любопитство, по североизточния бряг на острова, забелязах на около половин левга навътре в морето нещо, което приличаше на преобърната лодка. Събух си обущата и чорапите и нагазвайки двеста-триста ярда във водата, открих, че неизвестният предмет се приближава, носен от прилива; и тогава ясно видях, че наистина е лодка, която, предполагам, буря бе отнесла от някой кораб. Тогава веднага се върнах обратно в града и помолих негово императорско величество да ми даде двадесет от най-големите си кораби, останали след отвличането на флотата, с три хиляди моряци под командата на неговия вицеадмирал. Флотата заобиколи острова, докато аз се върнах по най-прекия път на брега, където бях открил лодката. Забелязах, че приливът я бе докарал още по-близо. Моряците бяха добре снабдени с въжа, които предварително бях изплел от няколко по-тънки, за да ги направя достатъчно здрави. Когато корабите пристигнаха, аз се съблякох, нагазих в морето и се доближих на около стотина ярда от лодката; след това трябваше да плувам, докато стигна до нея. Моряците ми хвърлиха края на въжето, което прокарах през една дупка на носа на лодката; другият край бе вързан за един от бойните кораби. Открих още, че въпреки всичките ми усилия не можех да работя добре, защото поради дълбочината не можех да стъпя на дъното. При това положение бях принуден да плувам зад лодката и да я тласкам напред, доколкото можех, с една ръка;

понеже приливът ми помагаше, напреднах достатъчно, за да усетя дъно под краката си, макар че водата стигаше до брадичката ми. Починах две-три минути, после отново блъснах лодката и продължих да я тласкам, докато водата вече стигаше едва до мишниците ми. Сега, когато най-трудната работа бе свършена, взех другите въжета, които се намираха на един от корабите, и ги вързах най-напред за лодката, а после за девет от корабите, които ме придружаваха. Понеже вятърът беше благоприятен, корабите започнаха да теглят, а пък аз продължих да блъскам, докато стигнах на четиридесет ярда от брега. Почаках да започне отливът и тогава отидох по сухо до лодката;

с помощта на две хиляди души, които работеха с въжета и машини, успях да обърна лодката на кила й и открих, че бе съвсем леко повредена.

Няма да занимавам читателя с трудностите, които срещнах, докато докарам лодката до кралското пристанище на Блефуску, гребейки с две малки лопатки, чието изработване ми отне десет дена. Там при моето пристигане се струпа огромно множество от хора, всички изпълнени с възхищение при вида на толкова огромен плавателен съд. Казах на императора, че благосклонната съдба ми е изпратила тази лодка, за да ме откара до някоя земя, откъдето бих могъл да се завърна в родината си, и го помолих да заповяда да ми доставят материали, за да я стъкмя за далечно плаване, както и да ми даде разрешение да замина; след няколко приятелски опита да ме разубеди, той с удоволствие изпълни молбата ми.

През всичкото това време много се учудвах, че не съм чул нашият император да е изпратил в двора на Блефус, някое бързо съобщение, отнасящо се до мен. По-късно обаче тайно ми бе съобщено, че нашият император, вярвайки, че съм в пълно неведение относно неговите замисли, смятал, че съм отишъл в Блефуску само за да изпълня обещанието си, нещо, за което, както целият двор знаеше, той ми бе дал разрешение; и че след няколко дни, когато завърши това официално посещение, аз ще се върна обратно.

Но най-после се разтревожил от дългото ми отсъствие и след като се посъветвал с министъра на съкровището и цялата дворцова клика, изпратил в Блефуску една видна личност да занесе препис от обвинителния акт срещу мен. Пратеникът имал нареждане да изтъкне пред монарха на Блефуску голямата снизходителност на своя господар, който щял да се задоволи да ме накаже само с ослепяване; както и да обясни, че съм избягал от съда и че ако до два часа не се завърна, ще бъда лишен от титлата „нардаг“ и обявен за изменник. След това пратеникът добавил, че за да се поддържат мирът и приятелските отношения между двете империи, неговият господар се надявал, че неговият брат от Блефуску ще заповяда да бъда изпратен с вързани ръце и крака обратно в Лилипутия, за да бъда наказан като изменник. След като три дни се съвещавал със съветниците си, императорът на Блефуску му изпратил отговор, състоящ се от много учтивости и извинения. Казал, че колкото се отнася до връщането ми с вързани ръце и крака, неговият брат знае, че това е невъзможно; че макар и да съм го лишил от флотата му, все пак той ми дължал голяма признателност заради много услуги, които съм му направил при сключването на мира. Във всеки случай и двете величества скоро щели да се успокоят, тъй като аз съм намерил на брега огромен кораб, с който мога да пътувам по море, и че той е издал заповед корабът да бъде съоръжен под мое ръководство и с моя помощ; надявал се след няколко седмици и двете империи да бъдат освободени от едно толкова непоносимо бреме.

С този отговор пратеникът се завърнал в Лилипутия. Монархът на Блефуску ми разказа всичко, което е станало, и същевременно ми предложи (под най-строга тайна) милостивото си покровителство, ако се съглася да остана на служба при него. Макар и да вярвах, че е искрен, все пак реших никога вече да не се доверявам на владетели и министри, щом имам възможност да избегна това; затова, след като надлежно поблагодарих за доброжелателните му намерения, смирено помолих да ме извини, гдето не мога да приема. Казах му, че понеже съдбата, за добро или за зло, ми е изпратила този кораб, аз съм по-скоро решен да рискувам и да се доверя на океана, отколкото да дам повод за разногласия между двама могъщи монарси. При това не забелязах императорът да е ни най-малко недоволен;

дори по една случайност открих, че много се радва на решението ми, както и повечето от министрите му.

Тези съображения ме накараха да побързам и да замина по-рано, отколкото възнамерявах; и кралският двор, който също с нетърпение чакаше да отплувам, охотно улесни приготовленията ми. Използуваха петстотин работника да приготвят по мои указания две платна за лодката ми, като ги съшиха от най-здравото си платно, нагънато на тринадесет ката. Сам се постарах да си направя въжета, като усуквах в едно по десет-двадесет, дори тридесет от най-дебелите им и най-здрави въжета. Един голям камък, който намерих след дълго търсене по морския бряг, ми послужи за котва. Използувах лойта на триста вола, за да намажа лодката си, както и за други цели. Невероятни усилия положих да отсека някои от най-високите им дървета, та да си направя гребла и мачти; много обаче ми помогнаха дърводелците-корабостроители на негово величество, които ги изгладиха, след като аз свърших грубата работа.

След около месец, когато всичко бе готово, изпратих човек да каже на негово величество, че чакам нарежданията му и че искам да се сбогувам с него. Императорът и кралското семейство излязоха от двореца, аз легнах по очи, за да му целуна ръка, която той най-благосклонно ми подаде; същото направиха и императрицата, и младите князе. Негово величество ми подари петдесет кесии, всяка от които съдържаше по двеста спръга, както и портрета си в цял ръст, който веднага сложих в ръкавицата си, за да не се повреди. Церемониите около заминаването ми бяха твърде многобройни, за да занимавам сега читателя с тях.

Натоварих на лодката сто заклани и одрани вола, триста овце и съответното количество хляб и питие и толкова ядене, колкото четиристотин готвачи успяха да сготвят. Взех със себе си също шест живи крави и два бика. както и много овце и овни с намерение да ги отнеса в собствената си страна и да развъдя там тези раси. За да ги храня по пътя, запасих се с голям наръч сено и торба със зърнен фураж- На драго сърце бих взел и десетина туземци, но императорът по никой начин не разрешаваше да направя подобно нещо; освен че старателно претърсиха джобовете ми, негово величество поиска да му дам честна дума, че няма да отнеса нито един от поданиците му, дори с негово съгласие или по негово искане.

След като по този начин приготвих, доколкото можех, всичко необходимо, вдигнах платна на двадесет и четвъртия ден от септември 1701 година, в шест часа сутринта. В шест часа вечерта, след като бях изминал около четири левги на север, тъй като вятърът духаше от югоизток, забелязах малък остров на около половин левга на северозапад. Насочих се към него и хвърлих котва на подветрената страна на острова, който изглеждаше необитаван. После хапнах малко и легнах да си почина. Спах добре, предполагам, най-малко шест часа, защото се съмна два часа след като се събудих. Беше ясна нощ; закусих, преди да изгрее слънцето, и тъй като вятърът беше благоприятен, взех същия курс както предния ден, като си служех с компаса. Намерението ми бе да стигна, ако е възможно, някой от островите, които се намират североизточно от Ван Дименс Ланд. През целия този ден не забелязах нищо, но на следния ден към три часа следобед, когато по моите пресмятания се бях вече отдалечил на двадесет и четири левги от Блефуску, съзрях кораб, който пътуваше на югоизток; моят курс беше право на изток. Започнах да давам сигнали, но не получих отговор; забелязах обаче, че го наближавам, тъй като вятърът бе стихнал. Опънах и двете платна и след половин час от кораба ме забелязаха и дадоха оръдеен изстрел. Трудно мога да опиша каква радост ме обхвана при тази неочаквана надежда да видя отново любимата си родина и семейството си — скъпия залог, който бях оставил там. Корабът сви платна и аз го настигнах между пет и шест часа вечерта на 26 септември. Сърцето ми се разтупа, когато видях, че на него се развява английско знаме. Сложих кравите и овцете в джобовете на дрехата си и се качих на борда, носейки малкия си товар от хранителни запаси. Беше английски търговски кораб, който се връщаше от Япония, минавайки през Тихия и Индийския океан; капитанът, мистър Джон Бидъл от Дептфърд, беше учтив човек и отличен моряк. Намирахме се на 30 градуса южна ширина; на борда имаше около петдесет души екипаж; и тук срещнах един мой стар другар, Питър Уилиамс, който даде на капитана най-добри сведения за мен. Този джентълмен ме прие най-любезно и поиска да му кажа откъде идвам и накъде отивам; отговорих му с няколко думи, но той си помисли, че бълнувам и че опасностите, които съм прекарал, са ме разстроили душевно. Тогава извадих от джоба си черните говеда и овцете, които много го учудиха и напълно го убедиха, че говоря истината- После му показах златото, което ми даде императорът на Блефуску, както и портрета в цял ръст на негово величество. Подарих му две кесии, с по двеста спръга всяка, и му обещах, когато пристигнем в Англия, да му дам като подарък една крава и една бременна овца.

Няма да занимавам читателя с подробно описание на пътуването ни, което, общо взето, беше благополучно. Пристигнахме в Даунз на 13 април 1702 година. Единственото нещастие, което ми се случи, бе, че плъховете на кораба отвлякоха една от овцете ми; намерих в един ъгъл оглозганите й кости. Останалия добитък донесох невредим и го пуснах да пасе на една поляна, където играеха на кегелбан; там тревата беше толкова тънка, че те я пасяха с голяма охота, макар дотогава да се страхувах, че не ще ядат нашата трева. Нямаше да мога да ги запазя през дългото пътуване, ако капитанът не ми бе дал от най-добрия си сухар, който, стрит на прах и размесен с вода, беше постоянната им храна. През краткото време, което прекарах в Англия, спечелих доста пари, като показвах моя добитък на много видни личности и на други хора; и преди да тръгна на второто си пътуване, продадох го за шестстотин лири. При последното ми завръщане намерих, че говедата и особено овцете се бяха значително увеличили на брой; надявам се, че поради фината им вълна това ще се окаже от голяма полза за вълнената индустрия.

Останах само два месеца при жена си и децата си, защото ненаситното ми желание да видя чужди страни не ми позволяваше да продължа престоя си. Оставих хиляда и петстотин лири на жена си и я настаних в една хубава къща в Редрнф. Остатъка от спестяванията си взех със себе си, част в пари и част в стоки, надявайки се чрез търговия да увелича състоянието си. От най-стария си чичо, Джон, бях получил в наследство земя, която ми носеше около тридесет лири годишен доход; бях дал на дългосрочен наем кръчмата „Черният бик“ на Фетърлейн, която ми носеше още толкова: така че нямаше опасност семейството ми да обеднее и да остане на издръжка на енорията. Синът ми Джони, кръстен на чичо ми, учеше в общинското средно училище и беше послушно дете. Дъщеря ми Бети (която по-късно се омъжи добре и има деца) се занимаваше с ръкоделие. Сбогувах се с жена си и децата и всички се просълзихме. Качих се на „Адвенчър“, тристатонен търговски кораб, който заминаваше за Сурат*, под командата на капитана Джон Никълъс от Ливърпул. Но разказът за това пътуване ще бъде предаден във втората част на пътните ми бележки.

[* Индийско пристанище. — Б. пр.]

Край на първата част.

ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ