Доклад на Световната банка Четири сектора вадят България от кризата



страница1/4
Дата28.01.2018
Размер0.54 Mb.
  1   2   3   4
06 март 2014 г.


ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ



Според доклад на Световната банка
Четири сектора вадят България от кризата

Съветват ни да заложим на храни, фармация, електроника и технологии
Четири сектора могат да извадят България от кризата и да я изведат към по-бърз и интелигентен растеж. Това е записано в доклад на Световната банка.

Критериите при избора им са отчели както наличието на традиции, така и потенциала за запазване на сегашните и за стъпване на нови пазари.

Първият от тези сектори е хранително-вкусовата промишленост, в която най-голям дял по отношение на заетостта и приходите имат месо, плодове и зеленчуци и органични продукти. България е традиционно силна в износа на вино, пилета, прясно сирене и хлебни изделия Според доклада в този бранш има над 7000 фирми, в които работят близо 115 000 души. Общият размер на приходите е 4,059 млрд. евро. Анализ на предимствата показва, че имаме високи стандарти на качество, добре развити мрежи за транспорт и дистрибуция, достъп до европейските пазари, традиционно присъствие в Русия и ОНД и евтина работна ръка. Пречките пред развитието на сектора експертите на Световната банка виждат в остарялото оборудване, многобройните посредници при доставките и липса на връзка с научните центрове за разработване на нови храни.

За да бъдат ефективни усилията за развитие на сектора, държавата трябва да се насочи към преодоляването на няколко пречки - ниската производителност, силното обезлюдяване на селските райони и ограниченото финансиране Вторият по потенциал сектор, посочен от експертите, е машиностроене и електроника. Според данните в доклада секторът е фокусиран изцяло върху износа - 15% от общия и 50% от този за Германия и Италия.

Той обаче се оказва силно засегнат от застаряването на населението, тъй като 55 % от заетите в него са на над 55-годишна възраст. Заради миграцията са загубени над 1500 млади работници. За три години наетите в този бранш намалели с близо 20 000.

Освен това секторът е доминиран от малки играчи, което пречи за развитие на по-мащабни проекти и за навлизане на пазари с висока добавена стойност.

Като трети по потенциал докладът сочи фармацевтичния сектор. Въпреки че е един от най-малките в ЕС, пазарът му достига 2,098 млрд. лв. през 2011 г. Разходите за лекарства са 2,45% от БВП, а всички прогнози са, че този пазар ще расте с около 9,1% за година.

Докладът оценява високия потенциал и заради значителните инвестиции в него.

Като голямо предимство експертите сочат силните традиции и географската близост до пазарите в Близкия изток и ОНД.

Пречките са свързани с многото и тежки регулации. Експертите смятат още, че заради силната конкуренция и скъпите проучвания и производство секторът се нуждае от финансова подкрепа -както държавна, така и от еврофондовете.

Като четвърти сектор, който може да ни извади от кризата, докладът сочи този на високите технологии. От 2006 г. досега той растял с 14% на година, а печалбите - с 83%

Износът на стоки и услуги от него се е увеличил 14 пъти от 2005 г. до 2012 г. В момента този сектор заема 47% от общия износ на бизнес услуги.

Средната стойност, създадена от един служител, била 45 700 лв., което е три пъти повече от този показател в национален мащаб - 16 800 лв.

Експертите го разделят на три подсектора: телекомуникации, които допринасят за 73% от приходите, компютърно програмиране - с 14% дял, и консултантски и информационни услуги- с 6%.

Оказва се обаче, че и в този сектор има недостиг на квалифицирани кадри. Дори завършилите висше техническо образование нямат нужната квалификация, за да започнат веднага работа.

Голяма част от тези хора работят в чужди фирми, които обаче действат автономно в България.

Културните и креативни дейности като тези на архитекти и рекламисти също имат голям потенциал, се посочва в доклада. Въпреки че не получават никаква помощ от държавата, това са малки фирми с персонал до 40 души, в които дори и по време на кризата е нямало съкращения.

За да могат тези сектори да покажат потенциала си, е необходимо разработването на нови технологии и иновативни продукти.


Брюксел: Дисбаланс в икономиката на България-и още 13 държави

Икономическото възстановяване във всички европейски икономики става все по-забележимо, но има още доста предизвикателства.

Това е записано в доклад на Европейската комисия, изготвен след редовен преглед на 17 икономики в съюза.

Като най-важната задача на европейските правителства ЕК вижда преодоляването на натрупаните вече 10-а година дисбаланси в икономиките, което изисква постоянни действия за ускоряване на икономическия растеж и за намаляване на безработицата.

Установено е, че редица дисбаланси са налице едновременно в няколко държави членки. Сред най-опасните от тях ЕК определя големите външни задължения в някои икономики, постоянно високите равнища на излишъка по текущите сметки в резултат на слабото вътрешно търсене, спадналата конкурентоспособност и значителната загуба на пазарни дялове.

Според доклада 14 от 17-те анализирани икономики показват дебалансираност. Това са България, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Унгария, Нидерландия, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство.

В три държави - Хърватия, Италия и Словения, нарушените основни икономически пропорции са определени като прекомерни, Франция и Словения пък са заплашени от наказания заради прекомерен дефицит.


Джипитата ще купуват софтуер за проверка на пенсионери,
а НОИ вчера публикува указания за разработчиците на софтуер каква програма да бъде написана. Проверката на пациентите се налага заради въведената от тази година намалена такса за преглед при лекар за пенсионерите. Възрастните вече плащат 1 лв. вместо 2,90 лв. Възможност документите за пенсиониране да се подават в осигурителния институт и по електронен път одобри правителството.


Чакат чужд инвеститор за нова детска болница

Министър ще разрешава новите лечебници
АННА БОТИНОВА

Започват преговори с чуждестранни инвеститори за изграждане на голяма детска болница в София, съобщи здравният министър д-р Таня Андреева вчера.

Идеята е всички дейности в педиатрията да бъдат събрани под един покрив. Ще има и център за рехабилитация на недоносени деца.

Оглежда се теренът до Клиниката по дерматология в Александровската болница, където от години стои изоставен строеж на детска клиника. От дирекция „Здравеопазване" в ЕК одобряват намерението и най-вероятно ще има финансиране, но искат обосновка на проекта.

Нови болници ще се откриват по-трудно, с разрешение от здравния министър още на ниво инвестиционно намерение и според нуждите на региона, каза още д-р Андреева. „Ако някой иска да прави болница в София, но тук има пренасищане от дадените дейности, ще бъде насочван в регион с недостиг, например Видин", обясни тя. Нуждите от болнични легла по вид и обем ще бъдат записани в националната здравна карта.

Всички болници ще трябва да осигуряват спешна помощ. Ще се отнеме и правото на избор за договор със здравната каса по отделни клинични пътеки. Болница, която иска договор с касата, трябва да работи по всички пътеки, за които има структура и кадри, обясни министърът. За 2014 г. касата подписва с болниците по старите правила.

Междувременно се разбра, че е приключил опитът на Фонда за лечение на деца в чужбина. Има и обективни причини за случаите на забавяне на документите, каза д-р Андреева. Някои експерти ще бъдат сменени. Въвеждат се санкции за тези, които бавят становищата си. Шефката на фонда д-р Ива Станкова пък има срок до сряда да прецени дали може да се справя с работата.


Може пък чуждите пенсионери да оправят болниците ни

Здравният туризъм ускорява растежа
Боян Захариев харесва идеята за развиване на здравен туризъм, но сочи и нещата, които могат да спънат реализацията й

Има една ключова идея в проекта за нова стратегия за устойчиво развитие на туризма - насърчаване на развитието на продукти, насочени основно, но не само към застаряващото население от страните в ЕС. В България има над 600 минерални водоизточника, групирани в над 200 находища в различни части на страната. Това дава възможност за много по-балансирано развитие от традиционния сезонен туризъм.

Здравният туризъм има големи предимства, но е трудно съвместим с други форми на туризъм, които се развиха в България. Всъщност става дума и за имиджов проблем - бран-дове, които трудно пасват един с друг. Новият вариант на стратегията (в която има и немалко взаимноизключващи се твърдения) правилно констатира, че традиционните летни и зимни курорти са наближили максималния си потенциал и няма как за в бъдеще да генерират същия растеж За летните курорти това е сигурно (заради пре-застрояването на Черноморието) и по-нататъшен сериозен ръст едва ли ще бъде възможен. Дори със сериозни компромиси с опазването на околната среда и нормалното селищно градоустройство, каквито вече бяха направени.

Относно зимните де-стинации стратегията намеква за все още неизползвани докрай възможности чрез изграждане на нови писти и съоръжения в най-популярните ни зимни курорти и развитието на места като Берковица-Ком, които имат потенциал, но нямат сериозна инфраструктура. Така или иначе възможностите за увеличаване на туристопотока на тези места са ограничени от конкретен и рядък местен ресурс (достатъчно висока планина с подходящи склонове) и лесно ще се изчерпат.

В крайна сметка просперитетът, създаван от традиционния вид туризъм, е силно концентриран в отделни райони. Само на няколко километра от крайбрежието например всички демографски, социални и икономически показатели се влошават рязко. Периметърът на въздействие на известните ни планински ски курорти също не е кой знае колко голям.

Стратегията се насочва към потенциала на здравния туризъм. Но в тази си част тя ни представя една доста розова картина на българското здравеопазване, която изглежда по-скоро като текст за бъдещата рекламна брошура, насочена към европейските пенсионери, отколкото като сериозен аналитичен материал. Текстът влиза в противоречие с други текстове, насочени към развитието на българското здравеопазване, също писани от нашите правителства. Анализът например не отчита дългосрочните тенденции за намаляване на човешкия ресурс, небалансираното му географско разпределение, недостигът или направо липсата на апаратура и специалисти в немалко от така наречените болници и особено острия дефицит на медицински специалисти извън лекарите.

С Гордост се посочва текущото съотношение от 1,5 медицински сестри на лекар (вече са дори по-малко), но не се споменава, че това всъщност е много ниско съотношение, което не позволява качествено лечение.

Възрастните хора, които могат да си позволят пътувания, са сред най-желаните клиенти. Платежоспособни, с гарантиран постоянен доход и склонни да харчат, когато това им носи приятни мигове. Този туризъм създава малко проблеми с обществения ред в сравнение с ни-скобюджетния младежки туризъм, свързан с напивания, хазарт,

употреба на наркотици, шумни нощни прояви, скачания от тераси...

Престоят на възрастните балнеотуристи ще бъде много по-продължителен, понякога за неопределено времеилидо края на дните им. Тези хора ще бъдат по-заин-тересовани от състоянието на местата, в които пребивават. Под места нямам предвид местата за настаняване, а един широк географски район, включващ най-малко населеното място и близката му околност, но и много повече от това. Тези посетители ще бъдат в някакъв смисъл емоционално свързани със страната ни Ако привлечем възрастни туристи, това ще доведе до подобрение на качеството на публичните услуги - здравеопазването, транспорта, както и на инфраструктурата -пътища, улици, съоръженията за активен отдих, места за почивка и разходка сред природата и др.

Въздействието върху здравеопазването заслужава особено внимание. Възрастните посетители ще имат нужда от много качествени медицински услуги.

Възрастта им предполага възникване на инциденти, изискващи намеса на медицински лица с по-голяма честота. Освен перфектна спешна помощ това предполага и инфраструктура и човешки ресурси за поддържаща терапия на хронично болни, долекуване, рехабилитация, непрекъснато наблюдение и сестрински грижи и т.н. За да работи всичко това добре и в синхрон, трябва да е част от съществуващата система на здравеопазване, но както показва практиката, може да е и част от паралелна система от услуги, недостъпна за местното население. По-заможните европейски пенсионери ще могат да получават добри услуги въпреки че връстниците им тук не могат да си ги позволят. Този сценарий е една от големите заплахи за стратегията. Но до каква степен на самите клиенти ще им хареса да са на защитено и добре обезпечено място сред население, което живее в нищета, няма възможност да пътува и е без адекватен достъп до медицински услуги?

При този вид туризъм сезонността няма да играе водеща роля или може изобщо да изчезне. А туристически бизнес, който разчита само на определен сезон, е изложен на много по-голям риск - климатичен, свързан с временната икономическа конюнктура...

Така че медицинският туризъм и услуги (защото тази идея надхвърля рамките на туризма като икономическа дейност) предвид застаряващото европейско население имат голям потенциал за развитие. България е с отлични шансове да участва в този обещаващ икономически сегмент.

Има възможности за предлагане на пакети и сключване на договори с много силните здравни фондове в европейските страни и да се привлекат инвестиции в този обещаващ сектор. Частните инвестиции обаче няма да дойдат без публични инвестиции в здравеопазването ни и в инфраструктурата, включително транспортната.

Привличането на хора от третата възраст от Европа за лечение и процедури в България може да окаже благотворен ефект върху технологичното обновление и цялостното подобряване на здравеопазването ни, особено ако предлаганите продукти са интегрирани в здравната система и същите пакети се заплащат и от нашата здравна каса. Може обаче да бъде направено и като паралелна система, която не е предназначена за обикновения български потребител и не е по възможностите му. Този сценарий също ще има принос за икономическия растеж, но цялостният му ефект далеч няма да е така благотворен.




Здравното министерство ще ограничи достъпа на болните до лечение
От предлагани законодателни промени ще последват лишаване на онкоболните от лекарства и сериозна пречка за конкуренцията при болниците
Дина Христова, Ванина Стоянова

Въпреки уверенията на министъра на здравеопазването Таня Андреева, че здравето на хората не може да се ограничава, министерството предлага сериозни лимити, които ще ограничат и бездруго трудния достъп на осигурените до медицински услуги. Според проект за изменение в Закона за здравното осигуряване министърът и здравната каса (НЗОК) ще получат свръхправомощия за контрол и регулация в сектора и реално ще го вземат на "ръчно" управление. Резултатът ще е: лишаване на онкоболните от лекарства, сериозно ограничаване на конкуренцията при болниците и затруднен достъп на хората до качествена медицинска помощ.

Идеите на здравното министерство са публикувани на интернет страницата му за обществено обсъждане. Едно от най-скандалните предложения в законопроекта е, че касата няма да плаща на болниците за лекарства за онкологични заболявания, за които производителите не са договорили отстъпки с нея. При лекарствените продукти за домашно лечение задължителни отстъпки ще се изискват само за иновативните медикаменти, които са и най-скъпи.

Обвързването на плащанията на НЗОК за лекарства с отстъпки беше една от краткосрочните мерки за оптимизиране на разходите в здравната система, предложени от здравното министерство през януари, благодарение на които касата получи разрешение да изхарчи още 94 млн. лв. Тогава пациенти и фармацевтични производители предупредиха, че поредният административен натиск за сваляне на цени може да доведе единствено до изтегляне на тези продукти от страната. "За някои злокачествени заболявания няма да може да се договори отстъпка, тъй като и в момента цените им са прекалено ниски", коментираха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители ("АрФарм").

От Българския лекарски съюз (БЛС) настояват да се заложи повече на т.нар. гъвкави форми на договаряне. Например да се плаща за определен брой от даден иновативен медикамент, да се проследи дали след лечението на пациентите разходите за тях са намалели и при доказан добър ефект да се поемат по-големи количества. Или да се плаща договорено количество, а фирмата да осигурява допълнителни безплатни бройки. Чрез законопроекта сега се регламентира отстъпка в натура.

Надзорът на здравната каса получава и пълна свобода да решава за кои заболявания тя да финансира напълно или частично лекарствата за домашно лечение и колко често да се актуализира списъкът им. Сега това се регламентира с наредба на здравното министерство. Ако се приеме предложението, касата ще е в конфликт на интереси, тъй като има опасност да се съобразява единствено с финансите си и с по-силните лобита в здравната система, а не с нуждите на пациентите. Например ако няма пари за болничната помощ, може да се орежат правата на пациентите, като се намалят заболяванията, за които тя плаща лекарствата за домашно лечение. "Това е лекарствена политика на страната, която се провежда от министерството, а не от здравната каса", категорични са от "АрФарм".

В законопроекта влиза и идеята в населени места с повече болници от потребностите касата да избира с кои да сключва договори. А по какви критерии да се определят те ще е изцяло в правомощията на надзора. Освен това тя ще плаща на по-ниски цени медицинските дейности с надхвърлени лимити.

"Ако се запише такъв текст, това значи, че увековечават със закон болничните бюджети", категоричен е Димитър Петров от БЛС. Според него това не е съобразено с факта, че пациентът има свободен избор да избере лечебно заведение на територията на цялата страна. "Една болница може обективно да извърши повече дейности, защото е привлякла пациенти от други, с по-високо ниво на качеството, с технологичното си оборудване или с работещите в нея специалисти. Ако има такава регулация, тя може да става само на национално ниво", обяснява експертът на БЛС. В момента законодателството позволява гъвкавост при бюджетите.


ЛИЧНО РАЗРЕШЕНИЕ

Друго екзотично предложение, което сериозно би ограничило пазарната конкуренция сред болниците, е строежът на всяко ново лечебно заведение да започва само след съгласието на здравния министър. Такова ще се дава, "когато е налице потребност от болнични легла" за съответната област. Ако съществуващият брой легла превишава конкретните потребности за региона, министърът ще отказва строежа. В мотивите си министър Андреева лаконично посочва, че това "би представлявал още един механизъм за по-добро планиране на ресурсите за оказване на медицинска помощ". Според БЛС обаче това означава, че в една област, в която повече няма да се откриват нови болници, се дава пълна гаранция на съществуващите за договори с касата независимо от нивото на обслужване. Затова такова решение трябва да се обвърже с изисквания за инвестиции. В същото време няма и думичка как ще се разкриват болници в региони, където те са недостатъчни.


Сметната палата и НЗОК отпадат от Закона за конфликт на интереси
ЛЮБЕН ОБРЕТЕНОВ

Членовете на надзорния съвет на здравната каса и на Сметната палата отпадат от списъка с публичните длъжности, които подлежат на проверка за конфликт на интереси. Това реши правната комисия вчера с приетите на първо четене промени в Закона за конфликт на интереси, предложени от депутатите от БСП Мая Манолова и Кирил Добрев. Двамата не присъстваха на заседанието и така не се разбра какво се цели с промяната. Законът бе подкрепен от БСП и ДПС, а ГЕРБ бе "против".

"Целта на промените, предложени от Мая Манолова, е да се спасят от проверки членовете на Сметната палата и НЗОК, като същевременно дейността на комисията се затлачва, като й се вменяват задълженията да проверява служители на общински и държавни фирми", обяви Димитър Лазаров от ГЕРБ. Той припомни, че управляващите подготвят промяна в закона за одитната институция, с които в този орган ще влязат техни партийни назначения. Десислава Атанасова (ГЕРБ) изтъкна, че членовете на надзора на касата вземат решения, свързани с огромни финансови потоци и не е редно точно те да не подлежат на проверка за конфликт на интереси. Представителите на БСП пък се защитиха, че между двете четения някои от спорните текстове ще бъдат изгладени.

Депутатите приеха и проект за промени в закона, внесен от МС. Целта им е да се избегне субективният момент при решаването на въпроса коя преписка да се придвижи и коя не. Проблемът изникна покрай скандала с тефтерчето на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. Според промените на МС комисията ще има зам.-шеф, а докладчиците по отделните случаи ще се определят на случаен принцип.


В ЗАСТОЙ

Комисията за конфликт на интереси от месеци работи в намален състав. По закон тя е 5-членна, но в момента се гласуват решения при трима участници в заседанията. БСП и ДПС твърдят, че все още не са обсъждали имена за звеното и уверяват, че то ще бъде попълнено след приемането на законовите поправки.


Личните данни у нас текат като през решето
А в същото време официално дори министерствата не могат да си разменят информация за гражданите
Дина ХРИСТОВА

Миналата година от кметството на Сливен искат от междуобластния онкодиспансер на Стара Загора имената на регистрираните в него онкоболни от общината. Идеята е да се направи регистър с потенциално застрашените от онкозаболявания лица, за да бъдат те проследявани редовно. Община Сливен обаче така и не получава информацията заради становище на Комисията за защита на личните данни. "Мотивите са много добри - да се извърши реална превенция на тези лица. Но ще се навлезе доста в личната сфера не само на болните, а и на техните роднини. Анализирана е нормативната база, разпоредбите на закона за здравето и в кои случаи може да бъде предоставена здравна информация. Областната и общинската управа не са в тези категории и могат да я получат само след изрично съгласие на хората, които биха влезли в регистъра", са аргументите на комисията. Година и половина дори социалното министерство не можеше да получава данни от образователното за младите, напуснали училище, за да бъдат включени в програми и мерки за заетост и обучение. Нищо че и двете са министерства и имат право да обработват лични данни. Трябваше да се промени закон, в който специално да се каже, че социалното министерство може да оперира с такива данни, за да започне да ги получава. Отказ да получат достъп до две психиатрични досиета при разследване на престъпление получават и две районни управления на МВР. Въпреки тези строги мерки личните данни на гражданите пак се оказват на практика незащитени. Според закона например при заличаване на администратор с лични данни, той трябва да представи доказателство, че те са унищожени. Но дали някой не е направил копие или вече не е продал данните, гаранция няма. От комисията също признаха пред "Сега", че във века на електронната ера няма доказателство, което би могло да гарантира това. "Никой не може да знае какво има в главата на човек и какво той смята да прави с тази информация", коментира Десислава Тошкова, директор на дирекция "Правно-нормативна дейност, обучение и международно сътрудничество" в комисията. Неслучайно в момента се предвижда промяна в Кодекса на труда, която ще даде право на трудовите инспектори да прекратяват трудов договор, ако има данни, че той фактически никога не е упражняван. Причината са жалби от граждани, че имат договор с фирма, за който дори не подозират. Най-вероятно техните данни са използвани некоректно, за да се докаже по-голям персонал при кандидатстване на обществени поръчки например, в които има изисквания за наети лица, определени специалисти и т.н. Пак заради неправомерно прехвърляне на партиди от един пенсионен фонд в друг без знанието на лицето бяха въведени по-строги мерки за това, включително заверка при нотариус. През 2013 г. в комисията са се жалвали и пациенти със сменени лични лекари без тяхно знание. Най-често напомнянето, че защитата на личните данни е все по-невъзможна, идва по телефона. Вероятно няма българин, който да не е увещаван да участва в анкета по джиесема и който да не е чудил откъде анкетьорите имат телефонния му номер и имената. В този случай всеки може да поиска писмено информация по какъв повод и откъде фирмата, която го анкетира, има негови лични данни. Ако не получи отговор в 14-дневен срок или пък го уверят, че никой не разполага с неговите данни, може да се подаде жалба до комисията. Тя може и да не намери данни, че правата точно на това лице са нарушени, но пък при проверката може да установи дали да се събира неправомерно информация за отделни лица, е практика в съответната фирма. "Всяко оплакване до комисията лицата квалифицират като жалба. Жалба обаче е само това оплакване, в което има нарушение на личните права. Комисията не се произнася по анонимни искания, но ако в такова се поставя въпрос от обществена значимост, се самосезира", обяснява Десислава Тошкова. Преди време било практика болниците да отказват на наследници на починали пациенти болничната документация и епикризата за техните покойни близки, защото според законодателството в здравеопазването те се дават само на пациентите, и то лично. От комисията обаче са категорични, че наследниците имат право на тези документи. Специалистите по човешки ресурси са сред най-съвестните по отношение на закона за личните данни, постоянно имат въпроси, включително дали могат да дадат информация за служител на... управителя на фирмата. Преди време от фирма попитали дали могат да въведат като система за сигурност т.нар. венокод. Това е система, която отчита движението на хемоглобина Оказало се, че то е специфично за всеки. От фирмата искали да запишат тези данни на служителите си и те да са кодът за достъп, за да се осъществи по-голям контрол върху дисциплината и за по-сигурна защита от кражби. Но преценката на експертите е, че има и други правни механизми за осъществяване на контрол, без да се навлиза толкова драстично в личния живот на хората. Тази система би нарушила два от основните принципа при събирането на данни - целесъобразност и пропорционалност. В първия случай се искат данни, които не са необходими за постигане на дадена цел. Във втория се събира много повече лична информация от необходимата и това е най-често нарушаваният от администраторите принцип. Според комисията венокодът може да бъде въведен, но при безспорно доказано лично съгласие на служителите. Експертите обаче признават, че в някои ситуации дори личното съгласие е под въпрос, тъй като би могло да е дадено под натиск. Затова в момента на европейско ниво вървят дебати за въвеждане на регламент да не се приема лично съгласие при йерархични отношения - например съгласие на служител, дадено пред шефа от страх от уволнение. Би трябвало да е невъзможно и сключване на договори по телефон, за които настояват комуникационните компании и банките, тъй като няма система, която да гарантира със сигурност дали отсреща е лицето, дало съгласие за контракта. Най-често достъп до данните в ГРАО искат ВиК дружества, топлофикации и банки, за да защитят законните си интереси. От комисията твърдят, че много внимателно дават такова разрешение, и то след като установят, че с подписа си под общите условия на договора клиентът се е съгласил на това. Ако журналисти правят разследване за т.нар. калинки във властта, т.е. хората без нужната квалификация, обработването на данни за образованието им е законосъобразно, тъй като е от обществен интерес. Но ако се искат данни за образованието на министър, е недопустимо, тъй като в закона няма изискване за такова, обясняват експертите по защита на личните данни. До момента комисията не е стигала до най-тежкото наказание - заличаване на администратор от регистъра. Вероятно защото глобите за нарушения на нормативната база за защита на личните данни са доста солени и според шефката на комисията Венета Шопова имат възпиращ характер. Ако бъде отказана информация на лицата за какво се събират техните данни, санкцията е от 2000 до 20 000 лв. Ако комисията не получи съдействие при упражняване на правомощията си, глобата започва от 1000 и стига до 10 000 лв. И в тези случаи не е аргумент, че информацията е търговска или друга тайна. Най-солена е санкцията за неправомерно събиране, обработване или предоставяне на лични данни. Тя започва от 10 000 и стига до 100 000 лв. "Не могат т.нар. чувствителни данни, каквито са тези в здравеопазването, да се съхраняват на хартия в отворени рафтове например. Трябва да има технически и организационни мерки за съхранението им", категорични са от комисията. Трябва и задължително да има регламент докога ще се съхранява информацията и при какви условия ще се унищожава. Кое е лични данни пък се решава във всеки отделен случай. "Никъде по света няма да намерите примерен списък какво са лични данни. В определени случаи три имена на физическо лице - Иван Петров Иванов, няма да са такива, тъй като лицето не може да бъде идентифицирано недвусмислено по тях. Ако има адрес, ЕГН или номер на лична карта или роднински взаимоотношения с друго лице, тогава вече са лични данни. Но понякога само две имена могат да идентифицират лицето. Винаги давам пример с нотариус Чайка Бележкова", коментира Десислава Тошкова.


В Европейския съюз



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница