Доклад Месец май 2010 Настоящият доклад е изготвен от: Общински оперативен екип: Стефка Костадинова
Техническа инфраструктура 3.5.1 Транспортна инфраструктура
Изтегляне 1.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Съобщителна инфраструктура
- Водоснабдяване и канализация
Техническа инфраструктура3.5.1 Транспортна инфраструктураТранспортният достъп и вътрешнобщинската достъпност се осъществява чрез пътната мрежа. На територията на община Тервел няма изграден ж.п.транспорт. Най-близката ж.п. гара – гр.Дулово, отстои на 32 км от град Тервел. Основният обслужващ път за община Тервел е третокласният път ІІІ-207 /І-7/-Алеково-Тервел-Кочмар-Векилски-Калоян-Ветрино-/АМ Хемус/, който свързва първокласния път Силистра-Шумен с автомагистрала Хемус, а посредством отсечката Кочмар-Карапелит - и с областния център Добрич. Общата дължина на републиканска пътна мрежа на територията на община Тервел е 154,20 км, от които само 10,2 км са второкласни пътища. От общо 144,0 км третокласни пътища само 15% са в добро състояние, а половината са в лошо състояние. Още по-тревожно е състоянието на общинската пътна мрежа, където две трети от нея са в лошо състояние, а останалите – в задоволително състояние. По програмата за развитие на селските райони общината внесе проект за ремонт на пътя Тервел-Безмер-Гуслар-Граница с област Силистра и за ремонт на пътя Тервел-Бонево-Савово. Този път ще обслужва в бъдеще важно социално звено – изградения вече Дом за стари хора. За периода до 2011 г. са планирани рехабилитация и ремонти на всички пътища:
Основен ремонт на общинските пътища: Тервел-Безмер-Гуслар-Граница с област Силистра; Тервел-Савово-Бонево; Поп Груево-Божан; Мали Извор-Безмер; Кладенци – Градница. Проблеми:
Телефонните съобщения са организирани на базата на аналогови системи, аналогови преносни системи и нискочестотни селищни и междуселищни кабели, като постепенно ще се въвежда и цифрова техника. Населените места са обхванати от местни мрежи с АТЦ, като степента на развитие е една от ниските за страната. Телефонната плътност (бр.тел.п./100 души), характеризираща степента на развитие на селищните телефонни съобщения в община Тервел е 22 тел.п./100 д., което е по-ниско от средната стойност за област Добрич (32 тел.п./100 д.) и средната стойност за страната (35 тел.п./100 д.). В много от селата връзките са по въздушни трасета, амортизирани, с телефони местна батерия, като на места няма селищна телефонна мрежа, а само по един обществен пост и нито един домашен, включени чрез въздушен проводник. Наблюдават се големи териториални диспропорции на телефонната плътност по населени места. В селата Кладенци, Кочмар, Нова Камена, показателят е близо два пъти по-висок от средния за общината, докато в Градница и Сърнец е съответно 3 и 7, а в Брестница, Войниково, Оногур и Проф. Златарски не е развита селищна телефонна мрежа. За град Тервел телефонната плътност е 29,8 тел.п./100 д., по-висока от средната за общината (22). Междуселищните телефонни съобщения в общината в рамките на областта се обслужват от мрежите за близък междуселищен трафик и тъй като се осъществяват по аналогови линии, връзките са с влошено качество. Междуселищните връзки са с изтекъл ресурс на използване. Далечният трафик в национален мащаб се осъществява от цифровата автоматична междуселищна телефонна централа (ЦАМТЦ) Добрич, която е част от националната транзитна цифрова мрежа. Чрез мрежата за далечен трафик се осъществяват и автоматичните международни връзки. Модернизацията на съобщителната инфраструктура е свързана с нейната цифровизация и зависи както от състоянието й в момента, така и от етапите на предстоящото развитие. Въпреки че, през територията на община Тервел преминава фиброоптичният кабел Добрич-Тервел-Дулово-Силистра, както и цифровата радиорелейна линия Добрич-Силистра, все още телефонната мрежа на общината не е цифровизирана. Като цяло, процесът на цифровизация изостава за цялата област Добрич (около 30%). В лошо състояние се приемат сигналите на БНТ и БНР. Освен в общинският център, в преобладаващата част на селата няма кабелна телевизия, а само в някои от по-големите села – с.Жегларци, с.Зърнево, с.Сърнец. Мобилните оператори не покриват изцяло територията на общината. Има села без телефон и мобилно покритие. Покритието с обществен интернет освен общинския център също не обхваща всички населени места. Само в с. Жегларци и с. Орляк има обществен интернет . Проблеми:
Водоснабдяване Питейното водоснабдяване на населените места в община Тервел се осъществява от подземни водоизточници чрез помпени станции – град Тервел, «Полковник Савово», «Коларци», «Орляк», «Кладенци» и сондажи ЖФК-Тервел, дълбок сондаж с Безмер и дълбок сондаж в с. Зърнево. Кула-водоемите в с. Честименско и с. Полк.Савово са за ремонт, а в с. Кочмар и с. Каблешково не работят. Водоемът в с. Сърнец не работи нормално, а резервоарът в с. Орляк има пукнатини и не работи. Водите се отличават с микробна чистота и могат да се използват за питейни нужди без пречистване. Всички населени места на територията на общината са водоснабдени. Една значителна част от селата са с режим на водоснабдяване – с. Жегларци, с.Кладенци, с. Каблешково, с. Кочмар, с. Орляк и др. Външната водопроводна мрежа на територията на община Тервел е с обща дължина 170 км, като азбестоциментовите водопроводи са 166 км, а стоманените – 4 км. Вътрешната водопроводна мрежа е 199 км, преобладаващо азбестоциментови тръби. Водопроводната мрежа не е в добро експлоатационно състояние и загубите на питейна вода са големи – повече от 50 %. Затова е необходимо една от основните задачи да бъде реконструкция и подмяна на изградената водопроводна мрежа. Преотреждането на земеделски земи в имоти за жилищно и друг вид строителство изисква изграждане на съответна водоснабдителна и канализационна инфраструктура, което е постоянен проблем, тъй като до тези имоти в момента няма изградени снабдителни и отвеждащи съоръжения. Проблеми:
Канализация В община Тервел канализационна мрежа е изградена единствено в град Тервел. Тя е тип «смесена», като степента на изграденост е 60%. Използваемостта на изградената мрежа е 100% - състоянието е задоволително. Средно денонощното водно количество на заустваните отпадни води е 345 куб.м/ден или 4 л/s. Липсва информация за други показатели. Във всички селища на общината битово-фекалните води от населението се заустват в септични ями, които периодично се почистват от специализираните автомобили. Отпадъчните води на почти всички предприятия на територията на град Тервел се заустват в градската канализация и градската пречиствателна станция за отпадъчни води. Проектирана през 1978 г., станцията е въведена в експлоатация през 1998 г., като в нея се осъществява механично пречистване на отпадъчните води на града. Необходимо е да се възстанови нормалната работа на ГПСОВ гр. Тервел, която е затруднена поради сезонни неравномерни колебания на оттока на преминаващото покрай нея дере. За целта следва да се направят защитни съоръжения, които да ограничават вредното въздействие на водите и да се възстановят съществуващите съоръжения и възстанови работата на станцията, съгласно изискванията на нормативните документи за опазване компонентите на околната среда от замърсяване. През 2009 г. община Тервел подготви и внесе за разглеждане по Оперативна Програма „Околна Среда” проект за доизграждане на канализационната мрежа на общинския център – общо 8600 м. и реконструкция, разширение и модернизация на пречиствателната станция в гр. Тервел, а по Програма за развитие на селските райони - проект за изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция на село Зърнево. Проектът включва още дейности по рехабилитация на водопроводната мрежа на селото, както и изграждане на водоем. Проблеми:
|