КЕБН предложи да се използва процедурата по стълб 2 за адаптиране на свиването на прогнозираната вероятност от неизпълнение при благоприятни условия на кредитиране. На практика методологията е базирана на прилагането на коригиращ фактор, който отразява разликата между актуалната вероятност от неизпълнение и вероятността от неизпълнение при рецесия или съответно нейната дългосрочна средна стойност. Определеният по този начин размер на корекцията намалява при рецесия и расте при икономически растеж, като буферът ще бъде изчисляван аналогично. Следователно буферът ще може да компенсира цикличните изменения на МИК, намалявайки съответно процикличността.
7.3.Ливъридж
В периода, предхождащ неотдавнашната финансова криза, ливъриджът във финансовата система нарасна значително, обхващайки както банковия сектор, така и дружества от нерегулираните сектори, като например хедж фондове и инвестиционни дружества с частен капитал. При добра конюнктура високите нива на ливъридж водят до увеличаване на доходите, докато при спад те изострят загубите. Освен това процесът на освобождаване на привлечените заемни средства, наблюдаван в цялата финансова система, доведе до допълнителни поражения за финансовите пазари и икономиката като цяло.
В декларацията на Г-20 от 2 април 2009 г38. се заявява, че „подчинените на риска капиталови изисквания следва да бъдат допълнени от прост, прозрачен и неподчинен на риска показател, който ще бъде сравним на международно ниво, ще отчита адекватно задбалансовите експозиции и ще може да спомогне за ограничаване на нивата на ливъридж в банковата система“. В обществено обсъждане, проведено от Базелския комитет, бе скицирана идеята за ливъридж коефициент, който ще действа като допълнителен показател към подчинената на риска рамка Базел ІІ, постепенно трансформирайки се в процедура по стълб 1 на базата на целесъобразен преглед и калибриране. Подобно на Базелския комитет и Комисията обмисля въвеждането на ливъридж коефициент с цел постигане на следните цели:
ограничаване на нивата на ливъридж в банковия сектор, което ще спомогне да бъде ограничен свързаният с процеса на освобождаване на привлечени заемни средства риск от дестабилизиране, който може да навреди на финансовата система и икономиката; както и
въвеждане на допълнителни предпазни механизми срещу грешки в моделите на риска и в изчисленията, като подчиненият на риска показател бъде допълнен от прост, прозрачен и независим показател на риска, базиран върху брутните експозиции.
Желателно е преди въвеждането си коефициентът на ливъридж да бъде хармонизиран на международно ниво и адаптиран към съществуващите счетоводни различия. Коефициентът ще бъде калибриран така, че да служи като надежден допълнителен показател към подчинените на риска изисквания, отчитайки предстоящите изменения на рамката Базел II.
7.4.Приети от Комисията мерки
През годините на финансов бум схемите за насърчаване на ръководния персонал във финансовите дружества бяха устроени по начин, задълбочаващ процикличността чрез стимулиране на поемането на риск вследствие акцентирането върху краткосрочните печалби при отсъствието на целесъобразно проследяване и адаптиране на риска или на дългосрочните резултати39.
За да бъде предотвратен този нежелан ефект от неподходящите структури за възнаграждения, Комисията предложи към изискванията на ДКИ да бъде добавено изричното задължение за кредитните институции и инвестиционните дружества да създадат и поддържат за категориите персонал, чиито професионални задължения имат съществено въздействие върху техния рисков профил, политики и практики за определяне на възнагражденията, които са в съответствие с ефективното управление на риска40.
За да бъде подобрена адекватността на капиталовите изисквания за банките, Комисията също предложи изменения на ДКИ за увеличаване на регулаторните капиталови изисквания по отношение на операциите в търговския портфейли и ресекюритизациите, държани в банковия портфейл41. По време на финансовата криза слабостите на МИК в тези области оказаха допълнително напрежение върху капиталовите позиции на банките, което от своя страна вероятно допринесе за затягането на кредитните стандарти на банките.
Също така през 2009 г. Комисията предложи създаването на Европейски съвет за системен риск (ЕССР)42, който да осъществява надзор върху финансовата система като цяло. Ако ЕССР бъде основан в съответствие с това предложение, той ще идентифицира системните рискове на европейско равнище и ще издава предупреждения за рискове. Добавянето на устойчива макропруденциално измерение към действащия микропруденциален подход би спомогнало за отстраняване на причините за процикличността, свързани с оценяването на риска и неадекватната реакция на пазарните участници спрямо риска43. Това би подпомогнало навременното установяване на циклите и на натрупването на рискове в системата и при наличието на устойчива връзка с надзорните и политическите органи то би могло да позволи предприемането на своевременни действия, за да се избегне прекомерната волатилност и процикличност при икономически спад.
7.5.Заключения
Трябва да се подчертае, че настоящият анализ има индикативен характер, тъй като правилата на ДКИ II бяха приети едва през 2009 г.
Комисията констатира, че множество международни институции и комитети подчертаха важността на въвеждането на антициклични мерки в пруденциалната рамка с цел намаляване на прекомерната процикличност във финансовата система. Успоредно на усилията, полагани от Базелския комитет, Комисията ще проучи по-специално вариантите за най-ефективно преодоляване на системния риск и процикличността. Комисията счита, че тези мерки следва да могат да ограничат прекомерното поемане на риск при икономически растеж, но и също и да са разработени по начин, позволяващ при икономически спад те да бъдат използвани за укрепване на устойчивостта на банковия сектор и за подкрепа на кредитните потоци за икономиката.
Комисията припомня заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси44 в подкрепа на „въвеждането на формиране на провизии в перспектива, което се състои от формиране на провизии, получени от печалби при благоприятна конюнктура, за очаквани загуби от кредитни портфейли и ще спомогне да се ограничи процикличността“. Комисията припомня още препоръката на Г-20, в която се призовава „органите, определящи счетоводните стандарти, спешно да работят съвместно с надзорните и регулаторните органи за подобряване на стандартите за оценяване и провизиране и постигане на единен набор от висококачествени глобални счетоводни стандарти“. При разглеждането на законодателното предложение Комисията ще отчете текущата работа на международния орган, определящ счетоводните стандарти (СМСС) , и на органите за пруденциален надзор (конкретно Базелския комитет).
