Доклад за напредъка — обобщителна таблица на всички цели и действия на СВС

Чрез прилагането на клаузата за солидарност ЕС се стреми да даде осезаем израз на принципа на солидарност, установен в Договора от Лисабон (член 222). Работата по клаузата за солидарност започна.

С оглед на планираното създаване на съгласувана политика за управление на риска, която да обвърже оценките на заплахите и рисковете с вземането на решения, Комисията, заедно с държавите-членки, разработи насоки за оценка на риска и картографиране на риска за целите на управлението на бедствия²⁴ въз основа на подход, основан на множество опасности и рискове, който обхваща като цяло всички природни и причинени от човека бедствия, включително последствията от терористични актове. До края на 2011 г. държавите-членки следва да разработят национални подходи за управление на риска, включително анализи на рисковете.

Европейската комисия работи по инициатива относно здравната сигурност в Европейския съюз с цел да се подобри защитата на здравето на гражданите спрямо сериозните трансгранични заплахи. Предотвратяването и контролът на заплахите от заразни болести на равнище ЕС вече са уредени с приетото през 1998 г. законодателство, което предоставя основа за епидемиологично наблюдение и координация на реакциите. Вече над десет години тази система доказва своята ефикасност. Подобно законодателство обаче не съществува относно заплахите за здравето, произтичащи от химични вещества и биологични агенти, различни от заразните болести, или екологични инциденти. Ето защо тази инициатива има за цел да разгледа възможността и необходимостта да се гарантира, че всички видове заплахи за общественото здраве са уредени по начин, подобен на този за заразните болести. Като част от процеса за оценка на въздействието Комисията започна консултация със заинтересованите страни в сектора на общественото здраве в държавите-членки. Резултатите от консултацията ще подпомогнат изготвянето на законодателна инициатива, която да бъдат представена до края на 2011 г.²⁵

ЕС следва да разработи интегриран подход въз основа на общи и споделени разбирания за кризисните ситуации. Някои от агенциите на ЕС са ключови участници в този процес, а възможността да се обменя класифицирана информация на подходящото равнище е предпоставка за по-добрия обмен на информация и, когато е необходимо, за подготовката на съвместни доклади на ЕС за оценка на заплахите и рисковете. За да бъде ефективно сътрудничеството между институциите, органите и агенциите на ЕС, е необходима съгласувана обща рамка за защита на класифицираната информация. Комисията работи по разработването на съгласувана обща рамка за обмен на класифицирана информация с агенциите на ЕС, за да се гарантира, че класифицираната информация е защитена по същия начин, както и в другите институции на ЕС и държавите-членки.

Комисията представи предложение за създаването на Европейски капацитет за спешно реагиране²⁶ въз основа на предварително ангажирани ресурси на държавите-членки, които са на разположение при нужда за операции на ЕС, и на предварително одобрени планове за действие при извънредни ситуации. ЕС трябва да премине от подход за координация в зависимост от настъпилите събития към предварително планирана и съгласувана система, която е предвидима. По този начин реакцията на ЕС при бедствия ще стане по-ефективна, ефикасна, съгласувана и видима. Това ще бъде постигнато посредством редица действия, включително редовни оценки на риска, разработване на примерни сценарии, картографиране на имущество и планиране на действия при извънредни ситуации, създаване на Европейски капацитет за спешно реагиране под формата на доброволно обединяване на средства на участващите държави, поели ангажимент по отношение на операциите на ЕС, което ще допринесе още повече както за планирането, така и за наличието на средства за спешно реагиране на европейско равнище. Беше започната оценка на въздействието (включваща и консултации със заинтересованите страни) с цел да се подкрепи предложението на Комисията за подновяване на законодателството на ЕС относно гражданската защита до края на 2011 г.

Понастоящем се разработва серия от инициативи, целящи засилване на сътрудничеството между вътрешните и външните аспекти на сигурността. За да се гарантира по-тясно сътрудничество и координиране в областта на сигурността в ЕС, ще бъдат свиквани редовни междуинституционални информационни срещи за подобряване на планирането и потока на информация в областта на сигурността на ЕС. Първата такава среща между COSI и Комитета по политика и сигурност се състоя на 1 юни 2011 г., като целта беше да се обменят възгледи относно начините за подобряване на полезното взаимодействие между вътрешните и външните аспекти на сигурността на ЕС. В допълнение към това ЕСВД и Комисията изготвиха съвместен документ за подобряване на връзките между участниците в общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и в сферата на свободата, сигурността и правосъдието (ПВР), в който се подкрепя идеята, че по-тясното сътрудничество между гражданските мисии по линия на ОПСО и участниците в ПВР биха могли да доведат до осезаеми подобрения по отношение на европейската сигурност. В конкретните препоръки на съвместния документ се изтъква важността на обмена на информация и необходимостта от подобряването му, за да се намерят начини по-скоро за предвиждане на събитията, отколкото за реагиране на тях. Освен това трябва да се засили координацията при планирането на външните действия на ЕС, тъй като е от съществено значение да има сътрудничество нагоре по веригата при планирането на мисиите.

Друга област, в която могат да се постигнат осезаеми резултати, е сътрудничеството между полицейските мисии по линия на ОПСО и Европол. Съветът многократно е признавал, че ОПСО²⁷ и много от външните дейности по линия на ПВР имат общи или допълващи се цели. Освен това мисиите по линия на ОПСО значително допринасят за вътрешната сигурност на ЕС чрез усилията си за подпомагане на борбата с тежката транснационална престъпност в съответните държави домакини и за изграждане на респект към принципите на правовата държава. Европейският съвет насърчава по-активното сътрудничество между ПВР и ОПСО за доразвиването на тези общи цели. Също така в Стокхолмската програма, приета от Европейския съвет, се посочва, че Европол следва да работи по-тясно с полицейските мисии по линия на ОПСО и да спомага за популяризирането на стандартите и добрите практики на европейското сътрудничество в областта на правоприлагането в държави, които не са членки на ЕС.

От особен интерес за областта на ПВР е тя да бъде тясно асоциирана с процеса още от самото му начало, особено при идентифицирането и оценката на необходимостта от действие на равнище ЕС в кризисна ситуация. Това ще позволи правилното и своевременно оценяване на необходимите експертни знания и умения, като се взема предвид ситуацията с организираната престъпност в съответната трета държава или регион. Това ще помогне също така да се подобрят политическите и оперативните решения и определянето на задачи, които ще бъдат изпълнени впоследствие от гражданска полицейска мисия. Аналитичният капацитет на Европол и неговото приложение за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA), което свързва всички правоприлагащи органи на 27-те държави-членки на ЕС, може да окаже подкрепа за мисиите по линия на ОПСО, така че да адаптират своите методи и да уточнят своите цели в контекста на общоевропейската картина на организираната престъпност, която Европол е изготвил чрез оценки и анализи на заплахите.

Друг фактор, който представлява важен аспект на взаимното сътрудничество, е обменът на информация между полицейските мисии по линия на ОПСО и Европол. Механизмът на сътрудничество, включващ обмен на нелични данни, е в голяма степен добре установен чрез административна договореност между Европол и Генералния секретариат на Съвета. Следователно основният въпрос, на който предстои да се намери решение, е как да се направи възможен прекият обмен с Европол на лични данни, събрани при полицейски мисии по линия на ОПСО или във връзка с тях. В случая на мисията EULEX KOSOVO²⁸, чийто мандат включва и изпълнителни функции, са въведени специфични разпоредби, за да се даде възможност за обмен на лични данни с Европол. Този механизъм може да послужи за пример за най-добри практики и да се приложи и при други мисии по линията на ОПСО в зависимост от конкретния случай. Трябва да бъде оценена също така необходимостта да се установи рамка за защита на данните и по отношение на ОПСО.

Политиката на ЕС за разширяване продължава да бъде един от основните елементи, допринасящи за вътрешната сигурност на ЕС. Процесът на разширяване предоставя важни стимули за съответните държави да провеждат реформи за повишаване на своя капацитет в сферата на правоприлагането и съдебната власт. Освен това диалогът за либерализиране на визовия режим и механизмите след либерализирането на този режим допринесоха съществено за изпълнението на реформите в страните от Западните Балкани.

ЕС се стреми също така да повиши способността на държавите партньори да играят своята роля в борбата с настоящите основни заплахи за сигурността, мира и стабилността в целия свят. За тази цел с дългосрочните приоритети, определени в Инструмента за стабилност (ИС), се предвижда новаторски подход при изграждането на капацитет, който съчетава финансовата и техническата помощ на национално, регионално и трансрегионално равнище. Приоритет 1 на този инструмент е свързан с подпомагането на международните усилия за смекчаване на рисковете от химически, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) заплахи. Мерките, финансирани чрез ИС, имат за цел ограничаването на рисковете от ХБРЯ заплахи, включително разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ), по-специално чрез политики за ефективен контрол на ХБРЯ материали и вещества, мерки за контрол на износа на изделия с двойна употреба и пренасочване на учени, занимавали се с разработка на оръжие, към изследователски дейности за мирни цели. За тази цел са отделени 300 млн. EUR за периода 2007—2013 г. и беше започната инициатива, наречена Центрове за върхови постижения в областта на химичните, биологичните, радиологичните и ядрените материали, с бюджет от почти 100 млн. EUR. С тази инициатива се цели развитието на национално и регионално равнище на необходимия институционален капацитет за борба с рисковете от ХБРЯ заплахи, независимо от техния произход: престъпни (разпространение, кражба, саботаж и незаконен трафик), случайни (индустриални катастрофи, като Бопал или Фукушима, и в транспорта) или природни (главно пандемии).

По отношение на организираната престъпност, тероризма, незаконния трафик на наркотици, хора и оръжия и заплахите за критичната инфраструктура приоритет 2 на Инструмента за стабилност се съсредоточава върху изграждането на капацитет в тясно сътрудничество с държавите бенефициери. Обикновено капацитетът за сигурност се укрепва на национално, регионално и най-накрая и на трансрегионално равнище. За периода 2007—2013 г. за тези мерки са заделени 118 млн. EUR.

Комисията ще направи необходимото, така че свързаните със сигурността дейности, в това число изследванията в областта на сигурността, индустриалната политика и проектите по свързаните с вътрешната сигурност програми на ЕС за финансиране, да бъдат съгласувани със стратегическите цели на СВС. Финансовите средства от ЕС, които може да се окажат необходими за периода 2012—2013 г., ще бъдат предоставени в рамките на настоящите финансови програми („Предотвратяване и борба с престъпността (ISEC)“ и „Предотвратяване, готовност и управление на последиците от тероризъм и други рискове, свързани със сигурността (CIPS)“). В това отношение годишната работна програма на ISEC за 2011 г. отразява приоритетните области на СВС в действие. Освен това Комисията направи оценка²⁹ на получените резултати и на качествените и количествените аспекти на рамковата програма „Сигурност и гарантиране на свободите (2007—2013 г.)“, която се състои от двете програми ISEC и CIPS.

За периода след 2013 г. финансирането в областта на вътрешната сигурност ще бъде проучено в контекста на дебати в рамките на цялата Комисията относно всички предложения, които бъдат направени за този период. Като част от този дебат Комисията предложи в следващата многогодишна финансова рамка да се създаде фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), който да отразява стратегическите цели и приоритети на Стратегията за вътрешна сигурност, да способства за най-доброто възможно изпълнение на приоритетни действия от съответните национални органи и ведомства и да е достатъчно гъвкав, за да позволява да бъде адаптиран към новите заплахи и предизвикателства за сигурността. Комисията счита, че настоящите разминавания между финансирането за изследователска дейност и оперативното финансиране следва да бъдат преодолени, като се подпомагат специфични дейности за изпитване и валидиране (напр. прототипи на системи) по линия на предложения ФВС. Това ще даде възможност резултатите от висококачествени изследвания в областта на сигурността да намерят по-лесно широко приложение и да бъдат включени в оперативна употреба от правоприлагащите органи.

Изследвания в областта на сигурността и сътрудничество с частния сектор

Изследванията в областта на сигурността се финансират по конкретна тема в Седмата рамкова програма за научни изследвания (2007—2013г.). Комисията гарантира, че цялостното програмиране е тясно обвързано с политиките на ЕС в областта на сигурността, както показват и повечето от над 200-те изследователски проекта, финансирани до момента по тази програма. Стратегическите цели на СВС са добре отразени в работните програми за изследвания в областта на сигурността за периода 2011—2012 г. Що се отнася до работната програма за 2013 г., по която самостоятелно ще бъдат предоставени над 290 млн. EUR, понастоящем се прави анализ, който ще помогне да се установят най-важните пропуски и нужди в изследователската дейност, като се вземат предвид и приоритетите на СВС в действие.

След 2013 г. изследванията в областта на сигурността ще продължат да бъдат финансирани от бъдещата многогодишна програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“). С предложението на Комисията за общия бюджет за научни изследвания и иновации в следващата многогодишна финансова рамка средствата ще се увеличат с 46 % , което следва да бъде отразено в съответния дял за изследвания в областта на сигурността.

За да се осигури по-точно съответствие на свързаните със сигурността финансови средства с политиките, Комисията наблегна също така на диалога с частния сектор, и по-специално с промишлеността. За тази цел бе предложено да се създаде редовна (ежегодна) публично-частна кръгла маса на високо равнище, където институциите и органите на ЕС, държавите-членки и частният сектор да могат да обменят своите идеи за най-добрите начини за постигане на напредък в изпълнението на приоритетите на СВС. Първата публично-частна кръгла маса на високо равнище относно сигурността, в която участваха ЕС и представители на публичния сектор на държавите-членки и на частния сектор, се проведе през февруари 2011 г. Освен това понастоящем Комисията подготвя съобщение за политиката на ЕС за индустрията на сигурността с цел да се използва неоползотвореният потенциал на един напълно функциониращ пазар в сектора на сигурността.