Добив на полиметални руди от проучвателна площ „Млечино“ – находище Китница“

1.7. Въздействие върху земните недра

Кърджалийско-Ардинският район, съвпада пространствено с Ардинската грабен-синклинала.В обсега на участъка Млечино-Брезен-Китница се разкриват докамбрийски метаморфити, палеогенски седиментни и вулкански скали и кватернерни седименти.

Старите формации на докамбрия са представени от Родопската надгрупа. Това са разнообразни гнайси, гнайсошисти, мрамори, амфиболити и метаморфизирани базични вулканити (ортоамфиболити).

В района скалните разновидности са от Рупчоската група (PeD)- свитите са : Чепеларска пъстра свита (tčPeD), Богутевска плагиогнайсова свита (bogPeD) и Въчанска пъстра свита (včPeD).

Скалите на Чепеларската свита са вместваща среда на базичен до ултрабазичен магматизъм.

Дебелината на свитата варира от 400 до 650 метра.

Богутовската свита е изградена от еднообразни средно до дребнозърнести биотитови гнайси, които в близост с амфиболитови прослойки стават амфиболитови до амфиболови. Рядко се срещат и двуслюдени разновидности.

Скалите са засегнати от мигматизационни процеси, вследствие на което на отделни места те придобиват текстурни особености на послойни ивичести, ленточни или порфиробластични мигматити. Мрамори се срещат рядко и се проследяват на къси разстояния при незначителна дебелина от 2-3 метра. Сравнително рядко се установяват двуслюдени и биотитови гнайсошисти.

Дебелината на свитата в най-пълните разкритие достига до 800 метра.

Въчанската свита е изградена от един основен гнайсов фон, представен от предимно дребнозърнести биотитови гнайси, сред които се срещат прослойки от двуслюдени гнайси до гнайсошисти, гранат-кианитови-гнайси и шисти, аплитоидни лептинити, мрамори, амфиболити, железоносни кварцити и по-рядко амфибол-биотитови и амфиболови гнайси.

Въчанската свита достига дебелина до 600 метра.

Задругата е изградена от брекчи, брекчоконгломерати, конгломерати и в незначително количество пясъчници и песъчливи варовици.

Дебелината на брекчоконгломератната задруга в района на с.Борвовица е до 200 метра.

Задругата на първия среднокисел вулканизъм (5Pg³2)- Наслагите и залягат трансгресивно върху брекчоконгломератната задруга и се покрива нормално от туфите на задругата на първия кисел вулканизъм.

Скалите са представени от туфобрекчи, туфи, туфити, туфозни пясъчници, пясъчници, алевролити, мергели, варовици и др.Олистостромните образования при Боровица са с дебелина до 10-20 метра.Късовете са полигенни: гнайси, мрамори, амфиболити, пегматити, кварц, латити, пясъчници и приабонски варовици.

Общата дебелина на задругата е от 100 до 200 метра.

Долнопалеогенските наслаги, представени от задругата на първия кисел вулканизъм (8Pg3) залягат на пъстра подложка върху различни нива на кристалинния цикъл. Това са туфи, туфити, туфопясъчници и туфозни варовици, а в основата са базални конгломерати и пясъчници.

Елувият заема заравнените участъци от релефа и представлява изветрителната кора вътху основните скали. Делувият е разположен в склоновите участъци от релеф или техните понижения. Алувият има широко разпространение в долината на р.Арда и нейните притоци.

Скалите в района са интензивно напукани и разломени. Особено силно са напукани докамврийските метаморфити, докато палеогенските скали са относително по-слабо напукани. Характерна за района е Ардинската разломна зона.
Прогноза

Разпространението на силикатните метаморфити в района създават благоприятни инженерногеоложки условия за добив на полиметална руда.

Свежите, слабонапуканите и неизменени гнайси имат високи якостни показатели. Сравнително най-здрави и твърди са биотитовите и амфибол-биотитовите гнайси, а също и плътните кварцови зони.

Средното значение на коефициента на якост (f) за биотитовите гнайси и биотитовите гнайси с кварц-пегматитите е 6,9 (уч. „Чернигово“) и 3,6 (уч. „Мировец“). Амфибол-биотитовите гнайси имат коефициент на якост 6,7, а окварцените кварцови зони-4,6. С понижени якости се отличават тектонските преработени и хидротремално променените разновидности –fср е 1,90÷2,0, т.е. около два до три пъти по-малък от fср за непроменените видове. Променените гнайси и гнайсошисти имат най-голяма пористост, водопопиваемост и коефициент на размекване.

Минимална товароносимост и якост имат скалите от милонитизираните и каолинизирани зони.

От съществено значение при експлоатация на находището е и оценката на инженерногеоложките условия, за която са проведени и лабораторните физико-механични изследвания.

Взетите и изследвани 10 броя скални броя са напълно достатъчни за инженерногеоложка характеристика на находището.Якостните показатели на литоложките разновидности и за двата участъка са високи.За уч. „Чернигово“ RH=16,9 -40,4 MPa и Rоп.=4,7-12,1 МPa, и за участък „Мировец“ RH=21,6-80,1 MPa и Rоп.=3,9-8,7 МPa.

Направените изследвания за ъгъл на вътрешно триене (φ) и кохезия (с) също показват високи стойности.За уч. „Чернигово“ - φ е от 15,0 º до 25,10 º и с е от 5,5MPa до 12,6 МPa, a за участък „Мировец“ съответно φ е от 26,30 º до 35,15 º и с е от 6,4MPa до 23,3 MPa.

1. 
   Разпространението на силикатните метаморфити в района създават благоприятни инженерногеоложки условия за добив на полиметална руда.
   
2. 
   При добива в участъци, където са разпространени разломни и изменени зони е необходимо да се отчита неблагоприятното им въздействие. Поради, все пак не големите дълбочини на минните изработки по-малко вероятно е проявата на скален натиск и деформации.
   
3. 
   Нееднородността на инженерногеоложките свойства на скалите при проектирането и строителството на отговорни съоръжения, изисква провеждане на детайлни проучвания и изследване на състоянието и свойствата на строителната основа във всеки конкретен участък.