Толерантност и етничност в медийния дискурс



страница1/2
Дата22.07.2016
Размер441.03 Kb.
ТипАвтореферат
  1   2


СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ

ПО ОБЩО ЕЗИКОЗНАНИЕ

КЛАСИЧЕСКИ И НОВИ ЕЗИЦИ ПРИ ВАК

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”

Факултет по хуманитарни науки

Катедра Английска филология


Десислава Стоянова Чешмеджиева



Толерантност и етничност в медийния дискурс

(Съпоставително изследване)
АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд за получаване на

образователната и научна степен „доктор”

Научен ръководител: Рецензенти:

Доц. д-р Румяна Тодорова Проф. дфн. Майя Пенчева

Доц. дфн. Елка Добрева


Шумен, 2010

Дисертационният труд е обсъден и предложен за защита от Катедрата по английска филология на Факултета по хуманитарни науки към ШУ „Епископ Константин Преславски” на 20.10.2009г.

Дисертантката е редовен докторант по Германски езици (Съвременен английски език) към катедра Английска филология от 2003 г.

Дисертацията е в обем от 277 страници, от които 13 страници библиография и 83 страници корпус. Библиографията включва 286 източника, от които 61 на български и 225 на английски, немски и руски език.


Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на .................... от .................... часа в зала №...................., блок 17 на БАН, ул. „Шипченски проход” 52 на открито заседание на Специализирания научен съвет по общо езикознание, класически и нови езици при ВАК.


Материалите по защитата са на разположение в стая 504 на Института за български език при БАН.

Обща характеристика
Представената за защита дисертация изследва езиковите средства за изразяване на (не)толерантност спрямо етнически различните в лицето на ромите в България и циганите и пътуващите хора (Gypsies and Travellers) в Обединеното кралство.

Разработката се стреми да даде отговор на следните въпроси: Откриват ли се прилики / разлики в езиковите средства, използвани от българските и британските медиите за назоваване или обозначаване на представителите на ромската, респ. циганската група и какви са те? По какъв начин е предадено отношението на (не)толерантност към етнически различните – експлицитно или имплицитно? До каква степен журналистите се отъждествяват или разграничават от мненията, които изказват? Къде са ситуирани вестниците от анализирания корпус по скалата толерантност – нетолерантност по отношение на разглеждания проблем?

Дисертацията е с теоретико-приложен характер, тъй като от една страна тя очертава теоретичните постановки, свързани с въпросите на толерантността и етничността в медиите, а от друга, анализира езиковите средства, използвани в материалите от изследваните източници.

Актуалността на проблема се определя от нетърпимостта на съвременното общество, представена пряко или косвено в и чрез медиите, по посока на изследваните обекти.

Фокусът на настоящото изследване е върху лингвистичните средства, използвани за (не)толерантното представяне на общността на ромите на страниците на българския печат и съпоставката им със средствата за изобразяване на общността на циганите и пътуващите хора (Gypsies and Travellers) в британския печат.

Дисертацията е структурирана в четири основни глави: увод, две аналитични глави, заключение; списък с използваните съкращения; библиография; приложение – представителна извадка от анализирания корпус, включващо 795 примера.



  1. Увод

Обект на настоящото изследване са материали от българските всекидневници „Дневник” (Дн/), „Стандарт” (Ст/) и „Сега” (С/) и от британските ежедневници „Гардиън” (Г/), „Дейли телеграф” (ДТ/) и „Индипендънт” (И/) за периода от 2001-2005 г.

Корпусът включва общо 2085 подходящи за изследването материала, от които 1380 представят българските роми, а 705 – британските цигани и пътуващи хора.

Предмет на изследването са езиковите средства, използвани от медиите в България и Обединеното кралство за предаване на информацията за двете етнически общности. Изборът на ромите и циганите и пътуващите хора се дължи на факта, че те са част от най-голямата малцинствена етническа група, населяваща Европа.

Подходът на настоящото изследване е интердисциплинарен, като се вземат предвид разработките по темата за толерантността и етничността, направени от учени в сферата на лингвистиката, когнитивната лингвистика, социологията, психологията, политологията, и др. За разлика от повечето изследвания по въпроса настоящият анализ се прави от лингвистична гледна точка и е проведен в съпоставителен план. Опит за такова съпоставяне не е правен до този момент.

Целта на настоящото изследване е чрез методите на анализа на дискурса и критическия анализ на дискурса да се проследи представянето на проблемите за етничността и проявите на (не)толерантност към ромите в българските и към Gypsies and Travellers в британските национални всекидневници.

Във връзка с целта на изследването се поставят и следните задачи:



  • Да се проследят темите, които най-често биват коментирани от медиите в двете страни;

  • Да се анализират начините за изразяване на (не)толерантност на морфологично, лексикално, синтактично и текстово ниво;

  • Да се определи каква е конативната функция на материалите, реакциите, които търсят, и чувствата, които провокират; дали стратегията на журналистите е експлицитно или имплицитно представяне на информацията за етническите групи и причината за това.

Въз основа на използвания корпус могат да се формулират следните предположения и хипотези:

  • Тъй като Другостта на ромите в България е очевидна, а самите представители на общността се възприемат като отрицателния Друг, се очаква изразните средства, използвани в българския медиен дискурс за групата да са с подчертано негативна натовареност. От друга страна, поради факта, че различността на по-голямата част от представителите на циганите в Обединеното кралство не е физическа, а културна и социална, се очаква отношението към общността да бъде по-толерантно;

  • В същата връзка се прави и предположението, че докато българските медии много по-често използват негативни стереотипи за представителите на ромската група, то британските боравят по-често с позитивни стереотипи;

  • Въз основа на стремежа на мнозинството да поддържа положителен образ за себе си и отрицателен за представителите на останалите етнически групи се предполага експлицитно присъствие на етническия маркер в материалите на криминална тематика;

  • Поради характерната метафоричност и на двата медийни дискурса се очаква засилено присъствие на метафори при предаването на информацията за двете анализирани общности;

  • С оглед на разликите в политическото развитие на България и Обединеното кралство и по-дългата история на демократично управление във втората се очаква по начин на представяне на темата за етничността анализираните български вестници да се позиционират в края, а британските вестници в началото на скалата толерантност – нетолерантност.

Разглеждат се основните научни постановки по разбирането за дискурс и по два от типовете подходи към изследването му, използвани в дисертацията – анализ на дискурса и критически анализ на дискурса.

С позоваване на Феърклаф (1995: 18) и с оглед на тясната връзка между дискурса и условията, които го пораждат, преди да се премине към реалния анализ на начините за изразяване на толерантност и етничност в българския и британския медиен дискурс, се обръща внимание на част от социокултурните практики, характеризиращи двете страни по време на периода на изследването, както и на особеностите на двата медийни дискурса.

В изследването се проследяват различните схващания по въпроса за двете основни понятия толерантност и етничност, както и мненията относно редица други понятия като Другост, стереотипи, предразсъдъци, култура, интеркултурна комуникация, интеркултурна компетентност, политическа коректност, малцинство, етническа група, етническа общност, идентичност, етноцентризъм, расизъм, а и не добре познатите в българската действителност схващания за проявите на белота и нимбизъм.

Етничността или етническата принадлежност, която в случая маркира различността, се възприема като набора от физически и културни характеристики, съществени за самоопределението на дадена група като различаваща се от друга, без това да предполага връзка с малцинственост. В същото време етничността се разбира като процес, а не като състояние. Тази формулировка отговаря както на положението на ромите в България, голяма част от които се самоопределят като турци или българи, така и на разнообразието сред различните подгрупи в общността на Gypsies and Travellers в Обединеното кралство (напр. пътуващите хора на новия век, хората, живеещи на лодки, които могат да се разглеждат и като пример за „приписана” етничност).

За целите на настоящето изследване са приложени анализираните от У. Квастхоф (1989) стереотипни структури, както и изследванията на З. Йегер и М. Йегер (1992) за начините на представяне на малцинствените групи в медиите. Освен това са посочени и структурите за имплицитно изразяване на етницизъм, разработени от Ван Дайк (1991).


II. Ромите в българските всекидневници

Изразяване на толерантност и етничност на морфологично ниво

Разглежда се присъствието на граматическия маркер за единственост (немножественост) / множественост при съществителните, като се забелязва предпочитание към употребата на етноним в множествено число в материали с криминална тематика, напр. “Цигани убиха бивш полицай, спасил студент /з/ (Ст/ 24.12.05). В същото време в голяма част от материалите, в които се говори за масовост при извършването на престъпления от групи роми, без техният брой да е изрично упоменат в заглавието, от основния текст става ясно, че нападенията, грабежите и другите провинения са извършени едва от двама до максимум десетина роми или ромки с деца.

Много често етнонимът в множествено число, е подсилен от числително име, показващо точния брой на ромите, въвлечени в „конфликта”, напр.: “Петстотин цигани щурмуват болница /з/” (Ст/ 20.08.05). Експлицитното присъствие на числително име създава асоциации за сплотеност и сила на нападащите роми.

Обръща се внимание и на категорията определеност / неопределеност. В анализирания корпус се среща употреба както на етноними, които носят маркера за определеност, така и на такива, при които той липсва, като разликата в употребата е от типа определена част от общността – цялата общност, напр.: […] как да бъдат накарани ромите да спазват реда [...] роми пренасят метали и хартии” (Ст/ 17.01.05). В корпуса се наблюдава и употреба на маркера за определеност / неопределеност с цел промяна в семантичната структура на лексемата, която е маркирана, напр.: “ударни групи от малцинството” (Ст 06.04.05), “човек ‘от боята’” (С/ 27.07.01). Под влияние на маркера за определеност лексемите малцинство и боя стесняват значението си до обозначаване на представители само на ромската общност.

Друг похват за посочване на представителите на ромската общност е чрез субстантивизираното прилагателно мургав/ мургави: Мирослав се нахвърлил върху мургавите” (Ст/ 13.09.05). Оскърбителният елемент се дължи главно на факта, че субстантивизираното прилагателно е изградено на базата на опозицията бял – черен/ мургав, която е дискриминационна.

В публикациите са използвани редица умалителни нарицателни: мургави майчета, мургавелковците, мургавелци, циганета, главно като средство за унизяване и представяне на снизхождението, проявявано от представителите на мнозинството към ромите.

По-нататък се анализира употребата на местоимения за изразяване на отношение на (не)толерантност. Тенденцията, която се наблюдава при изрази в първо лице единствено число, е, когато се представя личната гледна точка на журналиста те да са положителни, разграничаващи мнението на журналиста от всеобщото негативно мнение за ромите, а когато се предават думите на ромите, те да са директни цитати, което показва стремеж към обективност на отразяваната информация.

В анализираните примери се наблюдава и противопоставяне, постигнато чрез изграждането на дихотомията ние – те. В голяма част от текстовете тя натоварва левия член ние с положителни качества, а десния те – с отрицателни, напр: “Безобразие е, ние се чудим от какво да правим икономии, а на тях никой нищо не им прави” (Ст/ 17.07.04).

В други примери с цел представяне на ромите като част от българското общество се използва притежателното местоимение ‘наш’: “Наши роми горяха в Париж /з/” (С/ 03.12.04). Наличието на етноним непосредствено до включващото местоимение ‘наш’ обаче неизменно определя фразите като разграничителни. Примерите ясно показват разликата в гледната точка: за наблюдателите отвън ромите са българи, докато за българските журналисти имигрантите са роми, т. е. небългари.

Негативизмът към общността е предаден и чрез употребата на динамични глаголи, изразяващи телесни повреди, в деятелен залог в почти всички заглавия на материали с криминална тематика. Този похват води до генерализиране на представеното действие като типично ромско.

Изразяване на толерантност и етничност на лексикално ниво

На лексикално ниво се срещат най-много средства за представяне на отношение на (не)толерантност към ромите.

Проследявайки употребите на етнонимите ром и циганин в изследвания корпус се наблюдава предпочитание на лексемата ром пред циганин. Тази тенденция може да се обясни с усещането за оскърбителен елемент във втория етноним, въпреки че много от примерите използват двата етнонима взаимозаменяемо.

Освен експлицитна употреба на етнонимите роми / цигани в корпуса се наблюдава и появата на етнонима българи като техен антипод. Българи бива натоварен с положителни качества, което от засилва контраста с роми / цигани, напр. “30 български семейства в ‘Столипиново’, които са изрядни платци” (С/ 20.02.02). Етнонимът българи се появява и в случаите когато „набедените” за роми, на база физически белези, отричат етничността си и се определят като българи: “Ние не сме роми, а българи, изповядващи исляма, твърдят мургавите хора от кв. ‘Орел’ […] Чисти цигани са” (С/ 11.03.02). Докато в изградената в материала скала: цигани / роми – турци – българи, българският произход се асоциира с явно превъзходство, то цигани носи идеята за нисък статут.

Анализираните текстове боравят с изключително голямо количество оценъчна лексика, чиято функция най-общо може да се определи като създаване на субективна представа за света.

Някои от положително заредените лексеми и фрази, които изграждат положителен образ на ромската общност, са: красива ромка, талантливата ромка, представител на ромската общност. С позитивна оценъчност се характеризират и няколко публикации, които представят ромите по романтичен начин: “Вечер започва циганската веселба. Неосведомен минувач може да си помисли, че Костурица снима филм в една от най-красивите ни планини” (С/ 14.08.01). Положително звучене се открива и при много от фразите, използвани за обозначаване на ромите имигранти, където се забелязва употребата на включващи нарицателни: нашенците, българи, наши роми, представящи ромите като част от българското общество.



Негативна оценъчност в говоренето за ромите се открива в парадигмата от референции, представяща ромите като престъпници. Изразите, използвани за определяне на ромската общност, са разнообразни по структура: номинативна фраза, включваща един от двата етнонима (роми / цигани) и модификаторкриминално проявени цигани – или цветовия маркер с някакво нарицателно: мургавите апаши; лексеми, които се възприемат като посочващи общносттаударни групи от малцинството; лексеми, приписващи криминално деяние, както и архаични и сленгови думи, маркиращи група нарушители – апаши, бабаити. В много от примерите се осъществява градиране на негативните референции в една и съща публикация, напр.: мургави гратисчии, ромите, бабаитите, гратисчиите, мургавите пътници, цялата тайфа, мургавелците, наглите ромски групи, което води до засилване на негативната презентация на цялата общност.

Характерна черта на материалите с криминалната тематика е употребата на глаголи от „цветната лексика” като: пребиха, млатя, пердаша, както и глаголи като вилнея, линчувам.

С негативно оценъчно значение са използвани и производни от циганин, като например циганизация, която присъства с две различни значения: процес на увеличаване на броя на съответния етнос за сметка на българите и скитнически начин на живот, живеене ден за ден, срв.: “Иван Голев: Най ме безпокои циганизацията на народа /з/ Ще срещнеш все повече обезверени хора, които живеят ден за ден - затова казвам циганизация /пз/” (С/ 03.03.05). Важно е да се отбележи, че негативното звучене на етнонима се постига главно чрез тематичната обвързаност на лексемата, а не толкова от самата й семантика: “80 цигани, въоръжени с павета и метални тръби, нападнаха софиянци” (Ст/ 25.05.05).

Наблюдаваните в корпуса пейоративи като циганьори, черен тиган, мангал са също с негативна оценъчност. Тези употреби обаче не маркират директна употреба на пейоратива от страна на журналистите, а са цитати на думите на българи за ромите, напр.: “Тия циганьори, ако не се изнесат от планината, тук ще стане екологична катастрофа, единодушни са и местните жители и планинарите” (С/ 14.08.01). Анализът на пейоративите ясно показва, че те са производни главно на циганин, докато производните на ром като цяло са много по-малко, напр.: Романия, романизация. Въз основа на това може да се направи изводът, че е останала следа от негативизма, приписван на циганин, а ром присъства по-скоро като политически коректен термин за назоваване на общността.

На лексикално ниво се анализира и употребата на родовите понятия с референт ромската общност, които се появяват самостоятелно, с цветовия определител или с етнически маркер: братята, мургавите братя, братко роме. Лексемата братя може да се разглежда като носеща положителен заряд поради факта, че всички етнически групи на територията на страната са част от България. В по-голяма част от публикациите обаче тя е използвана иронично, което показва нежеланието на българите да приемат ромите за част от обществото.

С негативно звучене по метонимичен начин се използват личните имена на роми или названията на ромски квартали, напр. Зрънкови, Нов път. Употребата на името води до пренос на негативните характеристики от реалния им притежател към обозначените с тях индивиди или райони.

По-тъмният цвят на ромите се е превърнал в определител на общността до такава степен, че самата поява на цветовия маркер мургав дори и самостоятелно предопределя присъствието на ромска тематика. В тези случаи семантичната натовареност на лексемата мургав е негативна и употребата й в материали, които не изискват изрична употреба на етнически маркер, е признак за нетолерантност. Макар и рядко в анализирания корпус се среща и експлицитната употреба на бял, маркиращ българска принадлежност: “Ако бяхме бели, щяхте ли така да се отнасяте към нас?” (Ст/ 01.08.02). В примера ясно проличава по-високия статут, приписан на цветовия определител бели, както и неравнопоставеността между двата маркера.

Чувството за изконна криминогенност на общността се подсилва и чрез използваните лексеми и лексемни групи, показващи повторяемост на действиятапак, отново: “Роми пак пребиха полицай /з/” (Ст/ 15.12.05). Усещането за дълготрайност на ромските действия срещу българите се постига и чрез времеви маркери като всеки ден, от години, непрекъснато, постоянно. В допълнение проблемът с ромите е представен и като всеобхватен чрез упоменаването на редица български градове, в които се наблюдава даден феномен.

Част от материалите боравят и със статистически или демографски данни, представени чрез етнонима роми и квантификатор пред или след него, които, макар и неутрални по звучене, са насочени към създаване на паника сред мнозинството: “80% от бебетата са ромчета /з/” (Ст/ 22.05.04). Представени по този начин, материалите дават повод за притеснение, свързано главно със създалото се впечатление за драстично намаляване на броя на българите, докато броят на ромите расте. Чувство се засилва и поради факта, че тези материали не са публикувани през една и съща година, а показват периодичност.

Проследява се и употребата на лексемите толерантност и расизъм и техните производни. Всички фрази, които са позитивно наситени и съдържат в структурата си лексемата толерантност или нейни производни, представят действие или качество, което е присъщо само за българите. Българите са тези, които толерират и са толерантни. В същото време се открива и ирония в употребата на толерантност: “Концепцията за изначалната българска толерантност наистина звучи прекрасно, само дето не е съвсем вярна” (С/ 25.07.05). Примери като този променят заряда на лексемата от положителен в отрицателен. Лексемите, които са изцяло положително натоварени, са разбирателство, десегрегация, принос, равен достъп.

Примерите, в които присъства лексемата расизъм и нейни производни, визират както реални прояви на расизъм срещу ромите, така и говорене за самия процес: “Роми обвиняват в расизъм и заплашват с отмъщение /з/” (С/ 04.06.03), “[…] расизъм ли е разкритието, че малчуганът е даден за осиновяване от роми” (С/ 23.06.04). Проявите на расизъм са маркирани чрез директна употреба на лексема от терминологичния апарат на расистките и дискриминационните практики: геноцид, расисти и др., и посредством изрази, представящи действията по описателен начин чрез глаголи, свързани главно с нанасянето на телесни повреди: бия, пребивам или съществителни, показващи отнемането на живот: убийство, побоите, жертви и др.

Анализираният корпус предлага примери за сравнения с други етнически групи в чужбина, напр.: “Ромите се оказаха в известен смисъл в положението на негрите в САЩ след Гражданската война - свободни, но без препитание” (Ст/ 28.05.05); с географски райони извън България: “Александрово - малкият Брюксел /з/” (Ст/ 08.11.02); с вредители по растенията: “[…] бастисват градините като филоксерата едно време […]” (С/ 31.12.04).

Изследването анализира и използваните в корпуса хетеростереотипи и автостереотипи за ромската общност. Впечатление прави фактът, че хетеростереотипите са изградени предимно около негативни характеристики: неинтегрируемост, социална и човешка деградация; нежелание за промяна – “те искат да останат да живеят тук въпреки мизерията и мръсотията” (Дн/ 02.04.01); девиантно поведение – “Джебчийството при ромите не е само въпрос на оцеляване, при тях е начин на живот и занаят” (С/ 06.10.03); с много деца, неграмотни. Характерно за всички анализирани хетеростереотипи е, че те присъстват в цитирани изказвания на не-роми, а не са използвани в собствената реч на журналистите.

Автостереотипите, от друга страна, присъстват главно в изказванията на самите роми и са насочени към оборване на негативните хетеростереотипи: ромите са работливи – “Макар и на 6-часов работен ден, […] ще работя, казва Петър” (С/ 10.01.05); те са хора на изкуството – “С този мерак ще си умрем - да радваме хората с дарбата си” (Ст/ 03.05.02).

Изразяване на толерантност и етничност на синтактично ниво

Тук се анализират позициите на различните лексеми и фрази по синтагматичната ос с цел предаване на отношение на (не)толерантност към ромите.

Етнонимите роми / цигани заемат позиция на подлог, носещ положителна информация за представителите на общността, в материали главно на социална тематика, насочващи към интеграционните практики, осъществявани спрямо ромите: обучение, бизнес, включване в изпълнението на проект – Ромите ще се учат да рециклират отпадъци /з/” (С/ 28.07.04).

Толерантното говорене за ромите е предадено и посредством употребата на паратактични фрази, изградени от етноними, посочващи различните етнически групи в България: “Никой не полага усилия всички заедно, българи, турци и цигани, да работим и да живем така, че да ни е уютно в България” (Дн/ 18.11.01). Примерите създават усещането за включване на ромите към останалата част от обществото. Със същата функция се среща и конструкцията не само роми, но и, която обикновено въвежда практики на включване на ромите към останалите етнически групи в България: “И не само ромските деца не ходят на училище, но и турчета, и българчета” (Ст/ 01.12.05). Използвани са и съобщителни изречения, изразяващи забрана. Конструкциите обикновено показват необходимост от осигуряване на права на ромите: “Контрольорите в градския транспорт не трябва да обиждат мургавите /нз/ […]” (С/ 01.08.03).

Толерантното отношение на журналистите към ромите е предадено и по имплицитен начин. В анализирания корпус се открива група примери, в които журналистите изразяват недоверие към част от негативните твърдения, изказани от интервюирани личности, организации, институции, напр.: “[…] известен на времето правозащитник […] разгръща расистка концепция за създаването на национална гвардейска структура, която да води война срещу ромите в България. Защото били криминогенни” (С/ 12.08.04). В представения материал журналистът имплицитно изразява несъгласието си с твърдението, че ромите са криминогенни, като в случая преизказването граничи и с иронизиране на реалния субект, изрекъл това твърдение. Впечатление прави, че употребата на изречения с преизказни форми, изразяващи съмнение, се среща предимно във в. „Сега”, докато подобни примери липсват в останалите два анализирани вестника.

В повече от половината примери на криминална тематика позицията, в която се появява етнонимът роми / цигани, е на подлог със семантична функция на агент. По този начин ромите са представени като активните извършители на действието: “Цигани пребиха техник с камъни /з/” (Ст/ 21.07.05). В примерите, в които етнонимът се появява в позицията на допълнение, той непряко е отново вършител на действието, но представен чрез конструкция в страдателен залог: “кражби, извършвани предимно от лица от ромски произход” (Ст/ 07.04.05). В тези публикации употребата на етническия маркер в края на изречението поставя допълнителен акцент върху връзката между нарушението и етническата принадлежност на извършителите му.

Характерна е и употребата на етноним във функция на предикативно име, което е предхождано от наречия като предимно, най-вече, главно, предназначени изрично да генерализират деянието като характерно за общността: “Повечето от продаващите деца са били роми” (С/ 26.10.05).

Особено интересни за анализ са материалите, които говорят за нарушения, необвързани по принцип с никоя общност, но които експлицитно биват приписвани на ромите: “Крадат с взлом школски кюфтета /з/ Според криминалисти най-вероятно кражбата е дело на гладни роми” (Ст/ 19.01.04). В тези случаи въпреки липсата на доказателства, примерите подсилват съществуващата асоциация между представителите на общността и криминалните прояви чрез употребата на изрази, изразяващи вероятност (най-вероятно), предположение (но се предполага, възможно е) или подозрение (има заподозрени).

В някои от примерите генерализацията „всички роми са престъпници” е подчертана на базата на отрицание, реализирано на ниво изречение: “Причина за масовата зараза са 30-годишен общ работник […] Работникът не е от ромски произход” (С/ 09.05.02) – изключението подчертава правилото.

Освен изброените до тук средства в корпуса присъстват материали, в които расизмът е изразен не посредством директни подбуди към действия срещу ромите, а имплицитно, посредством фрази, които представят автора им в по-добра светлина – като човек, който по принцип не постъпва и не мисли по този начин, но е принуден от обстоятелствата. Анализът показва предпочитание на българските всекидневници към фрази, изградени на базата на контраст от типа „Ние винаги трябва да ..., докато/ а те ...”, напр.: “Разбирам, че и те са гладни, но ние по-добре ли сме?” (Ст/ 10.10.02). Така използваните конструкции целят да докажат, че неравностойната позиция на ромите не им дава право да се ползват с привилегии, понеже и българите са в същото положение. Конструкцията акцентува и върху дистанцията, която съществува, между българи и роми.

Показателни за негативизма към ромите са и паратактичните конструкции, в които се появява наименованието на групата роми (посредством съчинителна връзка и или запетая): група в много неравностойно положение; рискови групи: наркомани, проститутки, роми; безработни и роми; роми и бедняци. Във всички фрази етническата група е представена като равнопоставена на останалите групи, заемащи ниско положение в социалната стълбица.

В някои от примерите се наблюдава и употребата на етнонима роми с разграничителна функция, постигната посредством отграничителната връзка дори + етноним:Дори ромите не искат Зрънкови /з/” (Ст/ 29.07.02).

Етнонимите роми / цигани често се появяват в състава на подчинено определително изречение, с което се пояснява етническият произход на индивиди, въвлечени в престъпни дейности и др., напр. : “Огнището бе в кв. ‘Гърляница’, населен предимно с роми” (Ст/ 26.08.04). Поради получилата се генерализация на дадени прояви като типично ромски се постига изключване на българите, които са способни на същите деяния. Така отново се осъществява наслагване на негативни черти върху образа на ромите.

В анализирания корпус присъстват и примери за вербален расизъм. Той се проявява главно във вид на лозунги или утвърдителни изречения, използвани от българи под формата на закани: “Ако властта не вземе мерки, ще се лее кръв” (Ст/ 19.07.02). Примери подобни на този ясно показват и нетърпимостта на българите спрямо ромите. В по-личен план в ежедневието се е наложила и заплахата Ела тук, защото ще мине циганката и ще те вземе” (С/ 12.02.05), с която майките плашат непослушните деца.



Съобщителни изречения, звучащи като императиви, са използвани и за представяне на различни прояви на нимбизъм, т. е. териториален расизъм: “‘Циганите - на Сатурн’ и ‘Внимание - цигани! Опасно за живота’” (С/ 30.05.05). Анализираните примери съдържат изречения, които по звучене са възклицателни, но са отделени с точка, което намалява силата им. Тук може да се говори за журналистическо решение за предаване на емоциите по по-лек начин с цел дистанциране от проблема. Много често вместо необходимия удивителен знак журналистите предават чувството на българите чрез глагол: тюхкат се, крещяха, заплашиха и др. В други примери съобщителните изречения експлицитно описват действията за постигане на териториалното разделение, напр. “Българите искат да се възстанови старото статукво, когато ромската махала е била отделно селище” (Ст/ 29.07.03). Прояви на нимбизъм се откриват и спрямо роми, които просто минават през дадено населено място, считано за „бяла територия”. В тези случаи нимбизмът е реализиран чрез възклицателни изречения: “Ей, това е резил бе! Циганин в Байлово да снимате! Тука цигани няма от години!” (С/ 18.05.02).

За изразяване на дискриминационно отношение в корпуса са използвани и реторични въпроси, които създават усещането за онеправдано мнозинство, напр. “Кой е дискриминиран в случая, питат се хората” (Ст/ 17.07.04). Със същата цел както от не-роми, така и от самите роми, се използват подчинени обстоятелствени изречения за условие: “Ако не беше циганка, щеше да е известна и почитана като Ванга, твърдят местните” (Ст/ 13.10.03), “Ако не ни харесвате, ще си направим наша държава и ще се оправим по-добре…” (С/ 12.08.04). Примерите варират от обикновено посочване на етническата принадлежност като пречка пред даден индивид до закани. Акцентът в анализираните примери пада върху дистанцията, която съществува между групите на българите и ромите и липсата на уважение и зачитане.



Изразяване на толерантност и етничност на текстово ниво

Изразните средства, анализирани на това ниво: „романизирана” лексика в заглавните структури, номинативните вериги и лексико-тематични полета, отново подсилват негативния образ на ромската общност.

В голяма част от анализираните заглавия лексеми като джебчия, просяк, гето, махала, катун, както и наименованията на някои от известните ромски квартали, заместват етнонима и недвусмислено подсказват етническата тематика на публикацията: “Спират на границата просяци и джебчии /з/” (Ст/ 07.03.05), “Цяла махала лепи фалшиви етикети /з/” (Ст/ 11.11.04). Въпреки това, с цел подчертаване на активирания негативен образ „ром джебчия / обирджия / просяк”, в основния текст неизменно присъства и самият етноним като по този начин се постига затвърждаване на връзката между двете лексеми.

Анализът на номинативните вериги установи, че голяма част от тях не носят някаква оценъчност: цигани… циганки… жените… ромки (Ст/ 21.07.05), цигани… роми… роми… мургавите… роми (Ст/ 13.09.05). Негативното отношение към общността в материалите с криминална тематика се подразбира главно от използваните нарицателни или от модификаторите, влизащи в състава на номинативната верига: циганският клан Шебеците… 30 въоръжени до зъби с кирки и лопати роми… мургавите братя… мургавите… ромите побойници (Ст/ 03.08.05).



Лексико-тематичните полета, които са основни и съществени за настоящото изследване са „война”, „отношение”, „етничност” и „местообитание”. Честотата на употреба на лексика с военна тематика за предаване на отношенията не-роми – роми в българския медиен дискурс води до обособяването на различни лексико-тематични полета с основна тема „война”: бронетранспортьори, ромската война, два трупа, шестима ранени, враговете, битката, противниците, нападението (Ст/ 26.06.02); битка, меле, етническото напрежение, конфликтът (Ст/ 04.08.05). Това лексико-тематично поле активира употребата на метафората „война”, която се проявява в голяма част от публикациите, насочени към предаване на действия при посегателство над личността. Тази метафора много често се преплита и с метафората „зверове”, изразена чрез фрази, като: озверелите роми, бесни роми, побеснели роми / цигани. Забелязва се тенденцията в материалите, които представят сблъсък между роми и българи, да се говори за роми, въоръжени с подръчни, примитивни материали: камъни, колове, тухли, бутилки, метални предмети, ножове, което отново активира метафоратазверове, предполагаща не само проява на жестокост, но и на примитивизъм.

Характерно за анализираните всекидневници е представянето на конфликтите между членовете на различни ромски семейства чрез метафората „мафия”: ромска вендета, ромски родове, ромски кланове, ромски / цигански барон(и). Самата метафора отново намеква за отмъстителността и жестокостта на ромите, още повече, че мунициите в тези свади са автомати, самоделни пушки, гранати и коктейли „Молотов”.

Други често срещани лексико-тематични полета са: „проява / липса на отношение”, изградено от лексеми и фрази като: БГ-омраза, мъст, омраза, расизъм, нетърпимост, закани (С/ 25.07.05) или социалната интеграция, равноправното интегриране, човешки права (С/ 27.07.01); „етничност”: българинът, ‘циганьори и турчуля’ (С/ 25.07.05), роми, ‘етнически произход’, български граждани, българо-турски етнически произход (С/ 23.06.04); и „местообитание”: махала, ромския квартал, квартала (Ст/ 11.11.04), махалата, ромската махала „Нов път”, къщи, гетото (Ст/ 25.06.02). Тези полета, макар и по-малки от лексико-тематичното поле „война”, също показват отношението на обществото към ромите тъй като в повечето случаи изграждащите ги лексеми са имплицитно негативни.

В анализирания корпус са използвани редица интертекстуални препратки, напр. към Библията: “Вилните имоти край града са опоскани като от скакалци от крадците /з/” […] (Ст/ 03.08.05), към медицината: “ВРЕМЕ Е ЦИРЕЯТ ДА СЕ ПУКНЕ” (Дн/ 06.03.02) и биологията. Присъствието на лексеми от последните две области активира метафорите „болест” и „паразит” за предаване на влиянието на ромите върху живота на българите. Тези метафори са особено характерни за материалите със социална тематика, в които ромите са представени като пиявици на гърба на държавата. Негативизмът в тези примери се подсилва допълнително чрез употребата на лексеми като подаяния вместо социални помощи, което асоциативно отпраща към идеята за милостиня. Веднъж активирана, метафората пиявица” води до нетолерантни изказвания, засягащи не само онези роми, които злоупотребяват с етничността си, но и цялата общност.

Тясно свързана с метафората, представяща ромите като паразити, е метафората „товар / бреме”, активирана посредством лексеми и фрази като тегоба, воденичен камък, проблем.

В корпуса се откриват и препратки към историята при съпоставянето на ромите с други етнически групи, както и към темата борба с природните бедствия, описваща влиянието на ромите върху обществения живот. Активираната метафора в тези случаи е „бедствие”, експлицитно представена посредством глаголи като прииждат, наводниха и съществителни като вълна и наплив, които описват начина на придвижване на ромите – стихиен и неуправляем: “Български граждани, предимно от ромски произход, наводниха скандинавските страни от 2001 г. насам. [...] Първата вълна кандидати се изсипа в Норвегия” (С/ 12.10.05).



Изводи от анализа на материалите от българския печат

В българския медиен дискурс все още се наблюдава голямо разнообразие в езиковите средства, използвани за изразяване на нетолерантност към ромската общност.

По-голяма част от представените похвати са еднакво често използвани от всички анализирани всекидневници, като различия се наблюдават в предпочитанията към употребата на метафори, където в. „Стандарт” предоставя най-много примери, и употребата на лексико-тематичното поле положително / отрицателно „отношение”, което се появява най-често в публикации във в. „Сега”.

Подредени по скалата „толерантност – нетолерантност”, анализираните всекидневници изглеждат по следния начин: „Дневник”, „Сега”, „Стандарт”. В „Дневник” положителните и отрицателните материали са почти изравнени, в „Стандарт” преобладават отрицателните, а в „Сега”, въпреки че отрицателните материали са повече от положителните, те са по-малко от отрицателните публикации в „Стандарт”.


Каталог: tadmin -> upload -> storage
storage -> Литература на факта. Аналитизъм. Интерпретативни стратегии. Въпроси и задачи
storage -> Лекция №2 Същност на цифровите изображения Въпрос. Основни положения от теория на сигналите
storage -> Лекция 5 система за вторична радиолокация
storage -> Ethnicity and tolerance in media discourse revisited Desislava St. Cheshmedzhieva-Stoycheva abstract
storage -> Тест №1 Отбележете невярното твърдение за подчертаните думи
storage -> Лекции по Въведение в статистиката
storage -> Търсене на живот във вселената увод
storage -> Еп. Константинови четения – 2010 г някои аспекти на концептуализация на богатството в руски и турски език
storage -> Архитектура на gps приемник SiRFstar II основни блокове: grf2


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница