ІІІ. ПреБлажената Дева и Църквата

Действително никое творение не може да се сравни с Въплътеното Слово и Изкупителя, но както в свещенството на Христос участват по различен начин свещенослужителите и верният народ, и единната благост на Бога реално се излива върху създанията по различен начин, така и единственото посредничество на Изкупителя не изключва, а напротив, насърчава разнообразното съдействие на творенията, което има своя дял в единствения извор.

66. Въздигната чрез Божията благодат, след своя Син, над всички ангели и хора, като Пресвета Божия майка, участница в Христовите тайни, Мария с основание е удостоена от Църквата със специално почитание. И наистина, още от най-древни времена Преблажената Дева е почитана с името “Богородица”, до чието покровителство прибягват вярващите, като я молят за помощ при всякакви опасности и нужди¹⁹². Затова, най-вече след Събора в Ефес, почитанието на Божия народ към Мария удивително нарасна откъм почит и любов, призоваване и подражание според собствените ѝ пророчески слова: “Отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо” (Лук. 1:48-49). Макар и съвсем своеобразно, това винаги съществувало в Църквата почитание се различава съществено от обожанието на Въплътеното Слово и на Отца и Светия Дух, което развива в най-висша степен. И действително, различните форми на набожност към Божията майка, одобрени от Църквата в границите на едно здраво и правоверно учение според обстоятелствата за време и място и според характера и начина на мислене на верните, правят така, че докато се почита майката, Синът, за Когото всичко е създадено (вж. Кол. 1:15-16) и в Когото “благоволи Отец, да обитава всичката пълнота” (Кол. 1:19), надлежно се опознава, обича, прославя, а Неговите заповеди се спазват.

69. Голяма радост и утеха за този Свещен събор е това, че дори и сред отделените братя има такива, които удостояват с дължимата почит Майката на нашия Господ и Спасител, и особено Източноправославните, които ни съперничат по ревностен порив и благочестивост в почитанието към Божията майка и всякога Дева¹⁹⁵. Всички верни в Христа отправят своите настойчиви молитви към Божията майка и майка на всички хора, за да може тя, която подпомогна с молитвите си прохождащата Църква, сега когато е въздигната на небето над всички блажени и ангели, в общение със всички светци, да се застъпи пред своя Син, докато семействата на всички народите, независимо дали са удостоени с името християни или все още не познават своя Спасител, се съберат в мир и съгласие в един-единствен Божи народ, за слава на Пресветата и неделима Троица.

(Следват подписите на отците)

на Генералния секретар на Събора

пред 123^-та Генерална конгрегация

от 16 ноември 1964 г.

Отправено бе питане как да бъде богословски окачествено учението, което бе изложено в схемата на Догматичната конституция За Църквата и подложено на гласуване.

Комисията по учението даде следния отговор на въпроса относно Формулировките в Глава ІІІ от схемата “За Църквата”:

“От само себе си се разбира, че текстът на Събора винаги трябва да се тълкува според познатите на всички общи правила.”

Същевременно Комисията по учението препраща към своята Декларация от 6 март 1964 г., чийто текст преписваме:

“Предвид съборния обичай и пастирската цел на настоящия Събор, този свят Събор дефинира като обвързващо за Църквата що се отнася до вярата и нравите само онова, което изрично е обявено за такова.

Всичко друго, което Светият събор предлага като учение на върховната Учителна власт на Църквата, следва да бъде прието и усвоено от всички верни поотделно съгласно замисъла на самия свят Събор, който се проявява както в обсъжданата материя, така и в начина на излагането ѝ според правилата на богословското тълкуване.”

Посвещаването дава право на онтологично участие в свещените служби, както несъмнено става ясно от Преданието и дори от литургичната традиция. Нарочно се употребява думата служби, а не власт, защото последната би могла да се разбере като свободно упражняема власт. Но за да съществува такава свободна власт, към нея трябва да се прибави и каноничното или юридическо определяне от страна на йерархичната власт. И това определяне на властта може да се състои в предоставянето на особена служба или в установяването на подвластните и се дава според одобрените от върховната власт правила. Едно по-сетнешно правило от този род се изисква от природата на нещата, защото се касае за задачи, които трябва да бъдат упражнявани от повече подвластни, съдействащи си йерархично по силата на Христовата воля. Очевидно е, че това “общение” бе приложено в “живота на Църквата” според обстоятелствата на времето преди да бъде кодирано в правото.

Затова изрично се казва, че се изисква йерархичното общение с главата на Църквата и с нейните членове. Понятие общение е на голяма почит в Древната църква (така както и днес, най-вече на Изток). То не се разбира като някакво смътно чувство, а като органична реалност, която изисква юридическа форма и същевременно е одухотворена от любовта. Така че Комисията почти единодушно постанови да бъде записано “в йерархично общение”. Вж. Формулировка 40, а също и казаното за каноничната мисия в n° 24.

Документите на неотдавнашните Римски първосвещеници относно юрисдикцията на епископите трябва да се тълкуват в светлината на това необходимо определяне на властите.

Става ясно, че винаги се касае за единение на епископите с техния глава и никога за независимо от папата действие на епископите. В такъв случай, при липса на действие от страна на главата, епископите не могат да действат като Колегия, както излиза от понятието “колегия”. Това йерархично общение на всички епископи с Върховния първосвещеник, разбира се, е обичайно за Преданието.

† Перикле Феличи

Титулярен архиепископ Самосатски

Генерален секретар на Втория ватикански събор