Доклад на комисията до съвета и до европейския парламент
Изтегляне 360.74 Kb.
|
8.Библиографски източнициBIS (2008 г.), „Addressing financial system procyclicality: a possible framework“, пояснение за работната група на Форума за финансова стабилност относно пазарната и институционална устойчивост, септември 2008 г., достъпно на http://www.financialstabilityboard.org/publications/r_0904e.pdf?noframes=1 Borio, C., C. Furfine, and P. Lowe (2001 г.), „Procyclicality of the financial system and financial stability: issues and policy options“, BIS Документ № 1 Cappiello, L., A. Kadareja, C. Kok Sørensen and M. Protopapa (2009 г.), „Do bank loans and credit standards have an effect on output? A panel approach for the euro area“, работен документ на ЕЦБ (предстоящ) Ciccarelli, M., A. Maddaloni and J.-L. Peydró (2009 г.), „Trusting the Bankers: a New Look at the Credit Channel of Monetary Transmission”, документ, представен на CREDIT 2009 — Конференция на тема кредитен риск, финансовата криза и макроикономиката, Венеция COM (2009) 362 окончателен, Предложение за директива на Европейския Парламент и на Съвета за изменение на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО по отношение на капиталовите изисквания за търговските портфейли и за пресекюритизация и на надзорния преглед на политиките за възнагражденията, достъпно на http://ec.europa.eu/internal_market/bank/docs/regcapital/com2009/Leg_Proposal_Adopted_1307.pdf COM (2009) 499 окончателен, Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалния надзор на макроравнище върху финансовата система от страна на Общността и за създаване на Европейски съвет за системен риск, 23 септември 2009 г., достъпно на http://ec.europa.eu/internal_market/finances/docs/committees/supervision/20090923/com2009_499_en.pdf ЕКОФИН (2009 г.), „Заключения на Съвета относно процикличността“, 2954-то заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси, Брюксел, 7 юли 2009 г., достъпни на http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ecofin/109050.pdf Г-20 (2009 г.), „Declaration on strengthening the financial system“, Лондон, 2 април 2009 г., достъпна на http://www.g20.org/Documents/Fin_Deps_Fin_Reg_Annex_020409_-_1615_final.pdf Masschelein, N. (2007 г.), „Monitoring pro-cyclicality under the capital requirements directive: preliminary concepts for developing a framework“, работен документ на Националната банка на Белгия № 120 1Обхващаща Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции и Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции. 2Съвместната оперативна група за въздействието на новата капиталова рамка има мандат за осъществяване на периодично наблюдение върху нивото и волатилността на минималните капиталови изисквания за банките, определени съгласно ДКИ, и за анализиране на тяхното въздействие върху банковото кредитиране и икономическия цикъл. 3Допитване до предприятията в ЕС, проведено от 12 август до 28 септември 2009 г. Бизнес средите споделиха посредством Европейската група за допитвания до бизнеса своите наблюдения относно настъпилите след октомври 2008 г. промени в достъпа до и условията на банковото кредитиране. В допитването участваха 429 от членовете на Европейската група за допитвания до бизнеса от 28 държави-членки на ЕС/ЕИП. По отношение на размера на дружествата, участвали в допитването, 59 % от тях бяха малки, 20 % — средни и 21 % — големи предприятия. 4Допитване до банковия сектор в ЕС, проведено от 21 май до 31 август 2009 г. Получени бяха 19 отговора от IT, SI, BE, AT, DE, UK и NL. В допитването участваха банки с преобладаващо частно дялово участие (публично търгувани), национални кооперативни банкови мрежи, както и публично притежавани банки. Някои от отговорите бяха предоставени от национални асоциации, представляващи обединената позиция на своите членове, с което фактически се увеличава броят на отделните кредитни институции, участвали в допитването. 5Директива 2009/111/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за изменение на Директиви 2006/48/ЕО, 2006/49/ЕО и 2007/64/ЕО по отношение на банки — филиали на централни институции, определени елементи на собствения капитал, големи експозиции, надзорна уредба и управление при кризи. 6За подробно описание на основните причини за процикличността и на съответната роля на правилата за капиталова адекватност вж. BIS (2008 г.) и Masschelein (2007 г.). 7По-специално, финансовите институции изпитват затруднения при оценката на абсолютното ниво на риска (за разлика от оценката на относителния риск), особено за по-продължителен период от време, и следователно рядко установяват пиковете, оказващи въздействие върху системния риск. Показателите на риска може да бъдат доста ниски във фазите на растеж, когато възникват някои рискове и слабости, а при появата на напрежение рязко да нараснат. Така например поетият в търговския портфейл на банката пазарен риск може лесно да бъде подценен, ако бъде оценяван в рамките на кратки периоди на държане. Тези трудности при възприемането на риска се дължат отчасти на недостатъчната информираност по отношение на системния риск и са обяснени от някои теории в областта на поведенческите финанси, в т.ч. липсата на далновидност при бедствия (disaster myopia) и когнитивния дисонанс. За обстоен преглед вж. Borio et al. (2001 г.). 8Когато икономиката се свива и стойността на обезпеченията пада, информационните асиметрии по отношение на качеството на клиентските счетоводни баланси може да доведат до ситуация, при която дори кредитополучатели с високо рентабилни проекти срещат затруднения при получаване на финансиране. При подобряване на икономическите условия и повишаване на стойността на обезпеченията може да настъпи обратната ситуация. Тези аргументи предполагат, че процикличните ефекти може да засегнат по-силно тези кредитополучатели, които са по-зависими от асиметрична информация, в т.ч. малки и средни предприятия, които нямат външен кредитен рейтинг и не спазват обширни изисквания за оповестяване. 9В някои случаи тези реакции се обясняват от средносрочните отклонения в структурите на възнаграждения или от т.н. „стадно“ поведение (склонност на пазарните участници да следват общ модел на поведение). Политиката на възнаграждение във финансовите институции може да окаже допълнително проциклично въздействие, ако успехът се възнаграждава (прекомерно), а неуспехът се наказва в недостатъчна степен, какъвто например е случаят с базираните на краткосрочни печалби бонуси, които се изплащат незабавно, без да съдържат корекция за риск или отложено плащане с цел да бъдат отчетени бъдещите резултати на стопанската единица или на институцията като цяло. За обстоен преглед вж. Borio et al. (2001 г.). 10В противен случай при спад на икономиката развитието на пазара може да доведе до намаляване на справедливата цена на активите, а също и до по-високи изисквания за провизиране. Тези корекции към намаляване на оценката на активите и нарастващите кредитни загуби биха могли да доведат до по-строги условия за кредитиране и намаляване на кредитирането от страна на банките. 11По отношение на относителното въздействие на отделните параметри на риска в рамките на вътрешнорейтинговия подход PD се счита за основен източник на цикличността, докато въздействието на LGD и EAD също може да бъде от значение, но в по-малка степен. Интервалът, в рамките на който капиталовите изисквания варират, може да зависи наред с други фактори и от това дали банките са внедрили система от типа „Point-in-Time—PIT“ (отделна точка във времето) или „Through-the-Cycle—TTC“ (пълен цикъл) в своите вътрешнорейтингови процеси. За TTC рейтингите е характерно, че не се променят незабавно вследствие на измененията в макроикономическите условия и следователно те са по-слабо зависими от динамиката на икономическия цикъл. Базел II и ДКИ препоръчват използването на системи за определяне на TTC рейтинг, като средство за смекчаване на евентуалната волатилност на капиталовите изисквания. Все пак, тъй като банките предпочитат да използват актуални данни и системи за ранно предупреждение, а също и поради трудностите, свързани с получаването на необходимия набор от данни, те използват основно подхода PIT, особено по отношение на експозициите към МСП и клиентите на дребно. 12При стандартизирания подход се очаква изискванията да се изменят по-слабо, тъй като банките използват рискови тегла, които са базирани на външни рейтинги (по-често определяни на база TTC), присъдени от агенции за външна кредитна оценка. 13При портфейлите с вземания от предприятия се очаква определените посредством основния вътрешнорейтингов подход рисковопретеглени активи да бъдат по-слабо зависими от бизнес цикъла спрямо активите, определени посредством усъвършенствания вътрешнорейтингов подход, тъй като при последния банките използват собствените си оценки на LGD и EAD. Вътрешно оценените LGD и EAD се считат за по-силно зависими от бизнес цикъла в сравнение с надзорните оценки, използвани в рамките на основния вътрешнорейтингов подход. 14Освен параметрите на кредитния риск цикличността на капиталовите изисквания може да бъде повлияна и от използването на продукти за прехвърляне на кредитен риск, като например секюритизациите. При благоприятни условия секюритизационните пазари подпомагат прехвърлянето на кредитен риск от отделните институции, като по този начин облекчават капиталовите позиции на банките. Актуалните събития показаха, че тази функция за прехвърляне на риска не винаги може да се прилага ефективно при неблагоприятни пазарни условия, които от своя страна могат да подсилят неблагоприятните последствия за капиталовите позиции на банките. 15Юни 2008 г., декември 2008 г. и юни 2009 г. за около 60—80 използващи вътрешнорейтингов подход банки от четиринадесет страни. 16Без да се отчитат временните долни граници. 17Една банка спада към първа група, ако капиталът ѝ от първи ред надхвърля 3 млрд. EUR, тя действа на международно равнище и е добре диверсифицирана. 18Въздействието на ДКИ върху капиталовите изисквания при определянето на кредитния риск съгласно вътрешнорейтинговите подходи може би все още не е напълно отразено в оповестените от банките данни, тъй като банките прилагат отчасти стандартизирания подход. През декември 2008 г. делът на експозициите, спрямо които отчасти се използва стандартизираният подход, бе значителен както за банките от първа (31 %), така и за тези от втора група (40 %). 19На практика през декември спрямо юни 2008 г. МИК на експозиция — показател за нивото на риска — или не се е променил (за банките от първа група), или леко е намалял (за банките от втора група). Докато на портфейлно ниво средните PDs при банките от първа група нараснаха, редовните PDs останаха на практика непроменени, което показва, че нарастването на средните PDs е предизвикано от нарасналия брой неизпълнения. Доколкото нарастването на PDs отразява по-големия дял експозиции в неизпълнение, ефектът на растящата средна PD върху рисковопретеглените активи е по-индиректен, тъй като рисковото тегло на експозиция в неизпълнение е нула (с някои изключения при усъвършенствания вътрешнорейтингов подход). Рискът бива отчитан посредством очакваната загуба, за която следва да се заделят провизии (при недостатъчен размер на провизиите се извършва приспадане от капитала). Освен това за голям брой експозиции LGDs бяха по-ниски през декември спрямо юни 2008 г. 20МИК обхваща ефективно числителя и знаменателя на съотношението на регулаторния капитал. Той определя капитала, необходим за покриване на i) 8 % от рисковопретеглените активи; ii) разликите между съвкупните разполагаеми провизии и размера на съвкупната очаквана загуба; и iii) други приспадания. 21Вероятността от неизпълнение се определя посредством данните от ОПР, които не се влияят незабавно от бизнес цикъла и биват публикувани със закъснение. Например, ако от началото на годината приходите на дадено дружество започнат да намаляват, това се отразява в годишните му финансови отчети, които се публикуват през началните месеци на следващата година като тези данни могат да бъдат включени в процедурите за определяне на рейтинга едва няколко месеца по-късно. 22Представен чрез показателя забавено отклонение на БВП (lagged output gap) и измерен като разлика между фактическия и потенциалния БВП. 23Коефициентът е статистически значим (1 %) само за портфейлите с вземания от предприятия. 24Осъществените от ЕЦБ регресионни анализи на взаимодействието между изменението на отделните входящи параметри на риска и бизнес цикъла установиха, че вероятностите от неизпълнение при портфейлите с вземания от предприятия и при портфейлите с вземания от клиенти на дребно се увеличават по-силно в страните с ниска икономическа активност, измерена като разлика между фактическия и потенциалния БВП за предходния период. Коефициентите, получени за всички портфейли при сходните регресионни анализи по отношение на загубите при неизпълнение, бяха негативни, но статистически незначими. Това вероятно показва, че стойностите на загубата при неизпълнение, записани във вътрешните модели на банките, са донякъде по-инертни от тези за вероятността от неизпълнение и следователно отразяват по-бавно изменението на макроикономическата среда. Поради това е необходимо извадката да обхваща по-дълъг период, за да бъдат осигурени категорични доказателства за очакваната отрицателна връзка между икономическата активност и загубите при неизпълнение. Неспособността да бъде открита връзка между икономическата активност и загубите при неизпълнение може да бъде допълнително обяснена от регулаторните изисквания, които постановяват използването на стресова загуба при неизпълнение. 25Отговорите на банките, получени в рамките на допитването на Комисията, обаче показват, че регулаторните капиталови изисквания представляват най-важният фактор за определяне на целевото равнище на капитала за банките, независимо дали те прилагат стандартизиран или вътрешнорейтингов подход. 26В ПБК от юли 2009 г., обхващащо извадка от над 100 банки от еврозоната, бяха включени въпроси относно въздействието на ДКИ върху кредитните политики на банките (оценени чрез техните кредитни стандарти) за периода между първото тримесечие на 2008 г. и второто тримесечие на 2009 г. 27Извадка от 105 банки от ЕС отчете през 2008 г. загуба по търговската сметка в размер на 94 млрд. EUR, след печалба по търговската сметка (включително нереализирани печалби и загуби) от 82 млрд. EUR през 2007 г.; източници: Orbis, Bloomberg 28Проучване, проведено между 17 юни и 23 юли 2009 г. от ЕЦБ в сътрудничество с Комисията, включващо 6 000 МСП и големи дружества от еврозоната. 29По-големите дружества имат по-голям шанс да получат заем, тъй като заявленията на само 5 % от големите дружества са били отхвърлени. 30Обратната информация, получена от 429 предприятия от ЕС/ЕИП, показва, че между октомври 2008 г. и септември 2009 г. са били отхвърлени заявленията за получаване на финансиране под формата на банков кредит на 13 % от предприятията, като този процент е по-висок при МСП (15 %) и по-нисък при големите предприятия (5 %). Отговорите посочват също, че в подгрупата от предприятия, които смятат, че достъпът до банково кредитиране им се отразил неблагоприятно, получаването на средства от друг източник е било по-трудно за МСП отколкото за големите предприятия. 31Cappiello et al. (2009 г.) предоставя емпирични данни за съществуването на канал за банково кредитиране, част от трансмисията на паричната политика в еврозоната. Авторите достигат до заключението, че при кредитното предлагане изменението както на обема, така и на кредитните стандарти, прилагани по отношение на предприятията, оказва значително въздействие върху реалната икономика. Ето защо свързаните с банковия баланс рестрикции, като например задължителни регулаторните капиталови изисквания, могат да окажат отрицателно въздействие върху растежа на реалната икономика, ако те водят до намаляване на кредитното предлагане на банките. Cappiello et al. (2009 г.) използва панелна стойност под риск (VAR) за еврозоната, обхващаща БВП, цени, краткосрочни лихвени проценти, условия за кредитно търсене и предлагане. Използвайки импулсни функции, авторът установява, че затягането на кредитните стандарти води до значително забавяне на растежа на реалния БВП. Следователно според това заключение ДКИ също би засегнала впоследствие икономическата активност, тъй като ДКИ влияе върху кредитните стандарти на банките. 32http://ec.europa.eu/internal_market/bank/regcapital/index_en.htm 33Поради липсата на надеждна данни за корелацията на активите банковите регулатори не подкрепиха идеята да бъде позволено на банките да използват собствени модели за кредитен риск при определянето на капиталовите изисквания. Актуалните наблюдения показаха, че вътрешните модели на банките не осигуряват особено добри резултати. 34Директива 2009/111/ЕО за изменение на ДКИ изисква от банките цялостна надлежна проверка, включително задържане на 5 % от секюритизираните активи, докато управлението на агенциите за кредитен рейтинг ще бъде обект на Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг. 35Съществуват обаче съществени фактори, които могат да намалят ефекта от нарастването на капиталовите изисквания при влошаване на рейтингите, защото: i) намаляването на рейтинга е придружено от счетоводни загуби от преоценка. Тъй като банковите наредби на ЕС позволяват на банките да компенсират счетоводни загуби от преоценка за сметка на капиталовите изисквания, ефектът от намаляването на рейтинга ще бъде далеч по-слаб за банките, възприели консервативна политика на преоценка по отношение на своите секюритизационни позиции; ii) банките, които са се възползвали от държавни гаранции за секюритизационните си позиции или са ги продали на пазара или на специализирани държавно финансирани дружества („лоши банки“), също ще бъдат изцяло или отчасти освободени от по-високите капиталови изисквания. 36Към края на юни 2008 г. тези средни стойности бяха 2,9 % за банките от първа и 4,5 % за банките от втора група. 37Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) осъществи обширен преглед на МСС 39 „Финансови инструменти“, в т.ч. провизирането на кредитни загуби, и през ноември 2009 г. публикува отделно проектопредложение. Проектопредложението съдържа пет високи стандарта за оценка (модел на очаквания паричен поток, МОПП), които подотчетните дружества следва да използват заедно с принципните насоки, прилагани при определянето на амортизационните разходи. Съгласно предложения метод банките: а) първоначално ще оценяват очакваните парични потоци за (оставащата) продължителност на финансовия инструмент, включително очакваните кредитни загуби (при отчитане на обезпеченията); б) ще изчисляват „ефективния лихвен процент“ (вътрешната норма на възвращаемост) въз основа на очакваните парични потоци. Ефективният лихвен процент би бил по-нисък от договорния лихвен процент, тъй като ще бъдат отчитани очакваните кредитни загуби; в) ще преразглеждат първоначално оценените парични потоци към всяка отчетна дата и при необходимост ще ги коригират. В сравнение с настоящия модел за възникване на загубата по МСС 39 МОПП би могъл да подобри провизирането на кредитни рискове, тъй като той няма да се нуждае от начално събитие и ще позволява ранното признаване на кредитни загуби. МОПП би подобрил съответствието между договорния лихвен процент и очакваните загуби. Проектопредложението обаче предоставя ограничени насоки относно използването на данни и модели. Фактически то изисква изготвянето на оценка на паричните потоци и очакваните кредитни загуби към отделни точки във времето. Комисията, както и Базелският комитет и други заинтересовани страни са в процес на оценка на предложението на СМСС и ще дадат своя принос за неговото подобряване в съответствие със заложените от Г-20 цели. 38Г-20 (2009 г.). 39Вж. параграф 5 за подробности относно неадекватната реакция на пазарните участници при промяната на икономическите условия. 40COM (2009) 362 окончателен. 41Пак там. 42Вж. COM(2009) 499 окончателен. 43Вж. параграф 5 за подробности по този въпрос. 44ЕКОФИН (2009 г.). BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 360.74 Kb. Сподели с приятели:
|