Умерената процикличност може да се окаже неизбежна, тъй като не е възможно да се постигне по-голяма чувствителност на институциите към риска в даден момент, без да се допусне временната поява на определена цикличност в МИК. В отговор на това ДКИ въведе редица предпазни механизми за ограничаване на евентуалното проциклично въздействие, в т.ч. стрес тестове (като част от стълб 2), временни долни граници за равнището на капитала, по-благоприятни рискови тегла за експозициите към по-слабо зависими от икономическия цикъл кредитополучатели (МСП) и входящи данни за изчисляване на капиталовите изисквания, базирани на дългосрочни наблюдения (за вероятността от неизпълнение) и на прогнози за икономически спад (за загубата при неизпълнение).
Неотдавнашната криза обаче показа, че пазарните участници очакват увеличение на равнището на капитала, когато те считат, че състоянието на институцията няма да ѝ позволи да покрие загубите. Като част от регулаторната рамка за капиталови изисквания по-активните антициклични мерки биха могли да спомогнат за възстановяване на доверието в счетоводните отчети на банките и по този начин да намалят вероятността, че банките ще трябва да увеличат капиталовите изисквания или рязко да намалят ливъриджа в своите кредитни портфейли, за да отговорят на очакванията на пазарните участници. Комисията подкрепя изказаното от международните институции, в т.ч. Съвета за финансова стабилност и Базелския комитет, мнение че са необходими допълнителни мерки, за да бъде избегната прекомерната процикличност.
7.1.Капиталови буфери и провизии
Комисията обмисля въвеждането на капиталови буфери и/или провизии, обхващащи целия цикъл. И двете мерки имат за цел намаляване на процикличността. Обект на динамичното провизиране са „очакваните“ кредитни загуби по експозиции, а на буферите — „неочакваните загуби“.
Освен това съществуват два типа антициклични мерки — тези, които се прилагат въз основа на специфични за банката характеристики на риска (микро ниво), и тези, които се основават на една или повече макроикономически променливи, отразяващи в по-широк контекст системния риск (макро ниво). Динамичното провизиране, капиталовите буфери и предложението на КЕБН за смекчаване на цикличността на МИК (виж по-долу) представляват специфични банкови мерки, които разглеждат характерните за отделната банка рискове.
Провизиите за кредитни загуби намаляват отчетения нетен доход за периода, през който провизиите са признати, и намаляват балансовата стойност на заемите. Към настоящия момент в счетоводните стандарти се прилага „моделът за възникване на загубата“, който позволява загубите да бъдат признати, само ако те вече са възникнали към датата на счетоводния баланс. Действащите стандарти не позволяват провизирането на загуби, които ще настъпят вследствие на очаквани в бъдещето събития37.
Поради това за дългосрочните кредитни портфейли, съставени по време на икономически подем, може на практика да не възникне събитие, водещо до загуба, и съгласно действащите международни стандарти за финансово отчитане няма да бъдат заделени провизии за кредитни загуби по отделните заеми. Формирането на провизии по време на целия цикъл („динамично провизиране“) и предложението на СМСС биха накарали банките да заделят провизии за очаквани кредитни загуби. В резултат на това при икономически възход банките биха формирали провизии, които ще действат като буфер при икономически спад.
Към момента се разглеждат няколко варианта за ефективно решаване на въпроса за процикличността, като един от тях е подобряването на правилата за провизиране. В този контекст за предпочитане са по-далновидни решения, в т.ч. динамично провизиране, за да могат банките да отчитат по-рано очакваните загуби. СМСС вече работи по изменението на настоящите счетоводни правила в областта на провизирането. Приносът на Базелския комитет ще има за цел ограничаване на процикличността и увеличаване на оперативната ефективност на модела на СМСС.
По отношение на капиталовите буфери бяха установени два допълнителни елемента. Първият елемент представлява фиксиран целеви буфер (буфер за запазване на капитала), който надхвърля минималния изискуем капитал и се използва за покриване на загуби при кризисни периоди. Очаква се банките да заделят такъв капитал при благоприятна конюнктура. На банките, които не покриват фиксираната цел, ще бъдат наложени ограничения при разпределянето на капитал (например при изплащането на дивиденти, обратно изкупуване на дялове), докато не бъдат изцяло натрупани фиксираните целеви буфери. Това би гарантирало формирането на капиталови буфери в банковия сектор при наличието на капацитет за натрупване на приходи и тяхното използване при криза. Изискването за увеличаване на капитала при наличието на високи доходи би могло да спомогне за забавяне на прекомерната кредитна експанзия и ливъридж в банковия сектор.
Вторият елемент представлява антицикличен капиталов буфер. С него ще се цели постигането на една по-широка макропруденциална цел за защита на банковия сектор от периоди на прекомерен кредитен ръст и за подкрепа на кредитирането при икономически спад. Целевото равнище на антицикличния капиталов буфер ще варира с времето и ще представлява функция на една или повече избрани макроикономически променливи, играещи ролята на индикатор за формирането на рискове на макро ниво. Отклонението на макроикономическите променливи от дългосрочните средни стойности ще разкрива периодите на формиране на рискове на макро ниво, което ще води до увеличаване на буфера за запазване на капитала.
Комисията отчита, че посредством вариращ във времето капиталов буфер би могло да се преодолее процикличността на макропруденциално ниво. Тъй като подобна мярка би включвала общоикономическа, парична и макропруденциална оценка, Комисията ще разгледа съвместно с ЕЦБ евентуалните начини за интегриране на тази мярка в новата структура на надзора.
