Международно измерение на съдебното сътрудничество

Всичко това, което е част от феномена глобализация, промени начина на живот на много места на планетата, изменяйки навиците, поведението и начина на работа, и правейки взаимозависими различни географски области, поради това, че са задължени да съжителстват под общи правила.

Този феномен, както вече беше споменато, има своя ефект върху правото като цяло и по- конкретно върху наказателното право. Разглеждайки наказателното право като една цялостна система от норми, които имат за цел да дефинират и накажат антисоциалното поведение, и с това да подкрепят принципите на мир и справедливост, като част от индивидуалната и общата сигурност. Затова в този глобализиран свят, държавните граници не могат да бъдат спирачка за ius puniendi. Отделните държави не могат самостоятелно да гарантират законодателните действия, в рамките на сътрудничеството или когато се отнася до наднационални организми.

Интернационализацията на наказателното право, или възможността да се прилагат националните наказателни норми на територия, която не принадлежи към дадената държава, може да се направи по три начина. Първо, чрез международно сътрудничество, чрез подписване на конвенции и двустранни или многостранни договори за сътрудничество и съдействие. Втората е чрез приемане на международната юрисдикция, в нейните различни форми и инстанции, или приемането на Международните трибунали като последна инстанция по националните наказателни процеси, като не може да не се спомене важността, която имат временните международни трибунали, Нюрнберг трибуналите, създадени с Лондонската харта от 1945, трибуналите в екс Югославия и тези за Престъпленията в Руанда (Резолюция на Съвета за Сигурност на Обединените Нации), както и новата международна юрисдикция, създадена с Римския Договор от 1998. На европейско равнище е много важна работата на Европейския Съд за правата на човека в Страсбург, както и в различна област, но с нарастващо значение за общностното наказателно право, Съда на Европейските Общности със седалище в Люксембург. Като трета форма трябва да се отбележи разширяването на юрисдикцията на националните съдилища при определени обстоятелства. Не може да се пропусне Женевската Конвенция за предотвратяването и наказването на геноцида от 09.12.1948 или стъпките, направени от Белгийското правосъдие за преследването на различни световни лидери относно този експанзивен феномен, или когато става въпрос за национални интереси, в случая с Франция, за съдебно преследване за мъчения и убийство на френска гражданка от аржентински военни, или Испания, за известните случаи с Пинпочет, Гватемала, или по- малко известния, но важен случай с Scilingo (дело срещу аржентински военен, обвинен за мъчения на задържани във Военното училище по механика в Буенос Айрес, Аржентина)

Компетенцията на този съд се разпростира първоначално до престъпленията, извършени на територията на държавите членки и при специални случаи Съдът може да изпълнява своите функции на територията на държава, която не е членка, при наличието на специална договореност.

Седалището на Първоинстанционния съд е Хага.
Европейски Съд за Човешките Права

Създаден с Римската Конвенция от 4.11.1950, относно индивидуалните права, защита на човешките права и основните свободи, има седалище в Страсбург, в рамките на Съвета на Европа, който разширява неговата компетенция до всички въпроси, свързани с тълкуването и прилагането на Конвенцията и Протоколите към нея, отнасящи се до държавите или отделни лица. Също така може да представя консултативни становища при искането на Съвета на Министрите. Неговите решения са задължителни и имащи сила във всички държави членки.

Със седалище в Люксембург, създаден в рамките на Европейския Съюз, той е съдебен орган, чиито решения са задължителни за държавите членки, и който гарантира прилагането на Общностното право във всички държави членки. Националните съдилища могат да се обърнат към Съда на Европейските Общности, представяйки преюдициални въпроси, като той не се произнася по същество, не разрешава случая, а излиза с решение относно това как трябва да се тълкува общностбото право и националните норми.

В този смисъл на европейско равнище можем да изброим Европейската конвенция относно екстрадицията, подписана в Париж на 13 декември 1957. Чл. 1 въвежда задължението страните взаимно да си предоставят лицата, които изискат съдебните власти на страната, предоставяща искането, във връзка с престъпление или издирване за изпълняването на присъда или мярка за сигурност. За да се пристъпи към екстрадиция, престъпленията трябва да бъдат наказуеми с лишаване от свобода или мерки за сигурност най-малко за една година. В случай на изпълнение на вече влезли в сила санкции, те трябва да са с продължителност повече от четири месеца. Политическите престъпления са изключени, без това да се считат като такава атака срещу държавния глава и семейството му, престъпления срещу човечеството и нарушения на хуманитарните закони на войната. Чл. 6 дава право на държавата, към която е отправено искането за екстрадиция да отхвърли това искане по отношение на нейни граждани, давайки право на страните да дефинират термина гражданин на държавата. Също така се дава право на отказ в случаите на престъпления, извършени частично или изцяло на нейна територия, или когато лицето е обект на преследване от страна на компетентните органи на държава, към която е отправена молбата, или лицето е осъдено за същите деяния в тази или в трета държава. Също така съществуват резерви по отношение на давността на престъплението и смъртното наказание. Тази конвенция вече предвиждаше прилагането на принудителни мерки, като предварително задържане, в чл. 16, подчертавайки, че в случай на спешност, компетентните органи от страната, която изисква екстрадицията, могат да поискат предварителното задържане на лицето. Задържане в рамките на четиридесет дни. Също така чл. 20 предвижда задържането и връщането на лични вещи, които биха могли да послужат като доказателства или са свързани с престъплението и са във владение на екстрадираното лице. В рамките на Европейския съюз се подписа на 27 септември 1996 в Дъблин Европейската Конвенция относно екстрадицията, която има за цел да регулира и улесни екстрадицията между държавите членки. Освен опростяването на процедурите, се изключва възможността за екстрадиция на граждани на държава, към която е отправено искането. Между страните от Европейския съюз е подписала Конвенцията от Брюксел от 10 март 1995 г. за опростените процедури за екстрадиция.

Европейската заповед за задържане е съдебна процедура, която замества процедурата по екстрадиция между държавите членки на ЕС, които са въвели в своето национално законодателство Рамковото Решение, което позволява предаването на държавата, подала молбата, лица, задържани в държавата, получаваща молбата за извършването на престъпни действия с наказание, равняващо се или по- голямо от една година затвор или изтърпяване на наказанието или мярката, изискваща задържане, за време повече от четири месеца.

Основните нововъведения в тази процедура са възможността за предаване на граждани на държавата, към, която е отправена молбата и липсата на контрол за двойна наказуемост, когато действията спадат към което и да е от 32 престъпления от списъка на чл. 9 на закона, между тези действия изпиране на имущество, придобито по престъпен начин, членство в престъпна организация, измама, или корупция. Това означава, че когато се отнася до действия, принадлежащи към тези категории, сътрудничеството между държавите, които са приели тази процедура, разполагат с един ефикасен инструмент за преследването на обвинените лица.
Взаимопомощ по наказателни въпроси
Европейската Конвенция относно взаимопомощ по наказателни въпроси, приета в Страсбург на 20 април 1959, в рамките на Съвета на Европа, обвързва страните по същата да предоставят помежду си възможно най- голямата взаимопомощ по наказателни въпроси в случаите, когато не става въпрос за военни престъпления. Дава се право на отказ в случай на военни или фискални престъпления,или когато изпълнението на отправената молба, може да доведе до накърняване на националния суверенитет, сигурността, или обществения ред или други основни интереси на държавата. Обхващат се въпросите по съдебни поръчки, изпращане на съдебни документи, съдебни решения, изслушване на свидетели, експерти и обвиняеми, и информацията относно минали криминални прояви. Тази конвенция е допълнена с Допълнителни протоколи от 17.03.1978 относно разширяването на съдебната взаимопомощ в сферата на фискални престъпления и Допълнителен протокол от 8.11.2001 относно присъствието на органи на властта от държавата, представила молбата или относно временното преместване на задържаните лица.

В рамките на Европейския Съюз навлиза т.нар. Европейско правно пространство, най- вече след Съвета в Тампере от 1999, в което освен споразуменията за сътрудничество, които улесняват процедурите, са въведени и механизми на координация като магистрати за връзка, Европейска правосъдна мрежа или Eurojust, или полицейско сътрудничество Europol.

Членовете на Европейския съюз според Конвенцията от 29 май 2000 за съдебна взаимопомощ имат за цел да допълнят настоящите споразумения в тази сфера, разширявайки взаимодействието в сферата на дела, образувани от административни органи, за действия, които са считани като нарушения в държавата, изпращаща молбата и тази, към която е отправена, когато решението на тези власти е предмет на обжалване пред съдебните власти, включвайки случаите, когато като обвиняем може да е юридическо лице. Въвежда се възможността за задържане на вещи и имущество, придобити незаконно, за тяхното предаване на законните собственици (чл. 8). Временно прехвърляне на задържани за цел разследване (чл. 9). Изслушване на свидетели и експерти чрез видеоконференция, определяйки в детайли как да се извърши проверка (чл.10). Изслушване по телефонна конференция (чл. 11). Контролирано предаване (чл. 12) в рамките на съдебни разследвания относно престъпи действия, които могат да доведат до екстрадиция, решението да се разреши контролирано предаване принадлежи на държавата, към която е отправена молбата в съгласие с нейното национално право, и се извършват съгласно процедурите и под контрола на органите на властта на тази държава. Чл. 13 определя сформирането на общи разследващи екипи с временен характер и за конкретно разследване. Разследване под прикритие (инфилтрация, чл. 14). Членове 17,18,19,20 и 21 се отнасят до комуникацията, включвайки към нея изслушването, записване и телекомуникационно предаване.

Испания има подписани различни спогодби за съдебна взаимопомощ с различни държави, с Мароко, подписана в Мадрид на 30 май 1997, в сила от юли 2000.

Подписано първоначално през 1984 от Германия и Франция, към настоящия момент Шенген е формиран от Германия, Австрия, Белгия, Кипър, Дания, Словения, Словакия, Испания, Естония, Финландия, Франция, Гърция, Холандия, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Обединеното Кралство, Чехия, Швеция, както и държави, които не са членки на Европейския Съюз, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария.

Между тези държави се претендира премахването на вътрешните граници и са се изработили общи политики относно борбата срещу незаконния трафик на наркотични и психотропни вещества, и за изпълнението на международни искания за правна помощ. Конвенцията обвързва по- конкретно страните, част от тази политики да окажат сътрудничество, при предотвратяването и разследването на престъпления, като агентите, които са част от съдебното разследване и наблюдават лице, замесено в едно престъпление, което може да доведе до екстрадиция, са ауторизирани да извършват наблюдение на територията на друга държава, когато има одобрена молба за трансгранично наблюдение. Също така са ауторизирани да извършват разследване на територията на друга държава при тежки престъпления или при бягство на задържано лице.

Що се отнася до съдействието по наказателно правните въпроси, целта на конвенцията е да допълни Европейската Конвенция по наказателно правните въпроси от 20.04.1959.

Също така страните си оказват взаимопомощ: а) в рамките на производства по престъпления, които са наказуеми според националното законодателство на една от страните, като нарушения на разпоредбите, преследвани от властите, когато решението може да се обжалва пред съда; б) при процедури за обезщетение за нанесени щети или съдебни грешки; в) процеси за помилване; г) при граждански дела, свързани с наказателни производства, докато наказателният съд не се е произнесъл окончателно по наказателно; д) за нотифициране на съдебни документи, свързани с изпълнението на присъдата, като обезпечение, плащане на глоба, съдебни разноски; е) за мерки, свързани с отлагането на присъда или мярка за сигурност, на пробация, или отсрочване или отменяне на мярката от свобода или сигурност.

Молбите и исканията за съдебна взаимопомощ могат да се отправят директно към съдебните органи.

Тази Конвенция е подписана от европейските държави, членки на Съвета на Европа и Австралия, Бахамите, Канада, Чили, Коста Рика, САЩ, Грузия, Израел. Япония, Панама, Тонга, Тринидад и Тобаго и Венецуела.

Испания е подписала двустранни споразумения в Средиземноморската зона с Мароко (подписано в Мадрид на 30 май 1997, в сила от юли 1999) и Египет (подписано в Кайро на 5 април 1994)
Европейската конвенция за международната валидност на наказателните присъди (Хага, 28.05.1970). Под европейската присъда се разбира всяко окончателно решение, взето от наказателен съд на държава членка в резултат на наказателно производство. Изпълнението на присъдата се отнася до лишаване от свобода, глоби и конфискации и обявяване в неправоспособност. Като условия за изпълняване на присъдата се считат: а) осъденият има местожителство в друга държава; б) изпълнението на присъдата в другата държава може да подобри възможностите за социална рехабилитация на нарушителя; в) ако като резултат на друго наказание осъденият трябва да бъде наказан с лишаване от свобода; г) ако държавата, от която е осъденият е изразила готовност да изпълни наказанието; д) ако се счита, че няма възможност да се изпълни присъдата, дори да се извърши екстрадицията, а другата държава има тази възможност.

Изпълнението се извършва съгласно нормативната уредба на страната, към която е отправено искането и единствено тази държава ще е компетентна да взима решения, по- специално относно пробацията. Без съмнение всяко едно решение или мярка, която доведе до прекратяване на изпълнението на присъдата трябва да бъде нотифицирана на държавата, към която е отправено искането. Приетите задочни съдебни решения и наказателните "ordonnances", се подчиняват на същите правила като останалите присъди.

Държава, към която е отправена молбата, може да задържи осъдения, за да се гарантира изпълнението, ако законодателство допуска задържане, и ако е налице риск от бягство или в случай на бунт, укриване на доказателства. Арестът и свободата се ръководи от правилата на държавата, към която е отправено искането.

Специални споразумения
В рамките на Обединените Нации трябва да се подчертае Виенската Конвенция, “Конвенция на Обединените Нации срещу нелегалния трафик на упойващи и психотропни вещества“, приета на 20 декември 1988, която изисква инкриминирането на действията по извършването и подготовка, както и на всяко едно участие в това престъпление; простирайки се до санкции за прането на пари, опитвайки се да лиши от приходи извършителите и спомагайки за международното сътрудничество. Криминалните организации с транснационален характер са постигнали големи печалби от трафика със забранени вещества, печалби, които влияят върху функционирането на финансовите пазари и на свободната конкуренция. Този тип престъпления изисква специфичен диференциран отговор, от този на класическите наказателни кодекси. Разследването на наследства, печалби, дружества, инвестиции, произтичащи от престъпления, се превърна в ключов елемент в разследването на тези престъпления, свързани с трафика на наркотици.Без съмнение чрез Виенската конвенция прането на пари и капитали е считано за самостоятелно престъпление, а не като инструмент на други престъпления.

Сред мерките, предвидени в настоящото споразумение, спадат конфискация на средствата и приходите от престъпна дейност, в т.ч. продуктите от незаконната дейност. При международно сътрудничество се изгражда двоен механизъм, вземане на решение за конфискация по искане на друга държава, или се изпълнява директно решението на органите на друга държава. Могат също така да се приемат или изпълнят действия като идентифицирането, проследяването, замразяването и конфискацията на облагите.

Конвенцията от Палермо налага на държавите, които са част от нея задължението за установяването на отговорност на юридическите лица, било тя наказателна, гражданска или административна, без това да афектира физическите лица.

Що се отнася до международното сътрудничество, задължава държавите, част от нея да задълбочат сътрудничеството помежду си, относно разследванията, процесите и съдебните действия, по отношение на престъпленията, обхванати от Конвенцията; и по- специално свидетелски показания, представяне на документи, проверки, изземване, както и замразяване, инспекции на обекти и места, експертни анализи, предоставяне на държавни, банкови и финансови документи, идентифицирането и локализирането на собственост, средства и инструменти на престъпленията.

Що се отнася до процесуалните механизми, страните членки имат право да определят органа, към който да отправят искането за съдействие. Дава право на показания чрез видеоконферентна връзка. Препоръчва използването на контролирано предаване, електронно наблюдение и операции под прикритие.

Имат специални разпоредби за защита на свидетели, приемайки показанията, запазвайки самоличността на свидетелите. Оказване на помощ и защита на жертвите, имунитет за ответниците.

По отношение на разследваните, дава право да се изиска от обвинения да докаже произхода на печалите от престъпления или собствеността на конфискуваните вещи.

• 
  Активно и пасивно подкупване на длъжностни лица
  
• 
  Активно и пасивно подкупване на чуждестранни длъжностни лица и на публични международни организации
  
• 
  Незаконно присвояване, злоупотреба или друго отклоняване на активи от лице на публична длъжност.
  
• 
  Трафик на влияние
  
• 
  Злоупотреба с длъжностно положение
  
• 
  Незаконно забогатяване
  
• 
  Подкупи в частния сектор
  
• 
  Пране на незаконно придобита печалба
  
• 
  Незаконно присвояване на средства в частния сектор
  
• 
  Пране на престъпни средства
  
• 
  Окриване
  
• 
  Възпрепятстване на правосъдието
  

Конвенцията изисква международно сътрудничество в областта на наказателното преследване на тези престъпления и по- специално установява мерки за конфискация на облагите от престъпления и възстановяване на активите, както и за идентифицирането, локализирането и разследването на дейността на лица, свързани с тези престъпления. Контролира движението на парични средства, придобити от престъпна дейност, без да накърнява банковата тайна. Изисква сътрудничеството на финансовите и банковите институции.

На европейско равнище трябва да се отбележат по- специално Европейската Конвенция за борба с тероризма (Страсбург, 27.01.1977), в член пърни на която е посочено, че не се считат за политически престъпления незаконното забладяване на самолети; престъпленията, обхванати от Конвенцията за преследване на незаконните актове, застрашаващи безопасността на гражданската авиация, подписана в Монреал на 23.09.1971, тежки престъпления, представляващи атака срещу живота, физическата цялост или свободата на лицата, които имат право на международна закрила, включително дипломатическите агенти; , престъпления, свързани с отвличане, вземане на заложници и незаконно задържане; престъпления, свързани с използването на бомби, гранати, ракети, автоматични оръжия, или писмо или колет с експлозиви, в случаите, когато тяхното използване може да застраши живота на хората; както и опит, съавторство или съучастие в извършването на тези престъпления.

Ако държавата, към която е отправено искането и на чията територия се намира обвиняемия не извърши екстрадицията, нейните власти преминават „без изключение и незабавно” към изпълнение на наказателни действия, предвидени от законодателството.

El Comité Europeo para los problemas criminales del Consejo de Europa deberá estar informado del cumplimiento del convenio. Este ha sido suscrito por la práctica totalidad de los Estados europeos, mas Georgia.
Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела (Страсбург, 15.05.1972). С особено значение посочва, че "договаряща държава има юрисдикция за наказателно преследване съгласно своето наказателно право всяко нарушение, за което е приложимото наказателно право на друга договаряща държава" (член 2). И едната договаряща държава, която според законодателството си е компетентна да извършва наказателно преследване за за дадено престъпление, може, като резултат от приложението на тази Конвенция, да се откаже от вече започнато или да се въздържи от образуване на производство срещу заподозрени лица, които са преследвани за същото престъпление от друга договаряща държава " (член 3). При прилагането на Конвенцията на едната договаряща държава може да поиска друга да започне съответната процедура в случаите, предвидени в чл. 8: а) ако заподозреният има местожителство в държавата, към която е отправена молбата; б) ако заподозреният е гражданин на страната, към която е отправена молбата или той е от тази държава; в) ако заподозряното лице изтърпява или му предстои да изтърпи в държавата, към която е отправена молбата наказание с лишаване от свобода; г) ако срещу заподозрения в страната, към която е отправена молбата, вече е започната съдебна процедура за същото или за други престъпления; д) ако счита, че чрез предаването ще се улесни разкриването на престъплението и важните доказателства се намират на територията на държавата, към която е птправено искането; е) ако счита, че изпълнението на евентуална присъда в държавата, към която е отправена молбата, ще подобри възможностите за социална рехабилитация на осъденото лице; ж) ако се счита, че не може да се гарантира явяването на заподозрения на съдебно заседание, което би се провело в държавата, отправяща молбата, но може да се гарантира това явяване в държавата, към която е отправена молбата; з) ако считам че няма възможността да приведе в действие една възможна присъда, дири прибягвайки до екстрадиция, а държаватам към която е отправено искането има тази възможност.

Не може да се изиска прехвърляне в случай, че в държавата, към която е отправена молбата вече има издадено съдебно решение относно това деяние.

Членове 27, 28 и 29 от Конвенцията се отнасят до защитните мерки. Когато запитващата държава изрази своето намерение да издаде молба за започване на процедура и компетенцията на запитаната държава се базира изключително на чл. 2, запитващата държава може въз основа на настоящата конвенция да извърши предварително задържане на заподозряното лице: а) ако законодателството на запитаната държава дава възможност за предварително задържане за това нарушение и б) ако има налични мотиви да се счита, че заподозреният ще избяга или може даунищожи доказателства.

Искането за предварително задържане се изпраща директно от властите на запитващата държава на съответните власти на запитаната държава по пощенски, телематичен или какъвто и да е път, но в писмена форма и молбата бъде приета от запитаната държава. Запитващата държава трябва да се уведоми незабавно за хода на молбата. Периода на задържане не може да надвишава четиридесет дни.

Също така може да се възложи запор на имущество на заподозрени ако това е допустимо от законодателството на запитаната държава.
Конвенция за киберпрестъпленията на Съвета на Европа, подписана в Будапеща на 23.11.2001. Унифицирана е терминологията, давайки определение за „информационна система” (systéme informatique), “информационни данни“ (données informatiques), “доставчик на услуги“ (fournisseur de services) и “данни за трафика“ (données relatives au trafic). Отбелязва стъпките, които трябва да бъдат предприети от страните на национално ниво, типифицирайки като нарушения срещу поверителността незаконен достъп, незаконно използване, атака на целостта на данните, атаките срещу целостта на системата, злоупотребата с технически средства. Като престъпления в областта на информатиката неистинността и измамата. Като нарушения на съдържанието, свързаните с детската порнография. Нарушения срещу интелектуалната собственост и авторските права.

Разширява наказателна отговорност до съучастието и намерението; както и за отговорността на юридически лица, която може да бъде наказателна, гражданска или административна, без да се засяга наказателната отговорност на физическите лица, които са извършили нарушението.

Конвенцията налага на държавите, които сая подписали, необходимостта от приемане на законодателни мерки или каквито и да е били други, за да се позволи да компетентните органи да разпоредят незабавното съхранение на специфични електронни данни, особено ако последните могат да бъдат променени или изгубени. Също така мерки за задължаване на едно лице да запази и защити целостта на данните за нужното време и за максимум деветдесет дни. Мерки за задължаване на отговорния за данните или на лицето, натоварено с тяхното запазване, да запази в тайна започнатата процедура. Мерки за осигуряване на незабавно уведомяване на компетентните държавни власти за трафика на данни достатъчни за да се позволи идентифицирането на предоставящите услугите и начина, по който се е извършва това уведомяване.

Чл. 18 относно започване на процедура ((injonction de produire) изисква въвеждането на мерки, за да нареждането на едно лице да представи определени компютърни данни, с които разполага или които са под негов контрол, и се съхраняват в компютърна система или компютър; както и мерки относно един доставчик на услуги за предаване на данни относно абонати и които се отнасят до тези услуги.

Той също така изисква от държавите да приемат мерки, за да позволи на органите да регистрирате или да получат достъп до една компютърна система и съхраняваните данни, или да получат достъп до данните, съдържащи се в един компютър, както и мерки за изземване или за получаване на данни, налични на един компютър или система, като тези мерки включват: а) използване или достъп по подобен компютър, компютърна система или средство, където се пазят компютърни данни, б) да се направи и запази копие на тези компютърни данни; в) запазване на целостта на запазените данни и г) да спре достъпа и да премахне тези компютърни данни от разгледаната система.

Разрешава се по отношение на тежки нарушения, прихващане на данни, за установане на мерки за събиране или запис чрез технически средства, както и задължаване на един доставчик на услуги да събира и записва или предостави на помощ да събере у запази данни в реално време относно комуникационното съдържание чрез компютърна система.

Трета глава относно международното съдействие задължава страните да осъществяват помежду си възможно най- голямото съдействие с цел разследване на престъпления, свързани с компютърните системи и данни или за събиране на електронни доказателства за извършено престъпление. Съдържа норми, свързани с екстрадицията, и процедура в случай на искане за съдействие при липсата на международно споразумение. Специфични разпоредби за взаимодействие в сферата на защитните мерки като: 1) незабавно запазване на до съхранявани компютърни данни; 2) съдействие относно достъпа до компютърни данни; 3) задграничен достъп до компютърни данни с ограничение за достъп; 4) съдействие за набиране на данни за трафика в реално време; 5) съдействие за набиране на данни относно съдържанието.

Към Конвенцията могат да се присъединят държави, членки на Съвета на Европа и държави, които не са участвали в нейното изготвяне.

Постановява, че като престъпления, свързани с пране трябва да се типифицират в случай, че са извършени умишлено, следните:

а) Преобразуването или прехвърлянето на облаги, знаейки, че това е продукт на престъпна дейност с цел да се скрие или прикрие незаконния произход на същите или да се помогне на лицето, свързано с извършването на престъплението да избегне правните последици от действията си

б) Скриване или прикриване на естеството, произхода, местонахождението, разположението, движението, правата, свързани със средствата или правото на собственост върху тях, знаейки, че техният произход е нелегален, в разрез с конституционните принципи и основните понятия на правната система.

в) Придобиването, притежаването или използването на средства, знаейли в момента на тяхното получаване, че са с нелегален произход.

г) Участието, сдружение или заговор за извършване на тези престъпления, както и намерението, помощта, съучастието и консултирането или подкрепата.

Тази Конвенция е подписана включително от Швейцария, Сан Марино и Лихтенщайн.