Отраслова структура на икономиката

Отраслова структура на икономиката

• 
  в община Тервел водещо място в структурата на заетостта и произведената продукция има индустрията, която ангажира 51.5% от наетите лица. На второ място е секторът на услугите, в който работи 36.8% от наетата работна сила в общината. На трето място е селското, ловното и горско стопанство, чийто дял е 11.7% от заетостта;
  

До известна степен картината със заетостта, особено в селското стопанство е изкривена, доколкото показателят наети лица не отчита цялата заетост в общината, и не включва самонаетите, едноличните търговци и нерегистрираните частни земеделски производители, значителна част от които са ангажирани в селското стопанство на района. Високата заетост в аграрния сектор се обяснява с разположението на община Тервел в регион с благоприятни за развитието на селското стопанство ресурси, трудовите навици на населението и високата безработица. Необходимо е да се търси разнообразяване на заетостта (алтернатива на земеделието), за да може да се отговори на новите предизвикателства на пазара на труда и да спомогне за задържане на младото население, което да получи адекватни възможности за трудова реализация в границите на района.

2. Селско, ловно и горско стопанство

Отрасълът е важен източник на доходи в населените места и има съществен принос за поддържане на част от промишлената функция в общината, в това число и хранително-вкусовата промишленост.

Земеделските земи в общината през 2007 г. заемат 413 271 декара и представляват 71,3 % от общата площ. В структурата на земеделския фонд преобладават обработваемите земи. Те представляват 87 % от земеделските територии, като този показател за страната е 76 %. По начин на ползване, обработваемите земя са основно ниви – 81 %, трайни насаждения – 13 %, земи по чл. 4 от ЗСПЗЗ – 4,2 % и с малки относителни дялове са ливади и разсадници.

Необработваемите земи в земеделските територии са предимно мери и пасища: гори и полезащитни пояси, полски пътища и непригодни земи.

Земеделската земя е основно частна собственост и се стопанисва от 5 земеделски кооперации в тежко икономическо състояние, арендатори и частни стопани. Голяма част от арендаторите са външни за общината фирми.

Общината разполага с общо 7951.963 дка общинска земеделска земя. Отдадената под наем земеделска земя за стопанската 2008 – 2009 година е 7049.866 дка, от която е събран наем в размер на 270 957.58 лв. От 36 079.700 дка пасища и мери е събран наем от 36079 лв. През годината са отдадени под наем и 939.997 дка училищна земя и 50 дка читалищна земя, които са стопанисвани от общината.

Селското стопанство е застъпено във всички селища на общината и има важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукцията през 90-те години на миналия век, отрасълът си остава основен източник на доходи за голяма част от населението на общината.

В последните години в зависимост от пазарното търсене се отглеждат кориандър, соя, боб, тикви и други технически култури. В общината се засилва интересът на земеделските производители към отглеждане на алтернативни култури и създаване на овощни градини – ябълки, сливи, кайсии.

Наблюдава се тенденция към изграждане на масиви с култивирани билки - култивирана шипка, маточина, салвия, лайка и други етерично-маслени култури, които са изцяло нови за общината. Приоритети в тази област трябва да бъдат изграждането на модерни билкосъбирателни бази, изграждане на сушилни и дестилерии.

Нетрадиционна култура за региона е лавандулата – 100 дка. Тя се отглежда за трета поредна година в землището на с.Зърнево. Интерес за местните хора представлява механизираното прибиране на годишния добив на зелена лавандулова маса, което става със специална косачка. Добивът през 2009г. възлиза на 500 кг от дка зелена маса, срещу 800 кг за 2008 година. Събраната лавандула се преработва за получаване на лавандулово масло.

Немалка част от земеделските производители в община Тервел са се посветили на отглеждането на тютюн. Отглежда се предимно в села с висок процент на безработица. Сътресенията, свързани с приватизацията на тютюнопреработвателния сектор, а оттам и несигурността и неясното бъдеще на пазара, рефлектират директно върху тютюнопроизводителите.

По данни от регистъра на тютюнопроизводителите, сключили договор за производство на тютюн реколта 2009 г., те са регистрирани, както следва:

• 
  За тип Ориенталски, произход Северна България, сорт Хан Тервел – площи за засаждане – 5 739,900 дка, брой тютюнопроизводители – 842
  
• 
  За тип „Бърлей 13-17” - площи за засаждане – 971 дка, брой тютюнопроизводители – 57
  
• 
  За тип „Бърлей 420” - площи за засаждане – 146 дка, брой тютюнопроизводители – 18
  

В общината не е оползотворен потенциалът за трайни насаждения и зеленчукопроизводство. Причината е липсата на поливни площи и мелиоративни съоръжения.

Обезпокоителен е фактът, че производителите в общината не разполагат с еквивалентна за своето производство складова база, там където я има е с недостатъчен капацитет, а това не им позволява да складират своята продукция и да я продават по-късно при изгодна пазарна конюнктура. Това също е предпоставка за изтичането на паричен ресурс, който не се оползотворява в икономиката на общината.

Положителен факт е стартиралото обновяване на селскостопанската техника в отрасъла, най-вече сред арендаторите, които умело се възползват от услугите на ДФ “Земеделие” и САПАРД. При частните земеделски стопани обаче ситуацията е съвсем различна, трудно се възползват от услугите на фонда, тъй като не могат да отговорят на условията за съфинансиране и им е необходима помощ, за да се справят с големия обем документация. Селскостопанската техника като цяло все още е амортизирана, което е причина за високите производствени разходи в отрасъла и за недостатъчната ефективност на производството.

Наличието на съхранена природна среда и екологично чистият район са предпоставка за развитие на екологично чисто земеделие.

Животновъдство

Богатата фуражна база, традициите в отглеждането на едър и дребен рогат добитък са били предпоставка за добре развито животновъдство до началото на прехода. След срива през 90-те години са унищожени всички племенни стада и е ликвидирана материално-техническата база.

В момента животновъдството е съсредоточено в частния сектор, предимно в дребните ферми с по 1-3 броя крави и много малко средните ферми 5-10 броя крави. Млекодобивните стопанства /ферми/ категоризирани „Първа група” на територията та общината са 22, като от тях с над 50 бр. животни са само две, разположени в селата Сърнец и Орляк. Дребното стопанство не е рентабилно и не позволява да се изпълнят всички изисквания по европейските стандарти: контрол и хигиена на млекодобива и ветеринарно-медицински мероприятия. За целта е желателно окрупняване на фермите и изграждане на съоръжения за развитието на отрасъла.

Овцевъдството също бележи огромен спад, седемнадесет са фермите с над 50 бр.животни, като в седем от тях се отглеждат над 100 бр. овце.

През 2008 г. в сравнение с 2005 г. се отчита намаление в броя на всички животни. Увеличение се отбелязва само при зайците и пчелните семейства. Тази тревожна тенденция е най-силно изразена при свинете, които намаляват с 78%, особено свинете-майки (близо 90%), млечните крави - 34%, бройлерите – 62%.

На територията на община Тервел през 2008 г. броят на пчелните семейства е 8008. Интересът към този сектор се засилва поради експортната му насоченост и осигуряването на допълнителни доходи на производителите и относително бързата възвръщаемост на вложените средства. В общината няма предприятие за производство и търговия с пчелен мед и пчелни продукти, както и предприятие за преработка на восък и производство на восъчни основи, което затруднява контролът върху качеството на меда.

Нереализираните резерви за повишаване на ефективността на сектора са: научното обслужване, сортовият и породният състав, агро-технологиите и агро-мениджмънтът.

Изхождайки от сравнително ниската технологична съоръженост, сериозното изоставане от критериите за ефективност (налагани от преработвателите и пазарите), както и комплексните изисквания за качество на ЕС, укрепването на организациите на производителите се превръща в един от решаващите фактори за конкурентноспособността им в новите условия.

• 
  Селското стопанство е основен източник на доходи за населението в община Тервел;
  
• 
  Природно-икономическите ресурси на района са благоприятни за развитие на селско стопанство, но потенциалът още е неоползотворен, въпреки тенденция за съживяване на отрасъла;
  
• 
  Животновъдството като подотрасъл на селското стопанство значително изостава в сравнение с растениевъдството. Намаляване броя на някои видове животни;
  
• 
  Раздробеност, маломерност на площите и фермите;
  
• 
  Ниско ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно ниво;
  
• 
  Липса на складови бази, стокова борса и друга инфраструктура на отрасъла;
  
• 
  Липса на прилагане на съвременни технологии и съвременните методи на агротехниката.
  

• 
  Изграждане на уедрени животновъдни ферми, в които броят на отглежданите животни да позволява ефективно развитие на отрасъла;
  
• 
  Развитие на предприемаческа инфраструктура в полза на селскостопанските производители;
  
• 
  Създаване на условия за прилагането на новите достижения на селскостопанската наука непосредствено в производството;
  
• 
  Подобряване на екологичната чистота на произвежданите продукти. Стимулиране на биологичното производство – повишаване на осведомеността, запознаване на производителите с нормативната база и с научните постижения и добри практики;
  
• 
  Внедряване на високопродуктивни сортове при традиционните култури и съ-щевременно с това, увеличаване на разнообразието на отглежданите култури. Увеличеното разнообразие на културите ще намали риска за производителите от колебанията в търсенето и предлагането на пазарите на зърно;
  
• 
  Стимулиране вертикалните интеграционни процеси между интензивните производства (зърнопроизводство, билкопроизводство, лозарство) и съответните преработващи единици с цел затваряне на веригата “земя - краен продукт” и развитие на регионални клъстери;
  
• 
  Изграждане на нови аграрно-производствени структури на базата на частно фермерство от европейски тип.
  

2. Горско и ловно стопанство

Съобразно функциите, които изпълняват горите и земите от горския фонд, са разпределени, както следва: гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции – 7 689,1 ха или 50,1% от общата площ (в т.ч. залесена - 7 320,8 ха или 51,5 %) и защитни и рекреационни гори и земи и гори и земи в защитени територии – 7 669,0 ха или 49,9 % от общата площ /в т.ч. залесена 6903,5 ха или 48,5%/.

Преобладаващите видове гори на територията на ДЛС Тервел са издънкови за превръщане които заемат 6 561,8 ха или 46,1 % от залесената площ, нискостъблените заемат 2793,8 ха или 19,6 % от залесената площ, акациевите заемат 2509,7 ха или 17,6 % широколистните високостъблени заемат 1 625,7 ха или 11,4% от залесената площ.

Преобладаващите дървесни видове на територията на ДЛС Тервел са церовите насаждения – 6 565,3 ха или 46,1 %, акациевите култури и насаждения – 4 085,0 ха или 28,7 %. Срещат се още култури от сребролистна липа, полски ясен, американски ясен, гледичия, черница, черен бор и други.

Общият запас от дървесина (без клони) е 1 006 790 м³, в това число широколистна – 990 205 м³ и иглолистна – 16 585 м³.

Размерът на ползването от дървесина средно годишно е 30 280 м.куб. стояща маса.

Голямо е и ловностопанското значение на горите. Екологичните условия и добрата фуражна база на територията на ДДС “Тервел” благоприятстват развитието на ценен дивеч, като благороден елен, сърна, дива свиня, елен лопатар, муфлон, фазан и др., което създава добри възможности за развитието на ловен туризъм.

Развитието на дейностите, свързани с възпроизводството, ползването и опазването на горите създава работни места за част от населението на общината.

2. Промишленост

От останалите производства с по-голямо значение е хранително-вкусовата промишленост, въпреки че не се използват пълноценно възможностите за нейното развитие (затваряне на цикъла). В бъдеще може да се проучат възможностите за включването на местни предприятия в регионалния клъстер “Храни”.

Добри ресурси за развитие има дърводобивната и дървопреработваща промишленост, което би спомогнало за ангажиране на част от мъжете като трудов ресурс.

Обувната промишленост също е представена в общината, независимо от кризисните моменти в настоящото й развитие.

Предвижда се през 2010 г. да изгради един от най-големите фотоволтаични паркове в България - “Фотоволтаик Тервел 1” ЕООД, дъщерно дружество на КИОТО Фотоволтаикс ГмбХ – Австрия, един от най-големите производители на термосоларни и фотоволтаични модули в Европа. В тясно сътрудничество с община Тервел, на площ от около 300 дка - собственост на Община Тервел, трябва да бъдат изградени общо 25000 фотоволтаични панела с мощност от по 200 Wp всеки. Производител на фотоволтаичните панели е самият концерн-майка на инвеститора. Пълният обем на инвестицията на „Фотоволтаичен парк ТЕРВЕЛ 1” възлиза на около 24 млн. Евро. За ясно формулираното си инвестиционно намерение, в съчетание с високия инвестиционен рейтинг на концерна- “Фотоволтаик Тервел 1” получи на 21.06.2009 г. от Министерство на икономиката и енергетиката Сертификат за инвестиция – клас А. Очаква се в строителните дейности да бъдат ангажирани около 50 работници от региона.

Извън общинския център почти не съществуват промишлени структури, напротив все повече се забелязва обратната тенденция - пътуване на трудови ресурси към центъра. Положително явление бе откриването на обувен цех в с. Зърнево и разкриването на дестилерия за етерични масла в с. Орляк, но през 2009 г. в резултат на икономическата криза се наблюдава драстично свиване на производството.

Икономическата криза през 2009 г. силно засегна развитието на промишлеността в община Тервел, наблюдава се масово съкращаване на работна сила от всички предприятия. Това наложи прилагане на активна политика по заетостта. През 2009 г. по програми и мерки за заетост са работили 375 безработни търсещи работа лица, като 350 са по програми и 25 по мерки за заетост. Десет лица от с.Орляк са се ограмотили по Национална програма за ограмотяване и квалификация на роми. Други 8 от с. Каблешково, завършили курса по ограмотяване през 2008/2009г. са придобили квалификация за шивачи.

2. Туризъм

• 
  Ловен: В горите на района и ДЛС Тервел, където дивечовото разнообразие позволява провеждането на организиран ловен туризъм. Стопанството разполага с база за интензивно стопанисване на дивеча „Кьостата” с обща площ от 23 000 дка, в която се отглеждат и са обект на ловен туризъм цялото разнообразие от дивеч. Към настоящия момент е установен следния дивечов запас: благороден елен – 180 броя, елен лопатар – 185 броя, сърни – 300 броя, диви свине – 260 броя, муфлони – 55 броя, зайци – 2450 броя, фазани – 1470 броя и яребици – 170 броя. Двата ловни дома, разположени в държавни ловни райони „Кьостата” и „Каблешково” позволяват да се настанят до 10 туристи.
  
• 
  Културен: Културно-историческото наследство в района, представено от наслояването на различни исторически пластове и културата на различни етноси е важна предпоставка за развитие на културния туризъм. Засега обаче липсват необходимите предпоставки като маркетинг, изградена туристическа инфраструктура и др., които да реализират успешно този потенциал на района.
  
• 
  Селски: Добре съхранените къщи в села с дворове задължително с размери над 1 дка и с ясно обособени части: пред постройката (подходящи за цветни и зелени площи) и зад сградата (подходящи за отглеждане на плодове и зеленчуци) са предпоставка за развитие на селски туризъм.
  
• 
  Екологичен: Каньонът на “Суха река”. Скалните венци обграждат реката и , създават усещането за дивата природа. По речните брегове гнездят корморани, в заблатените части крачат чапли и дропли. Горите около каньона изобилстват от дивеч. В пещерите живеят 12 вида прилепи. Билата на врязания в реката полуостров са местообитание за редки растения, гризачи и насекоми. Но най-впечатляващо е разнообразието на птичия свят. Над “Суха река” преминава пътят на прелетните птици. Тук с просто око и с увеличителна техника могат да се наблюдават птици, които са определени като “редки” и “защитени” видове. Лисата на туристическа инфраструктура като екопътеки и др. не създава условия за икономическо усвояване на природното богатство и един от приоритетите за развитие на района.
  
• 
  Орнитоложки, по специални интереси (напр. наблюдения на уникални растителни видове).
  

Официалната статистиката не отчита наличие на средства за подслон (хотели, хижи, къмпинги).

• 
  Районът притежава уникално природно, животинско (птиче) и растително богатство (Сухата река);
  
• 
  На територията функционира Държавно ловно стопанство “Тервел”, което създава условия и организира развитието на ловен туризъм
  
• 
  Територията е богата на културно-историческо наследство;
  
• 
  Притежава добър потенциал за екологичен и селски туризъм;
  
• 
  През общината има изграден второкласен път Добрич-Силистра през с. Коларци и третокласен път Добрич-Силистра през град Тервел, които гарантират излизането от състоянието на тупиков район.
  

• 
  Ограниченото и слабо организирано туристическо предлагане;
  
• 
  Ниската степен на изграденост на туристическата инфраструктура (в т.ч. информационната);
  
• 
  Липсата на цялостен туристически продукт;
  
• 
  Ниската средна продължителност на престоя, ниска използваемост на наличната леглова база (ловен туризъм);
  
• 
  Ограничените допълнителни услуги, неразвита туристическа анимация;
  
• 
  Липсата на система за туристическа информация за района;
  
• 
  Неразвития маркетинг.
  

В рамките на 18 месеца, на територията на община Крушари, община Тервел, България и община Ефкарпия, Гърция ще се реализира Проект „Споделяне на успешни европейски практики в алтернативния туризъм - ключ към устойчиво регионално развитие в общините Крушари и Тервел”. Той e финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013. Общата цел на проекта е да насърчи и улесни развитието на туризма на местно ниво в общините Крушари и Тервел от Североизточна България. Предвидени са  дейности за рекламиране на природните и туристическите възможности в Крушари и Тервел - издаване на брошури, двуезични плакати, дипляни, мултимедиен двуезичен диск, изработване на видеоклип. Резултатите от проекта ще бъдат представени на международна конференция, която ще се проведе в гр.Тервел.  

2. 
   
   Каталог: programi
   programi -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
   programi -> Мароко нова година екзотика от „1001 нощи”
   programi -> Имперски тур кръстопът на цивилизации, на границата между два свята. Тук свършва Европа и започва Африка. Една многоцветна мозайка от древна култура, ориенталски пейзажи и прекрасна природа
   programi -> 1 ден: Казабланка
   programi -> Концерт на Guns 'N' Roses 22 23 септември 2010 в Белград
   programi -> Програма: 1-ви ден: 30. 12. 2014 (вторник)
   programi -> Дата на провеждане: 15. 12. 2011 програма
   programi -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък, ст. Загора!!!
   programi -> Програмата се предлага с тръгване от: софия, пловдив и хасково; габрово, велико търново, казанлък и стара загора
   
   
   
   Изтегляне 1.53 Mb.
   
   Сподели с приятели: