Приложение Изпълнение на петте цели на СВС през 2011 г

В настоящото приложение се съдържа актуализирана информация относно изпълнението на петте приоритета на Стратегията за вътрешна сигурност в действие, като се посочват данни за основните постигнати резултати през 2011 г. и в табличен вид се илюстрира текущата ситуация по отношение на мерките, предвидени по всяка цел.

След приемането на СВС в действие през 2010 г. Съветът прие също и цикъла на политика на ЕС „Хармония“ относно организираната престъпност за периода 2011—2013 г. Цикълът е съставен от осем приоритета, които се съсредоточават върху борбата с тежката и организираната престъпност, престъпността в кибернетичното пространство и усъвършенстването на управлението на границите¹². Тази методология е важна стъпка за превръщането на политическите приоритети и стратегията на СВС в операции, които осигуряват колективни конкретни резултати за вътрешната сигурност.

Цел 1: разбиване на международните престъпни мрежи

Резервационни данни на пътниците (PNR данни) в ЕС

През февруари 2011 г. Комисията предложи законодателство на ЕС относно събирането на резервационните данни на пътниците на полети, влизащи или напускащи територията на ЕС. Целта на предложението е да се даде възможност на компетентните органи в държавите-членки да анализират данните с цел предотвратяване, разкриване и наказателно преследване на престъпления, свързани с тероризъм, и на тежки престъпления. Това предложение понастоящем се обсъжда в Европейския парламент и в Съвета. То е част от една по-широка политика за PNR данните, която предвижда и сключването на споразумения за PNR данни с трети държави. Такива споразумения позволяват на правоприлагащите органи на тези държави да използват PNR данни с произход от ЕС за същата цел. Действащите споразумения с Канада и САЩ в момента са в процес на предоговаряне, а през септември 2011 г. беше подписано ново споразумение с Австралия.

В годишната работна програма¹³ на специалната програма „Предотвратяване и борба срещу престъпността (ISEC)“ за 2012 г. Комисията включи 25 млн. EUR за възможности за финансиране на създаването на звена за PNR данни в държавите-членки.

Съвместни екипи за разследване

С цел да подкрепи създаването на съвместни екипи за разследване — най-вече в кратък срок от време — и за да окаже положително практическо въздействие върху борбата с трансграничната престъпност, Комисията предостави повторно финансиране на стойност 2,1 млн. EUR за проекта на Евроюст за съвместни екипи за разследване под надслов „Подкрепа за по-голямо използване на съвместните екипи за разследване“. Проектът подкрепя създаването на нови съвместни екипи за разследване, както и вече съществуващите съвместни екипи за разследване, като подобрява достъпа им до финансова помощ през следващите години. През първата година чрез проекта на Евроюст бе оказана подкрепа на 33 съвместни екипа за разследване, които разследват престъпления като трафик на наркотици, трафик на хора, незаконна имиграция, престъпления, свързани с моторни превозни средства, престъпления в кибернетичното пространство и финансови престъпления. Европол допринесе също така за създаването и работата на съвместните екипи за разследване със своята бърза и сигурна система за съобщения и обмен на информация, логистична и следствена подкрепа и капацитет за анализ.

Борба с корупцията

Дълго време корупцията се смяташе основно за национален проблем. С течение на времето обаче стана ясно, че последиците от корупцията имат и трансгранично измерение и че борбата с нея не може да се води успешно в изолация. Трансграничната организирана престъпност често прибягва до подкупи, за да улесни проникването си в правната система. Законите и институциите, необходими за справяне с корупцията, са до голяма степен налице, но прилагането на антикорупционните политики в ЕС продължава да бъде неравномерно. В Стокхолмската програма се отправя призив към Комисията да разработи показатели за измерване на усилията на държавите-членки за борба с корупцията.

През юни 2011 г. Комисията прие пакет от мерки за борба с корупцията, с който се създава механизъм на ЕС за докладване (наричан по долу „Доклад на ЕС за борбата с корупцията“) за периодичната оценка на усилията на държавите-членки за борба с корупцията. В Доклада на ЕС за борбата с корупцията ще се оценяват постиженията, неуспехите и слабите места на държавите-членки с оглед на създаването на по-голяма политическа воля за действителното прилагане на подходи на нулева толерантност към корупцията, насърчаване на обучението между партньори и улесняване на обмена на най-добри практики. Комисията ще публикува доклада на всеки две години, започвайки от 2013 г. Докладът ще бъде съсредоточен върху различни многостранни въпроси, ще идентифицира тенденциите в ЕС и ще предоставя специфични за всяка държава анализи и препоръки.

Като част от пакета от мерки за борба с корупцията в доклад на Комисията относно участието на Европейския съюз в Групата държави срещу корупцията (GRECO) на Съвета на Европа се анализират различни начини за засилване на сътрудничеството между ЕС и GRECO, като се заключава, че членството на ЕС в Групата е подходящият начин за постигане на напредък в изпълнението на целите от Стокхолмската програма. Въз основа на тези констатации Комисията ще поиска разрешение от Съвета да започне преговори за участие в GRECO. Това ще създаде полезни взаимодействия между системата на GRECO за оценка и Доклада на ЕС за борбата с корупцията и ще осигури съгласуван подход срещу корупцията на европейско равнище.

С цел събиране на имущество, придобито от престъпна дейност, Комисията ще направи законодателно предложение¹⁶ за подобряване на правната уредба¹⁷ на ЕС относно конфискацията и събирането на имущество, придобито от престъпна дейност, в Европейския съюз и относно взаимното признаване на решения за замразяване и конфискация на имущество в областта на тежката престъпност.

Комисията създаде Европейска мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията в партньорство с Комитета на регионите. Мрежата беше открита на 9 септември 2011 г. от комисар Сесилия Малмстрьом. Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията е широкообхватна мрежа в рамките на ЕС, съставена от професионалисти, ангажирани в борбата срещу екстремисткото насилие, и в нея участват създатели на политики, служители в областта на правоприлагането и сигурността, местни органи, учени, експерти и организации на гражданското общество, включително групи от жертви. Основните цели на мрежата са да обединява опит, знания и добри практики, и по-специално:

• 
  да предоставя възможност за общуване и създаване на контакти между членовете на мрежата, за да се повиши осведомеността по въпросите на радикализацията и да се подобрят комуникационните техники за противопоставяне на терористичната пропаганда;
  
• 
  да определя, изпробва, оценява и сравнява подходи за противодействие на екстремисткото насилие и поуките от тях; и
  
• 
  да информира създателите на политики както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки, и да служи като канал за комуникация между Комисията и професионалистите, ангажирани с тази кауза по места;
  

ЕС подписа споразумение със САЩ относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ на САЩ), което осигурява правната рамка за изпращането на европейски данни за финансови съобщения от ЕС до САЩ за целите на борбата с тероризма. Прегледът през март 2011 г. доказа ефективността на това споразумение в борбата срещу тероризма. През юли 2011 г. беше прието съобщение относно система на ЕС за проследяване на финансирането на тероризма (СПФТ), в което се очертават основните възможни варианти за създаването на такава система и се посочват основните проблеми, които все още трябва да бъдат разрешени, преди системата да може да бъде официално предложена. Целта на съобщението бе да стимулира дебатите с Европейския парламент и Съвета, като Комисията ще изчака резултата от тези дискусии, преди да представи законодателно предложение.

Мореплавателният и въздухоплавателният сектор вече са доказали добавената стойност, която подходящите механизми за комуникация и сътрудничество, както и общите правила в областта на сигурността могат да донесат на равнище ЕС, като се има предвид трансграничният характер на транспортния сектор. Предстоящото съобщение на Комисията относно сигурността на транспорта ще бъде съсредоточено предимно върху изготвянето на равностоен подход на ЕС към сигурността на сухопътния транспорт. То ще бъде съсредоточено също така върху необходимостта транспортният сектор да разполага с подходящите системи за това — превантивни мерки, планове за действие при извънредни ситуации, свързани със сигурността, планове за възстановяване, обучение и т.н. Акцентът в него ще бъде поставен по-скоро върху определянето на желателни резултати в областта на сигурността, отколкото върху описателни изисквания за сигурност за транспорта.

За да се улесни изготвянето на политики в тази област, през 2012 г. ще бъде създадена консултативна група по сигурността на сухопътния транспорт. Сред приоритетните въпроси за обсъждане в групата ще бъде необходимостта от установяване на валидни за целия ЕС стандарти за сигурност за високоскоростната железопътна мрежа.

Доклад за напредъка — обобщителна таблица на всички цели и действия на СВС

Цел 3: повишаване на нивото на сигурност за гражданите и предприятията в кибернетичното пространство

Европейски център по киберпрестъпност

Комисията поръча проучване на осъществимостта за това къде и как да се създаде Европейски център по киберпрестъпност (ЕЦK), предназначен да бъде бъдещата централна точка в борбата срещу престъпността в кибернетичното пространство на европейско равнище. Проучването започна през май 2011 г., като първоначалните резултати от него се очакват до края на годината. Окончателните резултати с препоръки ще бъдат на разположение в началото на 2012 г. В очакване на препоръките, които ще последват проучването, през юни 2011 г. Европол реши да прегрупира своите експерти в областта на киберпрестъпността и преразпредели ресурсите си за справяне с това бързо разрастващо се престъпно явление.

През март 2011 г. Комисията прие съобщение относно защитата на критичната информационна инфраструктура²⁰, в което се прави обзор на изпълнението на плана за действие от 2009 г. за критичната информационна инфраструктура²¹ и се описват следващите стъпки за действие както на европейско, така и на международно равнище. През май 2011 г. Съветът по телекомуникации прие свързани с това заключения. Бяха установени редица области, в които са необходими по-големи усилия, за да се укрепи националният капацитет за кибернетична сигурност, по-специално по отношение на: създаването на национални/правителствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти и създаването на добре функционираща мрежа на националните/правителствените екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти в Европа до 2012 г.; разработването на национални планове за действие при инциденти в кибернетичното пространство и на европейски план за действие при инциденти в кибернетичното пространство, както и организирането на редовни национални и общоевропейски учения за действие при инциденти в кибернетичното пространство. Институциите на ЕС постигнаха напредък в създаването на свои собствени екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти чрез създаването на 1 юни 2011 г. на експериментален екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти. Екипът ще бъде оценен в срок от 12 месеца, което ще доведе до решение относно условията за създаването на постоянен екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти за институциите на ЕС.

В допълнение към описаните по-горе конкретни мерки Комисията продължи своето тясно сътрудничество в рамките на стратегическото партньорство в работната група ЕС-САЩ по кибернетична сигурност и кибернетична престъпност, като работи по защитата от злоупотреби с интернет ресурси от решаващо значение и по предотвратяването и преследването на сексуалното насилие над деца онлайн.

Заедно с Европейската служба за външна дейност Комисията работи върху изготвянето на европейска позиция във връзка с неотдавнашните инициативи за препоръчително поведение в интернет и върху подпомагането на трети държави при изготвянето на законодателство за престъпленията в кибернетичното пространство, при изграждането на капацитет за разследвания и при подобряването на устойчивостта на мрежите въз основа на разпоредбите на Конвенцията от Будапеща срещу престъпленията в кибернетичното пространство.

През 2011 г. беше постигнат значителен напредък в по-нататъшното разработване и внедряване на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR). През януари 2011 г. Комисията представи техническата и оперативната рамка за EUROSUR и определи действията, които трябва да бъдат предприети, за да може EUROSUR да заработи до 2013 г.²² Съответно през 2011 г. 16 от 18-те държави-членки, разположени на южната морска и източната сухоземна граница на ЕС създадоха свои национални координационни центрове. Успоредно с това Frontex работи по изграждането на мрежата EUROSUR, която ще даде възможност на националните координационни центрове и Frontex да обменят информация помежду си по сигурен начин. След успешните изпитвания, проведени от Frontex и полския национален координационен център през лятото, се очаква до ноември 2011 г. Frontex да включи още пет държави-членки в мрежата EUROSUR. Понастоящем Комисията приключва своята работа по законодателното предложение за EUROSUR, което ще бъде представено на Съвета в средата на декември 2011 г.

През 2011 г. бе постигнат значителен напредък по завършването на разработването на ВИС. Последните две фази на изпитване на централната ВИС бяха проведени с участието на държавите-членки. Т.нар. изпитвания на оперативната система и изпитвания за временно приемане на системата бяха успешно приключени съответно през второто и третото тримесечие на 2011 г. След завършването на тези комплексни изпитвания и след получаването на уведомления за готовност от всички държави-членки, участващи във ВИС, на 11 октомври 2011 г. ВИС започна да действа в първия регион на въвеждане (Северна Африка). През следващите месеци и години ще бъдат включени още региони с цел постепенно разгръщане на системата. Оперативното управление на ВИС ще бъде поверено на Ц.ШИС — органът, който отговаря за оперативното управление на ШИС 1.

Прилагането в целия ЕС на изменението във връзка със сигурността, направено в Митническия кодекс, и на общата митническа рамка за управление на риска (ОРУР) бе завършено на 1 януари 2011 г., като то включва систематичното подаване по електронен път на декларации от търговците преди пристигане и преди заминаване на стоките, електронен анализ на риска от страна на митническите власти на ЕС, обмен на съобщения чрез общата митническа система за управление на риска (CRMS) и Програмата за одобрени икономически оператори (ОИО). Това цялостно прилагане полага основата за инициативи за подобряване на капацитета за анализ на риска и целенасочени действия.