Доклад по овос настоящият доклад за овос на „Хотел и жилищно строителство”, намиращ се в поземлен имот №027194, с площ 18665 кв м в землището на град Златоград, обл. Смолян, е изготвен от колектив лицензирани експерти

• 
  Урбанизирани територии
  

Съгласно посочените в Табл. 4 елементи на територията очакваното ù антропогенно натоварване не следва да надхвърля числеността, базирана на около 150 легла, което трябва да се приеме и като нейния поемен капацитет.

Земите около обекта са антропогенно повлияни от строителството терени в регулация, като към тях могат да се включат и пътните откоси, по които забелязват елементи на напреднала сукцесия в посока заемане на територията от рудерални тревни видове и храстова растителност.


По отношение на наклоните разпределението на терените по Табл. 5 е както следва:

Таблица 5

От таблицата се вижда, че територията на инвестиционното намерение, както и териториите около него, се разполагат изцяло върху стръмен терен.

Разпределението на горските територии по изложение е отразено в Таблица 6.

Таблица 6

Разпределението на разглежданата горска площ по средна надморска височина е както следва:

Разпределението на месторастенията съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р България (1983) е посочено в Таблица 8.

т.е. обектът засяга както месторастения, отнасящи се към Южната крайгранична горскорастителна област – Долен равнинно-хълмист пояс на дъбовете – подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори, формирани върху канелени горски почви, а така също и месторастения развили се върху интразонални почви МТЮ – в частност червенокафяви рендзини.

Разпределението на залесените площи по класове и подкласове на възраст в разглежданите подотдели е както следва

Таблица 9

От горната таблица става ясно, че горските територии около площадката на ПУП попадат само млади насаждения, които са подходящи местообитания преди всичко за дребноразмерните видове от класовете Aves и Mamalia, които традиционно обитават нашите широколистни гори.

Разпределението на залесената площ в района на инвестиционното намерение по бонитети е отразено в Таблица 10.

Таблица 10

Насажденията около обекта са смесени, като подлесът също е твърде разнороден и е възникнал в резултат на естествено самовъзобновяване. Подотделите, разположени над границата, която оконтурва площадката по северната ù граница, са смесени с различно участие на дъба и бука. Тук се срещат още Дугласката и Акацията.

Стъб­ле­ни­ят за­пас в тези на­саж­де­ния е твърде различен и варира от 32 до 317 м³/ха (дървесна маса с клони), което формира общ запас на разглежданите територии, възлизащ на 2666 м³.

Таблица 11

От данните в Табл. 11 се установява, че около площадката на инвестиционното предложение се развиват твърде разнообразни култури, което в съчетание със земеделските терени в района предоставя условия за възникването на местообитанияу предпочитани от голям брой представители на животинския сват.

С одобряването на Подробния устройствен план конфигурацията и разпределението на площите, както и параметрите на застрояване в него, стават задължителни по отношение територията, заключена от имотните граници. С това се запазва статуса на съседните земи.

3.8.2. Животински свят – ха­рак­те­рис­ти­ка на ком­по­нен­та

Съгласно би­оге­ог­раф­с­ко­то ­раз­де­ле­ние на България землището на гр. Златоград, в което се намира обекта на настоящото инвестиционно намерение, принадлежи към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон. Характеризира се със значително представителство на бо­рео-ал­пийс­ките ви­до­ве.

При извършеното проучване на площадката на инвестиционното намерение във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС не бяха открити представители на видовете, които потенциално биха могли да обитават тази територия с изключение на някои синантропни птици.

Непосредствената близост на площадката със застроената част на гр. Златоград я прави непривлекателна за повечето от животните с изключение на някои видове, принадлежащи към разредите Ortoptera (Правокрили) и Neuroptera (Мрежокрили).

В горските насаждения около обекта се срещат видове раз­ред Coleоptera (Твърдокрили), по-голяма част от които са горски вредители.

За опазването на защитените видове, които биха могли да се срещнат в границите на площадката, е необходимо спазването на екологичните изисквания при строителството и експлоатацията на хотела и жилищните сгради.

3.8.2.2. Зем­но­вод­ни и вле­чу­ги

Обектът се намира във височинния интервал от 500 до 550 м, който покрива долната граница на разпространение на основните за Западните Родопи представители на земноводните и влечугите

По извършени проучвания във връзка с изготвянето на планове за управление на защитени местности в района е установено, че земноводните от разред Опашати (Urodela) са представени от един вид – Salamandra salamandra (Обик­но­ве­н дъж­дов­ник), а тези от разред Безопашати (Anura) от шест вида. Тук типичните представители са Rana ridibund (Го­ля­ма вод­на жа­ба), Bombina bombina (Жъл­то­ко­рем­на бум­ка) и Bufo viridis (Зе­ле­на­та крас­та­ва жа­ба).

По отношение на влечугите има съобщения за наличието на: Testudo graeca (Шипобедрена костенурка), Testudo hermanni (Шипоопашата костенурка), Locerta vivipara (Жи­во­рждащ гу­щер). На тази надморска височина може да се срещнат още Elaphe longisima (Смок-мишкар) и Vipera berus (Усойница).

Техният статус по отношение на значимостта им за биоразнообразието е посочен в Табл. 12.

Таблица 12

От повсеместно срещаните видове в територията на обекта най-често биха могли да се срещнат:

• 
  Стенен гущер (Lacerta muralis)
  
• 
  Зелен гущер (Lacerta viridis)
  
• 
  Слепок (Anguis fragilis).
  

• 
  Жълтоуха водна змия (Natrix natrix)
  
• 
  Сива водна змия (Natrix tessellata)
  

С по-малка вероятност в района могат да се срещат още змията-медянка (Coronella austriaka), кафявата крастава жаба (Bufo bufo), змиеокият гущер (Ophisops elegans), змиегущера (Орhisaurus apodus), ивичестият гущер (Lacerta trilineata), македонският гущер (Lacerta erhardii), змията-червейница (Турhiops vermicularis), тънкият стрелец (Со1uber najadum), пъстрият смок (Еlарhе quatuorlineata) и др. Част от тях фигурират в Червената книга на България.

Техни местообитания в района около площадката на ПУП не са установени. В зоната на въздействие от обекта биха могли да попаднат случайно при обхождане на територията.

3.8.2.3. Пти­ци

Обектът не попада в зона за защита на птиците. Въпреки това предвид отстоянието му до ЗЗ „Добростан” (на около 31 км северно от обекта) и ЗЗ „Студен кладенец” (отстояща на около 34 км североизточно от него), е възможно отделни екземпляри от целевите за защитените зони видове да бъдат срещнати и в района на обекта.

Съгласно зоогеографското райониране на България землището на гр. Златоград попада в Рило-Родопския район. По типология животинските видове, обитаващи областта, са с преобладаване на средноевропейски животински видове с алпийски произход и някои преходно средиземноморски видове.

При извършени проучвания в района е установено, че Бозайниците (без прилепите) са представени от следните разреди:

• 
  Insektiwora – Насекомоядни – 7 вида
  
• 
  Lagomorfa – Зайцеподобни – 1 вид
  
• 
  Rodentia – Гризачи – 13 вида
  
• 
  Artiodactyla – Чифтокопитни – 4 вида
  
• 
  Canivora – Хищници – 9 вида
  

• 
  защитени по ЗБР – 10 вида
  
• 
  включени в ЧКБ – 4 вида
  
• 
  включени в приложенията на Бернската конвенция – 23 вида
  
• 
  в червения списък на IUCN – 7 вида
  
• 
  Директива 92/43 – 8 вида
  
• 
  Emerald – 6 вида.
  

Детайлно проучване върху видовия състав и числеността на прилепите в района не е извършвано. Предвид блогоприятните природни дадености на района и наличието на множество минни изработки в района, може да се предположи, че тук ще се срещнат различни представители на вида.

• 
  Пещеролюбиви – облигатно пещеролюбиви – целогодишно обитават само подземни убежища;
  
• 
  Факултативно пещеролюбиви – размножават се основно в подземни убежища, но могат да се размножават и в друг тип убежища. Зимуват в подземни убежища;
  
• 
  Непещеролюбиви – характерно е, че обикновено един вид използва различен тип убежища през различните сезони:
  
  • 
    Скални – през лятото обитават цепки в скалите (скални венци), данни за зимуването им почти липсват;
    
  • 
    Горски – през лятото обитават хралупи или различни части на стари дървета; зимуват най- често в подземни убежища;
    
  • 
    Синантропни – през лятото обитават различен тип постройки; зимуват най-често в подземни убежища.
    

Съгласно съществуващите определения ландшафтът е относително еднородна по своя генезис територия, в която се наблюдава закономерно повторение на участъци, тъждествени на геоложкия строеж, формата на релефа, хидрогеологията, микроклимат, биоценози и почви.

Въз основа на приетата класификация на ландшафтите и изхождайки от определението по БДС 17.8.1.01.88, че ландшафт е “териториална система, състояща се от взаимодействащи помежду си природни и антропогенни компоненти и комплекси”, оценяваната територия се отнася към:

Клас – Антропогенен

Тип – Благоприятни антропогенни изменения

Подтип – Урбогенен.

Ландшафтът е територия, специфичният облик и елементи на която са възникнали в резултат на действия и взаимодействия между природни и човешки фактори. Той е съвкупност от явления и предмети, в които релефът, климатът, водите, почвата, растителността, животинският свят и дейността на хората се сливат в едно цяло.

Ландшафтът в района на площадката е типично планински с преобладаване на дървесна и тревна растителност. Ха­рак­тер­ни­те му осо­бе­нос­ти се оп­ре­де­лят от ком­п­лекс при­род­ни фак­то­ри, включ­ва­щи: слож­нос­т­та на кон­фи­гу­ра­ци­ята на те­ре­на, сравнително ниските за град Златоград над­мор­с­ки рав­ни­ща, осо­бе­нос­ти­те на кли­ма­та, поч­ви­те, ви­до­во­то раз­но­об­ра­зие, раз­по­ло­же­ние и със­то­яние на рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка.

Всич­ки спо­ме­на­ти фак­то­ри, раз­г­леж­да­ни в ком­п­лекс, са обо­со­би­ли те­ри­то­рия с п­ла­нин­с­ки лан­д­шафт, почти непро­ме­нен в момента от ан­т­ро­по­ген­но вли­яние, но разположена в непосредствена близост до жилищната зона на град Златоград.

Ландшафтните разновидности в района на площадката са следните:

• 
  горски склонов;
  
• 
  горски билен;
  
• 
  горски долинен;
  
• 
  ливаден склонов;
  
• 
  ливаден билен;
  
• 
  воден – Малка рега;
  
• 
  транспортен – улична мрежа на гр. Златоград, минаваща покрай площадката;
  
• 
  селищен – жилищния квартал, разположен в близост;
  
• 
  спортен – спортният комплекс южно от площадката.
  

Обектът е сравнително отдалечен от защитените зони от Европейската екологична мрежа „Натура” 2000:

• 
  ЗЗ „Циганско Градище” – намира са на около 5 км западно от обекта;
  
• 
  ЗЗ „Родопи Средни” – най-южната точка на зоната се намира на около 17 км северно от обекта;
  
• 
  ЗЗ „Родопи Източни” – най-западната точка на зоната отстои на около 5 км източно от площадката на инвестиционното намерение.
  

Площадката на ПУП не засяга природни забележителности. Най-близко до нея са:

• 
  ЗМ „Св. Неделя” – намира се на около 6 км северно от обекта;
  
• 
  ПЗ „Гъбата” – отстои на около 14 км източно от обекта;
  
• 
  ПЗ „ Лъвът” – на около 16 км източно от площадката на инвестиционното намерение.
  

• 
  по време на строителството на инвестиционното намерение;
  
• 
  по време на експлоатация на обекта.
  

Преобладаващо, в периода на строителство въздуха се замърсява с нетоксична прах и в по-малка степен от отпадъчните газове от работата на двигателите с вътрешно горене на транспортните средства и строителна техника.

Прахът от строителните работи обикновено се отлага на няколко метра от източника. По-дребните фракции, вкл. тези с респираторен размер (под 10 микрона), обикновено се разнасят от въздушните течения и се разсейват в атмосферата. По принцип, прахът от строителните работи не е респираторен, което е основна причина да се счита, че той не е опасен за работещите на строителната площадка.

Главен източник на респирабилни частици са дизеловите двигатели на строителната техника и транспортните средства. Те обаче няма да допринесат съществено за замърсяването на въздуха още повече, че теренът, предмет на оценка, е под въздействието на разнообразен ветрови пренос, което го определя като среда с мощен самоочистващ фактор.

По време на строителството на инвестиционното намерение е възможно увеличаване на съдържанието на прах в атмосферния въздух, вследствие изкопните дейности – ръчно и с багери, и СМР на тръбопроводи и съоръжения. Отделяният прах при строителните работи се отлага в близост до източника, обикновено се разнася от въздушните течения и се разсейва в атмосферата. Този прахът не представлява опасност за здравето на работещите на строителната площадка.

При завъровъчните работи, асфалтирането и при изпълнение на битумните хидроизолации съществува опасност от пожари. В бъдещите част Конструктивна, ОВ, ВиК, Ел. и Технологична на проекта трябва да бъдат подробно разработени инструкции, включващи задължителните мероприятия за БХТПБ при съответните дейности. Административното ръководство и началниците на строителната площадка са длъжни да спазват и следят за стриктното изпълнение на мерките по БХТПБ. Конкретните количества на употребяваните материали ще бъдат уточнени в следващите фази на проектиране.

Предвижда се и асфалтиране. При полагане на асфалтовата смес върху пътното платно на вътрешно-обслужващи пътища се отделят емисии на летливи органични съединения (ЛОС) и полициклични ароматни въглеводороди (РАН), но количества на емитираните частици са незначителни.

Въздействието по време на строителството върху атмосферния въздух ще бъде краткотрайно и локализирано в огражденията на строителната площадка, без кумулативен ефект.

Подобна аналогия може да се приложи относно емисиите от транспортните средства, строителната техника и механизация, които ще се използват при изграждането на комплекса. В зависимост от вида, качеството и количеството на транспортните средства и употребяваното гориво, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха ще бъде в границите на поносимото за тези периоди.

Поради обстоятелството, че на този етап инвестиционното предложение няма яснота относно вида и броя на строителната техника, механизация и транспортни средства, които ще се използват при изграждането на комплекса, както и вида и количеството на необходимото гориво, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха не могат да бъдат определени.

Като се има предвид, че инвестиционното предложение визира програма с конкретни срокове за изпълнение на СМР и поради съществуващата известна териториална самостоятелност на структурните единици, следва да се очаква, че периодът на строителство на комплекса замърсяването на въздуха ще бъде в границите на приемливото за тези периоди.

Възможно е по време на строителството и при определени ветрови условия да се създадат условия за локално замърсяване, но то едва ли ще бъде критично за астрономическите наблюдения, защото строителната активност ще бъде най вече през деня

Златоград стартира проект за отопление с безплатна минерална вода. Градът е единственият у нас,където 8 общински сгради ще се отопляват с нея. Наред с това в най-южния ни град искат да развиват и балнеология и спа туризъм. Вече се изгражда геотермалната централа, която е част от целия проект. Издадено е и разрешение за строеж на сондажното съоръжение от МОСВ. След него сондирането може да започне изграждането и на вътрешната водопреносна мрежа, която ще свърже тези 8 сгради. Скоро ще стартира изграждането на 13-километровия топлопровод от Ерма река до Златоград.

По проекта използваният дебит от водата трябва да е 10.5 л/сек., като водата ще бъде вкарвана в системата с 87-90 градуса температура.

Като евентуални източници на атмосферни замърсители на инвестиционното намерение може да се приемат:

• 
  Oтоплителната инсталация на комплекса
  

Индиректен начин за снижаване на замърсяването може да се постигне чрез повишаване топлоизолационните качества на сградите, употребата на прозорци със стъклопакет; подходящо ориентиране на сградите с оглед максимално оползотворяване на слънчевата радиация; подгряване на вода за домакински нужди през лятото чрез соларни инсталации. Подобряване топлоизолацията на сградите намалява разхода на гориво, съответно – замърсителите на въздуха.

Единствен източник на въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на комплекса ще бъдат моторните превозни средства.

• 
  Обслужващите транспортни средства
  

Изграждането на пътната мрежа с трайна настилка, предвиденият вътрешен алеен транспорт и паркоместата за посетителите на ваканционно селище ще осигурят достъп до обектите му и ефективното обслужване на комплекса. Предвиждането на обслужващи пътища и паркинги ще даде възможност за по-добра пропускваемост на транспортните средства и ще преустанови безразборното унищожаване на зелените площи от паркиращи автомобили. По този начин няма да се допусне натрупване на атмосферни замърсители от форсиращи двигатели при евентуални задръствания на движението. Дори и в пиково натоварване на туристическия сезон, рекреационния капацитет на територията, благодарение на устройственото планиране (оразмерен съгласно действащите методики и при предвиденото ниско застрояване), осигурява ефективна атмосферна циркулация. Негативно въздействие от транспортните средства върху качеството на атмосферния въздух в района не се очаква.

• 
  При евентуални пожари
  

Навсякъде обектът (без санитарните възли) трябва да бъде осигурен с автоматична пожароизвестителна инсталация. На всеки етаж да бъдат предвидени подръчни противопожарни уреди и съоръжения – по 1 брой прахов пожарогасител по 6 кг и по една кофпомпа за вода. Проектантът по ел. част да предвиди защитни мероприятия срещу допирни напрежения: заземяване на ел. табла, двигатели, осветителни тела; заземяване на всички метални части, които могат да попаднат под напрежение.

Обслужващият персонал трябва да има необходимата квалификация за работа с технологичните съоръжения и периодично ще се провеждат инструктажи във връзка с изискванията на “Правила и норми по БХТПБ” за експлоатационни условия на обекта.

Инвеститорът трябва да изготви инструкция за действия при възникване на евентуални пожари, бедствия и аварийни ситуации. Трябва да бъдат осигурени аптечки с лекарства за първа помощ, табели за ПБ и аварийни изходи.

От нап­ра­ве­на­та в та­зи точ­ка оцен­ка на комплекса в ре­зул­тат на ре­али­зи­ра­не­то му не се очак­ват не­га­тив­ни из­ме­не­ния в ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух, а и от там не се очак­ват на­ру­ше­ния на еко­ло­гич­но­то рав­но­ве­сие.

Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно

действащите в страната норми и стандарти за допустимо съдържание
Планировъчните мероприятия при застрояването на комплекса се отнасят до възможностите за ефективно използване на релефните особености на терена, правилната организация на транспорта и комуналните удобства.

При разполагането на обектите трябва да се имат предвид следните обстоятелства:

• 
  Анализиране на метеорологичните данни за района по отношение на температурата, преобладаващите ветровете, наличността и продължителността на инверсиите. В региона на Златоград най-небла­гоприятни метеорологични условия с оглед разсейването на атмосферните замърсители се наблюдават през зимните месеци.
  
• 
  Ориентацията на сградите, съобразена с посоката на преобладаващите ветрове и слънчевото греене.
  
• 
  Важна роля за намаляване на атмосферното замърсяване има изобилието на зелени площи в района. Те представляват идеалния филтър за неутрализиране и абсорбиране на част от замърсяващите вещества. Изследванията показват, че средно до 72 % от праха и до 60 % от серния двуокис, съдържащи се в атмосферния въздух над населените места, се задържа от зелените насаждения – дървета, храсти, трева.
  
• 
  Рационална организация на транспортните комуникации за подобряване пропускваемостта на транспортните средства.
  

• 
  Оценка на въздействието върху атмосферния въздух
  

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначително;
  
• 
  продължителност – по време на строителството през деня в зависимост от вятъра;
  
• 
  честота – периодично, инцидентно въздей­ствие, в зависимост от климатич­ните условия и посоката и силата на вятъра;
  
• 
  възможност за възстановяване – не.
  

При брой на обитателите – максимум 200 (легла) се получават следните необходими питейни водни количества:

Технически загуби: Приемат се 20 % от Q_ср.дн. и се прибавят към Q_{макс.дн.} и Q_{макс.часово}.

0,579 × 0,20 = 0,116 л/сек – технически загуби.

С техническите загуби:

Съгласно изготвената схема ВиК обектът ще се водоснабди от водопроводната мрежа за висока зона на град Златоград. Котата на хранителната тръба на водоема е 518,02 м. Предвижда се водомерна шахта, разположена в началото на имота.

Площадката на обекта граничи с жилищната зона на град Златоград.

Отпадъчните канални води по гравитачен начин ще се заустят в съществуващата канализационна мрежа на града в РШ пред общежитието на „Минстрой” и тази по улица „Ерма”. Пречистването ще се извършва в изградената и въведена в експлоатация през 2008 г. пречиствателна станция за отпадъчни канални води на град Златоград.

Съгласно становището на „ВиК” ЕООД – Смолян, приложено към доклада за ОВОС, се дава съгласие за ползване на питейна вода за обекта от водоснабдителната система на град Златоград.