Доклад на Български адвокати за правата на човека за



страница5/5
Дата17.09.2016
Размер0.56 Mb.
#10000
1   2   3   4   5

Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.

9 Casado Coca v. Spain, (15450/89) [1994] ECHR 8 (24 February 1994); Bartold v. Germany (8734/79) [1985] ECHR 3 (25 March 1985).



10 Sunday Times /26 April 1979, Series A no. 30, p. 41, para. 65.

11 Пак там.

12 Пак там.

13 Решение на Съвета за електронни медии №15-00-59/06.11.2003 г.: Операторът е допуснал създаване и разпространение на предаване в нарушение на принципите за осъществяване на радио- и телевизионна дейност, посочени в чл. 10, ал. 1, т.5 от ЗРТ, както и в нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗРТ в частта „предавания, внушаващи национална и етническа нетърпимост.” Нарушенията са извършени системно, по смисъла на т. 5 от § 1 на Допълнителната разпоредба на Закона за радиото и телевизията, тъй като са налице повече от три нарушения по една глава. Всяко едно от тях е извършено грубо, по смисъла на т. 27 от § 1 на Допълнителната разпоредба на Закона за радиото и телевизията. Накърняват се добрите нрави, като се създават предпоставки за разклащане на установения в Република България модел на етническа търпимост между отделните ú граждани.

Предвид изложеното, Съветът за електронни медии реши: заличава регистрацията на телевизионния оператор „Юниън телевижън” АД, разпространяващ по кабелен път и сателит програма „Ден” ; на основание чл. 9, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията за грубо нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Закона за радиото и телевизията ограничава за периода на произнасяне на компетентните съдебни органи препредаването на телевизионни програми на телевизионния оператор „Юниън телевижън”; на основание чл. 16 от Закона за административното производство допуска предварително изпълнение на т. 1 и т. 2 от настоящото решение.



14 Handyside v United Kingdom (1976) 1 EHRR 737, Para. 46.

15 Handyside v United Kingdom (1976) 1 EHRR 737, Para. 46.

16 Според Конвенцията, детска порнография е всяко изобразяване на:

  • непълнолетен, ангажиран в ясно изразено сексуално поведение;

  • лице, изглеждащо непълнолетно, ангажирано в ясно изразено сексуално поведение;

  • реалистични изображения, представящи непълнолетен, ангажиран в ясно изразено сексуално поведение.

17 T-TT(2003) 009 E. Opinion on whether the retransmission of pornographic programmes is compatible with the Convention, subsequent to the question submitted by the Delegate of Bulgaria.

18 Чл. 11. (1) Всяко мнение може да бъде изразявано свободно в радио- и телевизионни предавания.

(2) Журналистите и творческите работници, сключили договор с радио- и телевизионни оператори, не могат да получават инструкции и указания за упражняването на тяхната дейност от лица и/или групи извън органите на управление на радио- и телевизионните оператори.

(3) Публична критика спрямо програмната политика на радио- и телевизионни оператори от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.

(4) Журналистите, сключили договори с радио- и телевизионни оператори, имат право да откажат да изпълнят възложена задача, ако тя не е свързана с изпълнение на разпоредбите на този закон или на съответните договори и противоречи на техните лични убеждения; не може да бъде отказвана техническо-редакционна обработка на програмен материал и на новини.

(5) Между собствениците и/или управителните тела на радио- и телевизионните оператори и журналистите, сключили договори с тях, могат да се договорят редакционни статути за работата в областта на публицистиката.

(6) Редакционният статут трябва да съдържа конкретни определения и мерки за:

1. осигуряване на свободата и персоналната отговорност на журналистическия труд при изпълнение на поставената задача;

2. защита на журналистите по смисъла на ал. 2;

3. професионално-етични норми за журналистическата дейност в съответните радио- и телевизионни оператори;

4. начините за вземане на решения, които се отнасят до журналистическата дейност;



5. създаване на вътрешен орган за разрешаване на възникнали спорове при журналистическата работа по създаване на програмите.


19 Handyside v United Kingdom (1976) 1 EHRR 737, Para. 49.

20 Годишен доклад’ 2000, 2001, 2002 -  Фондация „Група на медийните юристи”. Прилагане, спазване и промени в медийното законодателство; анализи на Българската медийна коалиция, Сдружението на българските частни радиостанции (ABBRO) и др.

21 http://www.cem.bg - Отчети.

22 1999, 2000, 2001, 2002, 2003. European Commission. Regular report on Bulgaria’s progress towards accession.

23 Чл.10, 1, изр.последно.


24 Решение № 90 от 22.11.2001 г. по а . д. № 65 на - СРС, 2002, с.281. Съгласно чл. 126, ал. 1 ЗРТ административна отговорност за нарушение на изчерпателно посочени разпоредби на ЗРТ се предвижда за радио- и телевизионни оператори. Такива, според чл. 3, ал. 2 ЗРТ са физически лица - еднолични търговци и юридически лица с лицензии за радио- и телевизионна дейност. Незаконосъобразно е да се ангажира отговорността за нарушение на ЗРТ на лица, които нямат качество на радио- или телевизионни оператори по смисъла на закона.

25 T-TT (2002)009. Compilation of responses to the questionnaire on Big Brother type programmes.

26 По въпроса виж П. Ван Дайк и Г.Й.Х ван Хууф, Европейската конвенция за правата на човека – теория и практика, изд. Фондация Български адвокати за правата на човека, София 2000 г., с.528; срв. Case law concerning Article 10 of the European Convention on Human Rights, Council of Europe, 2001, p.41 – 43; cf. Harris, O’Boyle and Warbrick, Law of the European Convention on Human Rights, London, Dublin, Edinburgh, 1995, p. 379 – 380.

27 Вж. Решение по делото Леандер от 26 март 1987 г., по делото Гаскин от 7 юли 1989 г.

28 Достъпна на интернет адрес http://www.aip-bg.org/documents/rec2_bg.htm

29 Нарушения на чл. 8 от Конвенцията заради неправомерен отказ на информация е констатирано от Европейския съд за правата на човека в няколко дела, напр. Гаскин с/у Великобритания, от по-новите – Ротару с/у Румъния.

30 Включването на средствата за масова информация в кръга на задължените субекти предизвика остра критична реакция при приемането на закона от страна на Програма Достъп до Информация /ПДИ/ и другите неправителствени организации, изразили становища.

31 Според чл.20, ал.4 от Закона за опазване на околната среда, при вземане на решение за отказ на информация компетентният орган “отчита обществения интерес от разкриването на тази информация”.

32 Част от съдебната практика е обобщена в изданията: Кашъмов, Съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация. Сборник, изд. Програма Достъп до Информация, София 2002 и Кашъмов, Терзийски, Съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация. Втора част. Сборник, изд. Програма Достъп до Информация, София 2004. Посочените по-долу съдебни дела са водени със съдействието на Програма Достъп до Информация.

33 Впрочем в Препоръка 2002 (2) относно ограниченията на правото на достъп до официални документи е предвиден същият стандарт, който и в чл.10, ал.2 от Конвенцията.

34 Решение № 9595 от 19 ноември 2004 г. по адм. д. № 7897 от 2004 г.

35 Решение за отказ изх. № ЗЗДОИ-6/ 2002 г. на МФ по заявление за достъп до информация на Н. Мареков /ПДИ/, с което е поискан първият тримесечен отчет на британската фирма “Краун Ейджънтс” по изпълнението на договор с държавата, сключен без процедура по обществена поръчка.

36 Решение № 162 от 12 януари 2004 г. на касационната инстанция – ВАС Петчленен състав, по адм. д. № 8717 от 2003 г.

37 Отказ на главния секретар на министерството на околната среда и водите по заявление на Екологично сдружение “За земята” за протоколите от обществените обсъждания на проекти, финансирани по програма ИСПА и Европейската инвестиционна банка.

38 Решение на Софийския градски съд по адм. д. № 3138 от 2004 г., невлязло в сила.

39 Решение № 4694 от 16 май 2002 г. по адм. д. № 1543 от 2002 г. Делото е образувано по жалба на журналиста от в.”Капитал” Алексей Лазаров и е подкрепено от ПДИ.

40 Решение № 2811 от 28 март 2005 г. по адм. д. № 7085 от 2004 г.

41 Както е отбелязано и в цитираното по-горе РКС № 7 от 1996 г. по к.д. № 1 от 1996 г.

42 Приложение към чл.25 от ЗЗКИ.

43 чл.26, ал.4 ЗЗКИ.

44 Последното е изразено в бавното преразглеждане на засекретени в миналото документи /§ 9 от преходните и заключителни разпоредби на ЗЗКИ/, отмяната на Закона за достъп до документите на бившата държавна сигурност и бившето Главно управление на генералния щаб.

45 Документите бяха преразгледани по § 9 от ПЗР на ЗЗКИ и разсекретени през 2004 г. с решение на Министерския съвет. Това стана, докато беше висящо във ВАС дело срещу отказ на засекретен в миналото документ. Повод за завеждането му беше отказът на правителството да предостави на Програма Достъп до Информация Правилника за опазване на държавната тайна в НРБ, приет през 1980 г. Сред разсекретените документи е и въпросният правилник.

46 Решение № 3875 от 28 април 2005 г. по адм. д. № 592 от 2005 г.

47 Вж. Бел. 6.

48 Вж. Решение № 6930 от 15 юли 2005 г. на ВАС по адм. д. № 1286 от 2005 г.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница