Джонатан Суифт Пътешествията на Гъливър

Описва се Мендедо, столицата на Лилипутия, заедно с двореца на императора. Разговор между автора и главния секретар на личния кабинет на императора върху делата на империята. Авторът предлага да помогне на императора във войните му

Първата ми молба, след като получих свободата си, бе да ми се разреши да разгледам столицата Мендедо. Императорът лесно се съгласи да я удовлетвори, но при условие, че няма да нараня никого от жителите, нито да повредя къщите им. Населението бе предупредено с прокламация, че възнамерявам да посетя града. Стената, която го заобикаля, е два фута и половина висока и най-малко единадесет инча широка, така че карета с коне може да се движи безопасно по цялото й протежение; тя е защитена със здрави кули, разположени на десет фута една от друга. Прекрачих над голямата западна врата, стъпвайки съвсем леко, и полуизвърнат настрани, минах по двете главни улици по жилетка, за да не повредя покривите и стрехите на къщите с полите на жакета си. Вървях най-предпазливо, за да не смачкам някои закъснели по улиците, макар че бе издадена много строга заповед всички да стоят в къщи, защото иначе се излагат на опасност на своя собствена отговорност. Таванските прозорци и покривите на къщите бяха отрупани с хора — стори ми се, че за пръв път в пътуванията си виждам толкова гъсто населен град. Той представлява правилен квадрат и всяка страна на крепостната стена е петстотин фута дълга. Двете главни улици, които се пресичат на кръст и го разделят на четири квартала, са пет фута широки. Другите улици и улички, в които не можех да вляза, а само разгледах, както минавах покрай тях, са широки от дванадесет до осемнадесет инча. Градът побира петстотин хиляди души. Къщите имат от три до пет етажа. Градът е добре снабден с магазини и пазари.

Императорският дворец е точно в средата на града, където се пресичат двете главни улици. Обграден е с два фута висока стена, която е на двадесет фута от сградите. Негово величество ми бе разрешил да прекрача тази стена и понеже между нея и двореца има голямо пространство, лесно можех да го разгледам от всички страни. Външният двор е квадрат със страни, дълги четиридесет фута, и в него има още два други двора; в най-вътрешния се намират кралските покои, които много желаех да видя; но това се оказа извънредно трудно, защото големите порти между дворовете бяха високи едва осемнадесет инча и седем инча широки. А сградите във външния двор бяха най-малко пет фута високи и беше невъзможно да ги прекрача, без да им нанеса огромни повреди, макар стените им да бяха здраво изградени от дялан камък и четири инча дебели. Императорът много искаше да видя великолепието на двореца му; но аз успях да го разгледам едва след три дни, през което време сякох с ножа си най-високите дървета в кралския парк, който се намира на около сто ярда от града. От тези дървета направих две табуретки, всяка около три фута висока и достатъчно здрави да издържат тежестта ми. След като повторно предупредиха хората да останат по домовете си, отново минах през града и отидох до двореца, носейки в ръце двете си столчета. Когато дойдох до края на външния двор, аз се качих на едно столче, като взех другото в ръка; прехвърлих го над покривите и леко го сложих в пространството между първия и втория двор, което беше осем фута широко. После много лесно се прехвърлих от едното столче на другото и вдигнах първото с помощта на една пръчка, извита на края като кука. По този начин стигнах до най-вътрешния двор, легнах на едната си страна и приближавайки лице до прозорците на средните етажи — те бяха оставени нарочно отворени, — можах да зърна най-разкошните стаи, които човек може да си представи. Там видях също императрицата и младите князе, всеки в отделен апартамент, заобиколен от главните си придворни. Нейно императорско величество благоволи да ми се усмихне много мило и подаде през прозореца ръката си да я целуна.

Но аз не трябва да избързвам и да давам на читателя повече описания от този род, защото съм ги изложил в едно голямо съчинение, почти готово за печат; то съдържа общо описание на цялата империя от основаването й през царуването на дълга редица владетели и в него поотделно се разказва за техните войни, политика, закони, наука и религия; за растенията и животните на страната, за особените й нрави и обичаи, както и за други любопитни и полезни неща. Главното ми намерение сега е да разкажа събитията, които се случиха в страната по време на близо деветмесечното ми пребиваване там, както и случките, засягащи лично мен.

Една сутрин, около две седмици след като бях освободен, Релдресъл, главният секретар на личния кабинет (така го титулуваха), дойде в дома ми, съпровождан само от един слуга. Заповяда каретата му да го чака на известно разстояние и помоли да го приема на едночасова аудиенция; съгласих се с готовност заради високия му сан, личните му качества, както и заради многобройните услуги, които ми бе правил, когато отправях молби до кралския двор. Предложих му да легна, така че да може по-удобно да ми говори на ухото; но той предпочиташе да го държа в ръка през време на разговора. Най-напред ме поздрави с освобождаването ми; каза, че можел да се смята заслужил в това отношение, обаче добави, че ако сегашното състояние на нещата в кралския двор не било такова, аз вероятно нямало да получа свободата си тъй скоро. „Защото — рече той, — колкото и цветущо да изглежда нашето положение на чужденците, ние имаме да се справим с две много големи злини: дълбоко вътрешно разединение и опасност от нахлуването на един страшно мощен неприятел. Колкото до първата опасност, трябва да кажа, че вече повече от седемдесет луни в империята съществуват две борещи се партии, известни като Трамексан и Сламексан — имена, дадени им поради високите или ниски токове на обувките, по които се отличават едни от други. Твърди се наистина, че високите токове били по-съобразни с нашето някогашно телосложение; но както и да е, негово величество е решил да назначава в правителството и на всички длъжности, които той раздава, само хора с ниски токове; не може да не сте забелязали това и особено факта, че императорските токове на негово величество са по-ниски най-малко с един дрър от токовете на когото и да било в двора (дрър е мярка, равна на една четиринадесета част от инча). Между привържениците на двете партии се е разгоряла такава вражда, щото те ни ядат, ни пият заедно, нито говорят помежду си. По нашите пресмятания трамексанците, тоест онези, които носят високи токове, ни надминават по брой, но силата е изцяло в наши ръце. Имаме опасения, че у негово императорско височество престолонаследника има известни тежнения към високите токове;

Помолих секретаря да изрази пред императора моите верноподанически чувства и дълбоко уважение и да му съобщи, че на мен като чужденец не подобава да се намесвам в борбата между партиите, но че съм готов о риск на живота си да защищавам неговата личност и държавата му срещу всички нападатели.

С една необикновена военна хитрост авторът предотвратява вражеско нахлуване в страната. Дава му се висока почетна титла. Императорът на Блефуску изпраща посланици да молят за мир. В покоите на императрицата случайно избухва пожар. Благодарение на намесата на автора останалата част от двореца бива спасена

Блефуските, които нямаха никаква представа за намеренията ми, останаха отначало поразени от учудване като видели, че режа котвените въжета, помислили, че целта ми е само да пусна корабите да се носят по вълните или да се блъскат един в друг; но щом забелязаха, че цялата флота се движи в една редица и аз тегля края на въжето, те нададоха такива писъци на скръб и отчаяние, каквито е почти невъзможно човек да си представи или опише. Когато се отдалечих достатъчно от опасността, спрях за малко, за да извадя стрелите, които стърчаха от ръцете и лицето ми, и разтрих кожата си със същия оня мехлем, с който ме намазаха при пристигането ми на острова, както вече споменах. После свалих очилата, почаках около половин час, докато приливът започна да спада, прегазих през средата на протока и теглейки товара си, пристигнах благополучно в кралското пристанище Лилипутия.

Императорът и целият му двор стояли на брега, очаквайки развръзката на това приключение. Видели как корабите се приближават, наредени в широк полумесец, но не могли да ме забележат, защото бях до гърди във водата. Когато стигнах до средата на протока, те изпаднали в още по-голяма тревога, тъй като бях до гуша във водата. Императорът заключил, че съм се удавил и че неприятелската флота се приближава с враждебни намерения; но скоро се успокоил, тъй като протокът ставаше по-плитък с всяка стъпка и скоро дойдох на разстояние, от което можеха да ме чуят; тогава, вдигайки нагоре края на въжето, с което теглех флотата, извиках със силен глас: „Да живее най-мощният император на Лилипутия!“ Когато стъпих на брега, този велик владетел ме посрещна с всевъзможни похвали и начаса ме произведе „нардаг“ — най-високата почетна титла при тях.

Негово величество желаеше да се опитам да докарам и останалата част от неприятелските кораби в неговите пристанища. Така безмерна е амбицията на кралете, че той сякаш не би се задоволил с нищо по-малко от това, да превърне цялата империя Блефуску в своя провинция, да я управлява чрез назначен от него вицекрал, да избие всички бегълци и да принуди целия народ да чупи яйцата откъм острия им край; така той щеше да стане единствен владетел в целия свят. Но аз се постарах да го отклоня от това негово намерение, като изтъкнах редица доводи, извлечени от областта на политиката и справедливостта, и направо заявих, че никога няма да стана оръдие за заробването на един свободен и храбър народ; а когато въпросът се обсъждал в съвета, най-мъдрите измежду министрите били на моето мнение.

Това мое открито и смело становище бе дотолкова в разрез с кроежите и политиката на негово императорско величество, че той не можа никога да ми прости. Споменал го по много хитър начин в съвета, където, както ми казаха неколцина от най-мъдрите показали, поне с мълчанието си, че са на моето мнение; но други, които бяха мои скрити врагове, не се въздържали да направят някои забележки, с които косвено ме порицали. И оттогава между негово величество и една хунта от настървени срещу мен министри започнаха интриги, които излязоха наяве след по-малко от два месеца и вероятно щяха да завършат с пълната ми гибел. Когато се премерят на везните, малко тежат пред кралете и най-големите заслуги, щом на другото блюдо се постави отказ да се задоволи честолюбието им.

Около три седмици след този подвиг от Блефуску тържествено пристигна официална делегация, която смирено молеше за мир; мирът бе скоро сключен при условия, твърде изгодни за нашия император, но няма да занимавам читателя с тях. Пратениците бяха шестима, придружаваше ги свита от петстотин души; явяването им пред императора представляваше великолепно зрелище, подобаващо на величието на техния владетел и на значението на мисията им. Когато мирният договор бе подписан — при преговорите аз им помогнах доста, тъй като имах или поне изглеждаше, че имам влияние в двореца, — техни превъзходителства, на които бяха тайно съобщили, че съм приятел на страната им, ми направиха официално посещение. Най-напред ме обсипаха с похвали за моята храброст и великодушие, поканиха ме от името на своя господар, императора, да посетя тяхното кралство и най-после поискаха да им покажа по някакъв начин силата си, за която били чували невероятни неща. Охотно задоволих любопитството им, но няма да занимавам читателя с тези подробности.

След като известно време забавлявах техни превъзходителства — те останаха безкрайно доволни и изненадани от тези развлечения, — помолих ги да ми направят честта да поднесат моите смирени чувства на уважение на своя господар императора, чиито добродетели напълно заслужено изпълват целия свят с възхищение и чиято кралска особа аз съм решил да посетя, преди да се завърна в родината си. И така, следния път, когато имах честта да видя нашия император, аз го помолих за разрешение да се представя на блефуския монарх, което той благоволи да ми даде, както ясно схванах, много неохотно; не можах да отгатна причината за тази студенина, докато едно известно лице не ми пошепна, че Флимнап и Болголам представили моите връзки с посланиците като проява на нелоялност към императора, макар подобна мисъл да не ми бе и минавала през ум. Тогава за първи път у мен започна да се поражда някаква все още доста неясна представа за кралските дворове и министрите им.

Трябва да отбележа, че посланиците разговаряха с мен чрез преводач, тъй като езиците на двете империи се различават един от друг толкова, колкото кои да е два езика в Европа, и всяка от тези две нации се гордее с древността, красотата и изразната сила на своя език и проявява открито своето презрение към езика на съседа си. Възползувайки се от предимството, което бе спечелил със завладяването на тяхната флота, императорът задължи посланиците да говорят и да представят акредитивните си писма на лилипутски език. Трябва обаче да се признае, че поради големите търговски връзки между двете кралства, поради обстоятелството, че политическите бежанци от двете страни постоянно намират убежище в другата страна, както и поради съществуващия и в двете империи обичай да се изпращат синовете на благородниците и на по-богатите дворяни в другата страна, за да се шлифоват, като видят свят и опознаят чужденците и техните нрави, повечето от видните личности, както и търговците и моряците от крайбрежните области, могат да разговарят на двата езика;

открих това, когато няколко седмици по-късно отидох да поднеса почитанията си на императора на Блефуску; това пътуване, което предприех в момент на големи беди, причинени от злобата на моите врагове, завърши много благополучно, както ще разкажа, когато му дойде редът.

Читателят си спомня, че за да си възвърна свободата, трябваше да подпиша договор, а някои от точките никак не ми се нравеха, защото бяха прекалено унизителни за мен, и единствено безизходното положение, в което се намирах, ме бе принудило да ги приема. Но тъй като сега бях „нардаг“, тоест имах най-високата титла в империята, смятах, че тези задължения са под достойнството ми; а и императорът (справедливостта изисква да изтъкна това) никога не ми спомена за тях. Както и да е, не мина много време и ми се удаде случай да направя на негово величество една — поне така ми се струваше тогава — изключително голяма услуга. Посред нощ бях стреснат от виковете на стотици хора пред вратата ми, които ме събудиха тъй внезапно, че доста се изплаших. Чух да се повтаря непрекъснато думата „бурглум“; няколко души от императорския двор си пробиха път сред тълпата и настоятелно ме помолиха веднага да отида в двореца, тъй като о покоите на кралицата избухнал пожар, причинен от небрежността на една придворна дама, която заспала, както четяла някакъв роман. Скочих в миг и понеже беше дадена заповед да се разчисти пътят пред мен, а при това и нощта беше лунна, успях да стигна до двореца, без да смачкам никого. Видях, че вече бяха опрели стълби о стените на покоите, имаше и достатъчно ведра, обаче носеха водата от доста далеч. Ведрата бяха колкото голям напръстник и бедните хорица ми ги подаваха с най-голяма бързина, но пламъците бяха тъй буйни, че водата не помагаше. Лесно можех да задуша огъня с дрехата си, но за нещастие в бързината я бях оставил в къщи и бях само по кожената си жилетка. Положението изглеждаше напълно безнадеждно и плачевно; и този великолепен дворец щеше неминуемо да изгори до основи, ако благодарение на необичайно за мен самообладание не се бях внезапно сетил за един необикновен способ. Предната вечер бях изпил голямо количество от едно превъзходно вино, наречено „глимигрим“ (блефуските го наричат „флунек“, но нашето се счита за по-добър сорт), което е много диуретично. По най-щастлива случайност не бях се освободил и от най-малката му част. Понеже се бях много приближил до пламъците и понеже работех усилено да ги загася, така се бях разгорещил, че виното започна да действува като урина, която излях в такова количество и насочих така сполучливо към съответните места, щото за три минути пожарът бе напълно потушен, и всички околни величествени сгради, изграждани в продължение на векове, бяха спасени от унищожение.

Беше се вече развиделило и аз се върнах в къщи, без да чакам да се видя с императора, тъй като, макар и да му бях направил изключително голяма услуга, не знаех дали негово величество няма да се почувствува обиден от начина, по който я бях извършил; защото един от основните закони в кралството гласи, че всяко лице, все едно с какъв сан е, което пусне вода в границите на двореца, се наказва със смърт. Поуспокоих се, когато получих известие от негово величество, че ще нареди на върховния съдия да уреди моето опрощение в надлежната форма; такова опрощение обаче не можах да получа. А по частен път ми бе съобщено, че императрицата, крайно погнусена от постъпката ми, се преместила в най-далечния край на двореца и била твърдо решена никога да не използува онези сгради, когато бъдат възстановени, и в присъствието на най-доверените си придворни дами не могла да се въздържи и се заклела да ми отмъсти.
ГЛАВА VI

За жителите на Лилипутия; тяхното образование, закони и обичаи. Как възпитават децата си. Как авторът живее в тази страна. Неговата защита на една благородна дама

Макар че възнамерявам да опиша тази империя в отделно съчинение, все пак съм готов да задоволя любопитството на читателя, като му дам някои общи представи за нея. Средният ръст на тамошните хора е малко под шест инча и всички животни, както и растенията и дърветата съответствуват на размера на хората: например най-високите коне и говеда са между четири и пет инча високи, овцете — горе-долу инч и половина; гъските им са колкото врабчета; и така слизат все по-надолу, докато се дойде до най-дребните, които за моето зрение бяха почти невидими. Природата обаче е приспособила очите на лилипутите към всички предмети, които ги заобикалят: те виждат много точно, но не виждат надалече. Разбрах колко е остро зрението им за близки предмети, когато с удоволствие наблюдавах как един готвач изкорми чучулига, не по-голяма от обикновена нашенска муха, и как едно момиче вдяна невидим копринен конец в невидима игла. Най-високите им дървета са около седем фута — имам пред вид онези в големия кралски парк, чиито върхове едва достигах със стисната в юмрук ръка. Останалите растения са в съответното съотношение; но всичко това оставям на въображението на читателя.

Засега ще кажа само малко за тяхната наука, всички клонове на която процъфтяват от векове в тази страна;

но начинът им на писане е много особен: не отляво надясно като у европейците, нито отдясно наляво като у арабите, нито отгоре надолу като у китайците, нито отдолу нагоре като у каскаджите, а косо от единия ъгъл на листа до другия, както пишат някои дами в Англия.

Погребват мъртвите си с главата надолу, защото вярват, че след единадесет хиляди луни те ще възкръснат; а през това време земята (която смятат за плоска) ще се преобърне, така че при възкресението си мъртвите ще се озоват прави, стъпили на нозете си. Образованите хора признават, че това вярване е нелепо, но обичаят продължава да се спазва, за да се угоди на простолюдието.

В тази империя съществуват някои твърде особени закони и обичаи; и ако те не бяха тъй напълно противоположни на законите в моята собствена мила родина, бих се изкушил да кажа нещо в тяхна защита. За жалост те не се прилагат докрай- Първият, който ще спомена, се отнася до доносниците. Там всички престъпления срещу държавата се наказват крайно строго, но ако обвиняемият докаже своята невинност пред съда, онзи, който го е наклеветил, се наказва с позорна смърт; а от неговото имущество или земи невинно обвиненият се обезщетява в четворен размер за загубата на време, за опасността, на която е бил изложен, за претърпените в затвора несгоди и за всички разноски, които е понесъл, за да осигури защитата си. Ако ли пък имотът на клеветника се окаже недостатъчен, разликата се доплаща щедро от кралското съкровище. Императорът също публично изразява благоволението си към оклеветения и неговата невинност се разгласява из целия град.

Те смятат измамата за по-голямо престъпление от кражбата и затова обикновено налагат смъртно наказание на измамниците; твърдят, че със старание и бдителност всеки човек може да опази имуществото си от крадци, но че почтеността е беззащитна срещу хитростта и лукавството. И тъй като е необходимо постоянно да се извършват продажби и покупки, както и сделки на кредит, ако измамата е позволена или на нея се гледа снизходително, а и ако няма закон, който да предвижда наказание за нея, почтеният търговец винаги ще бъде разоряван, а мошеникът ще печели. Спомням си, че веднъж се застъпвах пред краля за един престъпник: този човек бе ощетил господаря си с голяма парична сума — получил бе пари за негова сметка и бе забягнал с тях. Между другото споменах пред негово величество като смекчаващо вината обстоятелство, че в случая имаме само злоупотреба с доверие, но императорът намери, че е чудовищно от моя страна да се позовавам в защитата си на н ай-утежняващото обстоятелство; и наистина единственият отговор, който можех да дам, беше обичайната фраза — че разните нации имат различни нрави; защото, признавам, бях много засрамен.

Макар да наричаме наградите и наказанията двата стълпа на всяко управление, все пак в никоя друга страна освен в Лилипутия не съм виждал да се прилага на практика тази максима. Там всеки, който представи убедителни доказателства, че е съблюдавал строго законите на страната в течение на седемдесет и три луни, има право да изисква известни привилегии според сана и общественото си положение, както и съответна сума, която се изплаща от специално създаден за тази цел фонд; той също така придобива титлата „снилпол“ или „лигал“, която се прибавя , към името му, но не се предава по наследство. А когато им казах, че нашите закони се прилагат само чрез наказания, без каквито и да било награди, тези хора сметнаха това за огромен недостатък на нашия правен ред. По тази причина в техните съдилища статуите изобразяват правосъдието с шест очи — две отпред, две отзад и по едно отстрани, за да подчертаят, че то оглежда човешките дела отвсякъде; в дясната си ръка статуята държи отворена торба със злато, а в лявата меч, сложен в ножница, за да покаже, че е по-склонна да възнаграждава, отколкото да наказва.

Когато избират хора за разни служби, отдават по-голямо значение на добрите нравствени качества, отколкото на способностите, и тъй като управлението е необходимо на човешкия род, те смятат, че всеки човек със среден ум е подходящ за една или друга служба; и че провидението не е възнамерявало да превръща ръководенето на обществените дела в някаква загадка, която да бъде разбирана единствено от малцина изключително гениални хора, каквито на столетие не се раждат и трима. Според тях истинността, справедливостта, умереността и други подобни качества са във възможностите на всеки и прилагането на-тези добродетели в живота, придружени от опитност и добронамереност, може да направи всекиго годен да служи на страната си освен в случаите, където е необходимоспециално образование. Считат, че липсата на нравствени добродетели не може да бъде заместена от изключителни умствени дарби, че държавни служби не бива да се поверяват в ръцете на лица с такива опасни качества; и че грешките, извършени от невежество от добродетелни хора, поне никога не биха били така съдбоносни за общественото благо, както действията на хора, чиито склонности ги тласкат към поквара и които притежават голямо умение да вършат безчестни дела, да ги умножават и прикриват. Също така онзи, който не вярва в божественото провидение, се смята неспособен да заема обществена длъжност;

Тъй като кралете се явяват като божи наместници на земята, за лилипутите няма по-нелогично нещо от това, един владетел да назначава на служба хора, които отричат висшата власт, от чието име той управлява.

Искам да изтъкна, че когато описвам тези закони, както и онези, за които ще стане дума по-долу, имам пред вид първоначалните институции, а не най-възмутителната поквара, в която са изпаднали тези хора поради несъвършения човешки характер. Защото читателят трябва да има пред вид, че позорната практика да се получават високи служби, като се танцува на въже, или да се добиват почетни отличия и други знаци на благоволение, като се прескача пръчка или се минава под нея, е била най-напред въведена от дядото на сегашния император и е достигнала до днешните си размери чрез постепенното развихряне на партийните борби.

В Лилипутия неблагодарността е престъпление, което се наказва със смърт, както четем, че било и в някои други страни. Защото те разсъждават така: който отвръща със зло на своя благодетел, той е и враг на цялото човечество, на което не е дори длъжник; затова такъв човек не бива да живее.

Техните понятия за задълженията на родителите и децата са крайно различни от нашите. Защото, след като свързването на мъжко и женско почива на великите природни закони, които целят да продължат и размножат вида, лилипутите приемат необходимостта мъжете и жените да се съединяват, подобно на всички животни, водени от сластолюбие; а тяхната нежност към потомството отдават на същия природен закон. По тази причина те не смятат, че детето има някакво задължение към баща си, загдето го е създал, или към майка си, загдето го е родила;

като се имат пред вид несгодите и мъките на човешкия живот, това само по себе си не е никакво благодеяние, нито пък родителите са възнамерявали да му направят такова благодеяние, тъй като по време на любовта им са ги занимавали други неща. Изхождайки от тези и други подобни разсъждения, те са на мнение, че родителите са последните хора, на които може да се повери възпитанието на собствените им деца, затова във всеки град имат училища-пансиони, където всички родители, освен селяните и работниците, са задължени да пращат момчетата и момичетата си, за да бъдат отглеждани и възпитавани, щом децата станат на двадесет луни — възраст, на която се счита, че вече проявяват известна възприемчивост. Има разни такива пансиони за деца от различни обществени среди, едни за момчета, други за момичета. Имат опитни учители, които подготвят децата за онова обществено положение, което подхожда на ранга на родителите им, както и на личните им способности и склонности. Най-напред ще кажа нещо за мъжките пансиони, после за девическите.

В училищата за момчета от благородни или видни семейства има сериозни и образовани преподаватели и по няколко техни помощници. Облеклото и храната на учениците са обикновени и прости. Възпитават ги в принципите на чест, справедливост, храброст, скромност, милосърдие, религия и любов към родината; винаги са заети с работа освен през времето, когато се хранят или спят — което е много кратко, — както и през двата часа за развлечение, когато правят телесни упражнения. Възрастни мъже ги обличат до четиригодишна възраст, а след това са длъжни сами да се обличат, колкото и да е високо общественото положение на родителите им; прислужничките, чиято възраст отговаря на нашата петдесетгодишна, вършат само най-грубата работа. На учениците не се позволява да разговарят със слугините; ходят да играят заедно на по-големи или по-малки групи, винаги придружавани от учител или някой негов заместник, и така избягват онези лоши въздействия на глупостта и порока, на които са изложени нашите деца. На родителите им се разрешава да ги виждат само два пъти в годината; посещенията не бива да траят повече от един час; позволява им се да целунат детето веднъж, когато го видят, и веднъж, когато се сбогуват; но учителят, който всякога присъствува при тези срещи, не им позволява да шепнат или да употребяват гальовни изрази, нито да носят на децата играчки, сладкиши и други подобни неща.

Ако някое семейство не плати дължимата за възпитанието и издръжката на детето такса, тя се събира от императорските бирници.

В пансионите за деца на по-низшите благородници, на едри и дребни търговци и занаятчии възпитават съответно но същия начин; само че онези, които ще станат занаятчии, се пращат да чиракуват, когато навършат седем години, а децата на видни семейства продължават учението си, докато станат на петнадесет години, което отговаря на двадесет и една година у нас; но през последните три години те постепенно получават по-голяма свобода в пансиона.

В девическите пансиони възпитанието на младите благородни момичета е доста подобно на възпитанието на момчетата, само че тях ги обличат порядъчни прислужнички, но винаги в присъствието на учителка или нейна заместничка, докато почнат да се обличат сами, тоест на петгодишна възраст. И ако се открие, че тези бавачки са се осмелили да забавляват момичетата със страшни приказки или нелепи истории или с обикновените щуротии, които вършат нашите слугини, превеждат ги три пъти през града под ударите на камшик, после ги затварят в тъмница за една година и ги заточават до края на живота им в най-пустите части на страната. Затова там младите дами се срамуват не по-малко от младежите да се проявяват като страхливи или глупави; те презират други украси освен благоприличието и чистоплътността. Не долових никаква разлика между възпитанието на момичетата и момчетата, освен че, общо взето, физическите упражнения на девойките не изискват толкова големи усилия и че ги учат да водят домакинство. Дават им известно образование — макар и по-ограничено, отколкото на момчетата, — тъй като една съпруга няма да остане вечно млада, а трябва винаги да бъде разумна и приятна другарка на мъжа си. Когато момичето стане на дванадесет години — там ги женят на тази възраст, — родителите или настойниците го вземат в къщи, като горещо изразяват благодарността си а учителите, нещо, което рядко минава, без младата госпожица и другарките и да се облеят в сълзи.

В училищата за момчета от по-долните слоеве децата се учат на най-разнообразни дейности, подходящи за пола им, според предназначението им: онези, които ще чиракуват, напущат училището на седем години, а останалите остават до единадесетгодишна възраст.

По-бедните семейства, които имат деца в тези училища, са задължени не само да плащат годишна такса — най-ниската възможна, — но също така и да предават на управителя на пансиона малък дял от месечните си приходи, за да се спести известна сума за детето им; затова разходите на родителите са ограничени от закона. Защото лилипутите смятат, че най-несправедливото нещо на света е хората, отдавайки се на сладострастие, да създават деца и да оставят на обществото бремето за издръжката им. Колкото до по-високопоставените, те дават гаранция за издръжката на децата си, като за всяко дете отделят сума, съответствуваща на общественото им положение; и тези капитали се управляват най-грижливо и с най-строга справедливост.

Селяните, и ратаите държат децата си в къщи, тъй като работата им е само да орат и обработват земята; и затова тяхното образование не е от голямо значение за обществото. Старите и болните селяни обаче се настаняват в приюти и болници, понеже просията е непозната в тази империя.

А сега може би ще бъде забавно за читателя да научи нещо за моето домакинство и за начина ми на живот в тази страна, където прекарах девет месеца и тринадесет дни. Понеже съм много сръчен, а също така подтикнат от нуждата, аз си изработих маса и доста удобен стол от най-големите дървета в кралския парк. Двеста шивачки ми шиеха ризи, чаршафи за леглото и покривки за масата, всички от най-здравото и грубо платно, което имаха; трябваше обаче да го съшиват на няколко ката, тъй като и най-дебелото платно бе доста по-тънко от най-фината ленена тъкан. Тяхното ленено платно е обикновено три инча широко и един топ съдържа три фута платно. За да ми вземат шивачките мярка, трябваше да легна на земята:

една от тях, застанала до врата ми, и друга — до средата на бедрото ми, държаха двата края на опъната здрава връв. докато трета мереше връвта с линия, дълга един инч. После ми измериха само десния палец и нищо друго;

и тъй като обиколката на палеца, умножена по две, дава обиколката на китката, с математически изчисления получиха обиколката на врата, на кръста и тъй нататък; и с помощта на старата ми риза, която аз прострях на земята за модел, ушиха ризите по мярка. Триста шивачи бяха също така натоварени да ми ушият дрехи; но да ми вземат мярка, приложиха друг способ. Аз коленичих и те опряха стълба от земята до врата ми; по нея се изкачи един шивач и спусна отвес от яката ми до пода и дължината на връвта точно отговаряше на дължината на дрехата ми; но обиколката на кръста и дължината на ръкавите аз сам си измерих. Когато дрехите ми бяха готови (шиеха ги в моята къща, защото и най-голямата от техните къщи не можеше да побере всичките шивачи), те приличаха на онези ковьорчета от разноцветни парчета, каквито бродират дамите в Англия, само че тук всички парчета бяха от един цвят.

Приготовляваха ми храна триста готвачи, които живееха със семействата си в малки, удобни за целта бараки, и всеки ден всеки ми готвеше по две ястия. Вземах по двадесет прислужници в шепата си и ги поставях на масата;

други сто ми прислужваха на пода — едни носеха блюда с месо, други идваха, нарамили бурета с вино и разни други питиета. Прислужниците на масата изтегляха всичко това според желанията ми по много изкусен начин с въжета, както ние в Европа вадим от кладенците ведра с вода. Едно блюдо месо ми стигаше за една големичка хапка и едно тяхно буре с питие бе достатъчно за една порядъчна глътка. Овнешкото им отстъпва на нашето, но говеждото им е превъзходно. Поднасяли са ми толкова големи говежди рибици, че ги изяждам на три хапки; но това се случваше рядко. Прислужниците им се чудеха, като ме виждаха да ям месото заедно с костите, както у нас ядем кълка от чучулига. Гъските и пуйките обикновено изяждах на една хапка и трябва да призная, че те далеч надминават нашите. От по-дребните им птици можех да изям по двадесет-тридесет на един залък, като ги набождах наведнъж на ножа си.

Един ден, уведомен за моя начин на живот, негово императорско величество пожела да има щастието (както той благоволи да се изрази) да обядва в дома ми заедно с неЙно величество императрицата, князете и княгините. И така, те дойдоха и аз ги поставих на тронове на масата си, точно срещу мен, а около тях застана стражата им. — Флимнап, министърът на съкровището, също присъствуваше, с белия си жезъл в ръка. Забелязах, че често ме поглежда кисело, но аз се преструвах, че не обръщам внимание на това и ядях повече от обикновено, за чест и слава на милата ми родина, както и за да предизвикам възхищението на двора. Имам известни лични основания да смятам, че това посещение на негово величество даде на Флимнап възможност да ме злепостави пред своя господар. Този министър още от началото беше мой таен враг, макар външно да се държеше с мен по-любезно, отколкото бе присъщо на мрачния му характер. Той изтъкнал пред императора плачевното състояние на държавното съкровище; казал, че бил принуден да прави заеми с голям отбив, че съкровищните бонове се котирали най-малко девет процента под номиналната стойност; че аз съм струвал досега на негово величество около милион и половина спръги (това е най-голямата им златна монета, колкото пайета); и че по всички тези съображения било препоръчително императорът да се възползува от първия удобен случай да се освободи от мен.

Във връзка с това съм длъжен да се застъпя за доброто име на една много почтена дама, която пострада невинно заради мен. Министъра на държавното съкровище нещо го прихвана да ревнува жена си, тъй като някои лоши езици злонамерено му съобщили, че нейна милост се била лудо влюбила в мен; и в двореца известно време се носеше клюката, че тя веднъж идвала сама в жилището ми. Тържествено заявявам, че това е най-долна лъжа, лишена от всякакво основание — истина е само, че тази дама благоволяваше да се държи с мен като със свободен човек и да проявява невинни приятелски чувства. Признавам, че често е идвала в дома ми, но винаги открито, придружавана от още три дами, обикновено сестра й, малката й дъщеря и някоя нейна приятелка; но така ме посещаваха и много други дами от двора. И аз призовавам слугите, които бяха наоколо ми, да кажат дали някога са виждали карета пред дома ми, без да знаят кой е вътре. При такива случаи, когато някой слуга ми съобщеше, че ми идват гости, аз излизах веднага на вратата; и след като поднасях почитанията си, внимателно вземах в ръце каретата с двата коня (когато бяха шест коня, кочияшите отпрягаха четири) и ги поставях на масата си, по цялата окръжност на която бях прикрепил подвижен ръб, пет инча висок, за да се избягнат злополуки. И често пъти съм имал едновременно четири карети с конете им на масата и многобройна компания, а аз седях на стола си, навел лице към гостите; и докато бях зает с една карета, кочияшите бавно обикаляха с другите карети край ръба на масата. Много следобеди съм прекарвал твърде приятно в подобни разговори; но нека министърът на съкровището или двамата му доносници ще кажа имената им, пък те да се оправят както могат) Клъстрил и Дрънло докажат, че при мен е идвал някой друг освен секретаря Релдресъл, който бе изпратен по изрична заповед на негово императорско величество, както вече разказах. Не бих се спирал толкова дълго на тази подробност, ако не бе засегнато доброто име на една видна дама; да не говорим за моето, макар че имах честта да бъда „нардаг“, а министърът на съкровището нямаше тази чест — цял свят знае, че той беше само „клъмглъм“, титла с една степен по-ниска, както маркиз е по-долу от херцог. Признавам, че по длъжност той беше пред мен. Тези лъжливи слухове, за които по-късно узнах по една случайност — не е редно да я споменавам, — накараха министъра да се муси известно време на жена си и още повече на мен; и макар по-късно той да разбра, че е бил заблуден и да се помири с нея, аз загубих напълно доверието му и открих, че влиянието ми пред императора бързо намалява, тъй като той много се поддаваше на внушенията на своя любимец.