През последните години броят на новорегистрираните фирми в района нараства, но въпреки това общият брой на активните стопански субекти, които оперират в общината, е недостатъчен – 222 през 2007 г. Гъстотата на фирмите на 1000 души в община Тервел е едва 12.6, при 37 за България. Равнището на предлаганите бизнес услуги също е крайно незадоволително.
Броят на заетите в МСП е значително по-малък от средния за страната, тъй като значението на двете големи предприятия в общината (Пластхим и Дека) е все още твърде голямо (над 50 %) за местната икономическа заетост.
В структурата на фирмите преобладават микрофирмите – със заетост до 10 човека – 90% от всички регистрирани стопански субекти. Малките фирми, които със заетост от 10 до 50 човека, представляват 5% от общия брой, а средните предприятия с ангажиран персонал от 50 до 250 човека са само 3%. В община Тервел функционират и две големи предприятия – „Пластхим Т” – АД и „ДЕКА” ООД .
Общият извод, който може да се направи, е за сравнително ниската конкурентоспособност на общинската икономика, поради преобладаването на микро и малки фирми в нея.
Най-голям е броят на фирмите в отрасъл „Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството”. На второ място по брой на действащите стопански субекти е селското стопанство.
Една значителна част от селскостопанските арендатори в района са „външни”, т.е. не са регистрирани на територията на община Тервел и не допринасят за приходите и, но имат принос към доходите на населението в тях.
По-надолу са представени основни фирми на територията на общината.
Едри работодатели (над 100 ч. персонал)
-
Пластхим Т – АД ≈700 д.
-
ДЕКА ООД ≈700 д.
Средни работодатели (от 50 до 100 ч. персонал)
-
Ловно стопанство Тервел
-
“ВЕС” ООД с. Зърнево – обувен цех
-
“Филипополис” с. Жегларци – преработка на сурово краве и други видове мляко
Малки работодатели (до 50 ч. персонал)
-
ЗК “Надежда” – с. Орляк
-
ЗК – с. Каблешково
-
ЗК – с. Безмер
-
ЗК – Каменна
-
ЗКПУ “Прогрес” – с. Жегларци
-
ЕТ “ИСМ – 91” – с. Зърнево – овощарство
-
“Раймер” – агро” – с. Кладенци – земеделие
-
ЕТ “Севинч Мюрсел Авис” – с. Коларци – овощарство
-
Ет “Мак” – Д. Карамфилов – с. Кладенци – земеделие
-
ЕТ “Г. Желязков” – с. Нова Камена – земеделие
-
ЕТ “Злати Златев” – с. Нова Камена – земеделие
-
ЕТ “Веселин Божуров” – гр. Тервел – земеделие
-
ЕТ “Петър Петров” – с. Коларци – земеделие
-
ЕТ “Джамбо – И. Минков” – гр. Тервел – земеделие
-
ЗП “Живко Пейчев” – с. Гуслар – земеделие
-
ЕТ “Симекс – Г. Симеонов” – гр. Тервел – земеделие
-
ЕТ “Кармен – Кольо Йордонов” – с. Безмер – земеделие (производство зеленчуци)
-
“Коуш индъстрис” – с. Безмер – керамичен цех
-
“Интеграл 2005” ООД - преработка пластмаси, Радомир Колев
-
“Тандем ООД” – преработка пластмаси, Иван Тодоров
-
“Фото Каприз” – услуги
-
ЕТ “Жигал” – търговия
-
ЕТ “Веди” – търговия
-
“Куртев и синове” – търговия и услуги, Красимира Куртева
-
ЕТ “ИДА – 65” – преработка пластмаси, Иван Василев
-
ЕТ “Любен Георгиев” – търговия
-
“НЕМО – Транс” – транспортни услуги
-
ЕТ “Зърнево – 98” – търговия, Али Осман Сюлейман
-
“Агрома” ООД – гр. Тервел – търговия с резервни части, селскостопански инвентар, Мария Денева
-
ЕТ “Димитър Йоргов” – гр. Тервел – селско стопанство
-
“Триада” ООД – търговия строителни материали
-
“Смяна – 08” ЕООД – услуги
-
ЕТ “Добрин Петров” – селско стопанство и търговия
Основни изводи за развитие на икономиката в района -
Наличие на положителни тенденции в общинската икономика, които обаче са недостатъчни за компенсиране изоставането в регионален и национален мащаб.
-
Основната производствена специализация е в традиционни производства. Преобладават производства с ниска добавена стойност, незначителен дял на иновациите, ниска предприемаческа и бизнес култура. Въпреки редица признаци на стабилизация на общинската икономика до 2008 г., един от основните проблеми остава ниската производителност и ефективност на производствата.
-
Голямо влияние на аграрния сектор за местната икономика.
-
В района липсват крупни инвеститори, които да променят облика на местната икономика и да създадат нужните предпоставки за бърз растеж.
-
Сериозна е липсата на пазарна и предприемаческа инфраструктура от съвременен тип, способни да активизират бизнеса и инвестиционния интерес.
-
Икономическата структура на двете общини е представена основно от микрофирми, които се характеризират с ниска конкурентоспособност.
-
Неподготвеност на дребните производители за коопериране.
-
Много слаба диверсификация на икономическите дейности, което ограничава възможностите за заетост и растеж на местната икономика и увеличава зависимостта от развитието на пазара.
-
Слабо развитие на предприемачеството в общината (недостатъчно МСП) и липса на бизнес структури, които да ги подкрепят.
-
Инвестициите са недостатъчни и не спомагат за нужното обновление, развитие и растеж на икономиката.
-
Слабо навлизане на информационните и комуникационни технологии.
В заключение, общинската икономика не е достатъчно подготвена да поеме ударите на настъпилата през 2009 г. и задълбочаваща се през 2010 г. икономическа криза.
Необходимо е по-пълноценно използване на природните дадености на района за производство на екологично чиста продукция, която е по-конкурентоспособна. Това е сериозна предпоставка за привличане на нови партньори и инвеститори. С гъвкавия си характер тези производства могат да оказват и балансиращо въздействие върху териториалната структура на промишлеността.
Структурата на местната икономика създава възможности за формиране на местни и регионални клъстери в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, дърводобива и дървообработването.
Съществува необходимост от стимулиране на частния бизнес и ориентирането му към развитие на жизнеспособни и високо-адаптивни малки и средни предприятия чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства и екологично-чисти продукти.
Друга алтернатива за плодородната селскостопанска част е да се наблегне още повече на земеделско производство, но поставено на нова модерна материално-приложна основа с по-добър маркетинг и пазари за реализация на продукцията.
Наличието на тези ресурси е добра възможност за “затваряне на цикъла” чрез оползотворяването им в преработващи предприятия на територията на общината.
В градския център е нужно създаването на условия за възникване на нови конкурентни производства, които да създават атрактивни възможности за заетост и доходи, особено за младите образовани хора.
Сподели с приятели: |