Приложение 6 - № РД -И-89
Резултати по индикатори от проучването на информацията за регулирането на цените на лекарствените продукти в 25 страни членки на ЕС319 и допълнително Норвегия и Турция – PPRI - Доклад
Източници на информация: PPRI (Pharmaceutical Pricing and Reimbursement Information) Report – Доклад (обобщен) за информация за ценообразуването и реимбурсирането на лекарствените продукти
http://ppri.goeg.at/Downloads/Publications/PPRI_Report_final.pdf
Превод извлечение
Таблица 3.20: Сравнителен анализ – PPRI накратко: Резултати от сравнителния анализ по основен PPRI индикатор, 2006/2007
Индикатор
|
Цел
|
Резултати
| |
Обща информация
|
1: Структура на населението по възраст
|
Да се оцени възрастовата структура, за да се анализира ефекта от използването на ресурсите за здравеопазване /лекарства
|
В PPRI страните, мнозинството от населението (около 67%) е на възраст между 14–65 г.
(2005 г.).
Относно по-възрастното население над 65 години, има разлики между страните, но систематична разлика между ЕС- 15 (16%) и ЕС-10 (15%) не се наблюдава. Словакия Италия, и Германия имат най-високите проценти (над19%) на хора над 65 г., докато Турция има най-младото население.
Cf. section 3.1.1
|
2: Брутен вътрешен продукт на глава от населението при ППС в €
|
Да се оцени икономическата ситуация, за да се анализира икономическата сила на една страна
|
При БВП на глава от населението от € ППС 22,800.- в EС-25 средно (година
2004/2005), се появява разлика между EС-15 (средно: € ППС 27,900.-) и EС-
10 (средно: € ППС 14,200.-).
Cf. section 3.1.2
|
3: Публично/частно финансиране на разходите за здраве
|
Да се оценят основните източници за финансиране на здравеопазването, за да се анализира дялът на публичното финансиране спрямо частното
|
Дяловете на публичното/частното финансиране на разходите за здраве се различават в PPRI страните. Дялът на разходите за здраве, финансиран с публични средства варира от приблизително 90% в Холандия (91.7%), Обединеното кралство (87.4%) и Чешка Република (87.2%) до около 50% в Гърция (53.9%), Латвия (52.7%) и Кипър (47.6%) (данни за 2005 или последната налична година).
Cf. section 3.1.3.2
|
4: Общо разходи за здраве на глава от населението ППС в €
|
Да се оценят разходите за здраве на глава от населението, по година, за да се анализира изразходваната сума за здраве в една страна
|
През 2005 (или 2004), всички PPRI страни общо са изхарчили около € 1,000 милиард за здравеопазване. В ППС в € е 1,900.- на човек от населението в ЕС (EС-25). Има тенденция на значителни разлики между EС-15 (средно: € ППС 2,450.-) и EС-10 (средно: € ППС 965.-) относно разходите за здраве на глава от населението
Cf. section 3.1.3.2
|
П
Фармацевтична система
|
5: Регулаторна рамка за фармацевтичната политика
|
Да се оцени правния контекст, за да се анализира националната рамка по политиката за осигуряване на населението с ефективни лекарства
|
Ценообразуването и реимбурсирането е компетентност на страните членки на ЕС, която трябва да е в съответствие с цялостните европейски разпоредби, като Директивата за прозрачност. Сложни законови рамки, обикновено включват Закон за лекарствата, Закон за цените/ или Закон за здравното осигуряване, са въведени в 26 от 27 PPRI страни (с изключение на Ирландия). Рамкови споразумения между държавата и фармацевтичната индустрия са сключени в Дания, Франция, Унгария, Ирландия, и Португалия
Cf. section 3.2.1.2.
|
6: Основни данни за фармацевтичната индустрия
|
Да се оцени уместността на производителите на лекарства, дистрибуторите, и търговците на дребно, за да се анализира тяхното въздействие върху лекарствените политики и тяхната роля в проучването, разработването, производството и разпространението distribution
|
Био-технологичната индустрия е основно съсредоточена в старите страни членки на ЕС. Новите страни членки на ЕС в Централна и Източна Европа все още се характеризират със силна индустрия на местно производство (на генерици), макар че, от 1990 г. международните фармацевтични индустрии навлизат на тези пазари. Фармацевтичните пазари в ЕС-10 страни имат значително висок брой на вносители, които са често компании, които също имат лиценз за търговия на едро.
Cf. section 3.2.3
|
7: Брой жители на аптека, предоставяща лекарства по лекарско предписание
(POM dispensary)
|
Да се оцени средния брой жители на търговец на дребно, който има разрешение да разпространява лекарства по лекарско предписание, за да се анализират политиките относно разпространението на лекарствата (напр, достъп за пациенти)
|
Разпространител, предоставящ лекарства по лекарско предписани е едно общо понятие за обекти, на които им е позволено да продават лпп за извънболнично лечение: Освен аптеките, такива разпространители са разпространяваните от самите доктори (например, в Австрия, Унгария, Ирландия, Холандия) или аптеките в болниците, обслужващи извънболничното лечение (например в Норвегия).
Процентът на жители на една аптека и жители на аптека, разпространяваща лекарства по лекарско предписание е по-висок в новите страни членки на ЕС. (3,260 жители на аптека/ЛЛП 2005) в сравнение със старите страни членки (4,950 жители на аптека/ЛПП). Гърция има най-високата гъстота на търговци на дребно (по отношение на жители на аптека, както и жители на аптека/ЛЛП).
Cf. section 3.2.3
|
8: Общо разходи за лекарства като процент от общите разходи за здраве
|
Да се оцени и анализират общо разходите за лекарства като част от общите разходи за здраве
|
Дялът на разходите за здраве, който PPRI страните изразходват за лекарства варира от 33.7% (Словакия), 29.6% (Полша) и 28.1% (Естония) до 9.9% (Холандия), 9.4% (Норвегия) и 8.5% (Люксембург). Като цяло, новите страни членки (ЕС-10 средно: 25.5%) изразходват повече за лекарства от бюджета за здраве, отколкото старите страни членки (EС-15: средно: 16.1%). В ЕС-25, средно 19.6% от разходите за здраве се изразходват за лекарства (данни за 2005 или последната налична година).
Cf. section 3.2.4.2
|
9: Публично/частно финансиране на разходите за лекарства
|
Да се оценят основните източници на финансиране на лекарствата, за да се анализира стойността на публичното финансиране спрямо частното финансиране на лекарствата
|
Съотношенията на публичното /частното финансиране разходите за лекарствата се различават между PPRI страните. Дяловете на публичното финансиране на разходите за лекарства варират от около 90% в Холандия (98%, обаче се отнасят за пазара на лекарства по лекарско предписание), Обединено кралство (90%) и Ирландия (88.7%) до по-малко от 50% в Латвия (49.8%), Литва (43.0%) и Полша (35.0%) (данни за 2005 г. или последната налична година).
Cf. section 3.2.4.3
|
Индикатор
|
Цел
|
Резултати
|
Ценообразуване
|
10: Политики на ценообразуване на ниво производител l
|
Да се оценят различните политики за ценообразуване на лекарствата, за да се анализира тяхното въздействие върху предоставянето на населението на достъпни и ефективни лекарства
|
В 24 от 27 PPRI страни цените на лекарствата за извънболнично лечение са контролирани. Общо казано, Дания, Германия и Малта не упражняват контрол на цените на лекарствата за извънболнично лечение на ниво производител. Обаче, в Дания и Германия цените на реимбурсираните лекарства (по-точно цената на реимбурсиране) са непряко повлияни от системата на реимбурсиране.
В повечето страни (например, във Финландия, Италия, Полша), контролът на цените е ограничен до лекарства, които подлежат на реимбурсиране (= реимбурсирани лекарства), докато за нереимбурсираните лекарства, които често са продукти продавани без рецепта, производителят /вносителят може свободно да определя цена.
На често срещаната политика за контрол на цените е законово установеното ценообразуване, което предполага, че органи определят цената на регулаторна, едностранна основа. В няколко PPRI страни (например, Италия, Франция) цените на лекарствата се договарят между производител (или търговец на едро) и компетентния орган.
Специален случай е Обединеното кралство, където няма директен контрол на цените, а цените на лекарствата, плащани от Националната здравна служба са индиректно контролирани чрез контрол на печалбата Схема за регулиране на цените на лекарствата
Една широко използвана процедура за ценообразуване, която е прилагана от увеличаващ се брой PPRI страни, е външното референтно ценообразуване (международно сравнение на цените). Органът, отговорен за ценообразуването събира цените на същия продукт в други страни и взема тези референтни цени, като основа за тяхното решение за собствено ценообразуване ( и понякога и реимбурсиране). 22 PPRI страни прилагат външно референтно ценообразуване, в повечето случаи реферирайки с кошница от пет референтни страни.
Сравнение с еквивалент или подобен продукт в рамките на собствената срана (така нареченото вътрешно референтно ценообразуване) е основа за решения за ценообразуване или реимбурсиране обикновено се извършва за продукти с изтекъл патент (генерици). В няколко PPRI страни, цените на генериците се образуват, понякога значително по-ниски от тези на оригиналните продукти.
В 16 от 27 PPRI страни (година 2007) контролираният вид цена е цената на производител. ex-factory price (manufac- turer price). Девет PPRI страни (година 2007) контролират цените на лекарствата, по които закупуват аптеките (цените на едро), а две страни фиксират цената на дребно за аптеките.
Cf. sections 3.3.2 and 3.3.3
|
Индикатор
|
Цел
|
Резултати
|
11: Политики на ценообразуване на ниво разпространение
|
Да се оценят различните политики за ценообразуване на лекарствата на ниво разпространение (търговия на едро, търговия на дребно/аптека), за да се анализира тяхното въздействие върху предоставянето на населението достъпни и ефективни лекарства.
|
На ниво на разпространение, шест от 27 PPRI страни (година 2007) нямат законоустановени надценки за търговия на едро. В тези страни, цената на закупуване от аптеките се контролира, и цената на производител е резултат от преговорите между производител и търговец на едро. 21 PPRI страни имат законоустановени надценки за търговец на едро, или линеарни надценки или регресивна схема.
Маржовете за аптеките са регулирани във всички 27 PPRI страни. Обикновено, те също приемат формата на регресивна или линеарна надценка. Възнаграждението за аптеките се състои от фиксирани такси в Холандия и в Германия (заедно с линеарни надценки), и фармацевтите в Словения и Обединеното Кралство получават възнаграждение под формата на такса за обслужване.
В много PPRI страни, законоустановените надценки за търговия на едро и търговия на дребно обхващат всички лекарства, докато някои страни прилагат схеми на надценки само за реимбурсираните лекарства (например, Франция, Литва) или само за лекарствата по лекарско предписание (например България, Португалия).
Cf. section 3.3.4
|
12: Данъци върху лекарствата
|
Да се оценят различните данъчни политики по отношение на лекарствата, за да се анализира тяхното въздействие върху предоставянето на населението на достъпни и ефективни лекарства
|
В повечето PPRI страни процентът ДДС за лекарствата е по-нисък от стандартния процент на ДДС. Изключения са Австрия, България, Дания, Германия и Норвегия, където ДДС за лекарствата се равнява на стандартния процент на ДДС (например, 25% в Дания и Норвегия). Няколко страни са разделили процентите на ДДС,
с по-нисък или дори 0% процент за специфична група лекарства
(например, реимбурсираните лекарства).
Допълнителни данъци за лекарствата включват INFARMED (Агенция по лекарства) данък от 0.4% от нетната цена на дребно на аптеката в Португалия и такси за аптеките във Финландия и в Норвегия.
Cf. section 3.3.4
|
Реимбурсиране
|
13: Позитивен /негативен списък
|
Да се оцени дали една страна е приложила мерките, гарантиращи или ограничаващи достъпа до лекарства, които са, поне частично, финансирани от трета плащаща страна
|
Във всички PPRI страни, съществуват реимбурсни списъци. Позитивни списъци, които включват лекарства, които могат да бъдат предписвани и са за сметка на трета страна платец, са въведени в 24 от 27 PPRI страни (всички без Германия, Гърция и Обединеното кралство). Три страни (Германия, Унгария, Обединеното кралство) са въвели негативни списъци, а две страни (Гърция и Финландия) са предвидили и законова основа, но не са приложили все още мярката.
Cf. section 3.4.3
|
Индикатор
|
Цел
|
Резултати
|
14: Система на референтна цена
|
Да се оцени дали една страна прилага системата на референтна цена, която е обща мярка, ограничаваща използването на скъпи лекарства като се гарантира достъп до еквивалентни лекарства
|
През 2006/2007, 18 от 27 PPRI страни имат въведена система на референтна цена (в една страна тя все още трябва да бъде изпълнена). След почти десетилетие, Швеция отменя своята система на референтна цена през 2002 г., но прилага система на задължително заместване с генерици, при която заместимите лекарства са групирани. Десет от 18 страни , прилагащи система на референтна цена (e.g., Дания, Португалия) изграждат референтни групи (т.е. групи на взаимозаменяеми лекарства) на основата на вещество (ATC 5) ниво. А Седем страни (например, Германия, Чешка Република) също разглеждат терапевтично подобните лекарства като взаимозаменяеми (ATC 4 ниво на терапевтични групи или дори по-широко). Пациентите трябва да платят разликата между референтната цена (основна цена за реимбурсиране) и действителната цена на дребно в аптеката.
Cf. section 3.4.4
|
15: Механизми за уязвимите групи
|
Да се оценят въведените инструменти и механизми за специалните уязвими групи от населението, за да се анализира достъпа до достъпни лекарства
|
Всички PPRI страни са въвели механизми за защита на уязвимите групи от прекалено високи плащания от джоба. Специфичните групи са със 100% реимбурсиране (например., в Унгария, Португалия), по-висок процент на реимбурсиране от стандартния (например, в Белгия, Естония) или са освободени от рецептурни такси (например в Австрия). Общата стойност на доплащане може да бъде ограничена: от максимално доплащане на рецепта (например, в Белгия) или годишни тавани за частните разходи за лекарства и/или здравеопазване (например, в Германия и в Люксембург).
Cf. section 3.4.5
|
Рационално използване на лекарствата
|
16: Дял на генериците в обема и стойността като процент от пазара за извънболнично лечение
|
Да се оцени използването на генерици, за да се анализира ефикасността на фармацевтичната система
|
Докато новите страни членки на ЕС в Централна и източна Европа винаги са имали значително висок дял на генериците, старите страни членки са предприели инициативи за насърчаване използването на генерици. Сред тях, страни като Германия, Холандия, или Обединеното кралство са имали политика за насърчаване на генериците за дълъг период от време, в резултат на която дяловете на генериците са значителни. Дялът на генериците по обем е 50% или повече в тези „генерични страни” от EС-15 както и новите страни членки, докато той е под 20% в другите стари страни членки, които са започнали по-късно с насърчаване на генериците. Изразени в стойност, дяловете на генериците обикновено са по-ниски (поради ниските цени на генериците), варирайки от около 20%–30% в „генеричните страни” и около 10% в другите. Cf. section 3.5.4
|
17: Указания за предписване
|
Да се оцени изпълнението на указанията за предписване, за да анализира тяхното въздействие върху рационалното използване на лекарствата и върху ограничаване на разходите
|
Повечето от PPRI страните са въвели указания за предписване за насърчаване правилно и икономично предписване на лекарства. В повечето страни, указанията са индикативни обикновено се отнасят за сектора на извънболнично лечение.
Cf. section 3.5.1
|
Индикатор
|
Цел
|
Резултати
|
18: Задължителни указания за вземащите решения/ ролята на фармакоикономиката
|
Да се оценят политиките на страната относно процеса на вземане на решения, за да се анализират приоритетите при вземане на решения за ценообразуването, реимбурсирането и въпроси свързани с лекарствата
|
Продължава да нараства важната ролята на фармакоикономиката при вземането на решения по ценообразуването и реимбурсирането. На практика всички PPRI страни разглеждат фармакоикономическите аспекти, когато определят цените и процентите на реимбурсиране на лекарствата.
Степента на прилагане на фармакоикономиката се различава между страните. Трите Балтийски страни, Холандия, Швеция, и Обединеното кралство приемат указания, уточняващи правила, които трябва да бъдат спазвани при фармакоикономическите анализи.
Cf. section 3.5.2
|
19: Информация за пациентите
|
Да се оценят действията, предприети за информиране на пациентите, за да се анализира въздействието върху подобряване на рационалното използване на лекарствата
|
В рамките на ЕС, рекламирането пред обществеността не е позволено за лекарствата само по лекарско предписание, но, компаниите могат да предоставят специфична информация за продукта, ако тази информация е лично изискана от пациента. Понастоящем, към на Фармацевтичния форум, е сформирана работна група по въпроса, свързан с информация за пациента.
Информацията за пациентите не е само въпрос за рекламирането и предоставянето на информация от фармацевтичните компании, а също засяга информация, предоставяна на пациентите от професионалистите в здравеопазването (например, лекари или фармацевти) и от органите. Някои страни (например, Белгия, Франция) са започнали информационни кампании за обществеността (например, по специфични групи като антибиотици или за генериците)
Cf. section 3.5.3т
|
20: Мониторинг на потреблението
|
Да се оценят действията, предприети за мониторинг на използването на лекарствата, за да се анализират и подобрят методите за гарантиране на по-рационално използване на лекарствата
|
Няколко PPRI страни са изградили системи за мониторинг на потреблението. Обикновено, мониторинга на потреблението се осъществява от Агенциите по лекарствата или институциите за социално осигуряване/ националната здравна служба. Данните са предоставяни от търговците на едро/или аптеките, които в повечето случаи, имат законово задължение да предоставят тази информация. Мониторинга на потреблението е, като цяло, извършван за пазара на лекарствата за извънболнично лечение, и в много случаи ограничен до сегмента на реимбурсираните лекарства. Няколко срани използват отделен мониторинг на потреблението, за да анализират подробно специфични терапевтични групи, да публикуват доклади и/или да дадат на пациентите възможност да проследяват моделите си на потребление (например, Швеция, Дания). Cf. section 3.5.5
|
21: Брой рецепти на глава от населението по обем и стойност
|
Да се оцени броя на рецептите на глава от населението, за да се анализира използването при сегмента на предписване/реимбурсиране
|
Наличността на сравними данни относно предписването е ограничена. Средно в PPRI страните (където са налични данни), около 11.8 рецепти са изписвани на човек за година (2006 г.), на средна стойност от € 21.30 на рецепта. Този индикатор трябва да се разглежда с внимание, тъй като елементите или опаковките (по една или повече рецепти) са отчитани различно от различните PPRI страни. Средните годишни разходи за рецепти в PPRI страните са на стойност € 217.- на човек.
Cf. section 3.5.5
|
EС = Европейски съюз, EС-10 = новите страни членки на ЕС присъединили се към ЕС през май 2004, EС-15: старите страни членки на ЕС, присъединили се преди май 2004 г, EС-25 = страни членки на ЕС, присъединили се преди януари 2007, PPRI страни = страните участващи в проекта за PPRI (Информация за ценообразуване и реимбурсиране на лекарствата), които са изготвили и предоставили профили за сравнителния анализ, това са EС-25 страни членки с изключение Испания, плюс България, Норвегия и Турция, ATC = Анатомично Терапевтичен Химически Код, БВП = Брутен Вътрешен Продукт, НЗС = Национална Здравна Служба, OTC = лекарства без рецепта, ЛЛП = лекарства по лекарско предписание, ППС = Паритетна покупателна способност, PPRS = Схема за регулиране цените на лекарствата (UK), ДДС = данък добавена стойност
Източници: PPRI Фарма профили 2006/2007, допълнителна информация предоставена от участници в PPRI
Сподели с приятели: |
