Доброто, за което сме слепи

Преди време ми казаха, че 1% от всички починали в болниците в страната са с мозъчна смърт, което означава - потенциални донори. Знаем, че само след клинично доказана мозъчна смърт и със съгласието на близките за донорство могат да бъдат спасени няколко други болни. Представете си света на тези болни, в който машини "заместват" някои органи, в който всеки звън на телефона може да означава живот... Светът на чакащите.

Другото събитие бе Фестивал на здравето - в Борисовата градина разказвахме за донорството и трансплантациите, децата лекуваха мечета, а срещу всяка скъсана цигара участникът можеше да получи ябълка... Студентите от Медицинския факултет на СУ "Кл. Охридски" организираха всичко, като единствено ИАТ ги подкрепи.

Обществото и институциите останаха встрани. Но дневният ред е друг - мрачен, пълен с реформи и смърт... Защо всичко друго е важно? Докога?

- Според мен мерките, които се прилагат, могат да имат краткосрочен ефект. Наистина професионалистите към ключовите болници у нас би трябвало да се включат. И такава беше идеята преди години. Но е крайно време в здравеопазването да започнем да мислим дългосрочно и да имаме добре изведени приоритети. Здравната политика на ведомствата трябва да бъде основана на доказателства и да се предприемат мерки, които ще са насочени към дългосрочно оздравяване на системата. Необходимо е да се направи реална реформа, а не да има имитация на такива, каквито бяха правени през последните 15 години. Това са само частични действия, които уж биха били панацея за оптимизиране на нашето здравеопазване. А то е тежкоболно и затова са необходими дългосрочни мерки. Само така ще имаме една добре действаща система, която ще осигурява достъп на по-голяма част от населението до по-качествени здравни услуги. На първо място трябва да се преосмисли т. нар. здравноосигурителен модел. Защото имаме една монополна структура като НЗОК, а в същото време плащаме по 8% вноски, които трябва да бъдат управлявани ефективно.

- Мисля си, че няма нищо лошо в това да бъдат сменяни тези, които управляват определена система.

- Разбира се. Доказало се е, че има проблеми в Спешната помощ при управлението на д-р Гелев. Най-нормално е да се види дали някои промени могат да имат положителен ефект. Така че би следвало да се сменят хората. Не виждам никаква драма в това и ми се струва, че действията на колегите наистина са пресилени. Не мога да си обясня как с цената на всичко искат да съхранят своя началник. Д-р Гелев е приличен професионалист, но е явно, че през последните години при неговото управление има проблеми. Ако бях на неговото място, сам бих се оттеглил, за да дам възможност на други да реализират своите концепции. И обърнете внимание и на нещо друго - не е вярно, че само с увеличение на екипите или на заплатите, проблемите в сектора ще се решат.

- Когато всички се оправдават, че заплатите са ниски, означава, че не искат да се потърси персонална отговорност. А отговорността в крайна сметка винаги трябва да бъде лична. Аз съм за това да бъдат увеличени заплатите, но мислите ли, ако възнагражденията се вдигнат със 100 лева, това ще реши проблемите. Тук трябва да се предприемат дългосрочни мерки, които биха вкарали допълнителни източници на финансиране на нашето здравеопазване, за да може по-адекватно да се финансира не само Спешната помощ, а и системата като цяло. Трябва да се изгради нов тип организационна култура и тези, които управляват финансовия ресурс, да го правят адекватно и в синхрон с изискванията и потребностите на системата.

- Какво обаче означава да направим сектора на Спешната помощ по-привлекателен, ако не реформираме изцяло системата. Затова казах, че трябва да променим механизма на финансиране в здравеопазването - да има една действаща структура, която управлява определен финансов ресурс, и успоредно с нея да има други структури под формата на застрахователни компании, които също управляват на базата на равнопоставеност. Парите ни за здраве трябва да се управляват по-ефективно, за да може системата да се промени.

- Така е. Преди няколко години направихме такова проучване на младите хора, които получават дипломи и заминават да работят в чужбина. Тогава 5 от всеки 10 напускаха незабавно. Сега са 9 от 10 души. Какъв е изводът от тези притеснителни данни? Изводът е, че с козметични промени в системата на здравеопазването няма да задържим изтичането на кадровия потенциал. След време ние не само няма да можем да се обърнем към добър лекар, а няма да има въобще доктор, към когото да се обърнем. Същото положение е и с медицинските сестри. Там ситуацията е дори още по-драматична. Затова е крайно време да решим дали ще продължим да съхраняваме един негоден модел, при който и медицинското съсловие напуска страната, и пациентите търсят вариант да се лекуват на други места, или ще се реформираме, следвайки европейските принципи на солидарност, на равен шанс за достъп до по-добри медицински услуги. Според мен промяната на този модел минава през неговата либерализация. Необходимо е да децентрализираме и демонополизираме системата, да я демократизираме. Когато го направим, ние ще позволим на конкуренцията да постави приемливи цени за подобряване качеството на здравните услуги. Така всеки гражданин ще може да направи избор и да търси отговорност от съответната структура, ако не се справя и да я сменяме с друга.

- Първо, трябва да се види каква част от тези хора отказват наистина да плащат, защото според мен много от тези хора живеят в чужбина. Не можем да искаме да внасят осигуровки на две места. Нужен е и анализ на останалите - дали не са социално слаби, към които държавата има ангажимент. Така че не можем да кажем, че това блокира системата.

- За съжаление тези, които се реализират навън, не се връщат у нас. Младите лекари, които например постъпват на работа в Германия, започват с около 2300 евро заплата, като имат и бонуси за дежурства. И това е без да имат никаква специалност. Също така им се плаща да специализират. Как да се върне този човек у нас на 700 лева и без перспектива? Ако имаме конкуриращи се частни структури с НЗОК, тогава те ще са допълнителен източник на финансиране и към тези 700 лева ще се добавят още 1500, да речем. Така младият лекар ще има мотиви да остане в собствената си държава. Мога да дам още един пример. Мои познати на средна възраст заминаха на работа във Франция с общо възнаграждение от 7500 евро. Наемът, който плащаха, беше до 1000 евро, като разходите им за храна са също около 1000 евро. Мислите ли, че тези хора ще се върнат тук? Ако не променим нещата, ние сме обречени медицинското съсловие да ни напуска.

- Аз съм "за" парамедиците, но те са само козметично решение.

- Да и това е много добре. В много западни страни се използват парамедици. Но те могат да бъдат само допълнение към интелектуалния труд на лекаря. Защото ключът към този интелектуален труд е поставянето на диагноза. А парамедиците каква диагноза могат да поставят?

- От 15 години за съжаление ние нямаме реформи в здравеопазването, а преди това са правени само експерименти. Затова според мен реалната реформа предстои. Дали ще се случи, зависи в известна степен и от нас самите.

Това потвърдиха пред "Телеграф" от Министерството на финансите.

За това отдавна настояват от здравното министерство, но за първи път от финансовото дават знак, че са готови да го обсъдят.

"Тази тема се дискутира отдавна. Предстои да видим в рамките на дискусията за Бюджет 2015 дали ще се реализира", каза финансовият министър Петър Чобанов пред ТВ7. Той добави, че въпросът за компенсиране на държавните служители е въпрос на дискусия в рамките на обсъжданията за бюджета.

От МФ поясниха, че трябва да се уточнява също и дали промяната ще засегне само чиновниците или вноски ще трябва да плащат и други служители на бюджетна издръжка като полицаите.

Съотношение

Ако промяната бъде приета, държавата като работодател ще продължи да покрива част от здравната вноска, която е общо 8%. Тя се плаща в съотношение 40:60 -3,2 на сто са за сметка на осигуреното лице, а 4,8 на сто - за сметка на осигуряващия.

"Би трябвало държавата да внася пълния размер на вноските на лицата, които осигурява, въз основа на реалните им доходи. Същевременно държавата чрез Закона за бюджета на НЗОК фиксира една сума, която внася, без да е ясно как точно тя се формира", коментираха от Федерацията на синдикатите в здравеопазването у нас към КНСБ. "Реално не се знае кого точно осигурява държавата и върху каква сума", допълниха оттам. В бюджета на НЗОК за тази година заложеният трансфер за здравни вноски е в размер на 975 260 лв.

Според експертите по-големият проблем, допълваш дупката в здравната система, всъщност е при категориите деца, ученици и студенти, които държавата осигурява на 4% вместо 8%. Наскоро Българският лекарски съюз сезира за това Комисията за защита от дискриминация.

ДУМА припомня, че белоградчишката болница обслужа четири общини - Белоградчик, Димово, Ружинци и Чупрене, с население около 24 506 души.

Както е записано и в закона за бюджета на Здравната каса, в края на полугодието ще бъде направена преценка как се движат разходите и тогава ще се вземе решение, каза Чобанов.

Нека да го внесат и тогава ще коментирам, каза Чобанов по повод изявленията, че ще бъде внесен вот на недоверие за финансовата политика на правителството. В отговор на въпрос дали се чувства застрашен за поста си, Чобанов каза, че това са политически въпроси и трябва партиите, които подкрепят кабинета, да преценят работата му и да вземат решение за това.

Засега няма опасност от по-висок от заложения дефицит и от необходимост от актуализация на националния бюджет, категоричен е Петър Чобанов.

Политически спекулации и хвърляне в пространството на големи числа нарече той твърденията за "дупка" в бюджета от 10 млрд. лв. Според него така опозицията се стреми да стресне икономическата публика и да спре позитивното икономическо развитие, което се наблюдава напоследък. В последните шест месеца расте показателят за бизнес климат, расте потребителското доверие, а това са позитивни сигнали, каза Чобанов.

Приходните агенции трябва да се стремят към подобряване на тяхната работа, призна Чобанов, но отбеляза, че миналата година събираемостта се е повишила от 27,6 на 28,6 от БВП, а има и резултати в борбата с контрабандата.

На дискусията бяха обсъдени морално-етични проблеми, превантивната диагностика на редки болести, информираното съгласие, биохраните за деца, християнската етика, генетиката и много други. В кръглата маса участие взеха: д-р Нигяр Джафер -председател на здравната комисия към парламента, проф. Ваня Добрева -председател на комисията по образование към парламента, проф. д-р Ивайло Търнев, проф. д-р Радка Аргирова, проф. Иво Кременски, д-р Теодор Замфиров, проф. д-р Тодор Кантанджиев, д-р Васил Панов, д-р Камен Николов, доц. Андрей Андреев и още много водещи български лекари и светила в областта на науката.

Вече си мислех, че за 13 години една тема може да се изчерпи, започна дискусията д-р Нигяр Джафер. Оказа се, че греша, защото всяка година има какво още да добавим, заяви още тя. По думите на председателя на здравната комисия тазгодишната тема на кръглата маса винаги ще е актуална, защото етиката в здравеопазването е сред най-важните в сектора. Здравето не трябва да бъде стока, а лекарят не трябва да се превръща в търговец, категорична е д-р Джафер.

Етиката се свързва с нрава и обичая, заяви председателката на комисията по образование в парламента проф. Ваня Добрева. "В момента най-големият проблем в българското общество е омразата. Имам чувството, че в последно време свързваме всички негативни емоции с учителя и лекаря", добави още тя. Според председателя на просветната комисия не е нормално да живеем в обществото, където най-мразените хора са учителите и медиците. Като основен принос на настоящото 42-ро народно събрание, проф. Добрева посочи криминализирането на нападението срещу лекарите. Тя разказа пред журналисти и медици, че в момента в парламента работят върху закона за професионалното обучение. Чрез него се опитват да дадат възможност на всички университетски болници и големи общински здравни заведения да обучават кадри за нуждите на българското здравеопазване. Като най-сериозен проблем в сектора проф. Добрева посочи проблема с парамедиците. В заключение към изказването си по време на кръглата маса социалистката каза, че се надява в най-скоро време да бъде изграден здрав мост между лекари, пациенти, политици и журналисти.

Здравеопазването вече 15 години е в колапс, заяви проф. д-р Ивайло Търнев. Научната професия се превърна в хоби, а болниците - в търговски обекти, убеден е професорът. Само че това трябва да се промени, защото от този процес страдат както лекарите, така и пациентите, каза още той. Пред журналисти и колеги проф. Търнев говори за предизвикателствата и етичните проблеми в диагностиката и лечението на редките болести като фамилна амилоидна полиневропатия (ФАП), болест на Помпе и детската церебрална парализа. Докторът каза, че при всички тези болести профилактиката е от първостепенно значение. От личната си практика той посочи пример за едно семейство в плевенско село. При тях още първото дете се е родило с детска церебрална парализа, но родителите не са били консултирани, че при следващи раждания и другите деца могат да се родят с коварната болест. Съответно заради липсата на информация, в това семейство има 5 деца с церебрална парализа.

Проф. д-р Радка Аргирова говори за моралноетичните проблеми на успешната профилактика и терапия на полово предаваните болести и ХИ В. Тя обсъди етичните проблеми както със социален характер като аборта, изкуственото осеменяване от известен и неизвестен донор, съхраняването на стволови клетки, генната терапия и сурогатното майчинство, така и проблемите с професионален характер като практикуване без лиценз, експериментиране по време на терапия, отношенията между лекар и пациент и разширяването на стратегията за препоръчителните ваксинации. Д-р Аргирова е шеф на лаборатория по ретровируси и е първият български учен, който изследва вируса на СПИН. Тя изнесе данни за това, че 8% от българското население не могат да хванат синдрома на придобита имунна недостатъчност. Колкото и необичайно да звучи това, специалистът увери, че до този извод е стигнала след многобройни изследвания в продължение на дълги години. Д-р Аргирова добави още, че в момента в света 43 екипа работят денонощно за създаване на антивирусна ваксина против СПИН.

За ползата от ваксините също говори и проф. д-р Тодор Кантарджиев. Той настоява да бъде приет закон, който наказва родителите, които отказват да поставят ваксини на децата си. Според него страхът на българите към имунизацията се дължи на грешната информация, която получават от медиите и от фалшивите интернет сайтове. Д-р Кантарджиев показа нагледно колко сайтове менте има в мрежата и как те могат да объркат българите. Той ясно подчерта, че родителите трябва да се консултират с лекари, а не да вярват на приятели и познати. Професорът опроверга информацията, която се разпространява в медиите, че лекарите получават допълнителни възнаграждения при поставянето на ваксини. Той каза, че острата реакция срещу ваксинието е движение в подкрепа на фармацевтичните кампании. По думите му поставянето на ваксина струва 4 лева, а лечението на заболяване при липса на имунизация възлиза на стойност от 300 до 500 лева.

Д-р София Ангелова пък говори за цената на активното и на пасивното тютюнопушене за българското общество. Тя представи резултатите, направени по време на кампанията "За живот без тютюнев дим". От показаното стана ясно, че разходите за лечение на активните и пасивните пушачи възлиза почти на еднаква стойност за здравното заведение и за обществото. Изводът от показаните данни е ясен: тютюнопушенето било то активни или пасивно изпразва джоба ни почти еднакво.

В семинара участие взеха и младежите от "Национална мрежа на здравните медиатори". За тези, които не знаят ще обясня, че здравният медиатор е посредник между институциите и социално слабите граждани на обществото. Ромите са тези, които най-често работят със здравен медиатор. Но също така към Националната мрежа за помощ се обръщат и много българи, турци и дори бежанци. В момента в дружеството има около 150 души. Те се опитват да подобрят отношенията между лекар и пациент и участват в кампаниите за безплатни изследвания. Здравните медиатори нямат право да помагат на хората с пари и не се замесват в правови казуси. Младите хора от Националната мрежа разказаха много интересни казуси, с които са се сблъсквали в практиката си. Те споделиха, че най-често се натъкват на расизъм. В много болници, училища и различни държавни предприятия делят хората на българи и роми. Ето, например, по думите им, в родилното в Сливен условията за престой за двата етноса е различен.

Здравната кръгла маса между журналисти и лекари ясно показа, че комуникацията между тези две съсловия е от първостепенно значение. Съветите и препоръките на специалистите достигат до обикновения човек благодарение на средствата за масова информация. Необходимо е да се завърне доверието на пациента към лекаря, а четвъртата власт е тази, която може да помогне за това.