В сравнение с Базел I приемането на ДКИ доведе до увеличаване на чувствителността на капиталовите изисквания към риска, като банките получиха възможност да възприемат подходи за определяне на регулаторния капитал, които съответстват на тяхната позиция и на сложността на тяхното управление на риска. Вътрешнорейтинговият (IRB) подход например позволи на банките да определят капиталовите изисквания за кредитен риск посредством използването на собствените си данни за риска, в т.ч. вероятност от неизпълнение (PD), загуба при неизпълнение (LGD) и експозиция при неизпълнение (EAD)11.
Поради очакваното в рамките на ДКИ увеличение на чувствителността на регулаторните капиталови изисквания към риска бе широко застъпено мнението, че с времето тяхната променливост (или цикличност) би нараснала. Тъй като изискванията за кредитен риск представляват повече от 80 % от общия МИК по стълб 1, по принцип се счита, че основният фактор за потенциалната цикличност на МИК е включването на параметрите на кредитния риск съгласно вътрешнорейтинговите подходи в процеса на изчисляване на рисковопретеглените активи (RWA), въпреки че и при трите подхода — стандартизиран подход12, основен вътрешнорейтингов подход13 и усъвършенстван вътрешнорейтингов подход, се очаква рисковите тегла да съответстват на макроикономическите условия. Тъй като при икономически подем вероятността от неизпълнение на дадена експозиция намалява, а при спад тя се увеличава, в рамките на вътрешнорейтинговите подходи се очаква промяната на капиталовите изисквания да бъде аналогична14.
Осъществяването на изчерпателен анализ на цикличността на МИК би изисквало пълен бизнес цикъл. Към настоящия момент наличните данни се отнасят само за три времеви момента15, което не представлява надеждна основа за окончателни отговори.
Според анализа, изготвен от Съвместната оперативна група за въздействието на новата капиталова рамка, МИК16 съгласно ДИК е бил през декември 2008 г. по-нисък със средно 10,6 % за банките от първа група17 и 6,1 % за банките от втора група спрямо изисквания съгласно Базел I18. Същевременно между юни и декември 2008 г. МИК нараства с 8,3 % за банките от първа група и с 0,1 % за банките от втора група. Тези промени могат да се обяснят с увеличението на рисковопретеглените активи на банките от първа група с 8,2 % и с намалението на рисковопретеглените активи на банките от втора група с 1,5 %. Размерът на съвкупните експозиции обаче нарасна с по-бърз темп от рисковопретеглените активи, т.е. със съответно 10,7 % и 2,8 %, което показва, че увеличението на МИК между юни и декември 2008 г. не е предизвикано от нарастване на риска на експозициите19.
През юни 2009 г. МИК съгласно ДКИ за банките от първа и втора група продължи да бъде по-нисък от изисквания съгласно Базел I (със съответно 7,7 % и 5,5 %). Между декември 2008 г. и юни 2009 г. рисковопретеглените активи на банките от първа група намаляха с 2,1 % въпреки увеличението на съвкупните експозиции с 0,3 %. При все това МИК на банките от първа група нарасна с 3,7 % главно вследствие на по-високия приспаднат капитал за свързани дружества и секюритизациите, а също и на недостатъчните провизии за неочаквани загуби. Ето защо бъдещото наблюдение ще трябва да определи дали компоненти на МИК, различни от рисковопретеглените активи, допринасят за неговата дългосрочна волатилност20.
Съществуват редица фактори, които може би са допринесли за тази донякъде изненадваща динамика на рисковопретеглените активи спрямо съвкупните експозиции, включително правителствените програми за подпомагане на банките и преходът към по-нискорискови експозиции в структурата на банковите портфейли. Така например наблюдаваните промени в портфейлната структура, показващи преход от портфейли с висока вероятност от неизпълнение (портфейли с вземания от предприятия) към портфейли с по-ниска вероятност от неизпълнение (портфейли с държавни ценни книжа), частично обясняват защо обсъжданото по-горе увеличение на рисковопретеглените активи е по-слабо от нарастването на размера на експозициите (вж. графика 1 в придружаващия работен документ на службите на Комисията). Това може да се дължи и на времевото закъснение, характерно за процеса на преразглеждане на вероятността от неизпълнение21.
Регресионните анализи на въздействието на бизнес цикъла върху различни сегменти на банковите портфейли показаха още, че коефициентът на бизнес цикъла22 е положителен за класовете експозиции към дружества и клиенти на дребно и отрицателен за експозициите към държавата23, което по-скоро съответства на споменатите по-горе констатации, съгласно които банките са променили структурата на портфейлите си в полза на експозиции, за които се предполага, че ще ангажират по-малко капитал.
В многонационалния анализ на наличните към декември 2008 г. надзорни данни бе достигнато до заключението, че макроикономическите условия оказват влияние върху параметрите на риска, и по-специално върху вероятността от неизпълнение24. До края на 2008 г. обаче макроикономическите условия не оказваха значително влияние върху МИК на ниво на отделните институции. Това не съвсем интуитивно заключение се дължи в голяма степен на обсъдените по-горе ефекти от преструктурирането на портфейлите.
4.Въздействие на капиталовите изисквания върху кредитната дейност на банките
Регулаторните капиталови изисквания ще оказват влияние върху кредитната дейност на банките, единствено ако постановеното от тях равнище на държания от банките капитал е задължително. Регулаторните изисквания обаче вероятно не са единственият решаващ фактор, който банките съблюдават при определянето на държания от тях капитал. Икономическите капиталови модели, очакванията на другите пазарни участници и особено изискванията на агенциите за кредитен рейтинг (АКР) може да принудят банките да увеличат равнището на своя капитал, дори когато то вече съответства на регулаторните изисквания.
Проведените от ЕЦБ допитвания показват, че АКР играят решаваща роля при определянето на желаното равнище на капитал и че за големите банки, действащи на международно равнище, този фактор вероятно е дори по-значим от регулаторните капиталови изисквания. Това предполага, че промените в желаното равнище на капитал и съответното въздействие върху кредитната дейност на банките могат да бъдат преди всичко повлияни от желанието на отделните институции да получат определени рейтинги от АКР. Аналогично при големите банки икономическите капиталови модели биха могли да бъдат по-важен фактор за разпределянето на капитал от капиталовите изисквания25. Неотдавнашната финансова криза подчерта важността на очакванията на пазарните участници за определянето на равнището на капитал при банките. Изглежда, че натискът върху банките, оказан с цел запазване на капиталовите буфери, е бил предизвикан от опасенията на пазарните участници във връзка с размера и качеството на равнището на капитала през кризисния период, а не вследствие на цикличната волатилност на МИК.
Регулаторните капиталови изисквания ще оказват влияние върху кредитната дейност на банките, само когато тя зависи от кредитното предлагане, а не от кредитното търсене. Освен това на фона на другите елементи, влияещи на кредитното предлагане и търсене, капиталови изисквания следва също да бъдат определящ фактор за кредитната цикличност. Факторите по отношение на търсенето, които оказват влияние върху растежа на банковите заеми, включват потребителските очаквания, инфлацията и нивата на безработица.
Резултатите от проучването на банковото кредитиране (ПБК)26, проведено от ЕЦБ, показват, че ДКИ оказва определено влияние върху кредитните политики на банките. Участвалите в проучването банки съобщиха, че въздействието на ДКИ върху кредитните стандарти е било по-силно изразено при заемите за предприятия (МСП и големи дружества) отколкото при заемите за домакинствата (вж. графика 2). При все това въздействието на ДКИ, отчетено в отделните банки, се различава значително: докато на равнището на цялата еврозона мнозинството от банките посочиха, че до момента ДКИ фактически не е оказала въздействие върху техните кредитни стандарти, между отделните държави се наблюдават значителни отклонения (вж. графика 3). Докато в някои държави банките докладваха, че ДКИ влияе слабо или не влияе на техните политики в областта на кредитирането на предприятия, в други държави до 80 % от банките посочиха, че ДКИ е довела до относително затягане на кредитните стандарти. Аналогично, въпреки че в повечето страни ДКИ доведе до относително затягане на кредитните стандарти, прилагани по отношение на заемите за домакинствата, в няколко държави бе отчетено относително облекчаване вследствие на директивата.
Банките, участвали в допитването на Комисията, трябваше да посочат факторите, оказвали ограничаващо въздействие върху тяхната кредитна дейност между октомври 2008 г. и април 2009 г. (вж. графика 4). Въпреки че 47 % от участниците посочиха промените в регулаторния капитал, този фактор бе изпреварен от общо икономическите и/или отрасловите перспективи (95 %), перспективите по отношение на конкретния кредитополучател (79 %) и наличието на обезпечение при новосъздадените предприятия (63 %). Също така актуалните проучвания на ЕЦБ, обхващащи еврозоната, показват, че през последните две години капиталовата позиция на банките (като цяло, не само МИК) оказва влияние върху предлагането на заеми за домакинствата и предприятията, макар и в по-малка степен в сравнение с факторите в категория „възприемане на риска“ (вж. графики 5 и 6).
Актуалните събития показват, че някои несъвършенства на регулаторните капиталови изисквания може също да имат проциклично въздействие. В годините на икономически възход, предхождащи сътресението, редица големи банки агресивно увеличаваха своя ливъридж за сметка на съответно по-големи рискове, включително и рисковете в търговския портфейл, които не бяха адекватно покрити от регулаторния капитал. Кризата постави въпроси относно капиталовата адекватност на банките, като в стремежа си към постигане на по-високи капиталови показатели, смятани за подходящи от участниците на пазара, много банки трябваше бързо да се освободят от привлечените заемни средства и да наберат допълнителен капитал при неблагоприятни пазарни условия, което от своя страна също допринесе за нарастване на напрежението. До 50 % от банките докладваха на ЕЦБ, че финансовата криза е оказала отрицателно въздействие едновременно върху техните капиталови позиции (вследствие на значителните обезценки и загуби в търговските портфейли27 и трудности в достъпа до междубанково финансиране) и кредитни решения (вж. графика 7).
При все това от анализа на ЕЦБ следва, че неотдавнашното забавяне на кредитния растеж е предизвикано в значителна степен от по-ниското кредитно търсене. Дългосрочните тенденции при съвкупния кредитен растеж и икономическата активност в еврозоната (вж. графика 8) показват, че и в миналото е съществувала тенденция кредитирането да се променя проциклично заедно с бизнес цикъла. Независимо от натиска, на който бяха подложени банките от еврозоната по време на финансовата криза и прехода към ДКИ, актуалното движение на съвкупния растеж на кредитирането следва повече или по-малко историческите тенденции. В общи линии едновременно със спада на икономическата активност се забави и растежът на заемите за домакинствата, докато при заемите за нефинансови предприятия това стана с известно забавяне, което е в унисон с досегашните наблюдения.
Като цяло е трудно да бъде определено до каква степен банковото кредитиране увеличи своята процикличност вследствие въвеждането на ДКИ. Въпреки че представените в настоящия раздел факти свидетелстват за евентуална връзка между ДКИ и поведението на банките при отпускане на кредити, за да се достигне до по-категорични заключения, е необходимо анализът да обхваща по-дълъг период. Освен това е важно да се подчертае, че тъй като въвеждането на рамката Базел II съвпадна със започването на финансовата криза, е особено трудно да бъдат разграничени последствията от тези две събития.
