Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Млечино“ – находище Китница“

1.8.Въздействие върху ландшафта

Съгласно ландшафтното райониране на България (Петров, 1997) територията на община Ардино е в Източнородопската подобласт на Южнобългарската планинско-котловинна област.

В съответствие с класификационната система на ландшафтите в България, ландшафтите в община Ардино се включват в следната класификациона схема:

Клас Планински ландшафти

Тип Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори

Подтип Ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори

Група Ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху андезити и риолити със сравнително малка степен на земеделско усвояване

Група Ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху мезозойски и палеозойски глинесто-песъкливи наслаги със сравнително малка степен на земеделско усвояване

Група Ландшафти на нископланинските ксерофитнохрастови гори върху метаморфни скали със сравнително малка степен на земеделско усвояване

В зависимост от преобладаващото участие на природни и антропогенни компоненти, ландшафтите се разделят на следните групи:

В рамките на антропогенните ландшафти се разграничават промишлени ландшафти, урбанизирани ландшафти в населените места, аграрни ландшафти и др., при които отделните компоненти на ландшафните са изменени в различни степени.

В съответствие с тази класификационна схема, ландшафтите в района на община Ардино се отнасят към категориите природните и антропогенно преобразуваните – урбанизирани, аграрни и др.
Прогноза

Реализирането на инвестиционното предложение за експлоатацията на открития рудник няма да променят части от: пространствените структури; типовете ландшафт; визуалните въздействия от локален и общ мащаб; въздействие върху чувствителни зони.

Състоянието на съвременния ландшафт се оценява като относително стабилно, като при експлоатацията се прогнозират промени в тяхната структура и функционирането им, като части от горските и аграрни ландшафти ще се преобразуват в антропогенен ландшафт, при което ще се изменят социално икономическите му функции.

След цялостното изземване на запасите на находище „Китница”, се предвижда техническа и биологична рекултивация.

Извеждането от експлоатация и закриването на обекта е свързано с реализацията на проект за рекултивация. На обекта няма да има трайно поставени съоръжения, така че разчистването на терена ще бъде максимално облекчено. Дейностите по техническата рекултивация ще се извършват с наличната техника, следователно ще се отделят прахо-газови емисии, аналогични на посочените при експлоатацията, но в по-малки количества.
Изводи

1. 
   Състоянието на съвременните ландшафти се оценява като относително стабилно, като при експлоатацията на находище „Китница“ - участък „Чернигово“ и участък „Мировец“ се прогнозират промени в тяхната структура и функционирането им, като части от горските и аграрни ландшафти ще се преобразуват в антропогенен ландшафт, при което ще се изменят социално икономическите му функции, напр. на етапа на рекултивация с възможност за горско ползване.
   
2. 
   При реализирането на инвестиционното предложение на територията на находище „Китница“ съществува потенциална възможност за частична миграция на замърсители в ландшафтите. Във връзка с това се препоръчва техническа и биологична рекултивация на засегнатите участъци.
   

1.9.Въздействие върху природните обекти

Състояние

Територията, на която се предвижда да се реализира ИП не попада в границите на защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии и не попада в границите на защитените зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие.

Прогноза

За оценяване на въздействието на производствената дейност на находище „Китница“ е направено моделиране на разпространението на замърсителите от производствената дейност, като:

1. 
   Определени са емисиите на фини прахови частици ФПЧ10 и азотни оксиди NOx от включените в производствения процес техника и дейности.
   
2. 
   Максималната стойност на средногодишната концентрация на фини прахови частици ФПЧ10, обусловена от дейностите на участък „Чернигово“, е 19.04 μg/m3. Тази стойност е по-малка от половин средногодишна норма (СГН) за ФПЧ10. Тя се получава на територията на производствената площадка. Следващата по големина стойност е твърде по-ниска 2.67 μg/m3, т.е. 6.67 % от нормата 40 μg/m3.
   
3. 
   Най-високата стойност за средноденонощната концентрация на фини прахови частици ФПЧ10 е 50.28 μg/m3. Тя е получена за едно единствено денонощие и за една единствена точка от изследваната област с координати 348377E и 4613609N – отново на територията на производствената площадка. Всички останали стойности на СДК са по-ниски от нормата 50 μg/m3. Следователно и по отношение на СДК на ФПЧ10 изискванията на нормативната уредба са спазени.
   
4. 
   Максималната стойност за средногодишната концентрация на NO2 21.07 μg/m3, се получава на територията на производствената площадка. Тази стойност представлява 52.7 % от средногодишната норма 40 μg/m3. На разстояние до 200 m от точката на максимума СГК спада до 5 μg/m3. За населените места около рудника СГК на NO2 варира в границите от 0.1 до 0.5 μg/m3.
   
5. 
   По отношение на средночасовата концентрация на NO2 е доказано, че за всички точки от изследваната област изискванията на нормативната уредба са удовлетворени.
   
6. 
   Тъй като двата участъка на находище „Китница“ ще бъдат експлоатирани последователно, дейностите и използваната техника няма да се различават, количествата на добиваната суровина и обемът на взривните работи се запазват, направената оценка на въздействието върху качеството на атмосферния въздух от експлоатацията на участък «Чернигово» е валидна и за участък «Мировец».
   
7. 
   Следователно разработката и експлоатацията на находище «Китница» не представлява заплаха за качеството на атмосферния въздух в околността и инвестиционното предложение може да бъде реализирано.
   
8. 
   Не се очаква и въздействие от замърсяване на повърхностни и подземни води, тъй като е предвидено директно отвеждане на дъждовните води и пречистване на водите от площадката и терена, така че тя няма да влияят макари и индиректно върху природните обекти.
   

Изводи

1. 
   При реализацията за разработване на находище „Китница“ – участък „Чернигово“ и участък „Мировец“ не се очаква пряко и/или косвено въздействие върху участъци от защитени територии и защитени зони.
   

Каталог: wp-content -> uploads -> 2016
2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас
2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране
2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април
2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град

Изтегляне 2.61 Mb.

Сподели с приятели: