Догматична конституция за Църквата Lumen Gentium

Светският характер е присъщ и свойствен за миряните. И действително, макар че понякога могат да се занимават със светски дела и дори да упражняват светска професия, поради особеното си призвание членовете на свещеническия чин са ръкоположени главно и собствено (ex professo) за свещенослужението, докато монасите свидетелстват по великолепен и изключителен начин със своето поприще за това, че светът не може да бъде преобразен и принесен на Бога без духа на блаженствата. Присъщо за призванието на миряните е да търсят Божието Царство, като се занимават със светските дела и ги подреждат спрямо Бога. Те живеят в света, тоест във всички светски работи и дела поотделно, и в обикновените условия на семеен и социален живот, от които съществуването им сякаш е изтъкано. Именно там те са призовани от Бога да допринасят сякаш отвътре, като квас, за освещаването на света чрез упражняването на собственото си служение, водени от евангелския дух и по такъв начин да направят Христос видим за другите, главно със свидетелството на своя живот и със сиянието на вярата, надеждата и любовта. И така, на тях се пада да озаряват и подреждат в частност всички светски дела, с които са тясно свързани, така че тези дела непрестанно да бъдат и да растат според Христос, и да славословят Твореца и Изкупителя.

И така, има само един избран Божи народ: “Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” (Еф. 4:5); общо е достойнство на членовете по силата на тяхното възраждане в Христа, обща е благодатта на синовете, общо е призванието за съвършенство; едно-единствено спасение, една-единствена надежда и едно неделимо единство. В Христа и в Църквата следователно няма никакво неравенство спрямо род или народ, социално положение или пол, защото “няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса” (Гал. 3:28; вж. Кол. 3:11).

И така, дори ако в Църквата не всички вървят по един и същи път, то всички са призвани към светостта и са получили една вяра според Божията справедливост (вж. 2 Петр. 1:1). Макар че по воля на Христос някои са отредени за учители, раздаващи тайните и пастири на другите, помежду им цари истинско равенство що се отнася до достойнството и общото за всички верни действие за съграждането на Христовото тяло. И действително, положеното от Господа разграничение между свещенослужителите и останалата част от Божия народ включва тяхната взаимовръзка, тъй като пастирите и другите верни са свързани помежду си в необходимо взаимоотношение: по примера на Господа Църковните пастири следва да служат едни на други и на останалите верни, а последните от своя страна – с готовност да сътрудничат на пастирите и на учителите. Така всички свидетелстват в разнообразието за удивителното единство в Христовото тяло: самото това разнообразие от благодати, служения и дейности събира в едно-единствено тяло Божиите синове, защото “всичко това го произвежда един и същият дух” (1 Кор. 12:11).

Следователно както миряните с Божие застъпничество имат за брат Христос, Който като всеобщ Господ не дойде, за да Му служат, а да служи (вж. Мат. 20:28), така те имат за братя ръкоположените в свещонослужението, които поучават и освещават с Христовата власт Божието семейство и са негови пастири, за да се изпълни във всички новата заповед за любовта. По този повод Свети Августин много добре казва: “Ако да бъда за вас ме ужасява, да бъда с вас ме утешава. Защото за вас съм епископ, с вас съм християнин. Едното е името на задача, другото – на благодат; едното е името на опасност, другото – на спасението”¹¹².

Апостолството на миряните е участие в самата спасителна мисия на Църквата и то е отредено от Господа на всички чрез Кръщението и Миропомазанието. Тайнствата, и особено Светата Евхаристия, предават и подхранват любовта към Бога и към хората, която е душата на всяко апостолство. Но миряните са призовани в частност да направят Църквата налична и действена по онези места и при онези обстоятелства, в които тя може да стане солта на земята единствено чрез тях¹¹³. Така че по силата на получените дарове всеки мирянин е едновременно свидетел и живо оръдие на мисията на самата Църква, “по мярката на дара Христов” (Еф. 4:7).

Освен това отредено на абсолютно всички верни апостолство, миряните могат да бъдат призовани по различни начини към едно по-непосредствено сътрудничество в апостолството на йерархията¹¹⁴, подобно на онези мъже и жени, които помагаха на апостол Павел в евангелизацията, като много се мъчиха за Господа (вж. Фил. 4:3; Рим. 16:3 и сл.). Те могат да бъдат наети също така от йерархията, за да упражняват някои църковни функции с духовна цел.

Следователно на всички миряни е възложено славното задължение да се трудят, за да може Божият спасителен промисъл всеки ден да достига до всички хора във всички времена и по цялата земя. Затова нека пътят бъде отворен за тях от всички страни, за да могат според силите си и нуждите на времето дейно да участват в спасителното дело на Църквата.

На онези, с които съкровено свърза живота и мисията Си, Той даде също и част от Своето свещенослужение за упражняване на духовния култ за прослава на Бога и спасение на хората. Затова по силата на посвещаването им на Христос и освещаването им от Светия Дух миряните са удивително призвани и просветени за това Духът да произвежда в тях все по-обилни плодове. И действително, ако се изпълват в Духа, всички техни дела, молитви и апостолски инициативи, техният брачен и семеен живот, ежедневният труд, отдихът на духа и тялото, и дори житейските изпитания се понасят търпеливо и стават “духовни жертви, благоприятни Богу чрез Иисуса Христа” (1 Петр. 2:5), които преблагочестиво се принасят на Отца в отслужването на Евхаристията ведно с приношението на Тялото Господне. Така, обожавайки Бога и действайки свято във всяко отношение, миряните посвещават на Бога самия свят.

Както тайнствата на Новия закон, които подхранват живота и апостолството на верните, стават предобраз на новото небе и на новата земя (вж. Откр. 21:1), така и миряните стават дейни вестители на вярата и на онова, в което се надяваме (вж. Евр. 11:1), ако свързват непоколебимо изповядването на вярата с вдъхновения от вярата живот. Чрез свидетелството на живота и чрез словото тази евангелизация или благовестяване на Христос придобива специфичен оттенък и особена действеност поради това, че се изпълнява в обичайните светски условия.

В това служение се проявява голямата ценност на осветеното от специално тайнство житейско поприще: брачният и семеен живот. То е както упражняване, така и превъзходна школа за апостолството на миряните, където християнската религия прониква в цялостното житейско поведение и все повече го преобразува с всеки изминал ден. Именно там е призванието на съпрузите като свидетели на вярата и Христовата любов един за друг и за техните деца. Християнското семейство възвестява на висок глас наличните в Божието царство добродетели и надеждата за блажен живот. Със своите пример и свитедетелство то осъжда греховния свят и озарява онези, които търсят истината.

Така че, дори когато са обзети от светските грижи, миряните могат и трябва да упражняват ценна евангелизаторска дейност в света. Когато липсват свещенослужители или когато последните са възпрепятствани от режим, който ги преследва, някои от тях могат да поемат свещените функции в рамките на възможностите си и независимо от това, че много от тях изразходват всичките си сили в апостолическото дело, всички те трябва да съдействат за разширяването и израстването на Христовото царство по света. Затова миряните трябва усърдно да се стремят към по-дълбоко познание на откритата истина и настойчиво да изискват от Бога дарбата на мъдростта.

Затова верните трябва да признаят съкровената природа на цялото творение, неговата ценност и отреденост за славословието на Бога, и взаимно да си помагат за един по-свят живот дори в светските дела, за да се пропие светът от Христовия дух и да постигне по-действено целта си в справедливост, любов и мир. Миряните заемат първото място в изпълнението на това задължение в неговата всеобщност. С компетентността си в светските дисциплини и с възвишената си вътрешноприсъща поради Христовата благодат дейност те следва много да допринасят за развитието на сътворените по разпореждане на Твореца и със светлината на Неговото Слово блага чрез човешкия труд, техниката и културата в полза на абсолютно всички хора и за по-справедливото им разпределение между тях, и така да служат, по свой начин, на всеобщия прогрес в човешката и християнската свобода. Така чрез членовете на Църквата Христос все повече ще озарява със спасителната Си светлина цялото човешко общество.

Освен това обединявайки усилията си, миряните следва да заздравяват институциите и условията на живот по света, независимо, че сред тях има и такива, които подтикват нравите към греха, за да станат всички съобразни с правилата за справедливост и по-скоро да благоприятстват, отколкото да възпрепятстват упражняването на добродетелите. Действайки по този начин, те ще помогнат за проникването на моралните ценности в културата и в човешките дела. По този начин световното поле ще бъде по-добре подготвено за семето на Божието слово и вратите пред Църквата ще се отворят по-широко, за да може благовестяването на мира да влезе в света.

Поради самото домостроителство за спасението верните следва старателно да се научат да разграничават правата и задълженията, които им се полагат поради църковната им принадлежност, и онези, които са им отредени като членове на човешкото общество. Те следва да се постараят да съчетаят едните и другите, като не забравят, че християнската съвест трябва да ги води във всички светски дела, защото нито една човешка дейност, дори отнасящата се до светските начинания, не може да бъде отнета от Божието владичество. От върховна необходимост за нашата епоха е това разграничение и същевременно това съчетание да засияят възможно най-ярко в начина на действие на верните, за да може мисията на Църквата по-пълно да отговори на особените условия на днешния свят. И действително, както трябва да се признае, че справедливо предаденият на светските грижи земен град се управлява според собствените си принципи, така и трябва да се отхвърли пагубното учение, което твърди, че е възможно да се построи град, без да се държи каквато и да било сметка за религията, и воюва срещу религиозната свобода на гражданите, за да я премахне¹¹⁶.

37. Миряните, като всички верни християни, имат право да получават в изобилие от своите пастири духовните блага на Църквата и преди всичко цялата помощ на Божието слово и тайнствата¹¹⁷. Така че те следва да изявяват пред своите пастири своите нужди и желания със свободата и доверието, които подхождат на Божиите синове и на братята в Христа. Съобразно образоваността, компетентността и властта, които притежават, те имат право, понякога дори и задължение да изразят мнението си относно благото на Църквата¹¹⁸. Ако е необходимо, това би могло да бъде направено чрез установените в Църквата за целта институции и винаги с истинност, крепкост и съобразителност, с уважение и любов към онези, които представляват Христос поради свещените си функции.

Миряните, като всички християни, следва да приемат с готовност и с християнско послушание всичко, което пастирите, в качеството си на представители на Христос, установяват като учители и ръководители на Църквата, следвайки примера на Христос, Който със собственото Си послушание дори в смъртта откри за всички хора блажения път на свободата на Божиите синове. Те не следва да пропускат да препоръчат на Бога в молитвите си своите ръководители, които бдят над тях, за да могат те, които трябва да дават сметка за нашите души, да вършат това с радост, а не с въздишки (вж. Евр. 13:17).

От друга страна, пастирите следва да зачитат и поощряват достойнството и отговорността на миряните в Църквата, охотно да си служат с техните благоразумни съвети, доверчиво да им поверяват задачи в служба на Църквата и да им оставят свобода и поле за действие, и дори да ги насърчават спонтанно да предприемат дела по своя собствена инициатива. Те следва внимателно да разглеждат с бащинска любов в Христа предложените от миряните инициативи, изисквания и желания¹¹⁹. Освен това пастирите следва да зачитат с уважение справедливата свобода, която принадлежи на всички в земния град.

От тези семейни отношения между миряни и пастири следва да се очакват много предимства за Църквата: така у миряните действително се подсилва чувството за собствената им отговорност, разпалва се ревностното им усърдие и те по-лесно се присъединяват към делото на пастирите. А последните, подпомагани от опита на миряните, могат да отсъждат по-ясно и по-справедливо както духовните, така и светските дела, и по този начин цялата Църква, поддържана от всички свои членове, може да по-действено да изпълни своята мисия в живота на света.
Миряните – душа на света

38. Всеки мирянин следва да бъде пред света свидетел на Възкресението и живота на Господа Исус и знак за Живия Бог. Всички заедно, и всеки поотделно, трябва да хранят света с плодовете на Духа (вж. Гал. 5:22) и да разпространяват Духа, който оживотворява бедните, кротките и миролюбивите, провъзгласени за блажени от Господа в Неговото Евангелие (вж. Мат. 5:3-9). С една дума “християните следва да бъдат в света това, което е душата за тялото”¹²⁰.

За всички е ясно следователно, че всички верни, независимо от тяхното поприще или чин, са призвани към пълнота на християнския живот и съвършенство на любовта¹²⁴: тази святост предоставя дори в земното общество един по-човешки начин на живот. За да постигнат това съвършенство, верните следва да използват получените по мярката на Христовите дарове сили, за да могат, следвайки Неговите стъпки, уподобявайки се с Неговия образ и подчинявайки се във всичко на волята на Отца, да се посветят с цялата си душа на Божията слава и служенето на ближния. Така светостта на Божия народ ще расте и ще носи обилни плодове, както великолепно доказва в историята на Църквата животът на толкова светци.

На първо място, пастирите на Христовото стадо трябва по образ и подобие на Върховния и Вечен първосвещеник, нашия духовен Пастир и Архиерей, да изпълняват свято и извисено, смирено и твърдо своето служение, което, така упражнявано, ще стане за тях също превъзходно средство за освещаване. Издигнати до пълнотата на свещенството, те са получили благодатта на тайнствата, за да могат с молитва, жертвоприношение, проповядване и с всички форми на епископското старание и служба съвършено да служат на пастирската любов¹²⁵, да не се страхуват да дадат живота си за своите овци и да бъдат образец за стадото си (вж. 1 Петр. 5:3), а също и да подтикват със собствения си пример Църквата към една все по-голяма святост.

По подобие на чина на епископите, чийто духовен венец образуват¹²⁶ като участват в благодатта на тяхното служение чрез Христос, Вечния и Единствен Посредник, презвитерите израстват в любовта към Бога и към ближния чрез всекидневното упражняване на собствената си служба. Те следва да запазят връзката на свещеническото общение, да притежават в изобилие всяко духовно благо и живо да свидетелстват за Бога пред всички¹²⁷ като следовници на онези свещеници, които в една често пъти смирена или скрита служба оставиха през вековете великолепен пример за святост. Тяхното славословие отеква в Божията Църква. Като се молят и принасят жертва за своя народ и за целия Божи народ по силата на своето служение, като зачитат онова, което вършат, и уподобяват живота си на онова, което отслужват¹²⁸, вместо да се оставят да бъдат възпрепятствани от апостолските грижи, опасности и изпитания, те следва по-скоро да се издигнат чрез тях към една по-висша святост, като подхранват и извисят дейността си с изобилието на съзерцанието, за утешение на цялата Божия Църква. Нека всички презвитери и особено онези, които поради особеностите на ръкоположението си се наричат мирски свещеници, не забравят колко много допринасят за тяхното освещаване вярното им единение и щедрото им сътрудничество с техния епископ.

В мисията и благодатта на Върховното свещенство участват по особен начин и служителите с по-нисък чин и преди всичко дяконите, които, служейки на тайните на Христос и Църквата¹²⁹, трябва да се пазят чисти и безпорочни, за да се харесват на Бога и да вършат за хората добри дела от всякакъв род (вж. 1 Тим. 3:8-10 и 12-13). Призованите от Господа и избраните да бъдат Негови съучастници клирици, които се подготвят под надзора на пастирите за функциите на свещенослужители, са длъжни да съобразят умовете и сърцата си с един тъй висш избор: усърдни в молитвата, ревностни в любовта, внимателни към всичко истинно, праведно, с добро име, те правят всичко за Божията слава и почит. До тях се подреждат онези избрани от Бога миряни, които са призовани от епископа да се отдадат напълно на апостолските дела и да се трудят плодотворно в нивата на Господа¹³⁰.

Следвайки своя собствен път, християнските съпрузи и родители трябва през целия си живот взаимно да се подкрепят в благодатта с вярна любов и да просвещават своето получено с любов от Бога потомство в християнското учение и в евангелските добродетели. Така те действително дават на всички пример за неуморна и щедра любов, изграждат милорърдно братство и стават свидетели и сътрудници на плодотворността на Майката Църква, превръщат се в знак и в съучасници в любовта, с която Христос обичаше своята Невеста и се предаде за нея¹³¹. Подобен пример дават по друг начин овдовелите и неженените, които също могат немалко да допринесат за светостта и действеността на Църквата. А пък онези, които често се отдават на изнурителна работа, трябва да се самоусъвършенстват в човешките дела, да помагат както на своите съграждани, така и за развитието на цялото общество и на творението към едно по-добро поприще, и дори с дейна любов, окрилени от надеждата и поели тегобите на другите да подражават на Христос, Чиито ръце се упражняваха в дърводелския труд и Който не спира да се труди заедно със Своя Отец за спасението на всички хора, и накрая със самия си всекидневен труд да се издигнат до една по-висша святост, включително и апостолическа.

Смазаните от бедност, слабост, болест и други изпитания или гонените за правда следва да знаят, че са съединени по специален начин със страдащия за спасението на света Христос: Господ ги провъзгласи за блажени в Евангелието, “А Бог на всяка благодат, Който е призвал вас за вечната Си слава в Иисуса Христа, Сам, след кратковременното ви страдание, да ви усъвършенствува, утвърди, укрепи и направи непоколебими” (1 Петр. 5:10).

И така, в своите условия на живот, в своя труд или обстоятелства всички верни ще се освещават все повече с всеки изминал ден и чрез всички тези неща, ако вземат всичко от небесната Божия ръка с вяра и ако сътрудничат на Божията воля, проявявайки пред всички в самата светска служба любовта, с която Бог обичаше света.
Пътища и средства на светостта

42. “ Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него” (1 Иоан. 4:16). Бог изля любовта Си в нашите сърца чрез Свети Дух, Който ни бе даден (вж. Рим. 5:5) и затова първият и най-необходим дар е любовта, с която обичаме Бога над всичко и ближния от любов към Бога. Но за да може любовта, като добро семе, да расте в душата и даде плодове, всеки верен трябва охотно да слуша Божието слово и с помощта на Неговата благодат да изпълни с делата си Неговата воля, често да участва в тайнствата, най-вече в Евхаристията и в Светите деяния, непрестанно да бъде прилежен в молитвата, в себеотричането, в дейната служба на братята си и в упражняването на всички добродетели. Всъщност, като свръзка на съвършенството и изпълнението на закона (вж. Кол. 3:14; Рим. 13:10), любовта ръководи всички средства за освещаване, оформя ги и ги води към тяхната крайна цел¹³². Затова истинският ученик на Христос се характеризира както от любовта към Бога, така и от любовта към ближния.

Тъй като Исус, Божият Син, прояви любовта си, давайки живота си за нас, няма по-голяма любов тази да дадеш живота си за Него и за Неговите братя (вж. 1 Иоан. 3:16; Иоан. 15:13). Още в най-ранните времена някои християни бяха призовани и винаги ще бъдат призовавани да дадат това върховно свидетелство на любов пред всички и особено пред гонителите си. Затова мъченичеството, с което ученикът става подобен на своя Учител като свободно приема смъртта за спасението на света и Му подражава като пролива кръвта си, се смята от Църквата за изключителен дар и за върховно доказателство на любовта. И ако мъченичеството е отредено за малцина, то всички трябва да бъдат готови да изповядат Христос пред хората и да Го следват в Кръстния път сред гоненията, които никога не липсват на Църквата.

Светостта на Църквата е поддържана по особен начин и от многообразните повели, които Господ предава за съблюдаване на Своите ученици в Евангелието¹³³. Видно място сред тези повели заема скъпоценният дар на дадената от Отца на неколцина Божия благодат (вж. Мат. 19:11; 1 Кор. 7:7) за по-лесно отдаване единствено на Бога с цяло сърце в девството и безбрачието (вж. 1 Кор. 7:32-34)¹³⁴. Това съвършено въздържание за Небесното царство винаги е било на особена почит в Църквата като знак и стимул за любовта, и като особен извор на духовна плодотворност в света.

Църквата размишлява също и върху предупреждението на апостола, който, подбуждайки верните към любов, ги приканва да затаят в себе си същите чувства като тези на Исус Христос, Който “понизи Себе Си, като прие образ на раб, ... бидейки послушен дори до смърт“ (Фил. 2:7-8) и заради нас, “бидейки богат, осиромаша” (2 Кор. 8:9). И макар че учениците винаги трябва да подражават на любовта и смирението на Христос и да свидетелстват за тях, Нашата Майка, Църквата, се радва, че в лоното ѝ се намират многобройни мъже и жени, които желаят да следват по-отблизо и да покажат по-ясно понизяването на Спасителя, като прегърнат бедността в свободата на Божиите чеда и се откажат от собствената си воля: тоест що се отнася до съвършенството, те се подчиняват на един човек свръх мяра заради Бога, за да се уподобят по-пълно с послушния Христос¹³⁵.

Следователно всички верни са поканени и длъжни да се стремят към светостта и съвършенството на собственото си поприще. Затова всички следва да положат усилия за правилното насочване на своите чувства, за да не би поради употребата на нещата от този свят и привързаността към богатствата, които противоречат на духа на евангелската бедност, да попречат на техния стремеж към съвършената любов. И Апостолът действително ги предупреждава: “И които се ползуват от тоя свят – като да се не ползуват; защото е преходен образът на тоя свят” (1 Кор. 7:31)¹³⁶.