Последният етап от анализа засяга степента, до която предизвиканите от ДКИ промени в кредитното предлагане на банките са оказали влияние върху икономическия цикъл.
За да може ДКИ да има задълбочаващо проциклично въздействие върху реалната икономика, значителен брой от кредитополучателите трябва да бъдат „зависими от банките“, което означава, че те не могат да заместят банковите заеми с някакъв друг източник на финансиране. Данните на ЕЦБ показват, че при новоотпуснатите заеми на нефинансови дружества (вж. графика 9) малките по обем заеми са достигнали своя максимум в средата на 2008 г., но след това са намалели с около 15 %, докато големите по обем заеми са достигнали своя максимум в началото на 2009 г. и до септември 2009 г. са намалели с около 10 %. Макар това да показва, че кредитирането на МСП е било по-силно засегнато от икономическия спад, през последните месеци кредитирането на големи дружества също намаля. Размерът на малките по обем заеми обаче е намалял повече от този на големите, а спредовете между лихвените проценти по малките и големите по обем заеми са нараснали от началото на 2008 г. (вж. графика 10).
Проведено неотдавна проучване28 на европейските МСП обаче показва, че въпреки влошените условия на кредитиране повечето от предприятията все още имат достъп до банково финансиране. Резултатите от проучването сочат, че заявленията за получаване на банково финансиране най-често биват одобрявани: 60 % от МСП от еврозоната докладват, че през първата половина на 2009 г. са получили пълния размер на заемите, за които са кандидатствали, докато други 17 % от предприятията са получили част от тях; едва 12 %29 от заявленията са били отхвърлени (вж. графика 11). Сходни оценки бяха получени от Комисията в рамките на отделно допитване до предприятията в ЕС относно достъпа до банков кредит30.
По отношение на степента, до която предприятията кредитополучатели са успели да смекчат въздействието на ограниченото кредитиране вследствие на икономическия спад, фактите показват, че пазарното финансиране, например чрез емитиране на акции или дългови ценни книжа, е компенсирало донякъде наблюдавания от края на 2008 г. спад при дългосрочното банково финансиране (вж. графика 12). По отношение на МСП, въпреки че мнозинството от дружествата, кандидатствали за търговски кредит или друга форма на външно финансиране през първата половина на 2009 г., са получили пълния размер на заявените средства, някои предприятия съобщиха, че въобще не са успели да получат финансиране от тези алтернативни източници (съответно 13 % и 15 %, вж. графика 11).
Независимо от данните за протичащото през последните месеци заместване на банково с пазарно финансиране не трябва да се подценява решаващата роля на банките при предоставяне на оборотни и инвестиционни средства, особено като бъде отчетен фактът, че за някои предприятия (главно по-малките) получаването на финансиране от алтернативни източници е свързано със значителни трудности. Освен това съществуващите актуални емпирични данни сочат, че сътресенията при кредитното предлагане могат да засегнат икономическата активност във финансовата система на еврозоната, базирана основно на банковата дейност31.
6.Логика на изчисляване на капиталовите изисквания
В контекста на решенията на Г-20 Комисията инициира на 26 февруари 2010 г. обществено обсъждане относно пакет от мерки за изменение на ДКИ в областта на управлението на ликвидността и на кредитния риск на контрагентите, определянето на капитала, коефициента на ливъридж, антицикличните действия, финансовите институции със системно значение и единния правилник. Представянето на оценката на тези потенциални изисквания обаче би излязло извън рамките на настоящия доклад32.
В контекста на процикличността обаче два въпроса предизвикаха особено внимание непосредствено след кризата: ефектът от понижаването на рейтингите на секюритизациите и заемите за МСП. По-специално, съществуваха притеснения относно неблагоприятните последствия за МСП в случай на ограничаване на достъпа до кредитиране и по-високи лихвени проценти вследствие на капиталовата рамка.
Корелацията на активите може да бъде описана като зависимост на стойността на активите на кредитополучателя от общото състояние на икономиката — всички кредитополучатели са обвързани помежду си чрез този общ рисков фактор и следователно те следват сходна тенденция на развитие. Корелациите влияят върху рисковите тегла и зависят от класа на активите, тъй като зависимостта на отделните кредитополучатели и класове активи от общата икономика е различна. Като пример за ниска корелация служи портфейлът с вземания от клиенти на дребно, тъй като неизпълнението при клиенти на дребно е с по-индивидуален характер и по-слабо обвързано с икономическия цикъл от това при предприятията. Следователно кривата на загубите е относително плоска и капиталовите изисквания са по-слабо зависими от състоянието на икономиката. Настоящата рамка на ДКИ отчита значението на МСП за европейската икономика и категоризира заемите за МСП, чийто кредитен обем не надхвърля един милион евро, като активи от клас заеми за клиенти на дребно. Следователно капиталовите изисквания за тези заеми са по-слабо засегнати от икономическия цикъл и в сравнение с Базел I предлагат значителни предимства за МСП.
МИК за секюритизации също играе основна роля. Преди всичко той се базира на външните рейтинги, присъдени от АКР33. Външните рейтинг предоставят относително стандартизиран, лесноразбираем и независим критерий, който още преди въвеждането на рамката Базел II се бе наложил широко на пазара34. Кредитният рейтинг, присъден на даден транш на секюритизация, е свързан с определено рисковопретеглено капиталово изискване (вж. графика 13). Капиталовите изисквания рязко нарастват, когато секюритизацията има рейтинг по-нисък от BBB-, а всички активи с рейтинг по-нисък от B+ трябва да бъдат изцяло обезпечени с регулаторен капитал, тъй като:
за подчинените траншове загубите вследствие на неизпълнение при секюритизационните позиции могат значително да надхвърлят загубите при стандартните заеми за предприятия със същата вероятност от неизпълнение; както и
регулаторите въведоха стимул, с който да накарат банките да не инвестират в рискови подчинени траншове с нисък рейтинг35.
По време на финансовата криза рейтингите на секюритизационните траншове бяха значително понижени от АКР. Не само подчинените, но и първостепенните траншове, които първоначално имаха високи рейтинги, бяха подложени на високи капиталови изисквания. Към края на юни 2009 г. капиталови изисквания за секюритизационните позиции съставляваха средно 6 % от МИК за банките от първа група и 3,2 % за банките от втора група36. Този проблем може да бъде решен чрез по-диференцирани и детайлни капиталови изисквания и поради това капиталови изисквания за секюритизации понастоящем се преразглеждат.
За да бъде оценено цялостното въздействие на евентуалните изменения на рамката Базел II върху равнището на капитал, Базелският комитет ще изготви количествена оценка на въздействието. За да бъде определено въздействието им върху европейските банки и евентуалните последици за банковото кредитиране, Комисията прикани КЕБН за изготви паралелно проучване за ЕС. Важно е да се отбележи, че анализът на КЕБН ще обхваща и малките банки, чиято кредитна дейност е особено важна за МСП.
